Професия учител - 3

И така. Аз съм завършила специалност Психология към СУ "Св. Кл. Охридски" с отличие през 2001 година. До 2011 година съм работила в частния сектор, както и в сферата на социалните грижи и образованието, но не точно по специалността си. Работила съм в две училища общо - в 56. СОУ в кв. Люлин в София като възпитател в занималнята на третокласници веднага след дипломирането ми като детски психолог и в Техникума по текстил и облекло като външен лектор по дисциплините от философския цикъл, преподавах логика и психология на деветокласници там. Това продължи само една година, двата срока, като преди обяд бях в едното училище, а следобед застъпвах в другото. Онези години обаче бяха изключително БЕЗПАРИЧНИ за учителите и в края на всеки месец се чувствах така, сякаш съм получила джобни, а не заплати за извършен съвестно труд. Както и да е. На едното място бях по заместване и титулярът се върна, от другото място напуснах по свое желание, за да почна работа на пълно работно време в Социални грижи Триадица, София. 5 години бях социален работник там, от които 2 години бях в майчинство. Изключително тежък труд, а в същото време много зле заплатена работа също. Напуснах оттам, за да се прехвърля в частния сектор. Заработих като офис-мениджър, касиер-счетоводител и секретарка първо в Център за онкоболни, добре ми плащаха там, работих за лекари, доценти, професори, онколози, химио- и лъче-терапевти, общо взето много им помагах по отношение обслужването на самите раковоболни и техните близки. Специалността ми на психолог ми помагаше в това отношение. И в съчетание с други мои умения, общо взето всичко се случваше професионално, с лекота, и срещу доста добро заплащане тогава. Обаче дойде кризата 2008 година, частният ни център започна да печели доста по-малко и ме направиха на половин работен ден и т.н. После започнах да работя към Стройко, докато в един щастлив за мен момент не се появи сегашната ми месторабота   От месец май 2012 година досега работя като психолог и зрителен терапевт в Център за социална рехабилитация и интеграция на незрящи и слабо виждащи хора в София. Ще кажете - какъв ми е проблемът и за какво ви пиша... Защото заплатата ми е много ниска и все повече се доближава до минималната работна заплата! Недопустимо е според мен за човек специалист, висшист, на пълен работен ден, грижещ се за слепи и полу-слепи хора в общността, да получава 600 лв. основна заплата + % за стаж. Доскоро взимахме парични бонуси на всяко тримесечие или четиримесечие. Обаче ни орязаха допълнителното финансово стимулиране. В същото време разбрах за увеличението на учителските заплати. И се замислих... Много си ОБИЧАМ настоящата работа, много! Но парите не стигат. Обичах да бъда и учителка в гореспоменатите две училища. В дипломата ми при професия е отбелязано изрично следното: "Психолог. Учител по психология, логика, етика и философия". Имам педагогическа правоспособност. Голямото ми чудене в момента е свързано с това ДАЛИ да търся работа като учител във философския цикъл в някоя гимназия или да си остана на сегашната позиция. Дали ще успея отново да се адаптирам към училищния живот, дали ще съумея да предизвикам интереса у големите ученици, както го правех, когато бях на 23. Сега съм на 40. Категорично не искам да бъда училищен психолог, мисля, че се водеше позицията педагогически съветник, имам си причини за това. Но учител - да, това мисля, че го искам и мога. Парите ще са повече от сега, но сменям сферата - от социалната отново в образователната. Като магистратури съм със социална психология и детска психология, така че като образователен ценз съм подходяща и за текущата си длъжност, и за учителската евентуално. Сега работя с възрастни хора със зрителни увреждания, консултирам ги и ги обучавам, а ако отида в училище ще работя с подрастващи и ще ги уча на това, което знам и което съм завършила. Това ми е дилемата. Ще се радвам да получа вашите безпристрастни мнения, оценки и съвети! Предварително благодаря за отделеното време и внимание, мили учители!