Ами не нападай. Никой не те е карал, нали?
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите- 88
- Публикувана: 17 ноем. 2017, 20:30 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2017, 12:09 ч.
# 451
23 ноем. 2017, 12:44 ч.
Никоя жена, която съм срещала в живота си не се е оценявала като ненормална майка. Всяка твърди, че мисли доброто на детето си и всичко, което прави е за неговото щастие.
Но всъщност дали е така?
Ела да видиш моята свекърва как се праска, че е най-прекрасната и всеотдайна майка и дори, когато обижда жената на сина си и говори срещу нея тя нищо лошо не прави, а само казва истината и е за негово добро
А, трябва- свекървите трябва да се самооценят като ненормални поне на едно 99%.
До преди 2 години бях снаха с жива свекърва, която едно към едно със сина си ме е възхвалявала и укорявала през годините, само че късно съпоставих нещата и проследих нишката.
А, синът ѝ беше излязъл от вкъщи на 14 да учи в София и никога повече не беше живял с нея, че и за рожденните ѝ дни аз го подсещах.
Така че, да не си правим илюзии- при една нормална духовна връзка с майката, пораслото дете от какъвто и да е пол, споделя, когато нещо му тежи в отношенията с половинката, защото знае че няма да го посъветва да постъпи така, че да му стане още по- зле, нито ще го разнася по комшии и приятели.
Виж целия пост
Никоя жена, която съм срещала в живота си не се е оценявала като ненормална майка. Всяка твърди, че мисли доброто на детето си и всичко, което прави е за неговото щастие.
Но всъщност дали е така?
Ела да видиш моята свекърва как се праска, че е най-прекрасната и всеотдайна майка и дори, когато обижда жената на сина си и говори срещу нея тя нищо лошо не прави, а само казва истината и е за негово добро
А, трябва- свекървите трябва да се самооценят като ненормални поне на едно 99%.
До преди 2 години бях снаха с жива свекърва, която едно към едно със сина си ме е възхвалявала и укорявала през годините, само че късно съпоставих нещата и проследих нишката.
А, синът ѝ беше излязъл от вкъщи на 14 да учи в София и никога повече не беше живял с нея, че и за рожденните ѝ дни аз го подсещах.
Така че, да не си правим илюзии- при една нормална духовна връзка с майката, пораслото дете от какъвто и да е пол, споделя, когато нещо му тежи в отношенията с половинката, защото знае че няма да го посъветва да постъпи така, че да му стане още по- зле, нито ще го разнася по комшии и приятели.
# 452
23 ноем. 2017, 13:09 ч.
Майката не може да спаси порасналия си син ни от въображаемите за нея, ни от реалните за него проблеми, но може да му стъжни допълнително живота с жена му, използвайки синовната му вяра в нея самата и да злоупотреби...
Задължително с приказки за "доброто му".
Тя, човешката глупост край няма, вярно! Като го спасяваш тоя син все, или пък му наливаш мозък ... и един ден те няма, кой ще му вади кестените от огъня, много интересно...
На дърти години трудно се пораства, майчици! Обикновено се хващаш за следващата/следващия спасител, щото тебе не са те научили да се мислиш, и решаваш, и се справяш сам.
Голяма помощ, голяма любов, няма що!
Виж целия пост
Задължително с приказки за "доброто му".
Тя, човешката глупост край няма, вярно! Като го спасяваш тоя син все, или пък му наливаш мозък ... и един ден те няма, кой ще му вади кестените от огъня, много интересно...
На дърти години трудно се пораства, майчици! Обикновено се хващаш за следващата/следващия спасител, щото тебе не са те научили да се мислиш, и решаваш, и се справяш сам.
Голяма помощ, голяма любов, няма що!
# 453
23 ноем. 2017, 13:12 ч.
Да. Пътят към ада и т.н.
Виж целия пост
Майката не може да спаси порасналия си син ни от въображаемите за нея, ни от реалните за него проблеми, но може да му стъжни допълнително живота с жена му, използвайки синовната му вяра в нея самата и да злоупотреби...
Задължително с приказки за "доброто му".
Тя, човешката глупост край няма, вярно! Като го спасяваш тоя син все, или пък му наливаш мозък ... и един ден те няма, кой ще му вади кестените от огъня, много интересно...
На дърти години трудно се пораства, майчици!
Задължително с приказки за "доброто му".
Тя, човешката глупост край няма, вярно! Като го спасяваш тоя син все, или пък му наливаш мозък ... и един ден те няма, кой ще му вади кестените от огъня, много интересно...
На дърти години трудно се пораства, майчици!
Да. Пътят към ада и т.н.
# 454
23 ноем. 2017, 13:46 ч.
Пиша за децата ни- жени и мъже, но защо пак само към мъжете завиваш, не знам?!
Ако ти приемаш, че казвайки си мнението на децата си и давайки им съвет или друга гледна точка, говориш глупости, или майка ти говори глупости, добре- твоя работа.
Но, да изкарваш всички майки врагове на децата си, вадещи им кестените от огъня, е малко смешно.
Виж целия пост
Майката не може да спаси порасналия си син ни от въображаемите за нея, ни от реалните за него проблеми, но може да му стъжни допълнително живота с жена му, използвайки синовната му вяра в нея самата и да злоупотреби...
Задължително с приказки за "доброто му".
Тя, човешката глупост край няма, вярно! Като го спасяваш тоя син все, или пък му наливаш мозък ... и един ден те няма, кой ще му вади кестените от огъня, много интересно...
На дърти години трудно се пораства, майчици! Обикновено се хващаш за следващата/следващия спасител, щото тебе не са те научили да се мислиш, и решаваш, и се справяш сам.
Голяма помощ, голяма любов, няма що!
Задължително с приказки за "доброто му".
Тя, човешката глупост край няма, вярно! Като го спасяваш тоя син все, или пък му наливаш мозък ... и един ден те няма, кой ще му вади кестените от огъня, много интересно...
На дърти години трудно се пораства, майчици! Обикновено се хващаш за следващата/следващия спасител, щото тебе не са те научили да се мислиш, и решаваш, и се справяш сам.
Голяма помощ, голяма любов, няма що!
Пиша за децата ни- жени и мъже, но защо пак само към мъжете завиваш, не знам?!
Ако ти приемаш, че казвайки си мнението на децата си и давайки им съвет или друга гледна точка, говориш глупости, или майка ти говори глупости, добре- твоя работа.
Но, да изкарваш всички майки врагове на децата си, вадещи им кестените от огъня, е малко смешно.
# 455
23 ноем. 2017, 13:57 ч.
Специално минах на новата версия, за да оценя мнението на luna като полезно. Иначе си ползвам старата.
Един от най-най-най лошите съвети за брака си получих от майка си. Тя ми каза да направя компромис за нещо, което всъщност не било толкова важно. Е, оказа се, че за мен е по-важно отколкото тя си е представяла. След този компромис се повлякоха още повече проблеми, които можеше да ги няма, ако твърдо бях отстоявала решението си и бях поставила всеки на мястото му в дадената ситуация.
Обаче какво да кажа, мислела ми е доброто жената. Искала е да ми помогне, а всъщност ми навреди. И то много! Затова сега много внимавам какви съвети давам на сина си. Поне си имам обеца на ухото.
Виж целия пост
Един от най-най-най лошите съвети за брака си получих от майка си. Тя ми каза да направя компромис за нещо, което всъщност не било толкова важно. Е, оказа се, че за мен е по-важно отколкото тя си е представяла. След този компромис се повлякоха още повече проблеми, които можеше да ги няма, ако твърдо бях отстоявала решението си и бях поставила всеки на мястото му в дадената ситуация.
Обаче какво да кажа, мислела ми е доброто жената. Искала е да ми помогне, а всъщност ми навреди. И то много! Затова сега много внимавам какви съвети давам на сина си. Поне си имам обеца на ухото.
# 456
23 ноем. 2017, 14:05 ч.
Не всички майчини съвети са добри. Колкото и да искат да помогнат, те гледат само своята гледна точка.
Виж целия пост
# 457
23 ноем. 2017, 14:45 ч.
Изобщо не е неувереност. Ако вече си взел решение за нещо, споделиш с майка си примерно, тогава нямаш нужда от съвет. Просто си споделил и когато вече си намерил решение нямаш нужда от друга гледна точка, защото се предполага, че си разгледал проблема от всякакви, преди да решиш какво да правиш.
А да поискаш съвет, това означава, че все още не си взел решение и сам търсиш всякакви гледни точки и ги обмисляш, така, че щом си го поискал, значи слушаш и какво ти се казва. Така, че двете не само, че не са под един знаменател, а са почти противоположни.
И за това съвет се дава само по конкретна тема и само когато ти е поискан по конкретен въпрос
А за мен "някой да ми дудне", означава, че по някакъв повод е запознат с мое решение, не е съгласен с него, като, че от него зависи и непрекъснато ти натяква как трябва да го направиш според неговите, а не своите представи
Виж целия пост
А да поискаш съвет, това означава, че все още не си взел решение и сам търсиш всякакви гледни точки и ги обмисляш, така, че щом си го поискал, значи слушаш и какво ти се казва. Така, че двете не само, че не са под един знаменател, а са почти противоположни.
И за това съвет се дава само по конкретна тема и само когато ти е поискан по конкретен въпрос
А за мен "някой да ми дудне", означава, че по някакъв повод е запознат с мое решение, не е съгласен с него, като, че от него зависи и непрекъснато ти натяква как трябва да го направиш според неговите, а не своите представи
# 458
23 ноем. 2017, 14:53 ч.
Винаги, съветите, които се дават са от собствена гледна точка. Твоето добро. Твоето хубаво. Твоята истина.
По принцип е така- никоя майка не желае лошо на детето си, НО намесвайки се в отношения с друг човек, може само да навлече неприятности. И тази грешка няма да е осъзната, нарочна, защото ще е в името на добруването на детето ѝ (според нея), но няма да е взета под внимание чуждата гледна точка, непознатия характер и различните усещания на втория човек.
Не коментирам различията в нагласите на обществото преди и сега. Тогава жената е била длъжна да върши всичко у дома. Сега не е така (няма да влизам в подробности). Съвет, основан на представите на жена на 60+ за семейни задължения (особено, основан на покорство и мълчание), бих възприела като неподходящ. Подобен съвет би могъл да доведе до неразбирателство в една съвременна връзка (и със сигурност до неприязън между снаха и свекърва)
И тук не влизам в конкретиката на 60+, а в разликата в мисленето на поколенията.
Виж целия пост
По принцип е така- никоя майка не желае лошо на детето си, НО намесвайки се в отношения с друг човек, може само да навлече неприятности. И тази грешка няма да е осъзната, нарочна, защото ще е в името на добруването на детето ѝ (според нея), но няма да е взета под внимание чуждата гледна точка, непознатия характер и различните усещания на втория човек.
Не коментирам различията в нагласите на обществото преди и сега. Тогава жената е била длъжна да върши всичко у дома. Сега не е така (няма да влизам в подробности). Съвет, основан на представите на жена на 60+ за семейни задължения (особено, основан на покорство и мълчание), бих възприела като неподходящ. Подобен съвет би могъл да доведе до неразбирателство в една съвременна връзка (и със сигурност до неприязън между снаха и свекърва)
И тук не влизам в конкретиката на 60+, а в разликата в мисленето на поколенията.
# 459
23 ноем. 2017, 15:11 ч.
Само че, аз нищо такова не съм написала- даване на съвети от моя гледна точка за мое добро, а уж за добро на детето ми!
Ще обясня за последно- когато детето ми дойде при мен и сподели, че не се чувства добре във връзката си по причина действие на половинката, ще му предложа друг поглед върху ситуацията.
За да огледа нещата и от друг ъгъл.
И то няма начин да бъде за мое добро, защото не аз живея с тази половинка и няма да ми стане по- добре, ако детето ми стане още по- нещастно.
Но, ако и моята гледна точка е като неговата, няма да я премълча, а ще предложа, ако мога, компромисен вариант.
Разбира се, крайното решение ще си е негово.
ПП. Не знам защо въобще иде реч пак за покорство и мълчание, и заробване на жената с домакински задължения?
Не си представям мъж, нещастен че ще изхвърли кофата с боклука и жена, чувстваща се отчаяна, че ще сготви.
Виж целия пост
Винаги, съветите, които се дават са от собствена гледна точка. Твоето добро. Твоето хубаво. Твоята истина.
По принцип е така- никоя майка не желае лошо на детето си, НО намесвайки се в отношения с друг човек, може само да навлече неприятности. И тази грешка няма да е осъзната, нарочна, защото ще е в името на добруването на детето ѝ (според нея), но няма да е взета под внимание чуждата гледна точка, непознатия характер и различните усещания на втория човек.
Не коментирам различията в нагласите на обществото преди и сега. Тогава жената е била длъжна да върши всичко у дома. Сега не е така (няма да влизам в подробности). Съвет, основан на представите на жена на 60+ за семейни задължения (особено, основан на покорство и мълчание), бих възприела като неподходящ. Подобен съвет би могъл да доведе до неразбирателство в една съвременна връзка (и със сигурност до неприязън между снаха и свекърва)
И тук не влизам в конкретиката на 60+, а в разликата в мисленето на поколенията.
По принцип е така- никоя майка не желае лошо на детето си, НО намесвайки се в отношения с друг човек, може само да навлече неприятности. И тази грешка няма да е осъзната, нарочна, защото ще е в името на добруването на детето ѝ (според нея), но няма да е взета под внимание чуждата гледна точка, непознатия характер и различните усещания на втория човек.
Не коментирам различията в нагласите на обществото преди и сега. Тогава жената е била длъжна да върши всичко у дома. Сега не е така (няма да влизам в подробности). Съвет, основан на представите на жена на 60+ за семейни задължения (особено, основан на покорство и мълчание), бих възприела като неподходящ. Подобен съвет би могъл да доведе до неразбирателство в една съвременна връзка (и със сигурност до неприязън между снаха и свекърва)
И тук не влизам в конкретиката на 60+, а в разликата в мисленето на поколенията.
Само че, аз нищо такова не съм написала- даване на съвети от моя гледна точка за мое добро, а уж за добро на детето ми!
Ще обясня за последно- когато детето ми дойде при мен и сподели, че не се чувства добре във връзката си по причина действие на половинката, ще му предложа друг поглед върху ситуацията.
За да огледа нещата и от друг ъгъл.
И то няма начин да бъде за мое добро, защото не аз живея с тази половинка и няма да ми стане по- добре, ако детето ми стане още по- нещастно.
Но, ако и моята гледна точка е като неговата, няма да я премълча, а ще предложа, ако мога, компромисен вариант.
Разбира се, крайното решение ще си е негово.
ПП. Не знам защо въобще иде реч пак за покорство и мълчание, и заробване на жената с домакински задължения?
Не си представям мъж, нещастен че ще изхвърли кофата с боклука и жена, чувстваща се отчаяна, че ще сготви.
# 460
23 ноем. 2017, 15:59 ч.
Много моля, прекратете персоналните квалификации и лични обръщения.
Призовавам за придържане към добрия тон.
Виж целия пост
Призовавам за придържане към добрия тон.
# 461
23 ноем. 2017, 16:17 ч.
Само че, аз нищо такова не съм написала- даване на съвети от моя гледна точка за мое добро, а уж за добро на детето ми!- Винаги съветите са от наша гледна точка и от нашата представа за добро. Което "добро" не е задължително да е чуждото усещане за добруване
Ще обясня за последно- когато детето ми дойде при мен и сподели, че не се чувства добре във връзката си по причина действие на половинката, ще му предложа друг поглед върху ситуацията.
За да огледа нещата и от друг ъгъл. Ако успееш да предоставиш друга гледна точка е супер,
но това не е даване на съвет, а разговор. "Наставление, указание как да се постъпи" е съветването (според тълковния речник)
И то няма начин да бъде за мое добро, защото не аз живея с тази половинка и няма да ми стане по- добре, ако детето ми стане още по- нещастно. Именно.
Но, ако и моята гледна точка е като неговата, няма да я премълча, а ще предложа, ако мога, компромисен вариант. При положение, че не знаеш другата гледна точка, не бива да вземаш страна (поне, според мен, де)
Разбира се, крайното решение ще си е негово. Да, защото той/тя ще търпи последствията от което
Виж целия пост
Само че, аз нищо такова не съм написала- даване на съвети от моя гледна точка за мое добро, а уж за добро на детето ми!- Винаги съветите са от наша гледна точка и от нашата представа за добро. Което "добро" не е задължително да е чуждото усещане за добруване
Ще обясня за последно- когато детето ми дойде при мен и сподели, че не се чувства добре във връзката си по причина действие на половинката, ще му предложа друг поглед върху ситуацията.
За да огледа нещата и от друг ъгъл. Ако успееш да предоставиш друга гледна точка е супер,
но това не е даване на съвет, а разговор. "Наставление, указание как да се постъпи" е съветването (според тълковния речник)
И то няма начин да бъде за мое добро, защото не аз живея с тази половинка и няма да ми стане по- добре, ако детето ми стане още по- нещастно. Именно.
Но, ако и моята гледна точка е като неговата, няма да я премълча, а ще предложа, ако мога, компромисен вариант. При положение, че не знаеш другата гледна точка, не бива да вземаш страна (поне, според мен, де)
Разбира се, крайното решение ще си е негово. Да, защото той/тя ще търпи последствията от което
# 462
23 ноем. 2017, 17:45 ч.
Всеки на 20-25 години е с още наивен, детски акъл, емоционален, понякога прям, понякога груб, общо взето незрял.
След 30-се години си по-улегнал, много над нещата.
Нападките от свекървите към снахите, показват точно незряло и инфлантилно отношение, а една зряла жена би трябвало да предотрвати много конфликти, ако желае.
Младите трябва да бъдат оставени на спокойствие за да може сами да създадат собственото си семейство да станат самостоятелни.
Самостоятелността се възпитава много преди едно дете да стане на 18-е години, спестеливостта също се възпитава в ранна възраст.
Не бих чакала детето ми да порастне за да го възпитам на самостоятелност, оправност или спестеливост.
В по-горни постов се казваше, че се оставят децата да се оправяли сами.
За да си намерят работа и аз бих ги оставила ами да си търсят.
Но не мога да си представя, че ще имам примерно 3 апартамента и няма да пусна децата ми да живеят там. Напротив, веднага бих дала на всяко дете по един апартамент, ей така, безвъзмездно.
Както и ако дъщеря ми и снаха ми предпочетат да си останат вкъщи и да си гледат дечицата, живот и здраве, веднага бих им помогнала финансово, примерно да разделя моята месечна заплата между двете им.
Виж целия пост
Аз лично, на 20 не бях с акъла, с който съм сега. Но имах елементарната представа за живота, че няма безплатен обяд. Беше ми пределно ясно, че ако желая семейство, в което да съм равноправен партньор, то трябва да мога да се ИЗДЪРЖАМ. САМА. Имах достатъчно примери на момичета, тръгнали по "батки", за да им осигурят лесен и готин живот, с какво платиха за това "удоволствие". И не исках да съм поредната.
Изградих себеуважението и самочувствието си, работих здраво, купонясвах с приятели, създавах контакти... И сега, години по-късно, няма вариант, в който някой да ми диктува правилата в собственото ми семейство, защото "така било" или "така трябвало".
Имала съм проблеми със свекърва ми (когато бях млада и наивна), които тя е могла да предотврати, но така или иначе не можа да наложи мнението си, защото НЕ ЗАВИСЕХ ОТ НЕЯ.
Та, мили момичета на по 20- извоювайте независимостта си, защото "който плаща, той поръчва музиката". Не може да очаквате, че свеки ще ви издържа (давайки ви работа или покрив над главата) и ще можете да я пренебрегвате като фактор в живота си. Защото вие я превръщате в такъв.
Изградих себеуважението и самочувствието си, работих здраво, купонясвах с приятели, създавах контакти... И сега, години по-късно, няма вариант, в който някой да ми диктува правилата в собственото ми семейство, защото "така било" или "така трябвало".
Имала съм проблеми със свекърва ми (когато бях млада и наивна), които тя е могла да предотврати, но така или иначе не можа да наложи мнението си, защото НЕ ЗАВИСЕХ ОТ НЕЯ.
Та, мили момичета на по 20- извоювайте независимостта си, защото "който плаща, той поръчва музиката". Не може да очаквате, че свеки ще ви издържа (давайки ви работа или покрив над главата) и ще можете да я пренебрегвате като фактор в живота си. Защото вие я превръщате в такъв.
След 30-се години си по-улегнал, много над нещата.
Нападките от свекървите към снахите, показват точно незряло и инфлантилно отношение, а една зряла жена би трябвало да предотрвати много конфликти, ако желае.
Младите трябва да бъдат оставени на спокойствие за да може сами да създадат собственото си семейство да станат самостоятелни.
Самостоятелността се възпитава много преди едно дете да стане на 18-е години, спестеливостта също се възпитава в ранна възраст.
Не бих чакала детето ми да порастне за да го възпитам на самостоятелност, оправност или спестеливост.
В по-горни постов се казваше, че се оставят децата да се оправяли сами.
За да си намерят работа и аз бих ги оставила ами да си търсят.
Но не мога да си представя, че ще имам примерно 3 апартамента и няма да пусна децата ми да живеят там. Напротив, веднага бих дала на всяко дете по един апартамент, ей така, безвъзмездно.
Както и ако дъщеря ми и снаха ми предпочетат да си останат вкъщи и да си гледат дечицата, живот и здраве, веднага бих им помогнала финансово, примерно да разделя моята месечна заплата между двете им.
# 463
23 ноем. 2017, 17:54 ч.
Аз това, последното, не бих направила Бих ходила по екскурзии, на СПА...Изобщо не се очертавам от типа свекита, жертвоготовни за добруването на младото семейство. Каквото си наготвят- това да ядат. Щом са решили да си играят на големи, без да са си взели хляба в ръце, то ще грабна тиганьо от Уиш, та да им изкарам идеята в зародиш... Дет се казва, бих ги посъветвала
Виж целия пост
Бих ходила по екскурзии, на СПА...Изобщо не се очертавам от типа свекита, жертвоготовни за добруването на младото семейство. Каквото си наготвят- това да ядат. Щом са решили да си играят на големи, без да са си взели хляба в ръце, то ще грабна тиганьо от Уиш, та да им изкарам идеята в зародиш... Дет се казва, бих ги посъветвала 
# 464
23 ноем. 2017, 18:28 ч.
Е, това със заплатата малко прекалено ми идва. Но жилище бих предоставила. Моето така го получих от нашите, първите няколко месеца удряха едно рамо с някоя и друга сметка, докато ми уври главата и започна да си правя правилно бюджета за месеца. После подкарах сама. Сметки, данъци, ремонти, мебели. Ям каквото си изработя. Това е.
Виж целия пост
Препоръчани теми