Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

  • 36 276
  • 903
# 195
Не според мен бабата трябва да гледа себе си и мъжа си.
Виж целия пост
# 196
Kontesa, тогава от висотата на каква даваш акъли как протича връщането на работа? В смисъл, не може всички жени да решат да се преквалифицират в бавачки в името на "близостта" с детето. Твоето вече бие на "яжте пасти"...
Виж целия пост
# 197
Kontesa, тогава от висотата на каква даваш акъли как протича връщането на работа? В смисъл, не може всички жени да решат да се преквалифицират в бавачки в името на "близостта" с детето. Твоето вече бие на "яжте пасти"...
Я, пак? Като за изморени мозъци с главоболие?
Къде съм давала такива насоки? Писах за натиска над жените да не са само неамбициозни майки у дома и за принизяването на работата им. А ти като по учебник ме клъвна като реално и двете казваме едно и също?
Виж целия пост
# 198
Шарена работа с бабите. Някои сами си предлагат услугите за ужас на младите, а друг път младите изнудват поне едната баба да поеме внучето изцяло.
Сега се сетих за някаква програма, дето ни проглушиха ушите преди време, за връщането на майката на работа и наемане на детегледачки от бюрото по труда. Обаче дума не продумаха бабата да може да се кандидатира и да си получава точките за пенсиониране и заплата от БТ. И без това много жени на пенсионна възраст трудно успяват да изкарат точките, само ги подмятат работодателите или изобщо не искат да ги наемат, а по-добре бабата да е с внучето, ако все още е в трудоспособна възраст.
Виж целия пост
# 199
Всъщност, я кажете какво мислите по въпроса – трябва ли бабата да си зареже работата и да остане вкъщи да гледа внуци, или най-егоистично да се натиска да прави стаж за пенсия, следвайки принципа "който има деца, да си ги гледа"?
В собствения си дом ли е длъжна да гледа внуците, или трябва да зареже не само работата си, но и дом, и мъж, преселвайки се в друг град, за да играе ролята на безплатна детегледачка?
Не знам какво трябва и какво не. При мен се случи така, че майка ми ходеше на работа, а аз оставих детето при нея. Води го сутрин на градина, градината беше точно на 10 крачки от работата ѝ, следобед свършва и го взема. Не се е отделяла от баща ми и дома си.

Принципно смятам, че никой не ми е длъжен и ако беше отказала, щях да я разбера. За отделяне от баща ми и дома ѝ не може да става и дума. Беше ми дошла на гости един път за 4-5 дни и баща ми издивя без нея – идвай си по-скоро, та идвай си. А за преселение още повече – струва ми се огромна крачка и решение за вече пио-възрастни хора – да сменят среда, обстановка, познати, приятели. А и трябва да се има предвид, че нашите родители се грижат и за бабите и дядовците ни. Демек аз съм за "който има деца, да си ги гледа". И съм благодарна на майка ми, че предложи да ми помогне, когато имах нужда.
Виж целия пост
# 200
Като казахме за принизяването на работата- парадоксът е, че ако си отгледам детето с много внимание и инвестиция, възможно е обществото да го отхвърли, защото то може да има много постижения, но да не се вписва в системите. Сега въпросът е- ценен ли е трудът ми или оптималното е да не преча, като се върна на работа, изкарвам пари и оставя системата да ми форматира детето правилно.

Трудът на майката е ценен, само ако се ценят личности, ярки и гледани деца. Обаче такива хора рядко се вписват в системи и срещат проблема "специална снежинка".

Но иначе- по принцип работа, която е рутинна и изисква предимно действия по схема, не е ценна. Заменяем си. Колкото и да се радваш на организацията си- не е там работата. Други са ключовите позиции и те не са съвместими с наглеждане на дете.
Виж целия пост
# 201
На кой му пука за системата? Аз дете за системата нямам.

Какво значи 'правилно'
Аз давам от себе си каквото смятам за правилно за нашето дете и ми се иска да имам и още повече да мога да й дам. Другите решават за себе си. Всеки е свободен да даде или да не даде колкото има и може.
Виж целия пост
# 202
По отношение на децата си искам да имам и някакви външни ориентири, не просто да забия в собствените си идеи за развитие, академични или други. В крайна сметка не всеки вид човек оцелява еднакво и е хубаво да се прецени каква е целта за детето и каква е оптималната, а не максималната инвестиция от майката.

За бабите- давам децата, когато започнат да се превръщат в приятни създания. Докато са в зверска възраст- не. И при все силната връзка- надушват къде е купонът.
Виж целия пост
# 203
А защо да не може да се впише в системата? Едно нормално развито дете съвсем спокойно се вписва. Предучилищната е това време, в което детето е достатъчно голямо и зряло, за да издължи половин ден вписване в системата. Невписването повече е от особености на характера, а не от това, че е било вкъщи. Ако детето е доста по-напред с материала, защото вкъщи повече е било занимавано, има единствено лек риск да го недолюбят съучениците му, защото ще има ревност, но това го е имало винаги в живота, така че детето се научава да не се връзва.
Виж целия пост
# 204
Ок. Аз също искам да имам и външни ориентири, но си преценям източниците. В смисъл това да са хора реално работещи с детето или с други деца на сходна възраст. Не на Пенка от къщата срещу нас с 3 котки и без деца.

Форумът е добра възможност за раздумка с много различни майки. Но и тук си трябва филтър.
Виж целия пост
# 205
Сирена, понеже непрекъснато питаш каква е рецептата за успех на децата ти, извън или вътре в системата, ще ти дам една теория. От една китайска майка-тигрица, юрист от Харвард (о, да, Харвард!). Три са елементите, които намира тя у болшинството много успели и доказани хора (от които невъобразимо малък процент са "гледани деца" по твоята странна дефиниция, за разлика от пациентите в психатриите).
Та: 1. комплекс за превъзходство, 2. неувереност и сравнение с другите и 3. контрол на импулсивността и дисциплина на мисълта и труда. От първите две ти имаш в излишък. Ако някак култивираш третото у децата ти, макар ти да не го демонстрираш (намери им външни ресурси за което), ще се сбъднат мечтите ти за тях. А ако искаш лична връзка с Ейми, тигрица майка номер едно в света (http://amychua.com/), свиркай да те уредя.
Виж целия пост
# 206
Невписването повече е от особености на характера, а не от това, че е било вкъщи.
Ох да. Ама сигурно е така.


В графика на Контеса не видях времето за абсолютно безмислени безцелни занимания между майка и дете, като шляпане в локвите, например.
Също не открих и 50-те часа работно време. И сега ми се изясниха колегите американци, които говорят за дългата си 60-часова работна седмица.

Извинете, отивам да се правя на странен заек върху комин, който среща любвеобилна змия..
Виж целия пост
# 207
И сега ми се изясниха колегите американци, които говорят за дългата си 60-часова работна седмица.
От които половината прекарани в тотално идиотска загуба на време и ресурси. Любимите ми "работохолици".
Виж целия пост
# 208
е, не всички са в психиатриите - някои са в Харвард. Wink

Е, те, това за дисциплината на мисълта само азиатците могат да го измислят! Познай как по нашите географски ширини ще има дисциплина на мисълта! Всички гърци, испанци, италианци, българи, сърби и целият Ориент ще са тотално откачили. То е като да вържеш ръцете на човек и да го накараш да говори. Ми, той млъква, човекът, направо мисълта му спира!
Виж целия пост
# 209
Така си е за вписването, Асос, колкото и да не ти се вярва - от характера е повече, от индивидуалните особености на детето, а не дали е било вкъщи до предучилищна. Едно нормално развито дете, отворено като характер, се вписва сравнително лесно, ако ще да не е помирисвало детска градина. Други от първа група, та до училище и в училище, са си все несвписващи, те си плачат, сърдят се, не умеят да се защитят или да подминат. Те са си такива и после, та чак до пубертета, когато вече щат-нещат, хормоните ги променят поне малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия