Просто Анонимната се крие зад майка си, без да осъзнава, че проблема е в самата нея- и в отношенията с майката, и в тези- със съпруга.
Дойдохме си на думата.
Оковите на майчината любов
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
# 840
9 дек. 2017, 20:28 ч.
Дойдохме си на думата.
Виж целия пост
Дойдохме си на думата.
# 841
9 дек. 2017, 20:31 ч.
Да прекъсне контакт с майка си? Никой не й е казал да реже майка си категорично. Само че трябва да се поставят някакви граници, които са удобни и за двете. Всяка свободна минута е малко в повече, не мислиш ли? Жената е пред развод. Явно положението ескалира. Защо точно самата анонимна не е предприела още крачки за решението на проблема и се води по акъла на майка си не ми е ясно, тя си знае причините. Факт е, че много такива родители отлично знаят къде да натиснат и да набият вина, да се изкарат жертви и децата им се чувстват като нищожества за дето не са на разположение 24/7. Все пак на нейната възраст би следвало вече да го е усетила и да е наложила граници. Дано успее преди да си разбие семейството.
Виж целия пост
# 842
9 дек. 2017, 20:31 ч.
Почти съм сигурна, че кукувицата, за която говориш, съм аз.
И не казвам съвсем да прекъсне контакт с майка си, а силно да ги ограничи.
Виж целия пост
А тук каква помощ получи? Съвет от анонимни кукувици да прекъсне контакт с майка си! Много умно и отговорно, няма що! Но интересно, тази, която даде този съвет дали е прекъснала контакт с майка си? А? Не ми се рови сега назад да гледам коя е.
И не казвам съвсем да прекъсне контакт с майка си, а силно да ги ограничи.
Скрит текст: Мда, много добре знам за какво говориш, защото моята е същата. Направо не се издържаше. Отначало не исках да я накърня и по 40 мин. съм си говорила с нея по телефона всеки ден в продължение на няколко години, защото се преместих в друг град и тя направо се побърка. Е, моята живее с баща ми и по всяко време има с кого да си говори, не е сама като твоята, но въпреки това така се беше фокусирала върху мен, че не се бях усетила как и моето внимание отиваше все към нея и моят живот, макар и от разстояние, се въртеше около нея. Така бях обсебена от нея и все си мислех да не съм рязка, груба към нея, да не я обидя, докато не осъзнах, че тя е едва ли не най-егоистичния човек, когото познавам, защото когато ù намекнах, че нямам много време за дългите разговори с нея, тя така се разсърди, как може да я пренебрегвам така....
С една дума не си го причинявай! Явно и ти като мен си водена от мислите да не я нараниш, майка ти е, но трябва да се осъзнае, че това вреди на теб. Така че оправи отношенията с мъжа си, гледай си детето и остави майка си. Колкото и да прозвучи грубо-тя сама си е виновна, че няма приятелки, с които да общува и ти си се превърнала в единствената ù утеха в скучния ù живот. Това важи и за моята майка. Това, което направих, е да говоря с моята набързо веднъж-два пъти макс на седмица и това е достъчно.
Бъди груба, ако трябва в началото, но бъди твърда и неотстъпчива-може в началото да има драми, но след време си намират други занимания.
Здравейте, момичета!
Аз съм едно пораснало момиче
с голямо дете и страхотен съпруг, но страдам от години точно от оковите на майчината любов. Точната дума е обсебване, а не любов. Не ме оставя да дишам, да живея самостоятелно, да прекарвам свободното си време както намеря за добре, защото непрекъснато иска да е с мен, във всеки миг, в който знае, че съм у дома или просто съм свободна и почивам. Страшно е, говорила съм с нея много пъти, поука не си взема, поставя първо нейните емоции като най-важни, трябва да съчувствам, съжалявам, влизам в положение, защото е много самотна. Приятели няма. Баща ми отдавна също го няма.
Резултата - отношенията със съпруга ми се влошиха, брака ни е в криза, търпението му е на предела си. Почнахме да говорим за раздяла. Аз съм на прага на психическите си сили, имам чувството, че ще полудея. Не търся съвет, просто споделям. Много е говорено, много е направено, но тя моите граници не ги зачита, нито с добра дума, нито с остър тон. Това е. Както казах съвети не търся, просто споделям. Много е тежко.
Аз съм едно пораснало момиче
с голямо дете и страхотен съпруг, но страдам от години точно от оковите на майчината любов. Точната дума е обсебване, а не любов. Не ме оставя да дишам, да живея самостоятелно, да прекарвам свободното си време както намеря за добре, защото непрекъснато иска да е с мен, във всеки миг, в който знае, че съм у дома или просто съм свободна и почивам. Страшно е, говорила съм с нея много пъти, поука не си взема, поставя първо нейните емоции като най-важни, трябва да съчувствам, съжалявам, влизам в положение, защото е много самотна. Приятели няма. Баща ми отдавна също го няма.Резултата - отношенията със съпруга ми се влошиха, брака ни е в криза, търпението му е на предела си. Почнахме да говорим за раздяла. Аз съм на прага на психическите си сили, имам чувството, че ще полудея. Не търся съвет, просто споделям. Много е говорено, много е направено, но тя моите граници не ги зачита, нито с добра дума, нито с остър тон. Това е. Както казах съвети не търся, просто споделям. Много е тежко.
С една дума не си го причинявай! Явно и ти като мен си водена от мислите да не я нараниш, майка ти е, но трябва да се осъзнае, че това вреди на теб. Така че оправи отношенията с мъжа си, гледай си детето и остави майка си. Колкото и да прозвучи грубо-тя сама си е виновна, че няма приятелки, с които да общува и ти си се превърнала в единствената ù утеха в скучния ù живот. Това важи и за моята майка. Това, което направих, е да говоря с моята набързо веднъж-два пъти макс на седмица и това е достъчно.
Бъди груба, ако трябва в началото, но бъди твърда и неотстъпчива-може в началото да има драми, но след време си намират други занимания.
# 843
9 дек. 2017, 20:33 ч.
Точно за тая работа са психолозите, колкото и да ги недолюбвам понякога.
Виж целия пост
# 844
9 дек. 2017, 20:40 ч.
Ти да си чувала какви са тарифите им и да си чувала колко трае най- късия курс при тях?
А, както все намират причините в детството и в родителите, не ми се ще да мисля, какви допълнителни тежнения ще струпат на главата на Анонимната.
Виж целия пост
Точно за тая работа са психолозите, колкото и да ги недолюбвам понякога.
Ти да си чувала какви са тарифите им и да си чувала колко трае най- късия курс при тях?
А, както все намират причините в детството и в родителите, не ми се ще да мисля, какви допълнителни тежнения ще струпат на главата на Анонимната.
# 845
9 дек. 2017, 20:47 ч.
Не знам. Аз само констатирам факти.
Точно онези съфорумки, които очакват много и не са приемащи други гледни точки имат проблеми с майките и свекървите си.
Причините са много и няма как да се дадат съвети, които да са универсални и работещи.
Виж целия пост
Точно онези съфорумки, които очакват много и не са приемащи други гледни точки имат проблеми с майките и свекървите си.
Причините са много и няма как да се дадат съвети, които да са универсални и работещи.
# 846
10 дек. 2017, 19:44 ч.
Освен да кажа, че жестоко съжалих за споделеното тук, друго няма какво да напиша!
Не знам какво изобщо съм очаквала, споделяйки тук с непознати, които в повечето случаи реагират като хиени в засада! Аз дори не ви поисках съвет! Споделих няколко реда болка, без особени подробности! Обаче скокнахте, натрихте ми носа, добавихте още малко болка и вина! Пада ми се, да - трябва да си стегна багажа и да се преместя при майка си!
Вие такива майки ли сте? Искате децата ви доживот да са до задниците ви, да не са щастливи, да пренебрегват семействата си и децата си заради вас, такива ли сте? Напомняте ли им, че всички сме смъртни и че за това са ви длъжни до живот? Защото ще осиротеят и ще съжаляват? На мен ми го напомнят от малка. Признавам, доста ефективно действа!
Ще ги пуснете ли някой ден свободно да дишат и да поемат по собствените си пътеки или ще ги вините в злоба и ще им вменявате вина, докато сте живи? Отговорете на себе си!
Виж целия пост
Не знам какво изобщо съм очаквала, споделяйки тук с непознати, които в повечето случаи реагират като хиени в засада! Аз дори не ви поисках съвет! Споделих няколко реда болка, без особени подробности! Обаче скокнахте, натрихте ми носа, добавихте още малко болка и вина! Пада ми се, да - трябва да си стегна багажа и да се преместя при майка си!
Вие такива майки ли сте? Искате децата ви доживот да са до задниците ви, да не са щастливи, да пренебрегват семействата си и децата си заради вас, такива ли сте? Напомняте ли им, че всички сме смъртни и че за това са ви длъжни до живот? Защото ще осиротеят и ще съжаляват? На мен ми го напомнят от малка. Признавам, доста ефективно действа!
Ще ги пуснете ли някой ден свободно да дишат и да поемат по собствените си пътеки или ще ги вините в злоба и ще им вменявате вина, докато сте живи? Отговорете на себе си!
# 847
10 дек. 2017, 20:06 ч.
Оххо, сега другите ти виновни! като те чета, хич не си жертва, а си дори агресор - ти си цялата в бяло, жертва на майкаси, и не си разбрана, в частност от мен. Всеки решава за собствения си живот, а отчаяният ти опит за защита тип нападение "колко сте гадни хиени, ама ще видите вие, аз съм по-добраа от вас" няма как да ме впечатли. Все още не можеш да се светнеш и да осъзнаеш едно нещо - мъжете са от ден доо пладне, днес ги има - утре ги няма, и когато си най-зле, майка ти ще ти протегне ръка, и тогава ще се срамуваш от думите си тук.А целият ти пост е инфантилен. Както се казва, гроу ъп!
Виж целия пост
# 848
10 дек. 2017, 20:10 ч.
Не се ядосвай, жено!
Тук е форум, а по- права, по- идеална от ССФ няма на света и сега ѝ се е паднало да ти направи демонстрация!
Същата ССФ в други теми обяснява как няма да погледне майка си, ако ѝ каже крива дума, ако даде " нерегламентиран" бонбон и ако си позволи да даде мнение по какъвто и да е повод, без да е поискано.
Затова, научи се да отстояваш себе си- така ще разбереш, че не майка ти е в основата на разклатения ти брак, а неспособността ти да казваш " не".
Виж целия пост
Освен да кажа, че жестоко съжалих за споделеното тук, друго няма какво да напиша!
Не знам какво изобщо съм очаквала, споделяйки тук с непознати, които в повечето случаи реагират като хиени в засада! Аз дори не ви поисках съвет! Споделих няколко реда болка, без особени подробности! Обаче скокнахте, натрихте ми носа, добавихте още малко болка и вина! Пада ми се, да - трябва да си стегна багажа и да се преместя при майка си!
Вие такива майки ли сте? Искате децата ви доживот да са до задниците ви, да не са щастливи, да пренебрегват семействата си и децата си заради вас, такива ли сте? Напомняте ли им, че всички сме смъртни и че за това са ви длъжни до живот? Защото ще осиротеят и ще съжаляват? На мен ми го напомнят от малка. Признавам, доста ефективно действа!
Ще ги пуснете ли някой ден свободно да дишат и да поемат по собствените си пътеки или ще ги вините в злоба и ще им вменявате вина, докато сте живи? Отговорете на себе си!
Не знам какво изобщо съм очаквала, споделяйки тук с непознати, които в повечето случаи реагират като хиени в засада! Аз дори не ви поисках съвет! Споделих няколко реда болка, без особени подробности! Обаче скокнахте, натрихте ми носа, добавихте още малко болка и вина! Пада ми се, да - трябва да си стегна багажа и да се преместя при майка си!
Вие такива майки ли сте? Искате децата ви доживот да са до задниците ви, да не са щастливи, да пренебрегват семействата си и децата си заради вас, такива ли сте? Напомняте ли им, че всички сме смъртни и че за това са ви длъжни до живот? Защото ще осиротеят и ще съжаляват? На мен ми го напомнят от малка. Признавам, доста ефективно действа!
Ще ги пуснете ли някой ден свободно да дишат и да поемат по собствените си пътеки или ще ги вините в злоба и ще им вменявате вина, докато сте живи? Отговорете на себе си!
Не се ядосвай, жено!
Тук е форум, а по- права, по- идеална от ССФ няма на света и сега ѝ се е паднало да ти направи демонстрация!
Същата ССФ в други теми обяснява как няма да погледне майка си, ако ѝ каже крива дума, ако даде " нерегламентиран" бонбон и ако си позволи да даде мнение по какъвто и да е повод, без да е поискано.
Затова, научи се да отстояваш себе си- така ще разбереш, че не майка ти е в основата на разклатения ти брак, а неспособността ти да казваш " не".
# 849
10 дек. 2017, 20:11 ч.
Тук всеки изхожда от собствения си опит. И докато може да си била с повече от един мъж, то родителите са едни, да. Ето, и моята майка е отровен човек, призната от роднините и много други хора. Но обичайно срещам реакция " майка ти е все пак". Затова рядко споделям, с мъжът ми, близки приятелки, ...форума понякога. Няма разбиране.
По принцип това ме радва. Тези, които не разбират, са щастливци, без да го знаят.
Виж целия пост
По принцип това ме радва. Тези, които не разбират, са щастливци, без да го знаят.
# 850
10 дек. 2017, 20:17 ч.
Смея да не се съглася по отношение на мъжете и самоотвержената готовност да помогнат. Дори помагат безкритично и прагматично там, където родната ти майка с кеф рита паднали и използва момента за едно майчинско "аз казах ли ти".
Освен това ми идва доста вампирско да се чака кофти момент, в който да ти помагат. По-яко е като си в хубав момент, да не ти реже крилцата.
Иначе ще се съглася, че майката е важна, но да кажем макс. до 28-30, след това има и други начини да се справиш с трудните ситуации и майката не е "опората", която се търси, в никакъв случай. Просто защото понякога не може да е такова нещо, нито физически, нито финансово.
И ще е бая тъпа тая жена, която ще си мисли, че майка й остава опора, а не мъжът й. И която инвестира в грешната връзка, изтънявайки по-важната в случая- след като е на практика женена, по-важната връзка е с мъжа. Иначе е нечестно. С просто око се вижда, че майката може да ти даде основа, но истинският полет и интересните неща в живота, дето не са страстоубийствени и невротични, стават с правилния партньор. Майката е до един момент, тя е безопасното приземяване, но може много добре да те превърне в пингвин- нелетяща птица.
Виж целия пост
Освен това ми идва доста вампирско да се чака кофти момент, в който да ти помагат. По-яко е като си в хубав момент, да не ти реже крилцата.
Иначе ще се съглася, че майката е важна, но да кажем макс. до 28-30, след това има и други начини да се справиш с трудните ситуации и майката не е "опората", която се търси, в никакъв случай. Просто защото понякога не може да е такова нещо, нито физически, нито финансово.
И ще е бая тъпа тая жена, която ще си мисли, че майка й остава опора, а не мъжът й. И която инвестира в грешната връзка, изтънявайки по-важната в случая- след като е на практика женена, по-важната връзка е с мъжа. Иначе е нечестно. С просто око се вижда, че майката може да ти даде основа, но истинският полет и интересните неща в живота, дето не са страстоубийствени и невротични, стават с правилния партньор. Майката е до един момент, тя е безопасното приземяване, но може много добре да те превърне в пингвин- нелетяща птица.
# 851
10 дек. 2017, 20:19 ч.
Дотук съм чула много жени да се заканван и да дават акъл от типа "прекъснИ връзка с майка си", но на практика никоя не го прави за себе си. Като чета поста на Анонимна, все едно срещу мен стои едно 3-годишно дете в тялото на 30-годишна жена, което си умира да се отдалечи от мама, дори й казва "махай се, не те обичам, ти си лоша", ама като види, че я няма, подвива устата да реве.
Виж целия пост
# 852
10 дек. 2017, 20:40 ч.
Не се ядосвай! Остави я Андариел, тя се опитва да провокира и явно не се усеща какви ги дрънка. За теб е важно по някакъв мек начин да наложиш известна дистанция. Казвала ли си на майка си, че с прилепчивостта си е на път да ти разбие брака? Това не е шега работа, може би ще се осъзнае.
Виж целия пост
Освен да кажа, че жестоко съжалих за споделеното тук, друго няма какво да напиша!
Не знам какво изобщо съм очаквала, споделяйки тук с непознати, които в повечето случаи реагират като хиени в засада! Аз дори не ви поисках съвет! Споделих няколко реда болка, без особени подробности! Обаче скокнахте, натрихте ми носа, добавихте още малко болка и вина! Пада ми се, да - трябва да си стегна багажа и да се преместя при майка си!
Вие такива майки ли сте? Искате децата ви доживот да са до задниците ви, да не са щастливи, да пренебрегват семействата си и децата си заради вас, такива ли сте? Напомняте ли им, че всички сме смъртни и че за това са ви длъжни до живот? Защото ще осиротеят и ще съжаляват? На мен ми го напомнят от малка. Признавам, доста ефективно действа!
Ще ги пуснете ли някой ден свободно да дишат и да поемат по собствените си пътеки или ще ги вините в злоба и ще им вменявате вина, докато сте живи? Отговорете на себе си!
Не знам какво изобщо съм очаквала, споделяйки тук с непознати, които в повечето случаи реагират като хиени в засада! Аз дори не ви поисках съвет! Споделих няколко реда болка, без особени подробности! Обаче скокнахте, натрихте ми носа, добавихте още малко болка и вина! Пада ми се, да - трябва да си стегна багажа и да се преместя при майка си!
Вие такива майки ли сте? Искате децата ви доживот да са до задниците ви, да не са щастливи, да пренебрегват семействата си и децата си заради вас, такива ли сте? Напомняте ли им, че всички сме смъртни и че за това са ви длъжни до живот? Защото ще осиротеят и ще съжаляват? На мен ми го напомнят от малка. Признавам, доста ефективно действа!
Ще ги пуснете ли някой ден свободно да дишат и да поемат по собствените си пътеки или ще ги вините в злоба и ще им вменявате вина, докато сте живи? Отговорете на себе си!
# 853
10 дек. 2017, 20:45 ч.
какви ги дрънкам, само хленчи колко майка й й разбива брака! Ми, да си вземе решение най-после, какво чака, тук лелките ли да го вземат вместо нея! И да, като гледам те го вземат, щом тя самата не си го взема. Интересно, дали мъжът й ще наложи дистанция на майка си, ако тя е такава прилепчива. На бас, че няма, а ще каже "аз имам една майка, такава е, на стари годдини няма да се промени".
Виж целия пост
# 854
10 дек. 2017, 20:51 ч.
Андариел, форумът е направен за споделяне. Този раздел е направен за споделяне на такива проблеми - семейни. Това е мястото за "хленчене" в нета.
Никой нормален мъж няма да търчи при майка си във всяка свободна минута, пренебрегвайки и жена, и деца, и себе си и то не за реален проблем (болест, тежка работа), а "за да не й е скучно на мама". Няма такова нещо като вечен дълг да нямаш нищо и никого, а да принадлежиш на родителя си като вид емоционален роб. Предполага се, че са ти дали живот - т.е дали са ти правото да имаш живот, а не да си поддържаща роля в техния. Това не отрича помощта и подкрепата, и любовта към родителя, но без да стига до такива отровни крайности, в които майката не може дет се вика да си пусне филм и да разпусне за 2 часа, а е зависима от детето си да зареже собствените си деца, за да й прави компания.
Бас държа, че майка й достатъчно й е обяснявала как един ден ще умре и анонимната ще съжалява. Твоите натяквания са набиване на свредел в отворена рана.
Виж целия пост
какви ги дрънкам, само хленчи колко майка й й разбива брака! Ми, да си вземе решение най-после, какво чака, тук лелките ли да го вземат вместо нея! И да, като гледам те го вземат, щом тя самата не си го взема. Интересно, дали мъжът й ще наложи дистанция на майка си, ако тя е такава прилепчива. На бас, че няма, а ще каже "аз имам една майка, такава е, на стари годдини няма да се промени".
Никой нормален мъж няма да търчи при майка си във всяка свободна минута, пренебрегвайки и жена, и деца, и себе си и то не за реален проблем (болест, тежка работа), а "за да не й е скучно на мама". Няма такова нещо като вечен дълг да нямаш нищо и никого, а да принадлежиш на родителя си като вид емоционален роб. Предполага се, че са ти дали живот - т.е дали са ти правото да имаш живот, а не да си поддържаща роля в техния. Това не отрича помощта и подкрепата, и любовта към родителя, но без да стига до такива отровни крайности, в които майката не може дет се вика да си пусне филм и да разпусне за 2 часа, а е зависима от детето си да зареже собствените си деца, за да й прави компания.
Бас държа, че майка й достатъчно й е обяснявала как един ден ще умре и анонимната ще съжалява. Твоите натяквания са набиване на свредел в отворена рана.
Препоръчани теми