Оковите на майчината любов

хубаво, способностите си се развиват още от ранно детство. Младежите от езиковите гимназии, които успеят да изкарат високи сертификати, имат право да работят с тях, примерно да дават уроци или да превеждат, не само да кандидатстват с този сертификат в чужбина. А курс за някои професии се изкарва за три месеца, примерно за фризьори, сервитьори, че и за готвачи.
Най-вероятно кореският щеше да те отведе в съвсем друга посока, но няма как да знаем дали щеше да е с повече постижения или по-зле, защото нямаме вълшебни пръчки, нито кристална топка. Музикантите са си музиканти - могат да свирят по кръчмите най-малкото, художниците все по-често стават дизайнери, обаче с корейски какво и къде? Повече хора се търсят с обичайните езици, отколкото с екзотични и да учиш 4 години в гимназията език, чието търсене е рядко, за мен не си заслужава. А ако някой толкова много иска да учи екзотичен език, може да се запише на курс или да си намери учител. Поне аз такава схема имам на ума, когато за някакво кратко време японският беше спряган покрай аниметата.

Сега, моята посока общо взето е една- търсех главно "портативни" способности, свързани с мислене, които не зависят много от локация или някаква организация. В тоя смисъл с какъвто и да е език пак можеше да съм това, което съм. Но нямаше да съм същото, ако бях поела примерно академичната пътека и се състезавах за точно определени позиции и среди.

Корея е един от големите центрове на световната икономика- дето се вика, само да откриваш офшорни фирми и да вдигнеш телефона, за да се обадиш на съдружника си Бай Ким- ето ти една продаваема способност. Доста тясно мислиш, че езикът е свързан само с преводи и уроци. Езикът ти позволява да правиш това, което правиш, на други пазари и в други страни. Вече е въпрос на това какво друго знаеш и можеш. А сертификатите са смешна работа- или знаеш, или не знаеш, това е. Пълно е с хора със сертификати, дето не могат да изкарат пари с езика, или поне не прилични.

И каква портативна гимназия с портативна специалност си завършила? Най0вероятно или местната езикова, или местната математическа, по-скоро езикова. А аз говоря именно за гимназия. Гимназист с корейски какво може да прави с този език, освен да дава уроци или да прави някакви по-леки преводи, на кой съдружник ще се обажда? То и всеки гимназист от езикова с това излиза - с езика, който е учил четири години, плюс втори, ама то обикновено вторият всъщност е първи език, който е учен още от основното образование и младежите поддържат и надграждат най вече с летни курсове. Сертификатите са си сертификати. Един сертификат с С1 на изхода на гимназията е доста добре, всъщност това е най-високото, което един младеж може да вземе след четири години гимназия и му дава право да работи съвсем легално, така да се изразя, с този език, защото сертификатът дава някакви гаранции за качество. То е като дипломата - по-добре да я имаш, отколкото да я нямаш, защото тя ти е разрешителното за практикуването на определени професии. Ей на, нека учителите да кажат - може да подценяваме учителската професия, но за да станеш дори селски учител, трябва да имаш педагогическа правоспособност, а не просто да кажеш "здрасти, аз съм много добър по математика, искам да съм учител".

А какво правите с деца, които виждате, че имат способности, имат ум, имат потенциал, но са мързеливи?
Смятате ли, че трябва да бъдат оставени сами да избират какво, кога и колко искат или трябва да бъдат подбутвани, т.е. "оковани", за да има някаква вероятност способностите да изплуват над мързела?

Гимназист с корейски може да отиде да учи в Корея:) или да бачка за корейски клиенти, или да е виртуален асистент, маркетинг специалист...21 век, интернет и тъй нататък. В интернет никой не ти иска ни диплома, ни сертификат, искат работа свършена. Гимназист с корейски може да влезе в някоя редакция и да каже- ще ви пиша новини за корейския пазар/бизнес и подобни. Само пример, може и с японски или китайски.

Сертификатите, както казах, са тъпотия, работодателят може лесно да те отсее за точно 5 мин. знаеш или не знаеш.

Да, бе, да, отсявали! А интернет е алфата и омегата! Документите са важни и човек го разбира едва в момента, в който му ги поискат и той ги няма, пък ако ще да е гениален. Пуберите и хората без професионални или образователни документи разправят същите неща, които ги пишеш и ти, ама в един момент запяват друга песен, когато опре до това да им ги искат тези документи или децата им стигнат до този момент. Да, пренебрежително говорят и хора със сертификати, все едно че ги нямат, но това за мен е чиста проба поза, да се правят на много интересни.

То и на Луната може да отиде, ама каква е вероятността да стане? Животът е доста по-прозаичен, а не фантастичен и обичайно се случват неща с голяма вероятност за случване, а не с малка. Затова черните лебеди си остават черни лебеди и не бих заложила на това, още повече, че подтици за екзотични езици и други такива неща са често емоционални, а не рационални - я анимета, я в половината клас точно там ще кандидатства, я приятели се наговарят (обаче интересно, че при тези неща винаги има лидери и последователи, и най-често емоционално вземат решения последователите не защото много искат да учат корейски, а защото най-добрият приятел иска да го учи. А често се получава така, че този приятел изведнъж врътва желанията към немски, френски, английски или математика след преосмисляне и разговор с родителите си, пък последователят може и да направи глупост да запише това, което не иска, но го прави заради приятел. Което си е глупост на квадрат и няма нищо общо с корейския.)

Да вметна- по соц. време имаше техникуми с 4 годишно обучение, даващи средно специално образование от вида " техник- технолог" по дадена специалност.
И нямаше начин да станеш " лаборант" или " технически ръководител", или "технолог", ако си завършил само гимназия.
Гимназията не даваше занаят и ако не искаш да станеш метач по улиците, или склададжия, трябваше да продължиш в университет.
Същото важеше и за завършилите висше- работеше се по специалността и нямаше как да бъдеш " специалист по всичко" или да си учил 4  години едно, после 1 година съвсем друго и да се окажеш с висше образование по двете.

Сирен, висшето образование е с някаква незаменима, едва ли не, култова стойност само у нас. Вече и у нас хората започнаха да се усещат, че за много неща повече от бакалавър е безсмислено, а се надявам и като цяло мнозинството да разберат, че продавач на сергия с висше е по-нещастен от продавач на сергия без. Има си и винаги е имало наследствени професии като лекар, архитект и адвокат, и макар да можеш да станеш такъв и без наследственост, това много помага и е по-лесно.
За останалото – всеки трябва да владее някакъв занаят. Буквално занаят. И да може с него да си изкарва хляба, ако високоинтелектуалните му занимания се окажат непродаваеми.

Ще ти дам пример. Синът ми от няколко години кара уиндсърф. Това е занаят. Да даваш уроци по сърф. Много от учителите му са нереализирани архитекти, актьори и дизайнери. И лятото учат деца на сърф, зимата на ски. Занаят. Много студенти и ученици правят същото. Сертификат за спасител на басейн или море също е нещо, което винаги може да послужи и да имаш работа.

Владеенето на език може да се каже, че е в същата рубрика, но е хубаво да е на наистина добро ниво. И да не е език, който всички знаят и без това. Та това имам предвид.

А от професиите с висше по--горе изброих вечната триада, която няма да остави никой гладен – лекар, архитект и адвокат. Може да не печели милиони, но винаги ще има работа за тези три професии. Към тях могат да се добавят и други, разбира се.

Ако съм работодател и някой ми се яви със сертификат, ще е бая смешно. От години не са ни искали никакви дипломи, освен проформа, след като ме наемат.

Не знам защо си скептична към екзотичните езици- това може много да отвори очите на детето, отколкото да се втурне по стандартната писта с всички немско-математици с гарантирани работни места я във Франкфурт, я в Берлин...

Един път отсяхме доктор по филология със сто тапии, защото му отне 2 часа и половина да напише новинарска статия на английски и накрая се отказа.

Да можеш да се изразяваш писмено е занаят. Доста хора по-скоро биха си прегризали лявата ръка, отколкото да седнат да пишат, та затова си е способност...корейският спада към тази област.

Архитект, лекар и адвокат може да не те оставят гладен, но могат да те оставят зле платен и преработен, ако не се пласираш добре.

Но идеята е детето да има някакви skills, а оттам нататък образованието е добавка. Но наистина е тъпо да се мисли, че някой ще те наеме някъде само заради диплома, ако нямаш базови способности. Амбициозният родител трябва хубаво да проверява какво точно МОЖЕ детето, не какво знае. Защото тайничката е, че бизнесът иска сядане на дупе и предаване на свършена работа, не колко дълбоки познания имаш.

Пак твърдя, че сертификатите по английски са ненужно издигани в култ. Никога не съм държала изпит за сертификат, винаги използването на езика е било доста НАД изискванията на сертификата. Но ако искате ниво- C2 се гони, ако ще се върши работа. Всичко друго е келнерско владеене.

Висшето или го имаш, или го нямаш. Също както не можеш да си малко бременна. Без да си бакалавър няма как да станеш магистър, а нататък ни доктор, ни нищо. Въпросът е в рационалността, а не в продавача на сергия с висше. Той, ако ще да си е продавач на сергия, ама образованието и дипломата си ги има и винаги може да ги извади и приложи. Елементарен пример със счетоводството - има изисквания за заемане на длъжността главен  счетоводител, и това е или магистър, или бакалавър по счетовоство и контрол, или ако няма диплома, трябва да докаже стаж, май беше поне десет години. Много по-лесно е да се вземе една диплома по счетоводство, отколкото да се работи десет години без диплома. Може този без дипломата и със стажа да е факир, но пак този с дипломата има какво да докаже, а често работещият може да няма и как да докаже в трудовата си книжка, че е бил счетоводител десет години. И като казваш да се усещат, хората започнаха да се усещат, че документите са важни и си ги търсят, и си ги искат, за да могат да докажат квалификация и образование. По принцип всеки може да приказва, как не били нужни, стига човек да можел, ама играта става друга, когато опре лично до него или до домочадието му. Затова не слушам хората какво говорят, а гледам какво правят.

Глупост, ама си държала ТОЕФЛ за АУБ или някакъв друг сертификат, защото там без изпит (едно време си организираха на място май, но сега не знам) или съответния сертификат не става. Някои от гимназиите дават възможност за подготовка за конкретен вид сертификати, които не се вземат под път и над път, а често младежите вземат или С2 или С1. Не зная колко са с С1.

Може да си сто други неща без диплома- може дори да си шеф и да си наемеш счетоводител, ако толкова ти трябва.

Аз лично предпочитам детето ми да учи екзотичен език и да чете книги на английски, отколкото да се вбие в дебилните упражнения за сертификати, които те учат само как работи изпитът, а не как работи английският език.

Андариел, не е нужно всеки да има диплома от тежко следване, която няма да му служи, защото без практика дипломите нямат особена стойност. Просто казвам, че у нас ненужно всеки се стреми към висше образование, а повечето предлагана работа изобщо не изисква повече от техникум. Това е излишна загуба на пари и време остатък от епохата "Учи, мама, за да не работиш!"

Сирен, за някои неща искат сертификат. Например, за спасител. За учител по сърф – не. Сертификатите по езици важат 2 години в общия случай, не повече. И зависи от областта искат или не искат дипломи.

Ето конкретен пример - дъщери ми завърши биология, работи в една от многото малки частни фирми. Заплатата става за лични разходи и толкова, но ако имаше отделно домакинство или наем - едва ли.
Тя самата няма визия какво точно да прави след бакалавърството, а аз съм далече от тези среди и нямам поглед, нито идеи.
Като личност е интроверт, не умее да се рекламира и да се бута навсякъде, но това вече е изграден характер, вкл. и наследственост. Според мен ще се реализира по-добре извън България, но поне да реши какво ще прави, защото не мога да си позволя да изсипя ей така пари за магистратура и после да се върне в България пак на същото положение. Говоря, но с мярка - тя е вече голям човек, да се оправя. Ще подкрепя ако ми се представи план кое кога и как, но не и аз да й ходя по г**а. Сигурно съм изпуснала нещо в детството й, но няма как да го поправя. Поне няма проблеми с ученето.
А имам колеги, които сякаш живеят живота на децата си и се чудя аз ли съм в грешка? Може би защото повечето са с по едно дете, а аз в момента по-скоро се вълнувам какво се учи във 2 клас и къде сме си забравили анцуга.  

Научи я как се кандидатства и нахалства, да ходи тренировъчно по интервюта. Допълнителни курсове, да действа и да нахалства повече- това се учи с практика. Не е до характер и наследство.

ненужно според кого, Бояна? Според някакво трето лице? Щом човек иска и може - да завърши. А нататък никога не се знае. Винаги може да работи работа с техникум,, ако натам се завърти животът, но дипломата и образованието нито хляб искат, нито вода, нито имат срок на годност. Единствено при лекарите има задължение за практикуване, за да не изгубят лекарски права, но пак не си губят дипломата.
Има сертификати, които се без срок на годност. Има и броени гимназии, които дават право учениците да се вявят.

Мамасита, повечето хора не работят шеф, за да си наемат, а са си наемни работници. Дори за програмистите мина розовият период, в който работодателите не се интересуваха от образование, ама вече играта стана друга и си подбират - някои или искат младежи от МГ-тата, или студенти от вузове с програмистка специалност, или сами си организират обучения и си отсяват. Но от улицата и само с някакво тестче не става. Пък нека Иван да се мисли за новия Цугърбърг.