КГБ = Клуб на Готините Баби - 184.

Алфея, да почива в мир твоят татко! За съжаление, идва и този момент.

Браво на студентката за първата шестица! Все така да й върви!  Копнах си и нейния вариант на капама.

Мамси, моята капама:

КАГ голяма вкусотия предлагаш трябва да пробвам аз приготвям  поотделно ,но никога не съм ги смесвала.Трябва да се пробва.
Алфея съболезнования за татко ти:hibiscus:
Борянче ще се оглеждам за илюстрации

Иви, у нас  много се харесва и правя не само за Коледа. Винаги е сполучлива.  Месцата от свинското и телешкото може предварително леко да се запържат.

Те така съм се оцъклила и аз. Кога ли ще ми се доспи и как ще ставам утре за първа смяна, не знам.
Фло, все така да ти върви - по вода. И ще е чудесно, ако споделяш някои "потайности", па дори и маймунски.
Много тайни ни е заложил творецът, ама кога и дали ще ги разберем......?
Алфея, моите съболезнования!
Борянка, ти само си изясни какъв стил да са картинките и ще ги намерим. Заслужава си!

Добро утро!
Дидимити, не успях да ти помогна сутринта с вратата. Благодаря за кафето.
Голяма седянка е била снощи. Проспала съм я. Ама е готино сутринта да има маТриал.
Фло, с бебешки дрешки въртя куките. Поръчка имам и ми е кеф.
Днес празнували ветеринарите и всички носещи името Снежана, Снежка... Честити да са!

 Добро утро и от мен!
Днес не ми е весело - стават 5 години от смъртта на Мариела. Направих жито, ще подам на комшийките, ще отида и до гробищата. На този ден получих голяма помощ от Танитка - вечерта прибра Галена у тях да не е сама. Вчера си поговорихме с нея. Тя, дето още не й е минало, ама натиснала нещо и си изтрила регистрацията, та сега не може и да чете в Мамата. Чака някой от внуците да й помогне. Иначе и аз съм от изтритите от ФБ!
 Я, виртуално си вземете за Бог да прости:

             

Янче,
Бог да прости, Мариела. Много бързо я отнесе болестта и, а и времето как бързо минава.Сещам се последната ни среща във Варна.
Цялата Варненска група беше с Вас.

Привет на всички


Извинявам се, не бях влизала в темата от 9.12 , днес се сетих ,  че е годишнина на Мелчето.


Светла и памет и да спи спокойна , че нейното съкровище расте радостно и щастливо дете отглеждано с обич.


==================================================================================


Алфея, искрени съболезнования за баща ти!
===============================================
==================================================

С малко закъснение, но от сърце честити рожденни дни на малките астрални близначки  Ина и Радичка. Да растат живи и здрави, весели и много щастливи.

Браво на Фло за отлично взетия изпит!

Не виждам Яжка да е писала. Били ли сте във връзка с нея, как е с очите. Нещо немога да направя връзката по вайбера и месеннджера


Борянче, радвам се за решението ти за книга. Крайно време и на място е!

Мамси, моите уважения към майка ти, за хубавото дело.
И Фурийка също!

Благодаря ви за поздравите за празника Ханука.

Това е един от веселите празници, но който "намазва" от него са само децата, защото излизат във ваканция . До преди година  ваканцията им беше един ден преди празника и един след празника, а той продължва 8 дни. Родителите се разбунтуваха , сега съкратиха  с ден-два, така че от утре ще са си в къщи .За всички останали  си е обикновен работен ден.


Янче, не разбрах точно въпроса ти. Менора е ритуален седемсвещник. Ханукията е свещник от 8+ 1.


Момичетата които се заинтересуваха за същноста на Ханука са ми приятелки и във фейса. Там на моята стена съм разказала най подробно,  ще се радвам ако надникнете там, за да не отежнявам излишно  темата тук, нали много пъти съм разказвала А там, във фейса винаги, за всеки празник или събитие, което представлява интерес  публикувам обширна информация.


Виждам ,че старата израелска песен Ерев шел  шошним е станала шлагер в Бг. Шошана е роза. А самото заглавие на песента е нощ с мирис на рози.. Ако ви интересува ето линк към едно от по старите изпълнения, преди него има още много, но това най ми харесва. Ето ви малко информция за песента на руски

Толкова успях да се сетя от прочетените 10на страници

Нещо видеото не се получава

Добро утро ! Пожелавам ви много късмет през деня

Поздравления за отлично взетия изпит от Фло. То друго не се и очакваше. Много ми е интересно всичко споделено от нея , от това което учат. Покрай нея и ние ще завършим половин магистратура – т.е ще станем по-учени и грамотни.Давай все така , Фло !

Със закъснение – Честити рожденни дни на двете принцеси – Ина и Радичка. Да са безкрайно щастливи и удовлетворени ит живота1

Поклон пред паметта на Мелчето !

Докато се натуткам и други са писали за капамата. Ама и аз да си кажа моята (харесва се)

Мамси , като “видна” банскалийка да ти кажа моята рецепта за капама (Когато сме живеели там , нашите са ги канили в различни къщи и навсякъде капамата е била различна. Аз моята я правя на пластове , а майка увиваше като голяма сърма всеки продукт поотделно.На мен повече ми харесва моят вариант , защото според мен така се смесват по-добре ароматите. Много съм ревнива към съвременните интерпретации за капама – всякакви смесища. Характерното е подправките и чекането /червено цвекло, което е киснало заедно с киселото зеле/ За кимион слагам горски , бран от горските поляни на Пирин). Рецептата ми е от една банскалийка. Но не ми е дала никакви дози и пропорции. Всичко е на око /може би за съжаление, но на мен не ми пречи/

Малко съм ви поизпуснала, прочетох само последните две-три странички.

Честити да са внучките астрални близначки Ина и Рада, живи и здрави да са!

Светла й памет на Янкината щерчица, мир на духа й!

Боряна, хубаво и правилно решение си взела, поздравявам те. За илюстрациите - може и някое внуче да се включи, май имаме художници. Но трябва първо да ги прочетат.

За капамите - учудих се колко висок трябва да е гювечът, за да побере толкова пластове - при Фло 8 ги изброих.
А за Ихината рецепта имам питане - мазнината е единствено сланината на дъното ли?

Момичета, моля ви се, не пишете "гювеДЖ", че ми скрипват зъбите. Няма такава дума в българския език, нито гювеДЖета. И в турския няма, проверила съм. ГЮВЕЧ, ГЮВЕЧ-а, ГЮВЕЧ-ета. И манджата, и гърнето.

Поздравления за Фло, ама ние си знаехме, нали? Изненада щеше да е обратното, ама не щем изненади.

Кари, благодаря за песента. Много красиво заглавие: Нощ с мирис на рози. Да се размечтае човек просто!
Аз тази песен "Шошана" за пръв път я срещнах вчера в един пост в друга тема - разбира се, съвременния турбо-пошъл вариант беше предмет на коментар. Не съм я чувала никога, нито песента, нито нещо за нея. Нито в младостта ми се е пяла по бригади или "седенки".
Еврейският вариант обаче ми хареса много, Кари. Много нежна песен. А като знаеш и текста, е още по-добре.

Янче
Светла и памет на Маринела,да почива в мир
Спомням си последната среща с нея във Варна цялата Варненска група бяхме .

Янче, да ги помним! Това е, което можем да направим, Светла памет на Маринела! "Взимам" си от раздавката ти . Бог да  прости!

Подкрепям Светлето за правилното писане и произнасяне на  думата гювеч. Също като нея не си спомням песен "Шошана". Сега  чух варианта , който е пуснала  Кари и мелодията ми хареса.

На Иха капамата също е много интересна. Чела съм рецептата в готварска книга.
Аз правя увити сърми и цяло пиле, за да ми е по-лесно при сервирането и в чинията изглежда по-цялостно.

А сега ви оставям.  Аз излизам. При нас е истинска пролет и само за разходка.
Хубав ден на всички вас!

Привет, момичета 
Благодаря за рецептите за капама. Всичките са интересни, ще направя и ще пиша как е станала.
Кари, песента е много нежна. Не съм и подозирала, че е израелска. Спомням си като бях в подготвителен клас в немската общежитието беше над един ресторант с жива музика и всяка вечер оркестърът я изпълняваше. Толкова ни беше писнала, че и сега като я чуя, направо ми се повдига. Особено в пошлото чалга–изпълнение. НО израелския оригинал много ми хареса 
Яне, бог да прости и светла ѝ памет на Маринела 
Борянка, с каквото мога ще помагам за стихосбирката. Дай Боже да се случи 

Повод за размисъл.
......Живеем така сякаш имаме безкрайно много дни пред нас. Живеем, мислейки, че един ден когато... ще направя това или онова, но дните летят. Лека-полека разбираш, че не са безкрайни. Разбираш, че си стар и тялото започва да отказва, защото когато е трябвало, ти не си се погрижил за него (знаеш какво му причиняваш, знаеш, че не трябва и го правиш, защото си слаб да спреш инерцията. А всъщност Бог ти е дал воля да променяш, но дали я ползваш?) Обърни се назад и погледни как си живял, какво си правил. Какво пропусна? От какво се уплаши, че не направи онова, което душата ти пожела?
Мотаем се, губим време в дребни неща, правим неща, които не харесваме, без да знаем защо изобщо ги правим. Караме го на автопилот, а времето лети! Страх ни е да поискаме, страх ни е от големите неща, по-добре сме си с дребните. С дребните мечти - лятото да ида на море, да си купя рокля... Ами големите мечти, защо се отказваме да ги мечтаем? Страх ни е, че няма да се случат. Да, няма, защото няма кой да ги мечтае и няма кой да ги случи!
Губим време с неподходящи хора, залъгваме се, че това е приятелство или любов, защото ни плаши да пуснем не-нашите хора, че може да останем сами. Ами как ще дойдат твоите хора, като мястото до теб е заето от другите? От страха си да не бъдем сами оставаме със съмнителни хора, няма любов, но седим там до тях с надеждата, че ще се променят. Е, никой не се променя, защото ти си поискал. Хората се променят заради себе си. ... Времето лети, по-млади не ставаме. Кога ще сме щастливи? А щастието е състояние на душата и далеч не е във външни неща - хора и предмети. И ако мислим, че някой ще ни направи щастлив, особено, ако и той не е, какво очакваме да стане? Нищо повече от затворен кръг - жертва на жертва. С едно уточнение - правим доброволни жертви, никой не ни е виновен. Ние избираме, винаги има избор! Не ми казвайте, че няма. По-лесно е да кажеш така, от колкото да поемеш отговорност за себе си и живота си.
Не умеем да казваме "не", после се чудим как да се справим със стоварилото се върху нас. Не танцуваме, не се смеем, не пеем. Не творим. Дори не се наслаждаваме на храната. За емоциите не говорим, страх ни е да сме открити. Не обичаме. Нищо не правим сега, защото има дни пред нас.
Но няма толкова, колкото си мислим!Днес е слънчев ден, а аз какво ще направя, за да го запомня?"Помним мигове, не дни", май така е по-удобно, защото не можем да си признаем, че губим дните от живота си безцелно... Губим ги, за да изкарваме пари, за да живеем. А наистина живеем ли? Поглеждаме ли към небето, помирисваме ли цветята, казваме ли "обичам те", доволни ли сме? Как се отнасяме с хората?Ето повод за размисъл..........

 Момичета, благодаря ви за съпричастността!
Само да кажа \ не правя забележка! \ , че се казва Мариела - без Н.
Ходих на гробищата, почетох си я, поплаках си...сега вече мисля за неделя, че ще правим РД: Много важна мисия! Изчаках Анжелка от у-ще и ходихме да купим нови дънки и блуза за РД - поръка на таткото...В тази връзка: Мима почина на 14ти, донесоха я на 15ти, погребахме я на 16ти, а на 17ти отидохме в Русе да правим РД \ свако й беше я взел преди да докарат майка й\. Анжелка все още не знаеше за майка си, а си чакаше детето цяла година рождения ден. Та го направихме...