Той иска второ дете, аз не

  • 35 182
  • 443
# 255
Напротив. Живеем във време, в което жената има свобода да реши за себе си, какво я прави щастлива и да прояви мъжество като го гони, постига и отстоява.
Длъжна е единствено на собственото си трябва, ако 'и е важно.
Виж целия пост
# 256
Да де, и точно тая идея, че ти се полага максимално лично щастие води до идеята "прецакана съм от Вселената"...

Въпросът е вече- дали нашият живот е изцяло наш и дали това гонене "само аз съм важна" не е гадничка форма на нарцисизъм, прикрита зад героична маска "вижте ме, аз правя много и съм супер хепи!"

Трудно ще се извиниш с "времето" за това, че си нарцис и скъпернически характер. Все едно да кажеш, че правиш нещо, защото е четвъртък- същото, като да решаваш, защото било 21 век...ми не, не зависи от времето, а това, дето имаш в собственото си съзнание. Иначе какво сме- марионетки на цайтгайста?
Виж целия пост
# 257
А какво да кажем за маската на майката героиня? 😉😆
Шок като шок, по същия начин, когато една жена не запява в общата песен, а за нея това се е оказало нещо, през което не желае да мине отново. Дори не е нужно да се отнася конкретно за деца.

Виж целия пост
# 258
Ми не е маска:) истина си е- като погледнеш, направо си е геройство.

Както и да е, сметката на децата никога не може да излезе, ако се мисли само в материални категории.
Виж целия пост
# 259
А защо изобщо е нужно да се извинява някой, задето е преценил какво му е нужно на него самия? Всеки си решава за себе си дали и колко деца да има и това няма нищо общо с "прецакване" и дълг към вселената. Това, че аз съм решила да имам 2 деца, не ми дава право да съдя тези с едно или без деца, защото те също като мен имат правото да решават за себе си и аз съм никоя, за да им искам основания и да държа да са като мен.
Виж целия пост
# 260
Ами на мен основния ми страх и мотив да нямам второ дете е защото не желая да раждам повече. От тук разбирам, че явно трябва да се консултирам с психолог заради това, че ме е страх за собственото ми тяло, здраве и живот и че искам да се чувствам пълноценна...
Бременността също ме притеснява изключително много тъй като я преживях много трудно, но все пак раждането е основно.
Иначе гледането не ме плаши толкова, макар че детето ми не е от кротките и лесните...
Да вървя да се лекувам, а?
Виж целия пост
# 261
Геройствайте си, колкото искате. На мен лично, просто не ми е важно. 😆
Виж целия пост
# 262
Ми ако таткото примерно го е страх да ходи на интервюта за работа и го мързи да се развива, щото иска да слуша музика и да си гледа кефа? В крайна сметка като си в двойка, вече няма "само аз". Така че може да се намери компромис.

Проблемът става, когато може да се направи компромис, но се изважда тежката артилерия на ината. А по-лесно е просто да действаш, вместо години наред да рационализираш.
Виж целия пост
# 263
По същия начин - всеки е свободен да живее, с когото иска и се чувства добре. Никой не е длъжен да живее с татко, който би бил щастлив да прекара живота си на дивана.
Много жени не биха изтърпяли и за 5 мин мъжа ми, но не се чувствам длъжна да им го натрапвам на всеки 2. 😉
Виж целия пост
# 264
Ама трябва, я виж на Сирената мъжа, споменава си го на всяко изречение. Как не се притеснява, че някой може да и го открадне, не знам Laughing
Виж целия пост
# 265
Ми ако таткото примерно го е страх да ходи на интервюта за работа и го мързи да се развива, щото иска да слуша музика и да си гледа кефа? В крайна сметка като си в двойка, вече няма "само аз". Така че може да се намери компромис.

Проблемът става, когато може да се направи компромис, но се изважда тежката артилерия на ината. А по-лесно е просто да действаш, вместо години наред да рационализираш.

Е, да примера ти е съвсем удачен Joy

Това някой да го мързи да работи е абсолютно същото като да го е страх да съсипе тялото и здравето завинаги! едно към едно...
Говори си...
Виж целия пост
# 266
А, не знам, примерно татко като Душата може направо да се поболее, ако започне да бачка като нормалните хора.
Виж целия пост
# 267
Ама трябва, я виж на Сирената мъжа, споменава си го на всяко изречение. Как не се притеснява, че някой може да и го открадне, не знам Laughing
Тя да си го мисли. Проблем е когато мисли за чуждите животи и мъже. 😂
А трябва мен лично моментално ме поставя в отбранителна позиция и благодарение на същото съм това, което съм с успехите и провалите си. Но защото съм показала среден на чуждото трябва и съм гонила моето. За всички на които им стиска, а както вече казах малко жени  се осмеляват да признаят дори пред себе си, че не биха родили и едно дете в този свят и в това време. Нито, ако са го направили, че са минали през истински кошмар, който не искат да си причинят отново и същите имат право на това. Нито, че не са изпитали и половината от щастието, за което само са чували и е още по-смазващо за тях.
Мен лично на психо са ме заюркали още от 10клас, но въпреки, че все пак съм се консултирала, специалист не ми е казал, че нещо не ми е наред. 😆Докато не прекрачваш граници, които засягат и застрашават чужди животи, човек има право на своето, а всички знаем, че от много "нормални" и това е в реда на нещата. 😉
Виж целия пост
# 268
Ако раждането или бременността са заплаха за живота, едва ли някоя жена ще тръгне да си го причинява. Жалкото е, че понякога ужасен проблем изскача още при първата бременност Sad Тоест ако има някакви индикации, пак добре. А ако е писано, става и от нищото. Така се беше случило със сестрата на Теди Бургазлиева мисля, трагедия.

Аз самата съм на обратния полюс - нямам почти никакъв страх относно тялото и здравето си, поне по отношение на бременности и раждане. Което не пречи бременността да ми е супер досадна и неприятна като период. Но бебето, когато е желано, си заслужава тия мъки (според мен).
Виж целия пост
# 269
Аз има три деца- две породени и едно родено в късна възраст. Мога да кажа, че ми беше много трудно с големите, малка разлика, гледах ги сама, качих доста килограми от двете последователни бременности а оттам и заболявания, но от позицията на времето сега е по-добре за мен от гледна точка на грижата и нуждите на децата.
С третото отчитам много по-голямо спокойствие и търпение и мога да кажа че този път се наслаждавам на времето с детето.
Но не бих могла да дам препоръка или да кажа че някой трябва да го направи така както аз, защото всеки е различен. Ако едно семейство прецени че за тях едно дете е достатъчно, каквото и да им кажа няма да ги убедя. А и аз няма да живея техния живот, че да им давам акъл как да го живеят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия