Извеждане на новородено

Нищо, то стига

TeoM, misoginia mi e attachment parenting I e retrogradno.  Kakvo da pravi maika, chieto dete ne spi? Da se attachva do pripadak, dokato pukne . AZ s jeni zatova gledam da ne obshtuvam, mazhete sa mnogo po-zemni. Jenite kato se vmaniachim v neshto....I i

Имаш ранобудно бебе:) нищо, като си удвои теглото, може и да спи повече.

Мисля, че е най-добре да се водим по детето, вместо да робуваме на някакви модели за отглеждане. И аз четях, но осъзнах, че е безсмислено, защото аз най-добре си познавам детето. Последната глупост, която направих е да опитам, така нар. sleep training. Опитах две вечери и сериозно навредих на връзката и доверието помежду ни. Малката се лепна още повече за мен от страх да не я оставя. Трябваше ми месец след това за да спре да реве на секундата, в която я оставя в креватчето й. Спрях да чета простотии и се доверявам повече на усета си.

За някои неща съм съгласна със Сирен. Не е нужно всички да скачат на секундата, когато бебето се размрънка. Майката умее да различава плача от глад и колики, от обикновеното мрънкане. Все пак първите 3 месеца бебетата се адаптират към света и рядко се случва да си стоят ухилени и да не мрънкат. Моята от новородена не обича да седи сама. Вместо да я разнасям и забавлявам нон-стоп, просто през деня я държах в кошчето за кола до мен(където и да съм вкъщи). Тя и тогава мрънкаше, но след няколко минути се успокояваше сама. Важното беше да стоя до нея. Когато дойдеха роднини на гости, при мрънкане всички скачаха да я носят и люшкат. Аз не възразявах, щом са мераклии. Но тя се превъзбуждаше в един момент и ставаше лоша. Та, общо взето, няма нужда от много народ около бебето. Те и без това се чувстват най-спокойни с майка си и се учат много по-добре, отколкото с някой друг.

П.П. При първо дете, в началото е съвсем нормално на майката да й се струва трудно, защото промяната е голяма. Вече се грижиш за друго същество, не само за себе си. Обаче, с времето започваш да разбираш, че бебешкият период не е бил толкова труден. При мен сега е лудница, малката прохожда и иска постоянно някой да я води за ръка. Проявява характер, разхвърля навсякъде, пада нон-стоп и изобщо всички екстри. Не смея да си помисля какво ме очаква, като проходи самостоятелно. Живот издраве, като имам второ дете, бебешкия период ще го изкарам по-лежерно, след като знам по-късно какво ме очаква.

Недоспиването си казва думата и започваш да изпадаш в крайности. Аз не следвам сляпо методи,теории и догми, а просто си избирам какво ми харесва и какво отговаря на моята действителност и на представата ми за гледане на дете. Ако не съм искала да кърмя примерно, никой нямаше да може да ме накара на сила. Не ми е пречило да си понося новороденото като е плачело, за да се успокои - най- не мога да понасям детски рев, за това съм гледала и гледам да я успокоя, за да не ми къса нервите с ревове.

Аз обаче друго не мога да разбера.. продължаваш да дъвчеш темата за attachment parenting, все едно лично те нападам с нея. Само казах, че съм привърженик на идеята и толкова. Ти не си, разбрахме се, дай сега да обсъждаме нещо друго. Аз съм последния човек, който ще се опита или ще успее да те убеди да вярваш в нещо друго

 attachment parenting, е за майки, които нямат какво друго да правят. Така се изживяват.

Абсолютно невярно за мен. Повечето майки, включително и аз, пробваме различни варианти за отглеждане на детето, напасваме ги спрямо характера на детето и специфичните му нужни. Ако при някой работи attachment parenting, не означава, че майката го прилага, защото и е много скучно. Пък и не виждам, ако бебето е новородено, какво друго има да прави майката. Аз лично първите два месеца ги изкарах на дивана основно, гушкайки бебето и мъчейки се да кърмя.
Да се заклейми един от методите по този начин, за мен говори за недостатъчното му познаване.

Ами няма лошо. Ако тя и бебето са били спокойни, не виждам проблем.

НямА, разбира се. Щом това са ти амбициите.

За новородено до там се свеждат. Да е здраво, сито, наспано и нагушкано,  а майката - спокойна. Че аман вече от много амбициозни майки с бебета, проходили на 9 месеца и проговорили на годинка...

Повечето майки правят някакъв техен си хибриден метод на отглеждане на бебета. Малко са тези, които сляпо следват описаното в книгите.

Точно така, то няма и нужда. Избираш кое е правилно за теб и модифицираш спрямо детето. Детето си казва ако нещо му е терсене, ако ще да е норма, за моето дете ако не работи, слабо ме вълнува.В книгите се дават насоки, но дали и доколко ще ги следва е решение на майката.

То май изобщо няма нужда ог книги.

Има разбира се, просто не е нужно да се следват сляпо. Особено ако виждаш, че не дават желания резултат.

Има, разбира се. Поне доколкото да се запознае човек с основните етапи, през които минава развитието на детето.
Ако не за друго, поне да не пуска малоумни теми по форумите.