Оковите на майчината любов

Именно. Трябва да си "някой" в областта си. Някой, който е класи над останалите и фирмата да има нужда от този някой, така че да е склонна да плати много повече за "някой", вместо да наеме средностатистическа пчеличка, която за средни пари ще им свърши средната работа, която м е нужна.

Да не мислиш, че някой изобщо ще ме пита за стажа? Аз предлагам съвсем други неща, за които годините стаж са абсолютно нерелевантни. Силно ме съмнява да ме отхвърлят на база стаж, освен ако не взема присърце ожалването в темата и не гледам гузно и виновно, вместо да обясня защо годините не са важни и кое е важно, дето няма да го намерят другаде.

Да, аз почнах да работя точно като избухнаха промените Никой тогава не работеше това, което е учил Пък пак оцеляхме

Извинявай, но това са измислици-премислици. Вярвай си щом ти е приятно, но просто реалността и въображаемото са две различни неща.

Същото се отнася и за изграждането на име за 6 месеца... Това е като всеки, който има Фейсбук и Туитър и смята, че е име или журналист. Легендата разказва...

А, ти поне си юрист и не бива да губиш логичната нишка!

Във всяка тема оплювам тези, които си хвърлят децата по яслите, защото им свиди да им посветят едни 3 години от живота си, точно когато най- много са им необходими.

Ако четеш постовете на Сирената, ще видиш че навсякъде тя пише как просто не се е намерил достатъчно равностоен на таланта ѝ работодател, който да я направи богата, ползвайки труда ѝ.

За какво да ѝ кажа браво- че се самозаблуждава колко е велика или че се опитва нас да заблуди, че и да ни начука канчетата- твоето и персонално, че за нищо не ставаш, щом висиш за едни 1500 лева, вместо да изместиш адвокат Марковски, например!?

Абсурд на Сирен най-малкото дете е на две години, нека живот и здраве стане на три  - нали това е твоята теза. Три години у дома. Ми ето тя е в тази хипотеза - на първите три години на най-малкото дете.
Аз лично се имам за голяма работа, постигнала съм си детските мечти, постигам всичко което искам, - та малко трудно ще се почувствам, като да не ставам за нищо.
Сирен ми е виртуална приятелка.

Сирената, че е принцеса, това всички го разбрахме, но надценявате значението на стажа. В България открай време (тя си беше село, сега е на път съвсем да стане такова, като се изнесе половината население и ще продължава да се изнася към терминалите на Летище София) най-важни са връзките, а където не става с връзки, просто трябват по-дебели такива. Диплома? Стаж? Хайде, няма нужда. Няма да казвам колко пъти съм се срещала със студенти по работа и ми е ставало ясно, че се водят, че учат, само защото са им осигурили вече топло място и просто им трябва тапия. Ами такава ни е държавата и никога това няма да се промени. Пак има условности - има хора, които са качествени и дори назначени с връзки, ще работят добре, но просто принципът на справедливия подбор е нарушен.

Така че не знам какво го величаете този стаж. За мен лично, дори от професионална гледна точка, най-неприемливи са ми точно job hopper-ите, онези, които нямат никаква концепция, а просто сменят работното място заради повече пари и други благинки. Изключвам случаите, когато това е жизненоважно за тях и семействата им, но знаете, че има случаи, когато просто се прави от лични мотиви, липсва лоялност, няма никаква привързаност към организацията и пр. Същото лошо впечатление правят всевъзможни работни места - секретарка, послед учителка (за кратко), после сервитьорка, а след това работеща на поточната линия в някой завод. Идва на финал да кандидатства за примерно управител на магазин? И съвсем друг е случаят, когато в професионалния път на този човек има някаква последователност, дори и да не е работил на съвсем еднакви позиции. Т.е. стажът не може да се абсолютизира. Ако иска един човек наистина да се изгради професионално, моето скромно мнение е, че трябва да дерзае в желаната област и да не я сменя кардинално, така се натрупват познания, умения и реален опит. Аз примерно имам около 14 години стаж на нейната възраст (да, включвам майчинствата, ама и през тях не съм спала буквално и преносно), но за мен това няма абсолютно никакво - важно ми е какво мога в професията и какви знания и умения имам, т.е. какво мога да впрегна в някаква работа (дори да е по-различно от сегашното ми занимание) и то да ми носи доходи. Така че всичко е много относително и ако говорим за професионален подбор, стажът се гледа в общия контекст на кариерния път.

А по повод на помагащите татковци и че тя, видите ли си позволявала да живее така, ами аз познавам майки с по три деца (най-голямото на , които живеят в престижни квартали и скъпи, ама много скъпи жилища (т.е. достатъчно обезпечени са), водят се, че учат нещо, имат детегледачка и си стоят вкъщи без да работят с години. В крайна сметка, ако това е ОК и за двамата родители, не виждам никакъв проблем. Все пак взаимната подкрепа на партньорите е част от семейството, ако нея я няма, за една жена вероятно е далеч по-лесно да не угажда на мъж, а да е самотна майка. Не знам защо това се възприема като нещо странно. Има си такива семейства и те съвсем не са малко. Просто мъжете обичат жените си и се грижат за тях - по-нормално от това няма. А вече жените си преценяват да работят ли или не и как да запълват дните си. За мен е неприемливо, за тях е ОК. Не ме вълнува лично.

И за Сирената конкретно - нейната професия наистина позволява да работи от вкъщи, но наличието на деца постоянно прави нещата трудни, така че не е толкова лесно. Отделно, едно е да работиш за себе си и да си списваш твои неща, носейки отговорност само за своята репутация, да кажем, а съвсем друго да носиш отговорност към работодател, т.е. може да се притеснява, че няма да се справя добре (аз примерно, откакто работя основно за себе си, имам подобни опасения и това ме прави малко нерешителна да се обвържа с други проекти). А за капризите й - ами не е притисната до стената, може до някаква степен да си позволи да избира къде би искала да работи, т.е. с кой бранд да се обвърже. Не е все едно да работиш в Брадва и в Икономедия. Друг е въпросът дали Брадва и Икономедия ще искат да работят с нея

Шехина, стажът го зачекнах аз като опит по-деликатно да кажа на Сирен, че онова, което пише е неадекватно на реалността. Няма опит, а си говори наизуст, да не река, че си мечтае. Нещата изобщо не стоят така, а точно както ти казваш, казах го по-рано и аз. Но то от нямане какво да правим, иначе е безсмислено да се коментират очевидни измислици-премислици.

Е, да, де, ясно е, че си теоретизираме тук. Просто ми прави впечатление тоя стаж. Много възхваляван в България. И като чуя някой да се дуе, че имал 30-40 години стаж, обикновено ми е ясно, че, както е модерно да се казва, "не става за чеп за зеле" (добрите професионалисти нямат нужда да парадират с това). Така че това си е относително.

Има отношение към пенсията иначе, ама то нашето поколение има да поработи около 30 години още, така че я доживеем, я не. А и ако си добре обезпечен, не виждам и за какво ти е притрябвала държавна пенсия - в случая на Сирената може и така да е.

А аз, междувременно, се замислих, за оковаващите майки. Ами има го и това, при това то се случва не точно защото майките го искат, а защото те си имат стереотип на живот, който не искат да нарушават заради дъщерите си примерно. Имам приятелка с много енергична майка, майката е Лъв , прясно пенсионирана, но не помага на дъщеря си, нищо че са в един град и нищо че дъщерята скоро роди и реално е с две деца под 6 години, т.е. в най-трудната за оцеляване на майката възраст. Но не, не й помага и това е, нищо че дъщеря й изнемогва и това е видимо. Има ли майчина любов в случая? Въпрос на гледна точка.

Да, мисля. Все още не съм срещала работодател, който да не пита за предишния ти опит. А относно версията "аз мога да предложа нещо, което никой друг не може", работодателите обикновено имат съвсем кратък отговор: prove it.

Е, 30 години стаж може да значи опит, а може да значи и закостенялост, зависи, но все пак е различно от това някой да е начинаещ. Във всяка професия. Това са трудови навици, практика, дори да са били в рамките на друга професия има предимства пред това да не си правил нищо. И без това е трудно намирането на работа в много области, ако им отидеш на 40 с 5-6 години работна биография това не е особено добре за теб. Особено ако си от обява, а не те изпраща някой.

The Wishmaster, колкото и да е странно, случва се и да успеят да го докажат. Талантът и стажът не корелират, сори. Поне винаги. Да, упоритата работа има значение, но зрънцето талант е нужно. Така че никой не отсвирва директно неопитните.

Това къде? Вероятно някъде, където на неопитните не плащат. Не съм забелязала в кой да е бизнес някой да е склонен да експериментира кой има талант, т.е. да губи пари, за да тества постоянно хора дали стават или само си въобразяват. Всеки иска някой вече да умее онова, за което го наема и ще му плаща.

Добре, де. С журналистическо образование, може да правиш и други неща. Повечето, за които се сещам са на свободна практика.
Тогава заплатата е каквото изкараш.

Навсякъде го има, ако си достатъчно наблюдателен. Аз примерно имам стажанти, които още на 5-тата минута, ми показват, че ще станат големи. Не ми пука дали имат стаж или не, те просто са талантливи, интелигентни, имат необходимите личностни качества и е ужасно важно да се развият. Действително това са двама, да кажем, от 50, но когато си достатъчно прозорлив няма как да ги пропуснеш и да следиш какво се случва с тях по-нататък.

А на провокациите с Prove it, аз съм устата и обикновено казвам "Ти просто стой и гледай"