Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 65

Ще дам пример със себе си. Аз съм пациентка на тези доктори още докато бяха в старата клиника(тогава се помещаваха в Малинов). Първоначално бях пациентка на д-р Персенска, но след първия ми опит, нещата при мен много се скофтиха и д-р Стаменов ме пое натам. Пациент съм от началото на 2011г. За периода 2011г - 2017г имам отворена коремна операция, хистероскопия, пункция на киста, биопсии, огромен на брой пункции(наистина не им помня цифрата) и общо 4 трансфера, които реално аз броя за опити. След последния неуспех бях сърдита, бях ядосана, бях бясна на всички и на всичко. Разбираш, че всичко изброено във финансов аспект също излезе една много стабилна цифра. И на коментара след последния неуспех, д-р Стаменов беше супер изморен( към 22 и нещо вечерта), в общи линии си личеше, че е минал ръба на силите си за деня. Не каза нищо съществено, освен че според него трябва да помисля за ДЯ. Бях му ядосана, казах си, че приключвам с клиниката и с доктора. Отидох на друго място, още един опит на ЕЦ, нищо не се получи. Тогава се заех с мислене. Направих си разбор на нещата. Приех идеята за ДЯ, но в процеса на събиране на средствата за нов опит, вече по донорска програма, останах сама в борбата(разведох се). Тогава в мен се роди една идея, която държах да пробвам преди да предприема каквото и да било. Записах си час за д-р Стаменов, изчаках търпеливо 5 месеца, за да го видя. Коментирах с него какво и как искам да се случи, той ми каза, че според него това не е правилно, но че крайното решение си е мое и той ще се съобрази с него. Направихме точно това, което аз исках и успяхме. Но никога не мога да кажа, че съм успяла сама, двамата успяхме, защото макар и огорчена и сърдита, а той изморен и изчерпан, на този шести опит с един единствен ембрион, без маточни тръби и без един яйчник, аз очаквам декемврийското си чудо. Защото аз се върнах, защото той не се отказа. Така че на мен ми отне 6-7 години, много физически страдания, много емоционални кризи, много финансови дупки, много мъка, много сълзи, но дай Боже успешния скорошен финал ще си е струвал всичко и ако знам, че трябва да мина през всичко това отново само за да я има нея, ами ще мина.

Бях убедена, че трябва да направим опит на напълно ЕЦ, без никакви лекарства, без да замразяваме нищо, и въпреки малките шансове да изчакаме до 5 ден. Док беше на мнение, че няма смисъл и ако искам с мои Я, по-добре да замразяваме Я или Е, но да гоним бройка. При мен беше едно вътрешно усещане, че така трябва да стане, не че сме направили нещо специално. Поради проблемна спермограма на човека, който ми даде материал избрах да ползвам ИМСИ и МАКС. На трансфера си личеше, че Док е много развълнуван, даже каза на сестрата, че това му е най-важния трансфер за деня. Та нищо специално, просто вътрешно усещане.