Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - 43

  • 53 482
  • 742
# 450
Idccya, мисля, че повечето бременни минават през нещо подобно. От една страна, когато вече не ходят на работа започват да скучаят, а от друга страна ги тресат хормоните и мислят само за бременността и за бебето. Нормално е човек, когато не е ангажиран с нещо, да започват да му минават какви ли не мисли заради липсата на някакво конкретно занимание. Добрата новина е, че това състояние ще отмине, когато се роди бебето. Даже тогава ще търсиш време за себе си сама, но е твърде вероятно да го нямаш. Grinning Възползвай се, докато можеш, да се занимаваш с хоби, да гледаш филми и изобщо да отделиш време за себе си. Мъжът ти вероятно се държи, както винаги се е държал, но просто сега всичко ти изглежда по различен начин и търсиш проблем.
Виж целия пост
# 451
И аз вчера изтерясах на тази тема. Понеже работя от вкъщи, до преди не ми пречеше толкова, защото все, когато ми се отвори време и желание, излизах, напред-назад...но сега като ми беше лошо последните 3-4 месеца тотално умряха социалните ми контакти и започнах да се чувствам адски самотна. А любимият се връща от работа изморен и започва да цикли я пред компютъра, я телевизора. Уикендите - същата работа. И вчера като излезе да си върши някакви работи и после ми заседна пред компютъра се разфучах и се изпокарахме. При което решихме следващия уикенд да излезем от София на хотелче. А аз звъннах на 2-3 приятелки да се уговорим за някои вечери тази седмица. От една страна, говори с половинката си, обясни му как се чувстваш, разбери той как се чувства и помислете за решение. От друга страна помисли и за други начини да се разнообразяваш и да удовлетворяваш определени нужди, които имаш в момента.
Виж целия пост
# 452
И при нас имаше криза,но се дължеше на голям ремонт,проблеми всякакви и непредвидени там и на факта че излязох болничен и спрях да получавам парите с които съм свикнала,спестяванията ни заминаха за апартамента и останахме на неговата заплата,която не е малка,но разходите си валят.Карахме се през ден,по скоро аз виках,той си мълчеше и се опитваше да ме успокои,минаваше ми за момента и на другия ден с някой нов изкочил проблем пак палех и той го отнасяше.С приятели и роднини съм споделяла само някой път,не обичам да се оплаквам и той милия отнасяше всичко.Спокойствие ти трябва,при мен си беше несигурност и затова така сс държах.Поговори с него,никой друг няма да реши проблема освен вас двамата.И хормоните са виновни разбира се:joy:
Виж целия пост
# 453
Аз също изпаднах в депресия, че никой не иска да ме вижда. Но всички бяха на работа , а аз съм у дома. Всеки ден ходех някъде, правех нещо. Цялата седмица синя планирвах да има къде да ходя. За това ходех и на всички училища за родители. Не съм сигурна, че минава с раждането на детето. Тогава депресията е малко по- различна..
Виж целия пост
# 454
Аз с ММ нямам проблем, но имам с една приятелка и незнам дали си въобразявам или наистина ме отбягва. Приятелки сме от много години, живеем много наблизко, но откакто и казах че съм бременна вече не излиза с мен. Чуваме се по телефона, държи се нормално, но все не намира време да се видим за малко.

Скрит текст:
Имаше  спонтанен аборт преди време и го преживя доста тежко, чудя се дали това не е причината.
Виж целия пост
# 455
Може и това да е. И аз така си мислех за една приятелка, но тя просто си е шматка и все ще си намери по- приятна компания от бременна бъчва..
Виж целия пост
# 456
Aria, според мен това е причината, аз така се отдръпнах от приятелки дето забременяха след като аз напраних един, че и втори А. Нищо лично не влагах, просто много ме болеше.....
Виж целия пост
# 457
Много съжалявам за това, което си преживяла. Разбирам, че може би и е болно, но не мисля че заслужавам такова отношение. Преживели сме толкова много заедно, делили сме и добро и лошо и да ме зареже в такъв момент... Имам и друга приятелка, която има проблеми, на която също най вероятно и е мъчно, но не ме е зарязала. Много ми е мъчно, защото я чувствам като сестра.
Виж целия пост
# 458
Права си, аз например съжалявам, че се отдръпнах.. но при мен не става въпрос за приятелки, от 100 години и супер близки. А просто момичета запознали сме се скоро, близки сме, но не чак толкова.
Виж целия пост
# 459
Това колко познато ми звучи.Най-добрата ми приятелка миналата година направи аборт и откакто й казах че съм бременна е злобна,обижда ме и ме изкарва мен виновна и не иска да се видим.Лъже че работила на две места и тем подобни. Ама не ми пука. Аз също имам аборт но летях от щастие като ми каза че е бременна. В крайна сметка в такива моменти ти става ясно дали е чистосърдечен един човек или не.
Виж целия пост
# 460
Аз също се отдръпнах от приятелка, когато тя роди, а аз имах загуба. Честно казано не ме вълнува дали си е мислела, че е изоставена, защото последното за което ми е идвало наум е да се питам тя мисли ли се за изоставена или не. Мисля, че някак си моята болка е била по-голяма, отколкото нейното страдание дали съм я изоставила. Да, егоистично звучи от моя страна, но в онзи момент само се натоварвах от бебета и майки, а при положение, че и тя си имаше нова радост би било малко неразумно аз да я нтоварвам с моите негативни преживявания. Не всеки може да намери сили да се държи нормално, аз не успях и затова се дръпнах, не чувствам вина. Тя знаеше за загубата и мисля, че сама усети, че ми трябва време, за да подновим отношенията си. Сега нещата са както преди все едно не сме се разделяли. Опитах да поговоря по темата веднъж, но тя сама каза, че ме разбира и не е нужно.
Виж целия пост
# 461
Благодаря ви на всички! Hug Успокоихте ме и прави сте, че аз си въобразявам разни неща. И сега като ми е трудно да седя пред компютъра да правя моите си неща ми е скучно и затова опирам до мъжа ми. Добре, че поне не се караме засега.
Ще трябва да си намеря други занимания и да се самоуспокоявам. Пък той, когато е готов да правим нещо заедно, ще каже.
Виж целия пост
# 462
Ако знаете още колко хора ще започнат да ви отсвирват, като се роди бебето, направо няма да ви се вярва, когато се замислите. Е, ако имате време да се замислите. Спокойно, нещата ще се наредят, пък и според мен, така е по-добре, поне виждаш кой колко струва и дали си заслужава да го мислиш. Скоро така плътно ще ви е запълнено времето, че няма да се сещате и вие за никого.
За мъжете ви, и според мен, това си им е ежедневието, но сега ви дразни, защото на вас ви е скучно и еднообразно. Преживяла съм го, а сега с втората бременност изобщо нямам време да обърна внимание на това, което се случва наоколо.
Успех и карайте го по-айляк Simple Smile Всичко е нормално и ще става още по-ненормално Wink
Виж целия пост
# 463
Аз имам едно по голямо дете и никой не ме е отсвирил когато се роди. Излизаме със същите приятели от преди това. Повечето ми приятелки са от тийн годините, но аз бях една от първите с бебе и все пак никой не ме е зарязвал.
Виж целия пост
# 464
Всички хора са различни, по различен начин приемат загубите, радостите, приятели с деца и т.н.  Аз например много се дразня че най добрата ми приятелка винаги е с мъжа й когато се виждаме, а има и някои лични неща, които не мога да споделя пред него, нито тя на мен. И тези наши откровения остават само по телефона....но такова е и няма да се промени, свиквам.
И аз съм с проблемно забременяване и в чакането си не съм се отдалечила от други, които родиха в това време. Но имам и познати които потънаха в мъката си и реагираха по този начин. За мен този който преживява щастието трябва да е търпелив към болката на този който страда. Това за мен е истинското приятелство и то не иска обяснения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия