Веднъж изневерител/ка, цял живот такъв/ава

  • 28 798
  • 314
# 180
Е, и аз вече не мога  Sunglasses, но си давам сметка, че баш си бях простила физическата изневяра през двете години, дето ми трябваха да разбера размерите на емоционалната Crazy
...с извинение към TafTaf, че въпросът не беше към нас, а към nofelet... Peace
Виж целия пост
# 181
То при мен физическа никога не се призна, чай пиеха хората. Та аз и един чай не можах да простя Simple Smile И кафе не мога, и нищо, вече си го знам Simple Smile
Виж целия пост
# 182
Аз мисля, че изневярата не е за всеки.  Смятам, че всеки е бил изкушен в даден момент и това е съвсем нормално, въпросът е дали можеш да минеш границата или да подминеш изкушението.  Аз още в началото на връзката ми срещнах детската си любов, трепна ми сърцето, но просто избягах... Няма да забравя как ме пресрещна на улицата и ми подаде ръка, а аз колко се изплаших, защото вече бях взела решение да бъда с друг човек. Тогава му звънна телефона, а аз избягах с оправданието, че бързам и пуснах ръката му. После ме намери и във Facebook и искаше да се видим, а аз го отклоних, а повярвайте ми сърцето ми биеше лудо... Дори сега, когато съм далече от България научих, че един мой съсед, с който много се харесвахме, но се разминахме във времето работи вече в Монако и той искаше да ме види, но аз отново отказах. Въпреки че тук не познавам българи и се чувствам самотна на моменти и дори ей така за кафе не бих се съгласила, защото ми е гузно.  Така че трябва много сила, независимо от симпатиите и слабостите ни да бъдем верни на себе си и нашите принципи.   
Виж целия пост
# 183
Йоанна,обаче и сама си даваш сметка,ако нещо се беше случило между теб и детската ти любов или съседа...и ти ще имаш пръст,а няма да е случайно.
Аз това не мога да разбера как така случайно се случва изневярата..имайки предвид,че при повечето хора изневярата е с нов човек,не с някой стар познат..,тоест флиртове и т.н. работа за да се стигне до секс.Къде му е случайното на това..

Виж целия пост
# 184
Няма нищо случайно... Животът винаги ни дава възможности, има хора които се изкушават и такива които остават верни на принципите си. 
Виж целия пост
# 185
Е, и аз вече не мога  Sunglasses, но си давам сметка, че баш си бях простила физическата изневяра през двете години, дето ми трябваха да разбера размерите на емоционалната Crazy
...с извинение към TafTaf, че въпросът не беше към нас, а към nofelet... Peace


На мен ми бяха нужни 6 месеца,за да осъзная и приема пораженията, които нанася емоционалната изневяра.
Не исках да вярвам, но стана нетърпимо и тогава си дадох сметка, колко е страшно да го преживееш...Все едно си се надвесил над бездна... Невероятно е как за кратко време разбираш,че човекът който стои до теб,на когото си родила деца и си изградил семейство с години, се е превърнал в човек,когото не познаваш. На емоционалните изневерители им се променя психиката, променят се като хора,това е моят личен опит.

и още нещо разбрах и бих посъветвала всеки,който е в такава ситуация - бийте шута на неверника веднага!!! Всяко отлагане е за сметка на вашите нерви и здраве! Ако се осъзнае,т.е слезе на земята от розовите облаци, ще се върне и има вратичка за втори шанс. Но според мен, най-правилно е да се елиминира тотално тази личност,която е причинила толкова страдания и болка.А болката е огромна,наистина.
Виж целия пост
# 186
Няма ли някой изневеряващ да се разпише? В темата май пишат само чисти души, а другата гледна точка е по-интересна и полезна (сори).  Grinning
Виж целия пост
# 187
Ами какво да напишат изневеряващите? Те,в 99% от случаите,изобщо не съжаляват.Те имат оправдание пред себе си,например,че са неразбрани вкъщи,че нещо им липсва и т.н.Не разбират, че проблемът е в тях самите.Приемат се като жертви на обстоятелствата едва ли не, а обектът на изневярата - като спасение.

Има и случаи на хепиенд, което е и по темата на автора, ще споделя един такъв с вас. Мъжът на моя колежка преди години залитнал сериозно, изнесъл се и заживял с новата си любов, изоставяйки жена си с детенце на 4 години.След година  се връща, навел глава я молел да му прости като в откровен разговор си признава,че е направил голяма грешка. Тя си го прибра, не знам дали му е простила и как живеят сега, но са си близки и се държат един за друг. Имат и второ дете. Видимо, а и по нейните думи, човекът се е осъзнал.Но това са единици случаи, по-скоро изключения.
Виж целия пост
# 188
Изневеряващите докато не ги хванат не се чувстват виновни. Аз познавам много такива и самите те си казват, че и те нямат конкретна причина, а просто им е любопитно и някак тръпка. Не винаги има причина за изнервяра, смятам че изтъкнатите причини са си чисти оправдания да се вмени вина в партньора. Например че не получават достатъчно внимание, секс или че видиш ли от толкова проблеми и горките са имали нужда да се разтоварят и за всичко им е виновен човека до тях. И ти не се усещаш как почваш да се оправдаваш, за нещо за което на теб трябва да ти се извинят..
Виж целия пост
# 189
Изневеряващите докато не ги хванат не се чувстват виновни. Аз познавам много такива и самите те си казват, че и те нямат конкретна причина, а просто им е любопитно и някак тръпка. Не винаги има причина за изнервяра, смятам че изтъкнатите причини са си чисти оправдания да се вмени вина в партньора. Например че не получават достатъчно внимание, секс или че видиш ли от толкова проблеми и горките са имали нужда да се разтоварят и за всичко им е виновен човека до тях. И ти не се усещаш как почваш да се оправдаваш, за нещо за което на теб трябва да ти се извинят..


И след като ги хванат, пак не се чувстват виновни, ама изобщо...

Защото,повтарям се,те не виждат, че проблема е вътре в тях. Защото, при една личност с нормална ценностна система, ако наистина изпитва липси и се чувства зле в брака/връзката си, ще се раздели с партньора си и тогава ще търси щастието по пътя си.Но когато човек няма чувство за лично достойнство, как да очакваме да постъпи достойно с партньора си?

Мисля да пусна отделна тема, нещо от сорта на Взаимопомощ след изневяра, в която да споделят случилото се хора като мен, които са преживели най-гадното предателство в живота си,как са го преодолели, как се е развил след това живота им и този на невярната половинка. На мен лично много ми помогна четенето на истории,подобни на моята. Такива моменти са адски тежки, хубаво е когато можеш да споделиш с други, които са преживели същото. Как мислите, дали ще е полезно?
Виж целия пост
# 190
В днешно време като се счупи нещо хората го хвърлят и си купуват ново.. Вместо да намерят начин да поправят старото. Във всяка връзка има проблеми, това е нормално. Важно е как се справяме и дали оставаме да се превръщат в рутина.. Не може проблемите да са причина за изневяра, може би нежеланието ни да се справим с тях ...
Виж целия пост
# 191
viva, хич не искам да съм на мястото на твоята позната, дето приела изневерителя обратно, че и второ дете му родила. Акъл няма тая жена. Като чуя подобни истории, винаги се питам - защо жените са толкова тъпи понякога?
Виж целия пост
# 192
Няма ли някой изневеряващ да се разпише? В темата май пишат само чисти души, а другата гледна точка е по-интересна и полезна (сори).  Grinning
Явно няма... Прекалено са заети със собственото си его, както и предполагам не си губят времето по форуми, а го оползотворяват в търсене и намиране на разнообразни емоции.... Simple Smile
Виж целия пост
# 193
Емоционалната изневяра е по-съсипваща от физическата изневяра, защото е истинско предателство. А най-голямата наглост на емоционалния изневерител е, да каже, че не е извършил изневяра, защото всъщност не се било стигнало до физическа такава. Тогава, наред с предателството от изневярата (защото я има!) застава и унижението, което измаменият партньор изпитва от това, че се опитват да го правят на глупак/чка. От това боли в пъти повече отколкото от осъзнаването, че е имало физическа изневяра от страна на партньора. Тази причинена болка никога не може да бъде простена!
Обикновено човекът, който приема емоционалната изневяра като изневяра, всъщност е силно интелигентен и разбира, следователно - може да прости, физическата изневяра. Предаденото доверие, обаче, не разбира и не може да прости.
Та, така!

Не мисля, че емоционалната изневяра е предателство- над емоциите няма власт никой.
Докато над действията си- всеки.

И когато " емоционалният изневерител" си е държал гащите вдигнати, то не е било от друго, а точно от чувството за отговорност и нежеланието да направи партньора си на глупак.

Само че, ако аз съм потърпевшата, няма как да забравя, дори и да простя- просто всички интимности приключват в този момент, независимо от все още съществуващите чувства.
Виж целия пост
# 194
viva, хич не искам да съм на мястото на твоята позната, дето приела изневерителя обратно, че и второ дете му родила. Акъл няма тая жена. Като чуя подобни истории, винаги се питам - защо жените са толкова тъпи понякога?

Не знам, предполагам, щом тя се чувства добре,значи са се оправили нещата. Но пак казвам, това е някакво щастливо изключение,при което човекът се е осъзнал,съжалява и наистина не би повторил грешката си.Ако пишман любовницата му се е оказала някой крокозъбел Simple Smile сигурно сега само като се сети на какво може да попадне щот му се ч*к* чуждо, и му призлява  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия