[b]Декември[/b]. Издишване. Почти изпита чаша чай с мед и ванилия. Нежна мелодия на виолончело, която е към края си. Последни ноти. Книга, която ей сега ще дочета. Последна червена ябълчица на голите клони на дървото. Държи се само на тънката си дръжчица и вятърът я люлее като коледна камбанка.
Декември. Последно действие от спектакъла. Завесата скоро ще падне. Лампите в салона ще светнат. Артистите ще станат отново себе си, а зрителите ще се заоглеждат за нови афиши.
Знам, че трябва да спра и да усетя неповторимия аромат на чая, който почти изпивам. Да запомня мелодията от виолончелото и да я оставя да вибрира из мен. Да подредя книгата на полицата. Да откъсна ябълката и да погаля дървото по мокрите клони. Да се замисля за спектакъла. Да го харесам. Или ако не го харесам, внимателно да си избирам следващия.
Декември. Ще остана насаме с броеницата от месеци, която съм нанизала и ще я прехвърля зърно по зърно. Искам да запомня и да благодаря за най-важното. Искам да отдам дължимото.
Декември. Издишване и ново вдишване...
Ивелина Стефанова

А пък и си оправна булка, я, виж подаръкът вече пътува! Браво на теб!
Е, те бяха само за снимката, ама на питата не й простихме. Имаше снимки в албума, ама за съжаление, май изчезнаха оттам.
За всички обичащи поезията.