Извеждане на новородено

Taka e. И от Янтра може много да научи,  от Анадриел и от Шарки и т.н. Но Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш.

Чети и ще разбереш.
Толкова е далече от обсебващото майчинство, че няма накъде другаде. Или казваш постовете и реакциите нямат никаква валидност за доказване на нагласите и отношението?

От Янтра научих, че трябва да организираш рожден ден на децата, дори това да значи натъпкване по коли и поставяне на кашони върху бебето. А след това да се върнеш на кофти работа- а аз си мислех, че едно време като казах, че с мъжа си се е разбрала, че ще си гледа децата, това значи, че няма да се връща на работа, освен ако не е готина и приятна.

Иначе това с готвенето на здравословни манджички съм го пробвала. И после ги събирам от пода. Защото понякога децата са гадинки, нелогични и ужасни. Не си го слагам на сърце, защото понякога не зависи от мен.

Значи, така ли говориш и в реала?
 Това не може, защото; това не го правя, защото; това не ми е по вкуса, защото и от нея научих само негативни неща и не я слушам, защото? Виждаш ли патерн? Защото наистина е очеизвадно.

Говоря го, но с хора, които са хора и разбират. Всеки си има различен контекст на говорене. Ясно е, че в стандартната социална среда е адски неприемливо да си кажеш истината, но това е форум и правилата са други.

Аз лично предпочитам да взимам пример от Ша.

Между другото, доста майки ще ти споделят много интересни работи, но ако дадеш знак, че насреща няма да чуят критично цъкане с език.

Аз лично съм критична към малък брой поведения на майки:
1. Пушачки. Няма извинение.
2. Майки от типа "гошоелатукаубихтебеидиоттакъв". Тоест простачки, по някакъв начин размножили се и въдещи малки простачета.
3. Обсебващи, наглед добри откъм видимата част на гледане на дете, но иначе студени и нарциси (пред тях горните два типа са като пухени бели зайчета).

За всичко останало е ясно, че всяка майка си има слаби и силни страни. Някои правят епични и невероятни рождени дни, дори с тема, но имат други пропуски. Втори наглед са пълен хаос, но пък детето им е щастливо и расте без неврози. Трети, като мен, на всеки следващ заход виждат колко малко зависи от майката и колко от усилията са по-скоро за пред хората. Виж темата "Трудната страна на майчинството" за серия примери на майки с първо дете, които не си подбират битките и се чувстват гузни, че не успяват да изпълнят задачата или "на възраст Х детето трябва да прави У", а то всъщност да е невъзможно и да зависи най-вече от детето.

И между другото, не всички новородени спят: третото ми дете се кокореше и преуморяваше и чакаше да я прибера от разходка, за да спи, като междувременно ревеше с пълно гърло и бабите ме гледаха, този път укорително и питаха, къде си го помъкнала това дете, стил "що-си-с-шапка-що-си-без-шапка"...

Сирен, описаните майки къде ги видя в посочените потребителки, че не се зачетеш малко и ти?
Аз съм много либерална и разбираща към другите майки, но дотам. Техен избор и живот.
Тук си дискутираме другояче и затова ти й опонирах на написаното.


На колко години става детето родено през декември?
На 2? На 3? Защото го/я наричаш бебе и нямащо нужда от рожден ден..

Кой говори за потребителки, говоря ти за реала.

Наричам я бебе, защото е третото дете и докато първите на 2 изглеждат много пораснали, все още я възприемаме като "бебето". Освен това има деца, развиващи се с различен темп. Средното е бързо порастващо и с вид на детенце, третото на 2 си е точно с вид на ходещо бебе.

Чак да има "нужда" от рожден ден- ясно е, че това е за възрастните, а детето по-скоро ще се изнерви и няма да помни. Ти имаш ли спомени от втория си рожден ден?

ами напълно възможно е да е забравила. като бяхме малко по-големи си спомням, че тя майка ми владееше  до съвършенство изкуството на менталното телепортиране и  си изчезваше в други измерения. "мамо, мамо може ли еди какво си" "ахааа, хмм, да. чакай , какво ?!?!?!" та може от там да е останала с по-приятни впечатления за тези възрасти.  пък и ние наистина доста ходихме в травматологията. но пък иначе бяхме много здрави деца, благодарение на каляване и РАЗХОДКИ. (да съм по темата)

Аз говорех и посочих имена на потребители, които са ми приятни събеседници и съм научила много от тях.
Аз помня случки от 3 годишнината си смътно, но виж щерката ме заковава постоянно със спомени от 2 години..

Еми голяма работа, ще има за какво да си говори с психолога. Да, смятам, че дъщеря ми заслужава празници и рождени дни. Но и смятам, че на 2 е излишно упражнение и е по-скоро за възрастните.

От Янтра нищо полезно не съм научила- има някакво излъчване като за стахановско ръбане, но насреща не виждам нещо особено интересно. Ша ми е по-близка, макар наглед да е от друга планета.

Определено ще има за какво да си говори с психолога. И все ще съм виновна. Това е да си майка.

Ша? Сериозно? С какво ти е по- близка?
Янтра е страхотен кулинар и организатор примерно. Но сама си прецени от кого какво да вземеш. Аз моето си го вземам както преценя.

и на мен ми е като глътка свеж въздух на фона на вманиачените. Както каза току що мой колега "човек ще рече, че това поколение за първи път гледа деца и досега не са се гледали деца хилядолетия наред". изобщо мъжете гледат много по-здраво на нещата. докато при жените (някои жени) наистина става въпрос за престиж и фукня, женско съзтезание коя е по-велика страдалка, а не за добруване на бебето и истинска обич, която все пак не изисква толкова демонстрации и публичност и чужда оценка. 

няма да се изненадам, ако Сирена обича децата си много повече от претендиращите за светици. И изобщо наистина има много лицемерие и лъжи, когато стане дума за майчинство, защото е въпрос на социално позициониране, аз самата бях свидетел на страшни лъжи от страна на такава уж "идеална майка", която е идеална във фейсбук. абе всички тези степфордски истории са много отблъскващи.

Ми хубу да стане една жена кулинар, ама тогава ще й кажат, че се е вбила в тавите и печката:)

И пак не разбрах къде е връзката между това да си кулинар и да си добра майка. В смисъл, ясно е, че освен майки-тигрици има и майки-панди, които много готвят, но още не е ясно кое от двете е "добро гледане". Например майката кулинар може да изтормози някое дете, което не е по яденето, но иска примерно приключения и спорт- ама не може, щото в семейството кулинарията е издигната в култ и всяко отклонение се смята за зло, а пълните тави- за Пътят и Истината.

Разбира се, че Ша ми е по-близка, защото си има цели и ги гони, а не следва сценарии "кое е правилно според ЕЖК".

Тия дни ми попадна точно пасаж на тая тема- чо понякога човек трябва "да си позволи да е лош", за да постигне някоя цел. Иначе се стига до едно отмятане на точки по това кое те прави "добър" и "нормален", а за финал- тиквен медал и "за какво беше цялото това упражнение". Аз си имам определени крайни цели по отношение на децата, а те изискват преоценка на това какво правя и какво смятам за важно. Ако нещо не работи, го изоставям, ако ще 100 загрижени майки да ми кажат, че е незаменимо и задължително.

Имаше и едно проучване, че до 70% от родителите не забелязвали, че детето им е нещастно, ама дълбоко нещастно във възрастта 11+. Те си правят всичко по правилата, организирани са, под конец, а детето има нужда от родител, дето разбира екзистенциални терзания и реагира адекватно. А отсреща виждат човек, който въобще не ги разбира и си мачка като валяк в една писта и с и мисли, че детето трябва да цъфти от щастие, щом са изпълнени условия X,Y,Z.

Кои са тези идеалните майки, които на теб ти казват как да си гледаш детето?

Ша си преследва целите? УоУ. Без коментар.

Апропо разходихте ли децата днес? Моето игра 15 минути на -26 докато баща й чисти снега сутринта в 7.30. След училище ще си довърши форта преди да замине към танците. Отчетох се.

Понеже наближава тази възраст и нашето дете и ми е близка темата. Много даже.

Ми Ша си е точно #goals - свободно време, ниски нива на стрес и приятна среда. Изглежда така, както иска, прави това, което иска. В общи линии- по принцип всеки плаща някаква цена, аз нейната не бих я платила, но пак основният ми въпрос е "какво да правя, за да си постигна целите", а не "какво да правя, за да се впиша в текущото виждане за нормалност".

Общо взето не мисля така, но си спестявам мнението за някои потребители. Без коментар.