Той иска второ дете, аз не

  • 32 737
  • 443
# 390
Калина, признай си, че просто си сърдита на целия свят и ти е кеф да се изживяваш като мъченица. 😆
Виж целия пост
# 391
Калина, признай си, че просто си сърдита на целия свят и ти е кеф да се изживяваш като мъченица. 😆

Стига ме издава Joy Това си е за онази другата тема за трудното майчинство. Те там ако дойдат да ни видят какви сме мъченици ще видиш как на бързо ще ни светнат как стават нещата, а ние от нищо нямаме представа.Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 392
Не знаеш как ще се отрази второто дете, преди да се случи. Да си навиеш как ще е пълен ад и таткото ще ходи на риба не е продуктивно.

Простичко е- подготвяш се психически за 5г. благо, всеки се включва както може, понижавате си стандартите и това е. След това резултатите си заслужават.

В живота понякога трябва да правиш неща, които НЕ искаш сега, но които бъдещият ти Аз, ако имаше машина на времето, щеше да те накара да направиш. Или поне да ти се яви Призракът на бъдещите коледи и да ти покаже какво е можело да бъде.
Виж целия пост
# 393
http://www.mila.bg/article/6530238
Елементарна статия, но докосваща се до някои важни неща.
Не е необходимо да правиш неща, които не желаеш. Никой няма право да те принуждава да казваш Да когато искаш да кажеш Не. Животът е твой и е добре да се мисли в перспектива, защото всичко се променя.
Виж целия пост
# 394
С това няма да се съглася- животът ни не е само свой.

Контеса, описаното в статията създание уж прави всичко както трябва, но е точно от тия хора, които със сигурност ще преживеят срив- заради прекалено вкопчване и контрол. Планирането е до време, от един момент нататък ако не се направи скок "в нищото", няма да намериш планетата на края на звездната дъга, както е писал фантастът.
Виж целия пост
# 395

В живота понякога трябва да правиш неща, които НЕ искаш сега, но които бъдещият ти Аз, ако имаше машина на времето, щеше да те накара да направиш.

Няма как да знаеш какво ще стане в бъдещето. Да се насилваш да раждаш дете, което не искаш, защото трябва или защото след 25г смяташ, че би си казала "ех, ами трябваше" ми се струва откровено не опасна, ами не знам каква игра. Съгласна съм примерно за изкарването на шофьорска книжка да разсъждавам така.
Това не е да идеш на семейно събиране, на което не ти се ходи, ама трябва. Това е да създадеш и да се грижиш едни 20г за нов живот, ама да си се насилила да го направиш. Не мога да повярвам, че някой смята за възможно да започне такива отношения с едно чисто, ново създание. Хора всякакви, свят широк, но ЗА МЕН едно дете не е ли желано с цялото си сърце, не си представям да го направя, износа, родя и гледам.
Виж целия пост
# 396
Напротив, всеки си има хипотези за няколко възможни бъдещи развития. Човек не може да знае какво ще е, именно затова към децата подходих евристично, не рационално- щом се прави масово, значи има нещо в тази работа. И тъй като в живота общо взето от трудности няма да се отървеш, каквото и да правиш, няма смисъл чак толкова жените да се вардят от деца.

А иначе- това с цялото сърце е гот, но не е чак толкова нужно. Не е нужно да искаш дете максимално, просто да искаш достатъчно. И няма нужда чак да го въздигаш в култ това дете. То също е човек- една от причините да се роди е, че работа има за целия китайски народ и след време ще му връчим и партийни задачи, така да се каже. Изобщо- има доста припокриващи се причини човек да иска след 20 години пораснали деца, въпреки трудностите в началото.
Виж целия пост
# 397
Разни хора, наистина. За мен лично, е нужно точно това за цялото сърце. От култ няма нужда, съгласна съм.
Но и не си представям да се побутна с разума си и да се натисна да затворя очи, казвайки си "ох, давай да се минава, важно е и така е по-разумно за бъдещето".
То ако бяхме всички еднакви, нямаше да е интересно✌
Виж целия пост
# 398
Не съм чела всички мнения, но смятам че едно дете не трябва да разсте само. Взаимоотношенията между две деца, са нещо което не може да бъде компенсирано.

П.С. Работя, гледам 2 деца и виждам колко е щастлива каката когато има друго дете при нея.
Виж целия пост
# 399
Няма как да знаеш какво ще стане в бъдещето.
Скрит текст:
Да се насилваш да раждаш дете, което не искаш, защото трябва или защото след 25г смяташ, че би си казала "ех, ами трябваше" ми се струва откровено не опасна, ами не знам каква игра. Съгласна съм примерно за изкарването на шофьорска книжка да разсъждавам така.
Това не е да идеш на семейно събиране, на което не ти се ходи, ама трябва. Това е да създадеш и да се грижиш едни 20г за нов живот, ама да си се насилила да го направиш. Не мога да повярвам, че някой смята за възможно да започне такива отношения с едно чисто, ново създание. Хора всякакви, свят широк, но ЗА МЕН едно дете не е ли желано с цялото си сърце, не си представям да го направя, износа, родя и гледам.
Четох основно Вашите мнения в темата и наистина съм съгласен с всички изказани мисли, включително за прекомерното демонизиране на таткото (в темата). Дотолкова съм съгласен, че направо се чудя защо сте я пуснали тази тема, след като определено мислите абсолютно логично и "правилно" (според мен). Ако е за да си сверите компаса, поне по моя - разсъждавате абсолютно правилно във всяко едно отношение, вкл. и в отношението, че не е някакъв драматичен проблем споделената ситуация.

Ако основният Ви въпрос е:
Цитат
Мъжът ми се чувства предаден от моето отлагане, от нежеланието ми. Пита ме кога ще съм готова? Освен да извадя оракулската топка и да предвидя бъдещето....
Човекът има лек проблем с нагласата, би следвало той да си коригира лекичко настройката и да не приема така лично нежеланието Ви към момента за второ и да не се чувства чак "предаден" за подобно нещо. Единствената рецепта как да се реши този проблем е да разговаряте повече, което по принцип винаги е добър съвет във всяка връзка Simple Smile Без естествено някакви внезапни откровения, стъпка по стъпка да се увеличава откровеността и по възможност да се започне с факти, които не са камъни в неговата градина - примерно как бременността не Ви допада. Simple Smile Но наистина проблемът, доколкото изобщо го има, е много дребен и съм сигурен, че ще намерите правилния подход към ситуацията! Simple Smile
Виж целия пост
# 400
И аз не съм искала породени деца.
Виж целия пост
# 401
Всъщност авторката далеч няма толкова голям проблем с мъжът си колкото се опитват да изкарат някои в темата. По въпроса за второ дете де, иначе по отношение на това колко се включва в гледането на детето и домакинството е друга тема и до голяма степен е въпрос на лична представа, нагласа и очаквания. Някои жени нямат проблем да вършат почти всичко сами и не очакват от мъжете си друго освен да ходят на работа, докато за други това е немислимо.
По отношение желанието за друго дете просто в момента те леко се разминават, но рано или късно ще намерят решението. Въобще не мисля, че е такава голяма драма, че не са готови едновременно.
Виж целия пост
# 402
И аз не съм искала породени деца.
Аз също и винаги съм споделяла, че ако имам две деца то те ще са с разлика поне 5-6 години.


А някои хора въобще и не стават готови за едно дете, а други за второ и това е ОК. Няма нужда от налагане на избор и вменяване на вина заради изказано усещане за нещата.
Виж целия пост
# 403
На мен тези с твърда позиция не са ми интетесни, пиша за онези, които се колебаят и всъщност харесват идеята за още деца, обаче не раждат по някакви причини. Хубаво е да се помисли дали тези причини са толкова основателни от гледна точка на идните години, а не от сега в момента и тогава да се взима решение.
Как пък една не каза, че не иска деца, защото като пораснат не са сладки и не я кефи идеята да има около себе си големи хора, които е родила и отгледала, все някакви памперси се мятат и се бърше повръщано, а това е толкова за малко, че е мега тъпо точно тези две години да наклонят везната към не-то.
Виж целия пост
# 404
а това е толкова за малко, че е мега тъпо точно тези две години да наклонят везната към не-то.

Тъпо, нетъпо, това е толкова обширна тема и тооооооолкова индивидуално за всеки човек/двойка, че дали според теб, мен или n на брой хора е тъпо, няма да промени нито решенията, нито разбиранията на въпросните индивиди с колебанията. Пък и житейския път на другия никой няма право да дефинира. Не сме си в къщите, не сме си в главите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия