♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

Ядосаната Ада 

 
Татлъм  ти си нашта гордост 

Добро утро 

Нещо насила ми изглежда усмивката на Ада   И с тоз еднакъв тен  




И някога, някъде, в близкото далечно бъдеще 

Темпи, това от новата неиздадена история поредна ли е 


Иначе, здрасти

Цццц, татлъм, тва са оригиналите   Не съм сигурна само дали е от тази година в Тайланд или от другото лято на някой скрит тропичен остров  

Утре вечер са келебеците, ама нещо нашите не подават и грам сигнал за подготовка 

Мискини , уж обвързани с голямата си любоФ , а тайно ходят на почивки из екзотични дестинации , е на това какво се казва

Глава 125

Семейство Топал бяха първите, дошли, за да видят Дефне. Пристигнаха в късния следобед и дори Мелис не успя да ги спре, когато застанаха в коридора с настояването на видят Дефне час по- скоро. Йомер излезе, уверявайки лекарката, че съпругата му иска да ги види и ще се натъжи, ако никой в скоро време не влезе при нея. Настоявайки да не изморяват прекалено Дефне, защото скоро щяха да дойдат и други посетители, Мелис даде разрешението си.
Тюркян се разплака, когато видя Дефне. Внучка ѝ и Нихан също не успяха да спрат сълзите си, докато се прегръщаха щастливи, радвайки се на малките човечета, спящи кротко в ръцете на родителите си. Йомер не искаше да пусне Ада за нищо на света, а Берк бе открил любимото си място за спане: на гърдите на Дефне. Бяха прекарали следобеда така, въпреки настояването на Йомер, че любимата му има нужда от почивка и още сън. Тъмните кръгове, появили се под очите ѝ, го ядосваха и той настояваше тя да поспи, но инатът на Дефне този път излезе по- голям от неговия.
 Есра носеше букет от всички, който поставиха на масата до прозореца. Веселите цветове на хризантемите грееха, внасяйки радост и топлина в обикновената болнична стая. Йомер се саморазкритикува, че сам не се бе сетил за нещо такова, но умът му бе единствено в това Дефне и бебетата да са добре. Всичко останало бе минало на втори план, позволявайки му да прекара най- прекрасният ден в тяхната компания.
Роднините тъкмо си бяха тръгнали, когато пристигнаха Синан и Ясемин. Носеха още един букет, кутия със сладкиши и два плюшени заека, големи почти колкото самите Ада и Берк. Ясемин прекара поне час, седнала до Дефне и наблюдаваща я как кърми или приспива бебетата. Синан бе извел Йомер в кафенето долу, за да не ги притесняват, и набързо му разказа как са нещата в Пасионис. Въпреки цялото щастие, работохоликът в Йомер не можеше да остане дълго време заключен. В момента, в който Синан заговори за случващото се, той бе изцяло посветен на фирмата.
Когато се върнаха в стаята се засякоха с Неджми и Суде, носещи букет балони и тъкмо канещи се да почукат. Суде нямаше търпение да гушне племениците си, затова измърморвайки едно „здравейте” към останалите, тя се настани на леглото на Дефне, обсипвайки с комплименти и пожелания нея и бебетата. Ясемин бе от другата страна на леглото, държаща Берк, затова тя поиска Ада, сгушена в обятията на майка си. Пое внимателно малкото момиче, гукайки ѝ нежно. Йомер, Синан и Неджми се бяха наредили до прозореца, наблюдавайки ги. Мелис прекъсна цялата тази идилия.
-   Я виж ти, колко хора имало тук?!- Попита тя Исо, следващ я в стаята.- А аз си мислех, че Дефне си почива!
-   Това и правя!- Отговори и тя, гледайки я невинно.- Както виждаш, лежа и си кротувам! Всяко нещо, което поискам, ми се дава. Няма от какво да се оплача!
-   Аз я предупредих, че си инат, ама тя не ми вярва!- Засмя се Исо, приближавайки към Дефне. Наведе се и я целуна по бузата.- Поздравления, Дефо! Най- после постигна това, за което мечтаеше толкова време!
-   Радвам се, че дойде. Видя ли ги?- Погледът ѝ сякаш погали двете бебета, кротуващи в ръцете на приятелките ѝ.
-   Естествено! Слава Богу, и двете приличат на Йомер!- Смеейки се, успя да избегне удара, когато тя посегна към него.- Дано и характерът са взели от него, че иначе язък за човека!
-   Не говори така!- Йомер го тупна по рамото, докато другите се смееха.- Дефне е прекрасна и аз ще съм истински късметлия, ако децата ни приличат на нея!
-   Внимавай какво си пожелаваш!- Усмихна се Исо, докато Йомер се навеждаше да целуне любимата си.- Не мисля, че ще понесеш две като нея.
-   Добре, добре, забавно ни е, но Дефне има нужда от сън!- Мелис застана до нея, впивайки очи в нейните.- И не ми противоречи, очите ти са зачервени, а за кръговете под тях няма да отварям и дума! Може да остане само един и предполагам, това ще е Йомер. Всички останали- вън!
-   Но ние тъкмо дойдохме!- Суде се опита да протестира, но един поглед на Мелис я спря.- Добре, добре, утре ще дойдем отново.
-   Хайде, дъще, нека не ядосваме лекарката.- Неджми я прегърна през раменете, след като Йомер взе Ада от нея.- Ще имаш предостатъчно време, за да се порадваш на бебетата, когато ги изпишат.
-   Ако имаш нужда от още нещо, звънни! Утре сутрин ще ти донеса това, което ми поръча!- Ясемин я целуна по бузата, след което хвана ръката на Синан.
-   Идвам след минутка!- Исо кимна на Мелис, която последва излизащите.- Как си, скъпа? И не говоря за умората!
-   Щастлива! Изплашена! Развълнувана!- Дефне хвана ръката на Йомер минал от другата ѝ страна.- Нямах търпение да стигнем до тук, а сега не знам какво ни очаква! Те са толкова малки и зависими от нас!
-   Вие ще се справите, сигурен съм! А и имате нас, не забравяйте!- Целуна Дефне по бузата, след което кимна на Йомер.- Както каза и Ясемин, ако имате нужда от нещо, се обадете. В момента всички сме на ваше разположение, за каквото и да било. Тези мъници са най- големият подарък не само за вас, но и за семейството като цяло!
-   Знаем, Исо. Благодаря!
Останали отново сами, Йомер и Дефне просто стояха, говорейки си с очи. Всичко бе казано, всичко бе направено. Оставаше им единствено да се наслаждават на това, което бяха постигнали. А то бе всичко, което искаха.

Йомер помогна на Дефне да се приготви за сън. Беше ѝ трудно да върви сама и Мелис им обясни, че ще е така ден два или повече, близнаци бе родила все пак, не можеше да се размине без последствия.
Измита и със сплетена коса, Дефне успя да хапне малко от вечерята, която сестрата донесе. Макар да не беше ужасна, храната не ѝ хареса и Дефне се зарече, че утре ще поръча на баба си да ѝ донесе домашна. Йомер обаче реши, че няма да чака до утре и позвъни, осигурявайки им вечеря след по- малко от час. Наложи се да слезе до входа, защото нямаше да пуснат момчето от ресторанта в болницата, но си заслужаваше. Щяха да се нахранят като нормални хора, а сутринта Ясемин и Синан щяха да се погрижат за закуската им.
Връщаше се към стаята, когато на един от ъглите се сблъска с някого. В първият момент не вдигна глава, уверявайки се, че няма нищо разсипано от кутиите, докато слушаше извиненията на другия. Имаше нещо познато в гласа. Поглеждайки човека срещу себе си, той видя страха, изплувал в очите му.
-   Селим?!
-   Йомер?!
Двамата мъже се гледаха известно време, преди и двамата да зададат логичния въпрос „Какво правиш тук?!”, след което неловко да се огледат.
-   Работя тук. Преместих се в тази болница, защото е по- спокойно, а и не исках да съм близо до вас в центъра.- Сякаш се оправдава, измърмори Селим.- А ти? Всичко наред ли е, Дефне добре ли е?!
-   Добре е, да! Всичко с нея е наред.
-   Тогава защо си тук? Извинявай, не бива да питам.
-   Дефне роди. Имаме близнаци.- Спокойно отвърна Йомер, следящ за реакцията на Селим. Единственото, което видя, бе радост.
-   Наистина?! Браво на вас! Поздрави я, наистина съм щастлив за нея! Винаги е мечтала да стане майка.
-   Ела и я поздрави сам!- Изненада и него, и себе си Йомер.
-   Аз не искам да…
-   Няма да ни притесниш, ела. А и тя ще се зарадва да те види.
Йомер влезе първи, за да провери да не би Дефне да е заспала. Но тя го очакваше, нетърпеливо вперила поглед във вратата, сякаш за да го привлече.
-   Къде се загуби, да не си ходил до ресторанта?!- Усмихна му се тя, протягайки ръка към него.- Умирам от глад!
-   Не, но ти водя някого.- Погледна я лукаво, след което отвори отново вратата.
-   Кой е? Селим?! Ти от къде се появи?!- Извика Дефне, след което притисна длан до устата си. За радост, малките още спяха. Невярвайки на очите си, тя се обърна разтревожено към съпруга си. Но той бе спокоен.
-   Работя тук!- Отново обясни лекаря.- С Йомер се сблъскахме в коридора! Честито, радвам се, че си успяла да изпълниш тази си мечта!
-   Да, аз… Благодаря! Извинявай, просто още съм в шок.- Объркана, Дефне местеше очи между Селим и Йомер.
-   Не искам да ви притеснявам, Йомер настоя да дойда. Бързо възстановяване, а те нека растат здрави и само да ви радват!- Погали всяко от бебетата, поглеждайки към Йомер.- Приличат на теб!
-   Планирам следващите да са нейни копия!- Засмя се Йомер, който наблюдаваше спокойно всичко, подпрян на масата до прозореца.
-   Надявам се да сте щастливи! Оставям ви, защото ме чакат визитации. Лека вечер и отново честито!
-   Благодаря!- Отговориха заедно родителите.
Вечеряха, смеейки се колко малък е светът. Имаха достатъчно доказателства за това.
Мелис намина за последно вечерта. Макар да не работеше в тази болница, колегите ѝ ѝ бяха позволили да остане през целия ден, за да наблюдава бебетата. Сега си тръгваше, а утре щеше да мине, за да изпише Дефне. Нямаше причина да задържат нея или Ада и Берк повече тук. Обеща им, че ще е на тяхно разположение, и им пожела лека нощ.
-   Ще спиш при мен, нали?!- Попита Дефне, докато той си миеше зъбите в банята.- Няма начин да те оставя на този стол.
-   Добре съм, не ме мисли! А и не искам да спя, ти си почини!- Въпреки че не бе мигвал повече от 36 часа, Йомер наистина бе прекалено развълнуван, за да се отпусне и да заспи.- Ще ви наблюдавам, това ми стига!
-   Не може така, ще се схванеш! Най- малкото!- Поглеждайки го строго, Дефне се отмести в единия край на леглото.- Лягай!
-   Не искам да те притеснявам, миличка! Леглото е тясно и …
-   Никакво но! И без това няма да заспя, ако не си до мен!
-   Ако влезе някой, ще се получи неудобно.- Използва той последния си довод.
-   Не ме интересува! Сам ли ще легнеш, или да те накарам на сила?!
-   Добре, добре, не се ядосвай!
Поглеждайки за последно спящите деца, Йомер се опита да легне в другия край на леглото. Тя обаче го дръпна към средата, сгушвайки се на гърдите му. Главата ѝ легна на рамото му в привичен жест, а ръцете му я обвиха през талията. Дефне въздъхна доволно, усмихвайки се и целувайки го през тениската.
-   Знаеш, че след малко ще трябва да стана, нали?!- Попита той, докато тя се наместваше по- удобно до него.
-   Знам, но до тогава си само мой.- Притискайки лице в него, тя си пое дълбоко въздух.- Нека поспим, те ще ни събудят.
-   Бъди сигурна в това!- Засмя се той я притисна. След минутка и двамата заспаха, изтощени от емоциите през целия ден.

Цензурираната или нецензурираната версия искаш  

Нека се обичат младите- помежду си, с други, с трети   Любовта ще спаси света, бе казал някой умен човек... явно така ще да е  

 

 

  Темпи поредната сладко-романтична глава   

днес сте на вълна " светът е за двама" 




мнение на съвсем нов фен за Елбар -

". Думаю это не просто химия, которая бывает нередко между ГГ, а то, что такое попадание в отношениях редко встречается, это как инь и янь, соединение женского и мужского начала. Два абсолютно дополняющие друг друга человека, что внешне, что внутренне судя по их поведению и поступкам, особенно заметно по их совместным интервью, один начинает, второй заканчивает)) Меня все время удивляла органичность их действий, как один говорит А, второй тут же добавляет Б)).В их отношениях в сериале совершенно отсутствует фальшь, то что часто встречается у других ГГ, и эта конечно же не заслуга режиссера и сценариста). То, что видишь за кадром, говорит о том, что в их отношениях настолько все органично, отсутствует какое либо неудобство, скованность в действиях, поэтому первым делом думаешь о том, что эти люди настолько близки, как будто они прожили вместе целую жизнь. Даже во время гастролей, когда закончились обнимашки и явное палево, все начали говорить об охлаждении, а у меня было ощущение, что Эльчин находится все время в зоне видимости, контроля Бара, было ощущение, что его руки постоянно тянутся к ней, чтобы дотронуться)"

Привет, момичета!

Много хубави ЕлБар в "Светът е за двама"



Феновете подгряват за утрешните Златни пеперуди!

 

A  при Габи вече и празнуват!



Наградите на Борко 2015-2017, малък тур от рускините!

https://vk.com/feed?z=video376468279_456239219%2F1df2e4c61d09ad0 … _-141241152_14849

Връщам се да се потопя в романтиката на Темпи!

Хубава вечер!

Eлчин с номинация за EMMY!!!

" Как се пише любов?- попита Прасчо. - Тя не се пише, тя се чувства...- отвърна Пух." - Алън Милн, из "Мечо Пух"

 

Темпи , цитираш ме, но си редактирах поста, че без очила