Той иска второ дете, аз не

Ти също не знаеш нищо за авторката, а правиш предположения.
Но, с нетърпящ възражение тон- казваш го като истина от последна инстанция.
Което логически идва да докаже, че имаш предвид себе си и собствения си опит.

Точно както и всички останали. Всичките знаем само това, което е написала.

А... и освен всичко, говоренето за мен и мой евентуален личен опит е чиста проба спам. Не спами. Не е по правилата на форума.

За първи път чувам, че нежеланието за деца е симптом на необичане на партньора. Мислех, че значи съвсем друго, яко съм се заблудила значи... Ужас.

В конкретния случай е. А защо и как е спряла да го обича, това е съвсем отделен въпрос. В началния пост е загатнала причините. Ма няма драма. Да сгрешиш на 20 години не е толкова укоримо. С втория ще внимава повече, със сигурност.

Може ли да ми кажеш какво от споделеното от мен те насочи към тези мисли?
Отново ще кажа, че никъде тук не съм писала какво и защо ни свързва, което, според мен, е не по-малко важно от това какво (би) ни (раз)дели(ло).

ВиждаМ, ЧЕ много се е писало по темата,но все пак да си кажа и моята гледна точка. Нормално е да не си готова. На 2 години децата все още изискват пълна отдаденост и много грижи. Това, което си спомням от този период е, че бях вечно уморена и недоспала. Според мен 3 години е малка разлика - моите са с толкова. Много ми беше трудно. Мисля, че разлика от 4 - 5 години е ОК. Спокойно можете да изчакате още година - две и тогава да обсъдите въпроса.

Я да си гледаш работата! Къде цъфна в тема за следродилните грижи на една вчерашна майка и въпросите, които я притесняват, да не би да си раждал наскоро, че идваш акъл да даваш! Ако обичаш, запази си пророчествата за друг случай, че за този са неадекватни.
Ще я подкрепим авторката, защото я разбираме, всички сме минали през период, в който не искаме и да си помислим за второ дете, което не означава, че по принцип не искаме деца.
Аз имам две, но всичко, което е описала авторката като чувства, възникнали след раждането и в първите години на детето, ми е съвсем познато. Нормално е да се ужасява от мисълта за второ, просто защото още не се е съвзела от първото и усеща, че с две ще е много трудно, направо невъзможно или ако е възможно, ще се изцеди като лимон и няма да ги гледа добре. В такъв момент натиск от съпруга е адски гадно нещо и не знам защо се е разбързал.
Много по-добре е да се възстанови хубаво физически, да си почине добре, да избута безсънния период на детето, да забрави подтичването по площадки, детските болести и бърсането на сополки и дупе, пък тогава да мислят за второ. Много по-лесно се гледат деца с разлика, по-голяма от пет години, първо защото голямото е заприличало на човек и не изисква обгрижване, второ защото майката е напълно отпочинала и успокоена. Моите са със 7 години разлика и мисля, че е оптимално по много причини, да гледам деца с малка разлика ми звучи като ужас, на който не бих искала да се подлагам и съм се пазила параноично от забременяване в първите пет години след раждането. Жената е човек, а не инкубатор и подобно отношение от мъжа е много обидно.

Нищо обидно няма, има си жени, които също искат породени деца. Като е млада жената и си е здрава, не й тежи толкова. Или случайно станало второто бебе, няма да го махнат само защото искат 6 или 10 години разлика, нали така?

Може да си има ,но са по-рядко...Обикновено човек си прави сметката за това-има ли сили да мине през всичко отново,да се захлупи пак веднага или не,имайки в предвид всичко през,което се минава и то без помоща на съпруга и.Авторката казва,че не иска това сега и веднага.Защо е трудно за някой да го схване?За мен да натискаш жена на 6-тия месец след раждане да забременява пак си е някаква патология,ненормалност.Защо той не прояви разбиране към нея?...Ако при някой се е случило нещо такова,то е било случайно,а не планирано.
Аз така и не разбрах какъв точно му е зора на тоя мъж да прави дете сега и веднага...че бил на 35г(някъде прочетох)?Ако е така,че да не е престарял?Някаква психодрама май има тука.
Пък тя трябвало да се съгласи,за да му угоди и докажела,че го обича....дрън-дрън ,та пляс.Ими то тогава дай всяка година да цвъка по едно бебе,че да му доказва колко го обича и как брака им върви,според логиката на някои ....Мъжка му работа.
Много примитивно е такова мислене.

Обидно е отношението на мъжа в случая, защото не отразява жена си като фактор - иска си човекът две деца и напира. А за жената е изтощително и никой не би отрекъл това нещо, независимо колко точно участва бащата в гледането. Дефицитите от раждането и кърменето (особено от кърменето), спадането на имунитета и рязката смяна на настроения заради хормоните са си изцяло за нея. Две бременности една след друга са предпоставка да се превърнеш във вечно вкисната, измършавяла и проскубана вещица със сенки под очите, която не се наслаждава на майчинството, ами едва издържа. Не знам за другите жени, но аз не намирам за нещо лошо да ми е лесно, защо пък да се юркам, да стигам до предела на физическите си и психически сили, само и само двата гнома да са с малка разлика? Две деца с голяма разлика се гледат без стрес и е приятно - обръща им се внимание, както трябва, не неглижираш едното заради другото, освен това ми остава време и на себе си да обърна внимание, да не съм само мама, а породени винаги е ужас и ограничение и все правиш компромиси.

Която си има кретен с отношение - жената като начин на употреба, да му се радва и да му ражда.
За една жена, която притежава повече качества от това да е крава за разплод, самата тя умее да се цени и е наясно със себе си, но се е оказала във връзка с подобен, наистина е по-полезно да се отърве. 

Стига, бе, хора, нас всичките с породени деца и/или желание за още направо ни изкарахте безлични и поробени крави за разплод без други качества.    Спрете се малко.
От едно просто разминаване в желанието за брой деца и време на постигането на броя докарахте нещата с лъвски скок до инкубатор, обидно отношение, то жената да ти ражда деца ли я взимаш и прочие неща без всякакво отношение към проблема.
Да искаш две деца, било то и с неголяма разлика, не е порок, не е патология, не е отношение към жената като към животно. Няма съмнение, че за да станат децата, обикновено трябва двама души да ги искат, но дайте по-полека с квалификациите, че горкият мъж на авторката едва ли подозира, че е такъв изрод, какъвто се оказа тук. Аз в описаното не виждам нищо друго особено извън това, че човекът просто често повдига темата за второ дете. Ако това му често повтаряно желание изразява отношение към жената като към инкубатор - ами добреееее.

Да, когато и двамата, по едно и също време го искат обаче.

Да, бе, няма спор за това, просто за квалификациите казвам, че не ми се виждат много на място.

Някои жени искат породени, за да минава по-бързо периода на майчинството.
Имам такава позната - едно след друго ги роди , за да мине този период и тя пак да се върне на работа. Тя обаче имаше сериозна подкрепа от мъжа си, родителите си и неговите родители. Сега изглежда чудесно, работи си и не мисли за деца, не се тревожи каква би била една бременност отново. Всичко е зад гърба й.

При децата с разлика около 5 години (за мен лично) си е гадно. Тъкмо си се отърсил от гадния бебешки период, върнала съм се на работа и съм почнала да градя в работата и пак трябва да дам off на развитието си и on на изтощаващите бременност и майчинство.

Ако пък децата са с 10 години разлика е добре за майката само. Тя си е починала от първото дете, имала е време да работи, работи, та чак да й омръзне и второто бебче разчупва рутината. Обаче за децата 10 години разлика са прекалено много и едва ли ще имат общи интереси заедно.

За мен 2рото дете не е някакъв кеф, ами именно първото да си има братче или сестриче и обратното. Да не са сами децата в света на възрастните, а не защото много се кефя на on и off относно работата ми, която за мен е призвание и удоволствие.

Това е просто лично мнение. Естествено, че съм ЗА всяка жена да ражда когато поиска и колкото тя поиска. Само тя и никой друг няма право на такива решения спрямо нейното собствено тяло.