Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Демек, ти описа в кавичките цялото упражнение наречено родителство, защото децата най-вече попиват това което показваме, съзнателно или не.

нищо такова не съм описала. Отговорих на поста на юна за това как трябвало да покажем как да си прояват емоциите. Ама всъщност тя хваща детето и му казва, а не му показва. В този смисъл не дава личен пример.
При двама налични родители и прочие фамилия, всеки показва своя начин чрез своите реакции, а децата припознават някакъв начин според характера си и това какви цели преследват. И не винаги избират "правилния" начин, а избират обикновено този, който им е вътрешно близък или им носи най-голяма полза или поне най-малко вреда. Колкото и да не ни кефи морално, те просто гледат да оцелеят в тоззи враждебен за тях свят. Представяш ли си какво е да си на 3 години? Наполовина на ръста на останалите, всичко наоколо ти е горямо за ръста, всеки отнякъде те хваща и иска някакви неща от теб и във всеки момент някой може "да те изяде". Възрастните само си мислим, че детството е безгрижно, а за малките деца всичко може и често се превръща в невероятна драма.

Представяла съм си го много пъти и затова когато говоря с детето, 90% от случаите гледам да клякам до нейното ниво и да я гледам в очите. Но не мога да се сетя за нито един случай, в който да я хващам и да искам неща от нея. Но лично аз съм "стара" майка и имам 3 годишно на 37 години, когато като цяло съм постигнала едно доста дзен отношение към света и измислената му суета, надмогнала съм доста от егото си и последното, с което се занимавам са борби за надмощие с характера на детето. Освен това, имам достатъчно голям хоризонт за изява на мениджърски талант и планиране другаде. Съответно, времето с детето, ми е най-вече супер приятно, интересно и смислено.

Юна да говори за себе си, но никъде не видях да е писала подобно нещо. Май и аз имам проблем с функционалната грамотност.

Много хубаво и децата изглеждат много доволни.
Значи, искам и аз да бях ходила на такава детска градина.

Юна е в ролята на учител, а не на родител. Затова написах, че хваща детето и му обяснява, а не му показва, защото не тя е замесена в ситуацията, нито са нейните родни деца. Това са все пак деца на други родители, които идват в детското заведение със семейното си възпитание и учителят не е техен родител, така че той като учител трябва да реагира като учител, и ако е казано, че трябва да му показва на детето, което е в конфликт с друго дете и е станал проблем или е ревнало по някаква причина точно определен начин, значи ще го направи, каквито и да са нейните лични виждания. Учителят има параметри, в които трябва да се движи. Самият факт, че отговаря не за своите деца, а за децата на други родители, и то не за едно-две деца, а за поне десет, вече променя много ситуацията и похватите. Затова дали ще го посажда на столчето за размисъл или ще му обяснява или ще разиграва ролеви игри за отработване на емоциите, вече е според това какво е казал началникът.

Ами, сори, ама и има значение колко време се прекарва с детето. Ако изцяло или през 80 процента от времето се занимаваш с всички битови и възпитателни дейности, малко трудно ще си винаги дзен и във възторг,,  най-малкото защото ще си през целия ден свидетел и участник в поведението на детето, а и ти ще си изморена от цялата въртележка. За два или три часа на ден всеки може да е дзен, ако знае, че после друг поема детето. За два часа или един ден през седмицата се зареждаш с добро настроение и търпение и нещата изглеждат чудесно. Обачя играта е друга, когато си в бозата и го виждаш как точно сега то иска да играе или не иска да спи, или нещо друго, което на теб в момента хич не ти се иска, а искаш или се налага да правиш нещо  друго, обаче няма как да се клонираш.

Това е факт. Обаче, тази игра я играх 2 години и пак не истерясах и не бих детето. И тъй като съвсем умишлено, по избор, и неплатено се сложих в тази позиция, страшно много ми харесваше. От онзи период да имам .. де да знам, сумарно 100 мнения във форума, защото ми беше голям кеф и нямах особени други приоритети освен семейството и да си пиша дисертацията: еквивалент на интелектуален рай откъм свобода и израстване. И сега погледнато като часове седмично, 2/3 от времето пак е предимно с мен, защото мъжът ми работи доста по-дълъг ден от мен. И пак не я бием и не и крещим. Мисля си, че повечето хора са така и имат някаква перспектива какво значи "дете" и какво може да се иска от него. Може би есктраполирам от средата си.

Какво биене и крещене, защо все натам я буташ? Просто не си дзен, нито ти е все удоволствие. А и ти самата казваш, че ползвате услугите на бавачка, нали я описа с медитацията й. Не пишеш на прибежки между спането на детето и домакинската работа. Дори не ти се налага да разрешаваш детски конфликти, защото детето е едно, а него можеш да го залъжеш с нещо. Обаче гледай какъв цирк става, когато две деца искат една и съща играчка и всеки си е в правото да е негова - единият, защото я е пипнал пръъв, а другият защото също е бил привлечен. Кое дете да отстъпи и кое да получи играчката, когато никакво залъгване с друга играчка или нещо друго не помага? А и двете деца са си твои, а не като на площадката едното да е твоето, а другото да е нечие друго дете.

Бавачката беше за 6 часа на седмица, понеже взимах докторантски курсове, и преподавах на магистри. Та физически не бях у дома точно 6 часа. И преди съм казвала, че пишех нощем като зомби.

За двете деца няма какво да кажа, нямам опит. Предполагам, че е доста зле положението. Някой ден скоро се надявам да имам, та и за него да поспорим

то затова е цялата работа с емоциите и столчетата и прочие, защото не става въпрос за едно дете - един възрастен, а поне две деца, които са в конфликт, иначе няма нужда нито от обучаване в изразяване на емоции, нито нищо. Драмите не са защото детето казва на майка си, че е изморено, нито как трябва да реагира в ролева игра, а когато е в съвсем реална ситуация. Затова и дадох примера с циганите - там няма семейство с едно дете, а са поне три, плюс комшийските или роднински деца, които си правят цяла тумба, в която всяко дете си търси място, независимо на каква възраст е. Там никой не им прави ролеви игри за справяне с емоциите, защото всички са свои. Малките деца са из навалицата и ако вземат нещо, което по-големите иска, често никой нищо не им казва и обяснява, а големите си вземат тяхното без обяснения, а малките се научават да са по-изобретателни или "да носят на бой". При тях просто е хиперболизирано в сравнение с нашата култура и образованост (дори не говоря за всички българи), но е съвсем работещ модел като за учебник. И не ги виждам да са депресирани, а си оцеляват.

Andariel, примерът ти звучи привлекателно, но това не е реалността. Аз дето съм в Америка от 100 години го знам, пък не знам защо ти упорито си се хванала в това клише на noble savage. Първо, средната раждаемост на ромските жени вече е доста под 3, това от над 20 години е така. Отделно, един голям процент роми са най-обикновени хора, чиито деца правят същото като твоите. А тези на улицата дето много роматично ти се вижда как се държат като гордо, неопитомено племе на корави деца в повечето случаи са насилвани, бездомни, необгрижени и необразовани. Родителите им са маргинализирани, криминализирани и безработни. Бият ги системно. Не знам какво имаш пред вид, че оцеляват и са щастливи. Това е заравяне на главата пред ужасяващите статистики за детска смъртност, проституция и трафик сред общността на най-изпадналите роми. 25 на 1000 детска смъртност (!!!!!!!): като майка не знам как това не те разстройва крайно. Мерси за такова неструктурирано, свободно детсво, ще кажа аз. Рискът ти да умреш преди 14: като на средноафриканско племе. Ама иначе викаш, не се депресирали. Само дето смъртността от инфаркти, инсулти и други заболявания пряко свързани със стреса е тройна, четвортна на фона на етническите българи.

Не мога да повярвам, че за втори път ще дам днес препратка към Илона Томова от БАН. Нито е Соросоид, нито е на грант. Обаче жената мисли и гледа, а не слуша какво и говори Волен Сидеров от телевизора: http://e-vestnik.bg/5912/%D0%B4-%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD% … %80%D0%BE%D0%BCd/

Мда, нека напомня, че на Елена й е прясна темата с величественото развитие на тригодишните и е отдадена майка на 1 дете, в момента в тази фаза. Нормално е да взима нещата насериозно.

Аз обаче имам някаква перспектива и общо взето каквото и да правя, резултатите са почти еднакви. С тази разлика, че се налага да съм по-строга, главно защото дори да съм супер ангажирана с едно дете и да правим някаква гениална Монтесори игра с пресипване на ориз, през това време другото дете има вероятност да се опита да се претрепе. Та хич не е зен.

Аз не разтървавам всяка схватка, оставям ги да видят, че боят боли и сами да се откажат. Но нека се сборят, това си е важно за йерархията в малката ми глутница- да се знае кой е по-силен. Това важи за малките де, големият е съзнателен, доколкото може.

Величествено, величествено, колко да е величествено. Вече изясни преди десетина страници, че си със свръх съзнание, а аз съм корпоративно винтче. Та толкова може да ми роди главата и лимитирания ми инжениран мозък.

Като по-проста, дзен мога да постигам по-лесно явно.

Но си е факт, че с първо дете на 3 всичко ти е ново, интересно и е нормално да си отдадена- и аз бях така. Вършила съм невероятни подвизи, общо взето за нищо.

Обаче забелязах, че доскоро супер приятни дечица, които на 5 бяха с всички правилни настройки, в момента са се превърнали в желета, защото я няма мама да дирижира непрекъснато и да вкарва в ритъм. Нормален процес, после ще си намерят пътя, но това, което градим сега, ще рухне скоро и ще го замени друго.

Трудно мога да си представя дете на 5 да рухне като желе, защото мама я няма. В смисъл, то дотогава в слинг ли е било?

Не че рухват, но правят глупости и не са ония концентрирани Монтесори-тренирани душици, които са били. Повече срещи с връстници, повече училище и има един период на леко изпростяване:)

Нали наблюдавам около мен- не знам дали е ранен пубертет или друго, но към 8-9 вече строят на мама се разваля, колкото и да е била сърцата. Вече има майки, които и оттам нататък яко натискат и контролират, но това вече е друга фаза с други ефекти. Но въпросът е, че винаги след фаза на дирижиране и контрол следва някаква фаза на изпростяване и забравяне на настройките.