Паническо разстройство - 30

  • 67 479
  • 734
# 540
Az пия  едно за грип, ама мърззел да стана да го видя, а сетих се Герисан, то увеличава имунитета, иначе е за друго повече.

Али,така е, 9 кинта, иначе били 7.20 миналата година. Аз имах късмета, че ме освободиха по чл. 71, в изпитателния срок. Иначе каква уста отворих, че си бях за дисциплинарно. То и ти имаш като мен трудов стаж. Има вратички някакви, виж в темата за ТБ. И аз се бях подготвила за 9 лв. на ден. Абе айде на тая държава 23 години плащам като луда, не само от заплата, ами и що договори имах.

А нещо весело, май аз разбрах последна какво е било това Шушана Kissing

Виж целия пост
# 541
Ох и аз сега го карам тоя скапан грип. Меко казано е ужасен. Аз съм с гнойна ангина, колкото нямам дадох и 50 лв за хапчета...

Джери, верно ли чак сега разбра? То тая пумия я пускат навсякъде, къде успя да се скриеш да не я чуеш?
Виж целия пост
# 542
Дарко, абе тъпа съм, у фитнеса не я пускат. Че май аз и последна разбрах кой е Издислав Stuck Out Tongue
А и от грипа съм се скрила Simple Smile Не, че се пазя и бягам от подсмърчащите хора, не ме е гепил. Нали съм била и болна от туберколоза го карам хиляда дни.

Аз закъснях ли да си сменя личната?
Виж целия пост
# 543
Jerry мисля,че си закъсняла,но не съм сигурна.Нещо декември и юни ми се върти за смяна на личен.Ние с малкия вече сме си в къщи и е по добре .Аз обаче не съм.От сутринта треперя цялата,вие ми се свят,гади ми се,бъбреците ме наболяват ,краката едва ме държат.Ужас просто реве ми се .
Виж целия пост
# 544
Здравейте и от мен все още съм жив и мърдам но съм отново на АД е опитах но няма как не става
 Поздрави на всички
Виж целия пост
# 545
Как си? Психотерапията не помогна ли? Какво ти изписаха и по добре ли си с АД?Simple Smile
Виж целия пост
# 546

Ами при мен има болки не е само тревогата сковаността в мускулите не се повлиява от психотерапията за момента съм на Ципралекс и за сега съм 50/50 чакам да заработят АД все още. Simple Smile
Виж целия пост
# 547

Същата съм затова питам. Как стигна до там, тук ли посети психиатър?
Виж целия пост
# 548

И там и тук посетих и за жалост са на едно мнение лошото е че аз нямам против да ги пия но да действат за сега имам подобрение но не това което очаквам Simple Smile
Виж целия пост
# 549
Пийпъл, ривотрил още предлага ли се у нас по аптеките? Че по едно време нали го нямаше.

Аз тия дни съм много зле. Все съм на ръба на паническа атака и снощи бяхме до спешното с моя приятел ОТНОВО, който вече вдига ръце от мен. Тревожа се много, постоянно ме е страх, че нещо със сърцето ми не е наред. Снощи така се бях паникьосала, не беше паническа атака, но силна тревожност и стягане в гърдите, заради което стигнах до спешен кабинет. Направиха ми ЕКГ хората, бяха много мили, мериха ми кръвното, кпетп беше 135/90 или нещо такова! Аз съм с 110/70, не знам защо така се получава. Знам, че се вдига от стрес, и че при ускорен пулс е нормално и то да скочи, но много ме е страх да нямам хипертония! Действително досега два пъти съм била с такояа висоло кръвно, и двата пъти в спешното, първия път след най-силната ми паническа атака - 140/100, вторият сега, но ме плаши! Защо така скача! И днес и от няколко дена каро цяло, и отвреме-навреме последните месеци имам стягане в гърлото! Сякаш задух, ама не е задух, ами... знам ши и аз. Дишам си уж нормално, но не съвсем комфортно. От два дена съм на ръба на паник атака, която не се отприщва, защоро я стопирам с успокоително, или дишане, или тормозя приятелят ми за масажи. Не знам вече кво да правя! Писна ми от това, чувствам се адски зле, антидепресантите ми действат адски зле, от Золофт имам чувството, че получавам серотонинов синдром в началото, защото ставам ужасно нервна, трескава, не мога да си намеря място, панически атаки и въобще по-зле, отколкото без него. Единственото хубаво на паническото ми разстройство е, че почти не пуша вече, даже опитвам да ги спирам. От страх от кутия на ден преди 3 месеца, минах на 4-5 цигари на ден, някои дни и без тях даже. Как може на 22 години, активна млада жена, 43 кила, здравословно се храня, да се тревожа от ХИПЕРТОНИЯ И ИНФАРКТ!!!

Взимам и да се замислям дали пък нямам хипертония и от там да идва всичко друго. Дали действително ми няма нещо.

На всичкото отгоре с приятеля ми имаме проблеми заради мен. Откакто почина баша ми, той е до мен абсолютно безрезервно, обича ме страшно, аз него също, и съм му толкова благодарна, от цялото си сърце, и цял живот ще го обичам заради това, че е до мен в този момент, но го побърквам. Имам ужаснп напрежение в себе си, и понеже той ми е най-близкият човек до мен, си го изкарвам на него. Крещя му, заяждам се, искам да му опъвам нервите до край. И тъпото е, че искам след като съм го направила на нищо и се държа с него като с лайно, да дойде, да ме прегърне и да ми каже, че не обича и че всичко ще е наред. В началото го правеше, но това, че си изсипвам всичко на него, взе да го напряга вече и когато се заяждам, ми отвръща със същото, съответно аз не си оставям магарето в калта и стават скандали. Аз рева и му казвам гадости, които не мисял, той не ми се връзва, аз му обяснявам как не искам да съм с него, което НЕ Е ВЯРНО, той пак не ми се връзва и въобще... проявяяа огромна толерантност, защото знав защо съм такава сега, но направо ме е срам.

Извинете за романа. Искам да си го изпея. Sad
Виж целия пост
# 550
Пийпъл, ривотрил още предлага ли се у нас по аптеките? Че по едно време нали го нямаше.

Аз тия дни съм много зле. Все съм на ръба на паническа атака и снощи бяхме до спешното с моя приятел ОТНОВО, който вече вдига ръце от мен. Тревожа се много, постоянно ме е страх, че нещо със сърцето ми не е наред. Снощи така се бях паникьосала, не беше паническа атака, но силна тревожност и стягане в гърдите, заради което стигнах до спешен кабинет. Направиха ми ЕКГ хората, бяха много мили, мериха ми кръвното, кпетп беше 135/90 или нещо такова! Аз съм с 110/70, не знам защо така се получава. Знам, че се вдига от стрес, и че при ускорен пулс е нормално и то да скочи, но много ме е страх да нямам хипертония! Действително досега два пъти съм била с такояа висоло кръвно, и двата пъти в спешното, първия път след най-силната ми паническа атака - 140/100, вторият сега, но ме плаши! Защо така скача! И днес и от няколко дена каро цяло, и отвреме-навреме последните месеци имам стягане в гърлото! Сякаш задух, ама не е задух, ами... знам ши и аз. Дишам си уж нормално, но не съвсем комфортно. От два дена съм на ръба на паник атака, която не се отприщва, защоро я стопирам с успокоително, или дишане, или тормозя приятелят ми за масажи. Не знам вече кво да правя! Писна ми от това, чувствам се адски зле, антидепресантите ми действат адски зле, от Золофт имам чувството, че получавам серотонинов синдром в началото, защото ставам ужасно нервна, трескава, не мога да си намеря място, панически атаки и въобще по-зле, отколкото без него. Единственото хубаво на паническото ми разстройство е, че почти не пуша вече, даже опитвам да ги спирам. От страх от кутия на ден преди 3 месеца, минах на 4-5 цигари на ден, някои дни и без тях даже. Как може на 22 години, активна млада жена, 43 кила, здравословно се храня, да се тревожа от ХИПЕРТОНИЯ И ИНФАРКТ!!!

Взимам и да се замислям дали пък нямам хипертония и от там да идва всичко друго. Дали действително ми няма нещо.

На всичкото отгоре с приятеля ми имаме проблеми заради мен. Откакто почина баша ми, той е до мен абсолютно безрезервно, обича ме страшно, аз него също, и съм му толкова благодарна, от цялото си сърце, и цял живот ще го обичам заради това, че е до мен в този момент, но го побърквам. Имам ужаснп напрежение в себе си, и понеже той ми е най-близкият човек до мен, си го изкарвам на него. Крещя му, заяждам се, искам да му опъвам нервите до край. И тъпото е, че искам след като съм го направила на нищо и се държа с него като с лайно, да дойде, да ме прегърне и да ми каже, че не обича и че всичко ще е наред. В началото го правеше, но това, че си изсипвам всичко на него, взе да го напряга вече и когато се заяждам, ми отвръща със същото, съответно аз не си оставям магарето в калта и стават скандали. Аз рева и му казвам гадости, които не мисял, той не ми се връзва, аз му обяснявам как не искам да съм с него, което НЕ Е ВЯРНО, той пак не ми се връзва и въобще... проявяяа огромна толерантност, защото знав защо съм такава сега, но направо ме е срам.

Извинете за романа. Искам да си го изпея. Sad
Много познато само че аз като мъж се държа и колкото и да ми е зле не го показвам но ме разбират когато кажа отивам да си легна а примерно 1 следобед или нещо такова. Спокоино не си първата нито последната с това състояние моя съвет е смени антидепресанта щом ти действа така пии го и търпи поне за сега докато не ти подейства следващия ако и следващия не действа сменяш го с друг при мен Золофта грам не ми действаше смисъл всички психиатри го изписват като най пречистен и най уж хубав но мога да кажа че при мен ама грам не действаше сега съм на Ципралекс от 3 седмица има някакво подобрение но не мога да кажа че е това което искам аз и чакам това е нямаш друга опция относно АД другото е когато ти е ОК дори за 30мин хващай приятеля си и излизаите на разходки на спокойни за теб места движението и разсеиването вършат работа поне докато АД подействат и не чети нищо в нета за болести защото това увеличава тревогата казвам го от опит винаги можеш да си намериш болест която да ти подхожда и ума ти винаги ще е насочен към нея зарежи всичко в нета свързано със състоянието ти иначе става на квадрат. Опитаи да си доспиваш  и не тормози приятеля си защото всичко ще е до време смисъл хора които не са го преживявали толерират до един момент после спират да се опитват да разбират защото незнаят грам какво е това състояние надявам се в твоя случай да не е така вместо да му се дразниш го използвай като сила в тези ситуации искаи да е с теб ходете разхождаите се говорете за всичко хубаво весели и приятно за вас и пак казвам използвай го като сила докато АД ти подействат и си стъпиш на краката после вече ще обсъждаш проблема с психиатър и психотерапевт когато си в добро състояние, а не да търчиш по болниците казвам го от болезнен опит с цел да помогна. Поздрави Simple Smile
Виж целия пост
# 551
Доколкото знам, няма да го пуснат ривотрила на Рош. Сега има едно кипърско производство в аптеките, но го  забравих. Щото не си заслужава да се помни, генерик е и си по-зле с него, отколкото без него. Нали съм ви предупредила - не си купувайте лекарства на Актавис, процентът на активната съставка е много занижена. Бутат плацебо на поразия.

Дончев, съветвам те да си пазиш ривотрила, има голям срок на годност, а понякога си трябва.

И аз да се оплача, е ужас е за ОКР, като си без работа. Не мога да стоя във фитнеса 10 часа, студено  е навън да се мотая и там 10 часа.
Изпокарала съм се със всички фирми тук, голяма провинция, как 3 месеца няма да ме вържат към Булсат, магазин работи до 19, сори в 18 приключили касите, няма да ви обслужим. Обаждам се за такси и им казвам - имам багаж искам Кади или ако не комби, е пратиха ми най-малката количка на света.

Искам работа Disappointed Relieved
Виж целия пост
# 552
http://google.com/newsstand/s/CBIwzbmarjc

Пускам този линк, откъс от нова книга за депресията и тревожността. На английски е. Знам, че някои знаят англ. Много ми хареса. Написана е от страдащ от депресия от тийн годините му. Как търси отговор защо и какво поражда депресия и тревожност. Обиколил е всички континенти да пита лекари и пациенти. За антидепресантите и дава идея как да се оправим без ад. И за това, че ад работят при доста малко хора. Ще си купя книгата и ще я прочета.
Виж целия пост
# 553
Дарси, дава ми грешка, поне на мен сега, че и нета през телефона го ползвам.
Книгата може да си я разпечатиш ли или се купува?
Виж целия пост
# 554
Мерси за книгата. Ще ми е интересно да я прочета и аз.
Аз тия дни съм на принципа "старите проблеми на нов глас". Всичко си е все такова тъпо, каквото беше последните месеци на 2017. Разтъжила съм се за баща ми и направо здраво ме тресе скръбта и депресийката. Продължава кошмара ми с търсене на работа и правене на тестови задачи до побъркване. И после отказ обикновено. Страшна гадост е това. Гледам за квалификации сте писали назад. Това да се опитваш да се квалифицираш и преквалифицираш цял живот и после да ядеш дървото ми е до болка познато. Но да сме честни и със себе си. В Бг не се търсят толкова специалисти, колкото общи работници за услугите (освен ако не си програмист). Така че и да се съдере човек от учене все тая. Трупкаме дипломи, а се чудя за какво. Ама който го е страх да се махне от тук (визирам себе си), ще си сърба попарата.

И това за генериците е много права Jerry F. Изобщо нямат общо с истината. Това от опит, не от знание. Нямам никакви познания в областта на фармацията, но съм изпробвала генерици на различни лекарства и не действат по същия начин. Жалко, че тук все гледат по-евтиното и се напълниха аптеките с тях. А този ривотил той извън Бг не е ли с рецепта само?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия