Никой не те кара да се промениш тотално и да станеш някакъв ярък пример за успехи. Но не и да се криеш зад "това ми е характерът", а всъщност да е микс от мързел и некадърност.
Виж целия пост
Оковите на майчината любов
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
# 391
30 ноем. 2017, 17:35 ч.
На мен няма защо да ми ги обясняваш тези неща, защото както вече уточних, моите имат доста богат опит, а каквото трябва вече го знаят. Не ги мислИ тях какво аз трябва да им казвам, защото няма как да знаеш дали и какво съм им казала. В момента всеки от тях има други цели и задачи от това да се явяват на интервюта за работа, а и дори да се явяват, все ще се оправят - все още имат родители, а не са сирачета.
Да, стабилната работа плаща разходите редовно, освен ако не живееш наготово в наследствен апартамент или ти капе от наем на наслествен имот. Нередовната работа си е нередовна работа. Знам, знам какво ще кажеш - за някакъв интернет и супер-дупер възможностите за всеки, иначе е депресарско. Повечето хора са наемни работници, включително на доста високи позиции, та не ми разправяй за работа на парче.
Виж целия пост
Да, стабилната работа плаща разходите редовно, освен ако не живееш наготово в наследствен апартамент или ти капе от наем на наслествен имот. Нередовната работа си е нередовна работа. Знам, знам какво ще кажеш - за някакъв интернет и супер-дупер възможностите за всеки, иначе е депресарско. Повечето хора са наемни работници, включително на доста високи позиции, та не ми разправяй за работа на парче.
# 392
30 ноем. 2017, 17:47 ч.
Работа на парче също не е синоним на нередовна. Ако си графичен дизайнер примерно, кое е по-яко: да дремеш в някое студио в очакване на поръчка за визитки, или да си намериш клиенти в интернет? За мен е по-рисково да забиеш в една фирма, с един набор задачи и да трепериш какво ще стане с тая фирма и с теб, защото нямаш резервни клиенти.
Виж целия пост
# 393
30 ноем. 2017, 17:54 ч.
ПС
Сега прочетох отново това, което си написала, че съм на първата си работа след майчиство, и че не била нормална работа. Какво означава да съм на първата си работа след майчинство, трябваше да съм сменила няколко работи ли? Дори обратното - вече имам изградено нещо, постоянство, все пак няколко години работя с едни и същи колеги, с клиенти, които не са прелитащи. Е, има и прелитащи, но е нормално в моята професия. Кое не й е нормалното на работата ми? Това е терапевтичен процес, не е продаване на хляб или писане на код. Какво трябва да означава нормална работа с моята професия? И как да не се боря за заплащане, все пак услугата си има цена, а не е благотворителност, макар и благотворителите да си вземат хонорара. Всеки работи за заплащане, не зная човек, който да работи за без пари.
На графичните дизейнери хубавото им е, че професията им позволява да работят и във фирми, и самостоятелно. Никой не може да им забрани да работят частни проекти. А и не винаги си заслужава да работят само на парче, често във фирмите учат занаята, създават контакти, а не само вземат редовно заплата или се трепят за фирмата. А и често в бизнеса става така, че някой, който е бил наемен работник, примерно счетоводител, дизайнер и т.н., после напуска и с него напускат клиентите, защото те познават него, а не шефа на фирмата.
Виж целия пост
Сега прочетох отново това, което си написала, че съм на първата си работа след майчиство, и че не била нормална работа. Какво означава да съм на първата си работа след майчинство, трябваше да съм сменила няколко работи ли? Дори обратното - вече имам изградено нещо, постоянство, все пак няколко години работя с едни и същи колеги, с клиенти, които не са прелитащи. Е, има и прелитащи, но е нормално в моята професия. Кое не й е нормалното на работата ми? Това е терапевтичен процес, не е продаване на хляб или писане на код. Какво трябва да означава нормална работа с моята професия? И как да не се боря за заплащане, все пак услугата си има цена, а не е благотворителност, макар и благотворителите да си вземат хонорара. Всеки работи за заплащане, не зная човек, който да работи за без пари.
На графичните дизейнери хубавото им е, че професията им позволява да работят и във фирми, и самостоятелно. Никой не може да им забрани да работят частни проекти. А и не винаги си заслужава да работят само на парче, често във фирмите учат занаята, създават контакти, а не само вземат редовно заплата или се трепят за фирмата. А и често в бизнеса става така, че някой, който е бил наемен работник, примерно счетоводител, дизайнер и т.н., после напуска и с него напускат клиентите, защото те познават него, а не шефа на фирмата.
# 394
30 ноем. 2017, 17:58 ч.
Andariel, ако ще ми говориш какво и как се случва по интервюта за работа, то очаквам поне на 6 месеца да си имала такова събитие, дори за тренировка. А точно по тоя въпрос говориш много наизуст. Имам си представа за подбора и от двете страни на бариерата и знам за какво говоря, не са от вчера тия наблюдения.
Иначе смяната на работа си е хубаво нещо в доста случаи, особено за млади хора- 2 години и чао, максимум.
Виж целия пост
Иначе смяната на работа си е хубаво нещо в доста случаи, особено за млади хора- 2 години и чао, максимум.
# 395
30 ноем. 2017, 18:01 ч.
Мързелът не е вид характер и никой не е напълно некадърен. Просто няма човек, който да може да работи всичко или да умее да прави всичко, дори да е необходимо. Има хора стеснителни, има хора притеснителни, те въпреки това могат да са много по-съвестни, умни и да работят по-добре от някой харизматичен психопат. Затова историите с това как да се представим на интервю няма да доведат до успех във всяка сфера. Има много области, в които хората са интроверти, не са приятни, не са забавни, но това не им пречи да работят, ако са на място, на което се цени какво знаят и умеят. Таланти в презентацията се искат развити при търговците и хора, които работят с клиенти, или публика. За останалите не е необходимо да пречупват нищо, освен да следват доброто възпитание. Това не е проблем за нито един вид характер или темперамент.
Виж целия пост
Никой не те кара да се промениш тотално и да станеш някакъв ярък пример за успехи. Но не и да се криеш зад "това ми е характерът", а всъщност да е микс от мързел и некадърност.
# 396
30 ноем. 2017, 18:09 ч.
Никой не те кара да си психопат, но както казах, на интервютата за работа не бият, така че дори и най-срамежливите може да се представят добре. Само да избегнеш някои теми и реплики.
Сега направих едно търсене- намерих позиция за биолог в някаква фирма за анализ на торове, в която заплатата беше смешна, 680 лева бруто, ужас. Но това е позиция, в която не се искат много възможности и отговорност все пак. Макс. време там за млад служител трябва да е 6 месеца, колкото да има някакъв опит. След това със сигурност трябва да добави способности към биологията, защото заплащането за представители, анализатори и консултанти е съвсем друго вече.
Проблемът е човек да осъзнае, че ефективната и платена работа е тази, в която си проявява способностите, а не тази, в която прави 5-6 тривиални задачи, посочени от шефа. Съответно да НЕ търси фирми, които не знаят какво правят и те карат да правиш тривиални неща, а такива, в които хем да ти използват пълните възможности, хем и да се плаща. Защото повечето нископлатени позиции всъщност не изискват кой знае какво.
Виж целия пост
Сега направих едно търсене- намерих позиция за биолог в някаква фирма за анализ на торове, в която заплатата беше смешна, 680 лева бруто, ужас. Но това е позиция, в която не се искат много възможности и отговорност все пак. Макс. време там за млад служител трябва да е 6 месеца, колкото да има някакъв опит. След това със сигурност трябва да добави способности към биологията, защото заплащането за представители, анализатори и консултанти е съвсем друго вече.
Проблемът е човек да осъзнае, че ефективната и платена работа е тази, в която си проявява способностите, а не тази, в която прави 5-6 тривиални задачи, посочени от шефа. Съответно да НЕ търси фирми, които не знаят какво правят и те карат да правиш тривиални неща, а такива, в които хем да ти използват пълните възможности, хем и да се плаща. Защото повечето нископлатени позиции всъщност не изискват кой знае какво.
# 397
30 ноем. 2017, 18:11 ч.
Вече съм далеч от мисълта да си стоя от тази страна на барикадата, оправдавайки се, че не ми е даден личен пример и че не бива да се пречупват характерите, така че с тази ти част съм съгласна. Просто казвам как стоят нещата и че е доста трудна задача на практика.
За мен не е окей да се променя изначално характерът на човека и да се опитва да се прескочи във всяко едно отношение, но твоя пример за съпруга ти намирам за адекватен- интроверт, останал си интроверт, но променил неща в поведението си в сфера, в която му е нужен друг начин на действие.
Виж целия пост
Голяма работа, това е нормално човек да си пречупи характера- все пак животът е дълъг, не може да се вкопчим в една "снимка" и да си решим, че ние сме си такива. Нали, излизане от зона на комфорт и тем подобни.
Вече съм далеч от мисълта да си стоя от тази страна на барикадата, оправдавайки се, че не ми е даден личен пример и че не бива да се пречупват характерите, така че с тази ти част съм съгласна. Просто казвам как стоят нещата и че е доста трудна задача на практика.
За мен не е окей да се променя изначално характерът на човека и да се опитва да се прескочи във всяко едно отношение, но твоя пример за съпруга ти намирам за адекватен- интроверт, останал си интроверт, но променил неща в поведението си в сфера, в която му е нужен друг начин на действие.
# 398
30 ноем. 2017, 18:15 ч.
В интерес на истината, мен ме потърсиха. А на интервюта се явих две, и то за чиста съвест, и то пак защото ми подадоха информацията хора, които познавам, но още към края на интервюто се надявах да не се обадят, защото тогава щях да бъда принудена да откажа. Просто разбрах, че имаме разминавания в очакванията и вижданията, но се държах достатъчно добре, за да протече разговорът нормално. Някак не вървеше да кажа на петата минута "сори, ама не сме един за друг" и да си тръгна. Не ми трябват тренировки, защото зная какво искам и какво очаквам и си го казвам, за да не си губим взаимно времето нататък, а после аз обмислям каквото ми предлагат, а отсреща да обмислят това, което аз предлагам. Или се зъмваме, или не.
Виж целия пост
# 399
30 ноем. 2017, 18:16 ч.
Нали знаеш- действията произвеждат навици, навиците произвеждат характер. Няма нужда да си "пречупваш" характера, може малко по малко да го ремонтираш и да видиш, че всъщност си се променил с времето- без чупения и катарзиси, но промяна определено може да има.
А ако не искаш промяна, то поне да се спазят тия хитринки за представяне.
Виж целия пост
А ако не искаш промяна, то поне да се спазят тия хитринки за представяне.
# 400
30 ноем. 2017, 18:19 ч.
Не четеш какво пиша. От определени професии не изисква добро представяне на интервю. Изискват се знания и умения. И ако не беше така повечето инженери, режисьори, монтажисти, крейтиви, научни работници и прочее, щяха да гладуват. Но в нормална обстановка не гладуват, а напротив. И никой не ги обучава да се пречупват характера, защото това не е необходимо за тяхната работа.
Виж целия пост
Никой не те кара да си психопат, но както казах, на интервютата за работа не бият, така че дори и най-срамежливите може да се представят добре. Само да избегнеш някои теми и реплики.
# 401
30 ноем. 2017, 18:22 ч.
Не знам какво имаш предвид под добро представяне. Не, не е до театър и колко сме готини, а именно да знаеш коя информация да поднесеш. Моят пример включва това, че е много непродуктивно да започнеш да описваш какъв си, какво си учил, и много по-добре върви да "четеш мислите" и вместо това да опишеш как подхождаш към работата, която се очаква в избраната фирма.
Виж целия пост
# 402
30 ноем. 2017, 18:26 ч.
Какво има да му четеш мислите! Питаш каква е работата, какви са изискванията, какво се очаква и колко пари плащат. На свой ред казваш по какво си работил, какво си учил и ако те питат - колко очакваш като заплащане.
Виж целия пост
# 403
30 ноем. 2017, 18:26 ч.
Трудно ми е да ти напиша лекция какво имам предвид, но ти твърдя каквото ти твърдя като социолог работил с различни фирми за тренинги, коучинги, с разни ЧР-та, а и работил на места, на които има различни видове хора. Някои специалисти нито се подбират, нито се управляват по популярните клишета, които изброяваш. Може изобщо да няма интервю, а ако има ще го води други интроверт от същата специалност. Ако го води някое младо ЧР фирмата или съответното предприятие, просто ще затънат, защото добрите от много, много специалности ще отпаднат като неправилни. Същото е и ако ги управлява надъхан АУБ или друго А мениджър, а не някой от тяхната специалност, даже не някой, а някой по-добър от тях. Това е. И не е нужно друго.
Виж целия пост
Не знам какво имаш предвид под добро представяне. Не, не е до театър и колко сме готини, а именно да знаеш коя информация да поднесеш. Моят пример включва това, че е много непродуктивно да започнеш да описваш какъв си, какво си учил, и много по-добре върви да "четеш мислите" и вместо това да опишеш как подхождаш към работата, която се очаква в избраната фирма.
# 404
30 ноем. 2017, 18:32 ч.
Всичко е възможно, не съм казала, че е невъзможно. Аз лично съм присъствала само на едно ейч ар интервю с тъпите въпроси "къде се виждате след 5 години".
Обаче тук говорим за малките, след ВУЗ, които кандидатстват за първа-втора работа, още не са специалисти с име. И там вече трябва някаква базова адекватност и малко познаване- не може да питаш "вие за коя обява бяхте", да казваш, че са те привлекли най-вече парите, ей такива дребни неща.
Виж целия пост
Обаче тук говорим за малките, след ВУЗ, които кандидатстват за първа-втора работа, още не са специалисти с име. И там вече трябва някаква базова адекватност и малко познаване- не може да питаш "вие за коя обява бяхте", да казваш, че са те привлекли най-вече парите, ей такива дребни неща.
Препоръчани теми