Тема за взаимопомощ при изневяра

Да де, ама не можеш да кажеш на детето, че баща му е психопат. То си търси бащата, защото му е баща, забавен е, купува играчки, води на ресторант, не го кара да учи и дори - казва му да не слуша майка си, която го кара да учи. Можеш да кажеш на детето, че трябва да изисква отношение към себе си и съобразяване на бащата с него. Бащата-психопат, понеже не може да има отношение към субект и да се съобразява с детето, тъй като го смята за обект, а не за субект, започва да прави точно онези неща, които ти си казала на детето, че не бива да търпи. И се получава така, че "настройваш" детето, а всъщност - искаш да го научиш да не бъде обект. Много е трудно в тази ситуация хем да не отделиш детето от бащата, хем да не упражняваш контрол върху срещите им, защото вече сте разведени, хем да не го оставиш да се упражнява върху детето с gaslighting, triangulation, вменяване на вина и други подобни красоти на психопатското мислене, хем да не ядосаш психопата от това, че си го разбрал и се опитваш да му противостоиш.

krismislava, абсолютно съм съгласна с теб. Направо си е балетна постановка в минно поле. Просто отказвам да приема, че човек трябва да се примири с положението, или да приеме нещата както са. Защото друг вариант да се съ-родителства с психопат аз поне не виждам. Няма как да се разбере човек с такъв, няма как да се обсъди каквото и да е...

Toй реално така им разваля режима на тези деца. Толкова ли не осъзнава, че да им обяснява да не слушат мама и да не учат е изключително вредно за тях или до такава степен не му дреме, че единствено иска да нарани крисмислава? Не знам какво да кажа, този случай е особено краен. Как си изтърпяла 2 години не знам.

първа баба на Франция!

Гугъл, какво да осъзнава... Тоя е откачен, за него вероятно само той е личност. Останалите са някакви предмети. Дреме му няма да ти кажа на кое, че вреди на децата. По-скоро получава удовлетворение, че по този начин тормози допълнително бившата си. Не знам как го е изтърпяла. Аз сигурно бих платила на два яки да го потрошат от бой. Като чета, това май ще са смислено вложени пари.

Има и още нещо. Покрай развода хората вадят най-лошото от себе си на показ. Аз видях неща, за които не съм и сънувала, че може да ми ги натвори бившия ми мъж. Но колкото повече реагираш, вярвайте ми, не става по-добре. Да се защитиш, ако се е стигнало до истински тормоз или в съда сте вече - да. Но разговори, изясняване на отношения, караници за децата - твърдо не. Това само дава гориво на двигателя и се почват едни вечни разправии. А за какво сме се развели, ако пак ще се разправяме с този човек?

Bianka, ти не беше ли разказвала, че твоя бивш мъж е настройвал децата срещу теб? Ти как успя да се отървеш от вредното влияние? Имам чувството, че с това "родителско отчуждаване" закона просто подлива вода на майките в опита им да заживеят нормален живот след развода без оглед на животното, което се води баща и държанието му.

В някои случаи, изневерилите и тези, които са предали партньора си чрез лъжа и унижение, приемат развода в частта "Няма да живея с теб повече и ще спя с друга, защото ме кефи повече от теб! Мога да си готвя сам или тя ще ми пере гащите, нямам нужда от теб вече!", но не я приемат в частта "Аз избрах ти да не си ми партньор в леглото и в живота, затова не мога да очаквам от теб същото отношение към мен, като преди!". Когато потърпевшият покаже, че има точно такова отношение към нещата, това кара изневерителите да се чувстват гневни, че оцелелият след изневярата/предателството си вдигне главата и дръзне наистина емоционално да се отдели от тях. Това, според мен, си идва от самия характер на хората, които изневеряват - те лъжат, унижават, предават, мамят, но смятат, че ще им се размине, или че не са сторили нещо кой знае какво. 
Не знам как някои изневерители си мислят, че ОСВЕН че са потрошили самочувствието и усещането за семеен живот на партньорите си, партньорите им ПЛЮС ТОВА и отгоре на всичко са длъжни после да им търпят прищявките за щяло и нещяло, и да им се въртят на петичка при всяко позвъняване. Това може би е възможно, ако потърпевшият партньор е казал, че приема само физическата изневяра за изневяра. Когато, обаче, както бях аз, изневярата за човека означава предателство (във физически, психически и емоционален смисъл), и това е било ясно и на двамата преди брака, тогава няма как да имаш такива очаквания от бившия си партньор. Освен, ако не си смахнат изначално.

Ами не съм успяла напълно, Google. Просто и децата посвикнаха кое как е и нещата почнаха да отшумяват и да се успокояват. Но все пак с баща им сме разделени от цели 6 години вече и нещата си влязоха в релси. Големия ми син живее с баща си от почти 3 години - реално всъщност с неговите родители, понеже баща му пътува много и често отсъства. Проблема беше главно с него. Сега и той се е поуспокоил, говорим си по-често и виждам напредък в сравнение с преди 2-3 години, когато най-много го настройваха. Малките са при мен, виждат си редовно другите роднини по режим. Дъщеря ми е най-стабилното дете в ситуацията - пу-пу, мисля, че почти всичко разбира, избягва конфликти и не дава ухо какво й се говори против мен. Малкия ми син е малък и тепърва възприема реално нещата. При него също имаше голямо облъчване, само разстроиха детето и сега мисля, че и той почва да приема нещата такива, каквито са. Но аз не мога по никакъв начин да забраня на роднините им какво и как да говорят в собствения си дом. Наясно съм с това. Единствено за малкия преди около година им спретнах грандиозен скандал как може да занимават детето с глупости и да го разстройват. Иначе не контактувам, освен при крайни случаи и с разговори по 30 секунди точно

Крис, да, права си. Аз над 15 години за всичко съм се съветвала с бившия си мъж и съм се съобразявала с него. Това явно му беше създало грешното усещане, че без него никога няма да се оправя. Много странно да ме има за чак такава заблудена душа. Когато спрях всякакви контакти, хич не му се вярваше и се почна едно преследване и говорене на много големи глупости

Аз пак да попитам, дали някой би ми услужил с руса перука?

armyhousewife, да не обърка темата?

Имам една, дето ми я купи бившият ми мъж за Хелоуин преди 3 години. Ако ми изпратиш адрес на лични, ще ти я пусна. Аз няма как да се маскирам с нея, не й схванах идеята още тогава.

Категорично невярно. Още по-категорично не допускай тази мисъл.
Нямаш никаква вина! Именно на хората, които притежават опреде-
лени добри и силни качества, се случва да попаднат в подобни ка-
пани. Особено в случай на съмнение за психопатия. Съжалявам, че
ти се е случило. Поздравления за силата да се измъкнеш  и да гле-
даш напред!

И с това не съм съгласна (че не бива да се казва на децата). Работата е там,
че това си е диагноза и тежко психическо състояние. Ще има и вменяване на
вина спрямо децата. Представата им за света съвсем ще се обърка. Може да
не е сега, но си мисля, че бива да им се каже. Нали трябва да имат някакво ло-
гично обяснение за случващото се? Не вярвам в това, че щом е баща, следва
да се поддържа образа на бащата ненакърнен, при това с цената на всичко.
Отделно от това - не казвайки и запечатвайки в представите им този противо-
речив образ, се залагат основите (не дай Боже) и те някой ден да станат жерт-
ви на подобни хора - защото са приели това отношение за нормално, даже с
привкус на сантимент. Считам, че темата е тежка, но следва да се премисли
добре.

Психолозите заместват думата "вина" с думата "отговорност", защото звучи не толкова негативно. Когато човек се жени и решава да има деца, е въпрос на отговорност да си достатъчно емоционално зрял, за да разпознаеш кога те обичат, кога - не, кога си само страст и хормони, кога - удобно стъпало за развитие в обществото...В този смисъл го казвам. Това, впрочем, е доста често срещано явление напоследък, да си мислиш за любов, пък да си само страст.
Ако наистина един човек има характеропатийно поведение, той наистина не може да обича. Нито другите, нито себе си. Той приема хората като предмети, а себе си - като его, което трябва да бъде задоволено, като се ползват предметите. Въпрос на лична отговорност е да приемеш истината, че си създал деца с човек, който не те е обичал.
За неговото поведение вина нямам, но нося огромна отговорност за това, че децата ми са от него. 
Точно заради вторият ти коментар прецених, че трябва да казвам истината, и да уча децата да изискват отношение към себе си. Защото, след като психологът ми каза, че съм обект, следващият въпрос ми беше: "А как да възпрепятствам децата ми да не станат обекти?". Отговор: с личен пример, учене на емпатия и изискване на отношение към себе си.