Е какво е това броене на майчинствата към стажа? Нали не се брояха...
Е, как да не се броят. Ако си имала майчинство от НОИ и си си плащала здравното по време на майчинството, си имаш стаж 1 или 2 години за всяко дете, колкото си ползвала. Има жени, на които не се брои - примерно кумата ми, която е фризьорка - защото работят, но не внасят осигуровки, съответно никога не са получавали майчинство (но няма да коментирам колко е тъпо това, особено като станеш на 60 и си работил цял живот, пък нямаш никакъв стаж, но те си знаят). Вече години от следване, докторантури и пр. се броят, само ако си ги платиш, конкретно докторантурата - може да се купят годините, само ако придобиеш степен "доктор", но това обикновено го правят тези, на които не им стига стаж вече при пенсиониране. Толкоз от мен с просветителството по темата
"Защо си мисля, че просто трябва да четеш постовете, които пишеш- с погледа на страничен човек, за да разбереш колко си противоречиш?
Значи, ти имаш едни 14 години, в които си работила една професия и си се усъвършенствала в нея, дори и да е било късане на билетчета в градската тоалетна, и си на мнение, че всеки който дойде, хванат от улицата, може да поеме твоята работа, да я свърши също толкова качествено и да бъде предпочетен?
И никой няма да го препита, за да види кой от двама ви знае и може повече, а ще наемат онзи- дето не знае дори какво ще прави?
Да, може да се случи все още, но пикът на това безумие отмина и сега берем плодовете- няма образовани и можещи кадри, и бизнесът се ориентира към внос от Украйна, например.
И не, не взимат хора без образование и с две леви ръце, но с претенции."
Изобщо не си противореча. Казах, че опитът има значение, но не е единствен фактор и че има хора, които може и да нямат моя опит, но имат талант и отлични способности, при все че нямат стаж. Т.е. стажът не е абсолютен показател.
А по темата със заплатите, дори не искам да се обаждам. Няма нормален човек, който да изтърпи дълго на 300 лв заплата, а ако някой работодател смята, че това е адекватна заплата, дори за една лелка, дето къса билетчетата, в тоалетната, това вече си е негов проблем. Нормалните хора, които работят за такива доходи, рано или късно събират пари за заветното самолетно билетче и дим да ги няма. Разбирам ги напълно. Ако разполагах с такива пари и трябваше да гледам и деца в България и аз щях да направя същото. Просто си има сговор между държавата и т.н. работодатели, т.е. смешниците, които искат някой да им работи за без пари, и си се поддържа това безумие. Аз не ги мисля изобщо работодателите, да си внасят откъдето искат служители, скоро няма да остане и без това келяв българин на тази територия. От хубав живот. И не е въпрос на алчност изобщо, а не оцеляване. Хората искат да живеят що-годе нормално, да работят за пари и да си гледат семействата.
За майките с 3+ деца и аз съм на същото мнение, това действително са героини, но и при тях има условности. Има си просто много богати и обезпечени жени, с детегледачки и всякаква помощ, така че не мисля, че всяко раждане на 3+ деца и отглеждането им е героизъм. Героизъм за мен е единствено това да гледаш деца в тази сбъркана държава, без никакви социални услуги, както и някакви реални помощи за майките, белите такива, да си от не особено богато семейство и да трябва едновременно да работиш, да гледаш деца и дом, а често и болни родители, които също няма кой да гледа. И не ми говорете за сигурен доход отпреди раждането, ставате смешни. Просто сравнете политиката: 384 евро детски за две деца в Германия. Да, не стигат за наем на отделно жилище, да кажем, но ако има жилище и жената просто трябва да се грижи за децата си с тези пари, не е проблем - стигат си чудесно за храна и дрехи от първа необходимост. Затова и почти всички жени, които аз познавам и живеят в Германия, не се избиват да работят. Пример: имам позната пианистка, взима си детските и чат-пат дава по някой урок по пиано вкъщи. И не, сигурен доходи не си е била подсигурила преди раждането, защото детето не е само нейна отговорност, тя си има мъж, има си и държава. А ние имаме държава на един друг етнос. Лично моето допускане е, че жените в България никога няма да се навият да раждат, докато не им се дадат привилегии от този тип и те не се чувстват сигурни. Че държавата ще им помага, че ще има място за децата им в градините, че ще могат да си намерят работа и бидейки майки, че ще имат някакви достъпни социални услуги (а не детегледачки, които искат по 6 лв на час да сменят памперси и обезсмислят работата на майката). В такива държави се раждат деца, защото жените навсякъде искат сигурност и подкрепа, поне минимална такава. Разбира се, има я тенденцията жените да не раждат и там, но не ми се подхваща темата. Тези, които искат и там, и тук, биха предпочели да е там, а не тук. Аз лично ги разбирам идеално.
Пък и последните 60 страници от книгата ми сами няма да се напишат, уви. 