Не знам как да го изключим, без мнението на околните е невъзможно да се дефинира някой като повече или по-малко "вървежен", "желан", "добра партия" и т.н. Т.е. без мнението на околните не можем да кажем дали някой мъж може да избира измежду 100 жени или измежду 10 или изобщо няма избор.
Иначе случаите с болести целенасочено изключих още в първия пост и съвсем нарочно се концентрирах на качества, които не са физически. Че физиката се променя, е ясно за всички и не мисля, че е тема на темата, нито пък някой би го оспорил.
А тези с драстичните промени, не знам, всички, за които се сещам в широкия приятелски кръг и са се опитали, се връщат в това, което са си като хора.
Давам пример със себе си - никога не съм искала да се занимавам с хуманитарни науки (и все още не искам), но виж кви фермани пиша.
Аргументацията ми е била силна страна от дет (според учителките поне), това нещо не се губи, остава си.И пример в негативна посока - мислех си, че щом всички карат колело, ще се науча много лесно и много ще ми хареса. Ми, опитах се, не е да не карам и да не мога или пък да не мога да мина 20-30км наведнъж, но не е моето. Научих го, защото е някакъв skill, който всеки трябва да има, според мен.
Насила хубост не става. Също и промените на личността. Поне според мен.
Което е почти същото като "мнението на околните". Да кажем, че по-близките околни имат по-точно мнение, но пак няма някаква "обективна" реалност, както си има примерно с това доколко човек може да решава логически задачи или колко км може да мине на велосипед. Привлекателността е субектвна характеристика, която не съществува сама по себе си. Малко като котката на шрьодингер е - наблюдателят е критичен 
