Паническо разстройство - 30

ахаха е това как щеше мен да ме филмираааа
ХУбаво е, че си по-добре

Благодаря Darsey.Ще се ходи на лекар и това си е.Но мисля първо да започна работа,да пробвам с намаляване на кафето и цигарите,и при нужда да пия нещо от леката артилерия,дано ми се получи.Положението ми хич,ама хич не е розаво,но пък и донякъде съм късметлика защото когато съм с хора,навън съм и тн .се стягам и нещата вървят ,но заседя ли се удома става страшно.

Сигурно ви писна от мойте оплаквания (
Много гаден ден за мен, от сутринта ми е потиснато и лошо, започна да ми се гади, кашлица и като започна да ми прескача сърцето и не спира, след всяка кашлица или давене и прескачааа, лошо ми стана още повече, станах като неадекватна, щях да си тръгна от работа. Взех ксанакс и ме поуспокои и ми стана малко по добре. Издържах деня, но това прескачане много ме тревожи, само със сърцето не съм имала проблеми уж си пия магнезия. Свърши явно и действието на ксанакса, пак станах унила, без сили, всичко ми се мотае, утре ми пристига и Б комплекс съм си поръчала вносен и омега пия и вит.Д и магнезии, поне малко  да усетя някакво подобрение:(. Оплаках ви се. Като няма кой да ме подкрепи, само на вас мога да кажа всичко:) Как са толкова силни тия физически симптоми, чак трудно да ходя и така да се чувствам

Нелка, колко време ги пиеш тези добавки витамините ? Магнезия са много видове ( цитрат, хелат, хлорид и т.н и т.н) и един може да ти го усвоява организма, друг не. Пробвай с различни видове поне за по месец. 

Магнезия е глицинат, най хубавия На Dr.Best. Пия ги почти месец сигурно, уж всичко повлиява нервната система, а азс всеки изминал ден ставам по не добре.

Добро утро момичета и момчета.Чета,че има такива без АД и пият витамини и хомеопатия.Бихте ли ми написали какви и има ли поне малък ефект от тях.Аз в момета пия валерян и невробекс както и чай от жълт кантарион.Не съм наясно още дали ще има ефект уж съм малко по споко.Мисля обаче да сменя валеряна с мента,глог и валерян ,и да взема жълт кантарион на таблетки,както и да заменя кафето с някакъв чай.Ще се радвам ако някой е пил и е имал някакъв ефект и от други кобинации ,да сподели.

Renatta, моя приятелка пи жълт кантарион и се постабилизира, но не й беше тежко положението, а само единични паник атаки. После продължи с вит Д и комбинирани Б и засега държи фронта Чай пиеше мисля около 2 месеца. Аз щях да пробвам с някаква билка или гъба не знам как се води Ашваганда, но така и не стигнах до нея. Попрочети в нета има доста инфо. Успех!

Забравих ... и магнезият е важен

Vancho82 благодаря ти много.След малко ще отида да взема някакви.Честно да ви кажа,докато не ви изчетох хич и не знаех колко е сериозно положението и каква мъка е било всеки ден за мен.Просто при мен физически положението е сериозно ,разтрепервам се от най малкото нещо,главоболие постоянно,сърцебиене,виене на сват и тн,но аз така съм им свикнала вече,че хич не им обръщам внимание,не се средоточавам в тях.Натрапливите мисли,и постоянния страх и тревожност също много ме мачкат,но някак имам чувството,че ако намаля напрежението,треперенето абе физическия дисконфорт,ще ми е по лесно да се справям с разни техники.Просто някак психически се чувствам по силна от физически.Например трябва да шофирам,самата мисъл предизвиква треперене и сърцебиене,а всъщност аз хич не го мисля качвам се карам и дори се пребирам,но външно продължавам да се треса.Просто имам чувството че тялото ми реагира и се паникйосва от ситуации дори и когато мозака не ги отчита като тревожни.Офф отплеснах се.Но просто ми е много чудно точно това при мен,тревожността ясно,окр ясно,но каква е тази аномалия при мен елементарна мисъл предизвиква адска паника,сърцетуп,треперене на цялото тяло,а психически съм уверена,и сигурна,че нямам протеснение за това нещо.Има ли го при някой друг това тялото да не слуша главата егати.И с другите екстри ми е трудно,но точно тази най ме дразни уж нищо да няма а се треса цялата,ръце крака,че и устата чак.Оплаках се.😢

Същата съм и аз. Докато стана и съм неадекватна, сърцебиене, треса се, като ходя не ме държат краката, залитам, като ям ми се гади, глава ме боли, страх ме е от тези състояния:( От вчера и прескачания имам.
Чак не мога да повярвам, че има хора, които са свикнали с всичко това

Нели наистина е ужасно.Сега се ядосах и ходих до личната л. отлагах защото ми е ясно какво ще ми каже.Категорична е,че съм за психятър,нищо ново,но и тя обаче,като мен е на мнение,че първо трябва да започна работа,познава ме добре и смята,че ако изляза стед хора и при нужда психолог ще ми помогне.Аз съм доста силен характер(странно но съчетано с много чувствителен)и с черните мисли,тъгата и нещастието някак се справям,ако някой го интересува мога да пиша как горе долу,но това,че при всяко нещо се разтрепервам не се търпи.Някой звъне на звънеца и хоп ствам трпетлика,веднага осъзнавам,че няма причина да се паникйосвам,хайде 20мин.докъто тялото се освести и хоп сетя се,че трябва да ида до магазина и хайде всичко на тово.Главата ми не го побира как може да съм уверена и сигурна психически,а тялото изпада в изтерия от всяка елементарна мисъл.А при мен се получава точно от грешно подавани или там квото е сигнали,раядко без причина.Охххедва не се разплаках при личната,а щом излезнах рукнаха онези сълзи(рядко плача,но сега още не мога да спра,просто взе да ми писва.

Рената, за съжаление така се получава, когато дълго време стискаме зъби и сме силни, накрая тялото започва да не ни слуша. Разкажи повече за себе си, ако искаш

Здравейте. Наминавам пак да ви се оплача. Извинявям се ако ставам досадна. Мен днес пак ми е ден, така да се каже. Сега търся работа, защото не работех известно време, а и покрай проблемите с баща ми нямаше как, трябваше да го гледаме него...Проблема е, че точно сега почнах на някакви интервюта да ходя и съм много зле. Днес ме интервюираха двама на по 20 години. Направо се чувствах бабичка. Едвам го изкарах това интервю, вътре пак нещо ми подскачаше (така си го описвам това треножно усещане). Излязох си депресирана от там. Нещо много силна социална фобия имам напоследък. Самата мисъл за срещи с хора ме докарва до ПА. Много съм отчаяна от себе си вече. Как ще го карам тоя живот така не знам. Пак съм страшно тъжна и разочарована от себе си.

Vancho82 да точно това става.Аз съм на 33г.семейна с две малки деца.Проблема с треперенето го имам откакто се помня,от дете.Но в началото се случваше при притеснение и по рядко.После някак то и пергаментното главоболие,виене на свят,и все да ми има нещо станаха ,част от мен си,но млад човек купини,работа и не им отдадох почит да ги мисля,а свикнах с тях.Винаги съм била много несигурна дали съм или не съм направила нещо,както трябва,но и на това не отдадох чест,просто като се осетя,че го мисля много казвам майната му и игнорирам.Но преди няколко години по време на втората ми бременност натрапливите мисли ме връхлетяха със страшна сила,голям зор беше,но стиснах зъби и мина.Но тогава осъзнах,че нещата,стреса,постоянната тревожност,и тн.са излезнали извън рамките на нормалното.После покрай децата,грижите и тн,някак нещата вървяха въпреки това,че не съм ок.Но миналия месец малкия тръгна на ясла,аз останах в къщи без работа и всичко отново изби.Натрапливи мисли,тревожност,страх и всички физичрски екстри.Старая се да върша нещо постоянно,но когато съм сама просто не става и тези неща ме завладяват,вечер обаче стане ли време да прибера децата се стягам и влизам в колувоза играем излизаме и тн.вярно пак съм тревожна и напрегната и тъжна,но го игнорирам защото децата са ми по важни и държа те да ме виждат усмихната,но дойде ли новия ден ,и остана ли сама в това гадно време и всичко ме връхлита,просто ми е трудно да контролирам състоянието си,когато не съм заета с нещо,а когато не е наложително пък ми е трудно да се стегна и да се насилвам да правя нещо,защото не ми е добре,и ням нито сили,нито желание.Абе общо взето постоянно съм зле,но когато съм заета и сред хора,по лесно се стягам и контролирам защото съм си самовнушила,че трябва,но остана ли по дълго свобна контрола и игнорирането не действат.

Браво!! Само така, от всичко написано се вижда че си много борбена. Всичко, което описваш ми е до болка познато. Само че от физическите неразположения ми е трудно и в работата, разсеяна съм, не работя добре, аз си се усещам, че съм и нервна с клиентите, не правя почти нищо, бавно върша всичко, като започнах ниналара година, но тогавя си пийвах и ад и ксанакс, бях работохоличка, сега обаче ми пречи състоянието ми, преди излизах пушех, пуех кафе, сега не мърдам