Оковите на майчината любов

В повечето случаи решенията са под носа, човек ги вижда, но не му стиска да ги вземе и изпълни. Не може до безкрайност да се лежи на ухото как родителят моделирал под своята изкривена психика, и затова детето, вече пораснал, възрастен човек, нищо не може да направи. А дай да питаме колко хора всъщност са готови нещо да направят? Ето, написах за консултация с психолог или психиатър, ама колко хора, дори да им дадеш пари в ръката, ще отидат? Единици ще отидат. Защото, когато отидат, след първите няколко пъти изливане на всичко насъбрано, ще започнат сами да се усещат, че някои неща не са съвсем така, ще започнат да стават по-критични към себе си и вече, едва тогава, ще трябва да вземат решение как да постъпят - дали да променят нещо или да останат в същото положение. Като в клишето на така модернитепозитивистки щуротии, дето са го отраднали от психолозите  - не можеш да проммениш другите - можеш да промениш единствено себе си.

Викаш дали познавам токсични хора - е, нали Сиксенс ме описа като отровен родител, значи живея със себе си най-отровно!

Именно, Андариел, именно! Понякога решенията ни са под носа, а ние в прилив на емоции не може да ги намерим.
За това можеше да успокоим анонимното момиче и да се опитаме да ѝ помогнем да намери нейното решение. Не да я обвиняваме и нападаме че е лигла недорасла и не знам си още каква.

Не знам защо говоря в множествено число...
Яд ме е, че трябваше така грозно да я нападнеш вместо да си кажеш мнението спокойно и да предложиш какво да прави. Решението наистина може да е било съвсем пред нея....
Знам как се е почувствала защото съм била в абсолютно същата ситуация като нея, с разликата, че всичко се случваше реално пред очите ми, а не в някакъв форум. Знам и колко слаба бях и как психически не можех да се вдигна от унижение.
Има решение, има изход. Това искам да кажа на момичето, но тя май вече не чете...

Никъде не прочетох, че жертвата не трябва да се справи сама. Напротив, това е единственият начин.
Имаме само разминаване по въпроса дали човек трябва да търси, ако не подкрепа, то поне да сподели или трябва да си мълчи и да търпи.
Ами дали поп, дали психолог или форум, къде е разликата? Не съветът е важното, а това, че като го напишеш/споделиш вербализираш чувствата си.

Каза се хиляди пъти
Това действа единствено при нормални хора
След като не разбираш какъв тип човек се описва тук, не давай грешни съвети
Спазването на това горното ще докара повече проблеми, отколкото решения

Какво да я успокояваме, тя си е много добре даже - наредила е в ума си и е раздала всички роли в театъра, всичко си върви както трябва. Дори много добре владее положението, видя ли как живна и дори стана агресивна, когато не получи това, което искаше? Тя искаше някой да хленчи с нея колко майка й е лоша, а тя е жертвата безпомощна, а като не се получи, и рипна да рипаме и да обижда на тема "вие (тоест аз) сте злобни и нищо не разбирате, не ми съчувствате и сте лоши като майка ми, ама нека ви, горките ви деца..." и прочие тирада. Със зъби и нокти защитава статуквото.

Хубаво, че си ти, Андариел, за да изясниш на хората кое да чувстват като проблем и кое не, кое може да се споделя и кое не, как е разрешено да се реагира и как не.

Ако се ползва подхода на Андариел, който според нея е магичен, наистина може по-скоро да си навредиш.
При първи опити да се излезе от контрола на родителя става стршно. При мен специално баща ми беше изпаднал буквално в истерия, озлоби се страшно много. Заплахите бяха отвратителни, не ми се иска да си ги спомням.
Усети, че примката му се разхлабва, защото това буквално е примка. Аз бях много уплашена честно казано, пращал ми е писма по разни хора, четях ги и си мислех, че съм лоша дъщеря. Други хора ми обясняваха точно това, че съм лоша, че съм на страната на майка ми. Че ще го съсипя...абе ужас.
С много сили се откъсва човек, аз имах подкрепа в тези моменти. За което съм благодарна. Не бях единствената която се опитваше да се откъсне от него.

Това исках да кажа на момичето, можеше да ѝ обясня какво да очаква, в кои моменти да е силна и как да реагира на манипулации.

А как трябваше да реагира момичето според теб, Андариел? При положение, че е третирана като лигла и глезла, непораснала с претенции. Ти веднага ли ще си кажеш ''да бе, лигла съм си и само хленча''.
Според мен в последните си постове изобщо не живна, усетих горчивине по-скоро, че няма право да каже точно по темата  какво ѝ тежи. Не видях да е обидила майка си, нищо лошо за майка ѝ не видях. Оплака се от поведението ѝ, не я е заклеймила като най-лошата майка на света. 
Явно различно сме я разбрали, но това не значи, че няма и друга гледна точка.

Ама, чакай, то не става друг да извади горещите кестени от огъня! Трябва сам да си ги извадиш.

А каква е, ако не е глезла и непораснала? Нали сама си е написала - не искам съвети, а самода споделя. Това на прост език преведено означава - нищо не искам да променям, знам си всичко, мога си всичко, не ми се бъркайте, само пригласяйте". човек може така да си се оплаква  още десет години и пръста си да не мръдне. Или да си е наумил нещо, ама да търси някой да му потвърди и така да прехвърли отговорността - те ми казаха да прекъсна връзка с майка си.
Затова, както се казва в един филм "съвети всякакви - и хубави и лоши, обаче постъпката е избор - в нея сме целите, каквито сме".

Защо си мислиш, че никой не се е сетил да го каже това на майка си, а просто година след година страда и се оплаква?

Наистина, хабер нямаш от нещата и трябва да благодариш на Господ всеки ден, че си извадила късмет, вместо да ръсиш безумни наставления.

А отговорът на това е "ти ще видиш, като умра един ден". Порочен кръг. И продължава с поведението. Освен това ти отбелязва още една чертичка в графата за напомняне и маркер, че всъщност си за психолог.

Ясно е, че сама ще си ги вади кестените. Но някой, който е вадил преди може да ѝ даде съвет, за да не се изпогори. Пък тя ще го последва ако иска.

Хващаш се за абсолютно всяка дума в нейния пост буквално.
Иска да сподели, от споделянето олеква. Сигурно е искала безброй съвети и аз мога да отгатна какви са били. ''Майка ти е, трябва да я търпиш, иначе си лоша дъщеря''. Това са обикновените съвети на доброжелателни близки и приятели.
Ако види, че има и други мнения може и да набере смелост да помечтае, че от този контрол има изход. Ако види, че има много мнения които казват, че не е нормално такова поведение може даже да предприеме и действия, за да се освободи.
Всичко може да започне от две приказки казани правилно. И от мъничко даден кураж.

Много си далеч от разсъждаването, драга. Това твоето е чиста проба словоблудство. А аз ракия не пия, та не ги разбирам много коя силна, коя слаба...
Кой и за какво ми е виновен, не разбрах? Ти тотално си изтървала нишката на раговора и буквално дрънкаш, колкото да си в играта. Нареждаш някакви заучени реплики, които си прочела някъде, оооооо, пардон! В учебници си ги прочела и се изживяваш като профайлър, хаххаха. То така ако ставаше, всяка чалгаджийка завършила психология, щеше да има онлайн кабинет и да прави психопортрети по картинка. 
Явно се имаш за оригинална и остроумна, но последните ти реплики към мен издават очевидната ти липса на смислена аргументация, която прикриваш със зле скалъпени опити за ирония. Не ти се получава, но явно ти носи удоволствие. Няма лошо, всеки е свободен да се излага, както намери за добре.

И за да съм все пак по темата, ще кажа, че "жена" е по-скоро биологично определение за индивид от женски пол, достигнал определена полова зрялост. Това, което ти описваш е социална дефиниция и не е задължителна за всички индивиди от женски пол. Ти се хващаш за някоя дума буквално и на тази база си градиш цялата теория, което я прави несъстоятелна. Потребителката много добре си описа ситуацията, други потребителки дори се съгласиха, че тя също носи вина за ситуацията, но дотолкова, че все още позволява майка й да диктува живота й по един или друг начин. И точно както ти самата казваш - на родител е трудно да обърнеш гръб и да му кажеш майната ти, просто така, какъвто и да е той. А когато става дума за родител-емоционален насилник, то тогава е в пъти по-трудно. Но ти това не искаш, а подозирам и че не можеш да го сгрееш. Уж имаш опит в сферата, виждала си какво ли не, познания имаш, а си доста ограничена във възприятията за околния свят и възможното разнообразие в него.
След като не можеш да помогнеш, защо продължаваш да пишеш едно и също? Какво и на кого доказваш?

да, за психолог, макар често да ги недолюбвам. Дори след няколко пъти човек да реши, че не си е струвало, пак му е останало нещо в главата  като основа за размисли и промяна.

Абсурт, щом човек защитава статуквото и казва "ти не знаеш за какво става въпрос, не знаеш какво ми е на мен", значи все още не е готов да започне да се променя той самият. То може и изведнъж да отреже, ама после няма да има връщане назад, дето се вика,не плюй в кладенеца, от който може пак да поискаш да си налееш вода. 

Не, просто не става с еднократен разговор, или с еднократно действие. Това е процес, бавен, отнема време. Затова се търси споделяне, подкрепа, отдушник. Плюс това дори когато елиминираш проблема, поставиш границите или след смъртта, остават противоречивите чувства. Нормално е човек да иска да сподели. Кой с повече детайли, кой с по-малко, кой анонимно, кой публично...кой пресни случки, кой стари...аз лично не намирам нищо лошо. Пък дори и когато съфорумец не е съвсем прав, ми идва само да "изпусне парата". Нищо лошо не виждам.

сиксенс, да не би ти да си анонимната? Цяла тирада в моя чест, мерси!

Точно защото след смъртта остават противоречиви чувства, не е хубаво да е реже живо месо. Някой назад беше написал - все едно родителят е аутистично дете, не гледаш на него като на отровно, а по-спокойно и снизходително. Не отсвирваш аутистичното дете, само защото има периоди, в които е невъздържано, инатливо, обсебващо и т.н. Малко  става смяна на ролите, и ако детето е пораснало, то може да влезе в ролята на зрелия индивид и да обърне играта, вместо да се тръшка колко родителят е отровен.