Оковите на майчината любов

За усъвършенстване си има и курсове, на които дърпаш напред повечко. Та така. По принцип няма БГ работодател, който да те иска от къщи, нещо се дърпат.

Ми нормален си е 6г. стаж при учене и майчинства, не е нула години. Просто не съм бачкала като студентка, с изкл. на стажове и парт тайм, но всичко друго си е в реда на нещата. И между другото, имайки предвид БГ журналистиката- най-добре "загубените" ми години, идвам навреме за съвсем нови технологии и практики, супер приятно е, нетът е на друго ниво.

А какво значение има трудовия стаж? За пенсиите ли мислите от 30 годишни?

Аз имам висше - магистър и май голям трудов стаж. И двете не виждам да са ми донесли някаква реална полза Не че не съм се реализирала, но определено не е било заради образованието, нито заради трудовия стаж сами по себе си.

Реализацията е и въпрос на късмет. Да не говорим, че има такива позиции без перспектива, че прекараните там години най-много да те тренират в някакви вътрешни фирмени похвати, но всъщност да се окажеш назад с материала и с лоши навици.

Тук имаше случай на дама с точно нула трудов стаж на 30. Обаче- с много ценни знания и перспектива да почне малко по малко и да направи нещо уникално като терапевт. Защото на нейните позиции се стига не с бачкане като келнер, а с четене. И в крайна сметка не знам защо човек трябва да се гордее с позиции без развитие. Сега, някой ще каже, че и келнер да си бил, ще ти помогне да си по-добър терапевт, но не е необходимо, а понякога се иска да си насочиш усилията.

Иначе за 6-те години, в които съм работила, винаги е имало развитие, при това целенасочено, не само да чакам да минават години. Изобщо, от прекарано време не се задобрява, и затова се сменят работи- защото на една позиция се губи перспектива и се затъпява.

ИЛИ се задобрява, удовлетвореността и самочувствието расте, съответно и заплатата (в идеалния случай, за който така или иначе пишем).

"Накарай мързеливия на работа, че да те научи на акъл".

Олекваш все повече, но пък, щом ти помага да си крепиш самочувствието, няма лошо.

Бианка- имаш образование и работиш по специалността си години наред, и казваш че нито едното, нито другото с нещо са ти помогнали?

Как да го разбирам- че и да нямаше образованието, пак щеше да работиш същото и че независимо колко години го работиш, все на същото ниво си седиш?

Вали вали вали

Аз всъщност не съм мързелива, напротив, именно затова ме дразнят повечето позиции- защото ще ми хабят 8 часа в офиса, ще има някакви тъпи правила и много малък % истинска работа. Та въобще не става въпрос за мързел, и не знам какво точно си мерим- в крайна сметка целта е да покажем, че може да се преработваме или се търсят резултати. Защото на мен ми пука за крайния резултат, не за годините. Ако мога с по-малко години работа да имам достатъчно добри резултати, ще е идеално.

А заплатата в една фирма расте, ама бавно. Не толкова, колкото може да си договориш в следващата фирма, ако смениш работата.

Абсурт, кажи как точно ще се пласира журналистка с непрекъснат стаж, която обаче се е забучила във в-к Марица примерно и хабер си няма от нет средата в 21 век? И искаш да кажеш, че е по-подготвена от мен? Ами не е точно така, имайки предвид, че секторът се измени до неузнаваемост само за няколко години.

Ама то за 100 - 200 лв мога да не искам да си сменям работата, ако ми харесва много, с колегите се разбирам чудесно и ми е сигурно следващото увеличение, неспа

А за 50% отгоре? А за 100%?

Въобще не говоря за 100 лева отгоре, това не е реална разлика. Говоря за 500 и нагоре. И така при всяко местене- просто си ги искаш. Е, и показваш, че предлагаш нещо повече. А данните за средна заплата са подвеждащи- ти може да си договориш съвсем различна, ако се отличиш от "средния" профил.

Чувала съм невероятни истории за договорени заплати, един- съгласил се за "нормална за сектора", щото нали те все са еднакви заплатите - и друг, който си е поискал 2 пъти повече и не са му отказали.

Колко пъти лично на теб ти се е случвало? И не е ли по-скоро изключение от общия случай, все пак не сменяш държава, а позиция?

Защо трябва да се е забила във вестник "Марица"?
Стаж се трупа с работа и не знам някой да задължава някого да го прави на едно място доживот.

Тук си говорим за мързела ти да работиш въобще, обяснявайки ни колко си кадърна и как няма достатъчно равностоен работодател, който да те заслужи и да те направи богата.

Що се отнася до " имането на хабер от нет средата в 21- ви век" - ако за теб, то те прави стойностен журналист, по- добре че не работиш.

Чакай да се замисля, за мизерните 6 години трудов стаж поне три пъти съм договаряла удвояване на заплащането. Обикновено е свързано с предлагане на качество и способности, които не се срещат всеки ден.

Ако сега тръгна да търся работа, не ми е рентабилно да изляза за под 2000 лева- и ще си ги поискам. Ако няма- ОК, все някога ще има, междувременно има план Б, Ц и други.

Но едва ли ще прекарвам 8 часа в офис и час и нещо в пътуване, докато децата ми са някъде, само и само да трупам години. Има си самоосигуряване за стаж, ако толкова искам.

Абсурт, след 5г. на едно място си динозавър. Понякога и само 2г. са нужни да затъпееш. А за нет средата...ясно е, че си нямаш и хабер за какво говоря, но айде...и Брадва е нет, и The Atlantic е нет, разлика- от земята до небето.

За какво беше темата?
Чета някакви отвлечени неща сума ти страници вече..

Успехът не се мери с хронолочинтото стоене на работното място, но е показател за някои неща и ти трябва да си ги учила. Първо, това означава, че човекът все пак, за някакво време, е способен да изгражда връзки и да се адаптира на работа с други хора. Второ, зависи от естеството на работата. Второ, дава индикации, че човек е способен да игражда нещо, защото за година или две, или повече, той показва някакво постоянство. Трето, съвсем зависещо от естеството на работата, ако тя предполага по-дълъг период на постигане на някакъв ефект, то е съвсем нормално този човек да е на същото работно място по-дълго време. Ето ти най-елементарен пример, защото все още си на вълна начално образование - най-добре е първите четири години в училище децата да са с един и същ класен ръководител, защото тези четири години поставят основата, а децата много се променят, също и учителят има някакъв дългосрочен план в това отношение, а не само да ходи по учебника. Едва ли ще ти е много кеф, ако за четири години детето ти има четири класни, като класната обикновено води 80 процента от предметите и най вече основните предмети като български и математика. В твоята професия може да се работи на парче - днес пиша една статия, а утре приключвам, днес пиша за един сайт, а утре за друг, но други професии искат по-дълъг период от време и постоянство. Пак най-нескромно ще дам за пример моите професии - ако започнеш да водиш една фирма като счетоводител, е добре да изкараш поне една счетоводна година. Неприятно е и за счетоводителя, и за собственика, да се вземе една фирма по средата на годината, защото всяка фирма си е специфична и счетоводителят най-добре знае какви са потоците и особеностите. И предаването е неприятно, и поемането е неприятно. При терапия е нещо подобно - не става за месец-два, най-малкото защото се иска период на напасване на терапевта и пациента, а една диагностика в началото не дава пълната картина, а изскачат нови неща в процеса на работа. И колкото повече са проблемите, толкова по-важно е терапевтът да си познава пациента, за да може да комбинира необходимите стъпки и задачи, а това не става бързо.

Аз имах 4 класни между 1 и 4 клас- майчинства, смяна на класове, реформи, падане на Комунизма и си беше ОК.

Иначе около 80% от усилията са точно за адаптиране към офис правила и други глупости, 20% истинска работа.