НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 126
Йомер позвъни сутринта на Шукрю и Суде, за да подготвят всичко вкъщи. Нямаше търпение да се приберат, а Дефне вече планираше как ще премести леглото на малките до тяхното. Никой не се бе сетил, че в самото начало никак няма да им е лесно, ходейки до детската през два часа, че и по- често.
Йомер изпитваше само едно затруднение покрай бебетата- смяната на пелените. Вчера разчитаха на една от сестрите, която с усърдие и търпение се опитваше да го научи. Дефне вече бе запозната с цялата процедура, заради Есра, но за Йомер това бе едно изцяло ново изживяване. И той не бе особено щастлив от това, понасяйки шегите на безмилостната Дефне, намерила най- после нещо, в което той да не е перфектен.
Тюркян бе предложила да остане при тях за два три дни, докато свикнат с бебетата, но Дефне предпочете Нихан и малкия Исо. Йомер беше с две ръце за- не му се искаше всяка сутрин първото, което виждаше в кухнята, да е суетящата се Тюркян. Снаха ѝ, от своя страна, се славеше с любовта си към съня. А и Нихан щеше да е много по- добра компания за Дефне, независимо, че сигурно щеше да им надува главите с приказки.
Мелис се появи по обяд, давайки последни съвети на Дефне и съобщавайки им, че педиатърът, който им бе препоръчала, ще дойде следобед, за да прегледа Ада и Берк. Той щеше да им помогне, ако имаха още някакви въпроси, но можеха да разчитат и на нея по всяко време. Целувайки всяко от децата, тя им помогна да стигнат до колата. Носеше Берк, а Дефне Ада, докато Йомер тикаше количката със съпругата си. Шукрю крачеше до него, носещ двете чанти с нещата им.
Шофьорът бе донесъл двете кошчета, с които поставиха бебетата. Дефне се настани на задната седалка, с по- едно от всяка страна, а Йомер седна до Шукрю. Трафикът бе ужасен, затова им отне почти час, докато стигнат дома си. Суде ги очакваше, крачейки по площадката на стъпалата. Изтича към тях в момента, в който видя колата.
Къщата бе украсена, а голям плакат посрещаше Ада и Берк у дома. Шукрю и Суде ги внесоха, докато Йомер подкрепяше Дефне в бавните крачки, които правеше. Тя се разплака в момента, в който прекрачи прага- всички ги очакваха, посрещайки ги с радостни възгласи и отворени обятия, в които Дефне попадаше, докато не стигнаха в хола. Йомер ѝ помогна да се настани на дивана, подпъхвайки възглавница зад гърба ѝ и питайки я многократно дали не иска нещо.
Бебетата бяха обградени от толкова много внимание, че не се и сещаха да заплачат. Местени от ръце на ръце, те бяха целувани, пощипвани и люлени почти час. Малкият Исо, който бе любопитен като Нихан, надничаше в ръцете на майка си. На годинка и месец, той беше като моторетка, неспиращ нито за секунда. Макар да не стоеше все още стабилно на крачетата си, това не бе пречка за него. Използваше всяка повърхност за опора, за да обикаля навсякъде, и докарваше Нихан до истерия всеки път, щом паднеше и заплачеше с цяло гърло.
Пристигането на доктор Доан бе ясен сигнал за всички, че е време да си тръгват. Елиф, както настоя да я наричат, бе приятелка на Мелис от университета и тя им я бе препоръчала горещо, за да се грижи за малките. След щателният преглед лекарката искрено поздрави Дефне, защото бе успяла да роди здрави и силни близнаци, и то на толкова късен етап от бременността.
Дефне се опита да не се замисля за късата рокля, с която бе облечена лекарката, нито за русата коса и грима, подчертаващ небесносините ѝ очи. Липсата на халка бе нещо, което не успокояваше нервите ѝ. И макар Нихан да ѝ се присмиваше, повтаряйки ѝ колко много я обича Йомер и че няма и минимален шанс той да е забелязал някои от тези неща, Дефне бе неспокойна през цялото време.
Първият преглед, на който трябваше да заведат децата, бе след седмица. Елиф ѝ обясни как да изкъпят утре децата и се зарадва, когато узна, че Нихан ще е тук. Човек с опит щеше да им е от голяма полза. Обясни подробно на Дефне и как да правят масаж на децата вечер, за да подобрят кръвообращението им, както и как точно да ги потупва след хранене, за да се оригнат. Предупреди я да не се паникьосва, ако някое от бебетата заплаче по- силно и не спира, дори и да е нахранено и със сменен памперс. Посъветва я какво да прави в такива случаи, а ако все пак не успееха да успокоят мъничето, можеше да ѝ позвънят по всяко време. Остави им номера на личният си телефон и пейджъра си, за да могат да се свържат с нея винаги, когато поискат.
На излизане Елиф се размина с куриер, носещ огромна кошница с цветя. Изненадан, Йомер се подписа и я внесе в хола, докато Нихан разчистваше масичката за кафе. Имаше картичка, която накара и тримата да се усмихнат. Цветята бяха от комисар Йозен, когото явно Мелис бе информирала за щастливата новина. Трогната от жеста, Дефне накара Йомер да позвънят на Шереф, за да му благодарят. Той звучеше като щастлив дядо, какъвто явно мечтаеше да стане скоро. Макар и да бе кратко времето, в което бяха общували, той бе успял да хареса Синан и Йомер, приемайки ги за синовете, които нямаше. Дългогодишната му дружба с Неджми бе помогнала много.
Йомер бе приготвил за Нихан първата стая по коридора, точно до детската. Малкото неща, които тя си бе донесла, му навяваха мисълта, че няма да им гостува дълго. Не знаеше да се радва или да се притеснява от това, но се надяваше с Дефне бързо да свикнат да се справят сами. Обичаше Нихан, както и останалите роднини и приятели, но нямаше търпение да остане отново насаме с Дефне. И близнаците, разбира се.
Тюркян бе приготвила храна като за цяла армия, складирайки всичко в хладилника. Нихан настоя тя да сложи масата, докато Йомер си играеше с Исо. Близнаците спяха горе, вече получили вечерята си, с включения бебефон до тях, и затова Дефне можеше спокойно да наблюдава смеха и писъците на племенника си, когото Йомер гонеше из хола и гъделичкаше като луд, щом хванеше.
Нихан заведе Дефне до масата, докато Йомер и малкия си миеха ръцете. Чуваха се смеховете им, докато се пръскаха с вода, и се наложи жените да повишат тон, за да спрат игрите им. Когато се показаха от банята, Исо имаше виновно изражение, а Йомер не. Напротив, изглеждаше весел и щастлив и за секунда Нихан го погледна, сякаш го вижда за пръв път. Явно, обаче, щеше да ѝ се наложи да свикне с това му състояние.
След вечеря всеки се качи в стаята си. На Исо му се доспа и Нихан отиде да го сложи да си легне, повтаряйки за незнайно кой път, че е на тяхно разположение по всяко време. Йомер бе преместил леглото на близнаците в тяхната стая, слагайки го до прозореца. Огромната чанта с нещата, които бяха необходими за смяната на пелените им, бе оставена на земята до него, за да им е под ръка. Макар да не се чувстваше готов за това, Йомер бе сигурен, че тази нощ ще му се наложи да извърши тази дейност няколко пъти. Дефне имаше нужда от почивка и той щеше да ѝ я осигури на всяка цена.
Отнесе я на ръце до горе, пропускайки покрай ушите си романтичните шеги на Нихан, след което остави Дефне да се съблече. Тя искаше да вземе душ, но тъй като все още не можеше да стои стабилно сама, Йомер имаше по- добра идея. Отнесе я отново и я потопи в пълната вана, усмихвайки се на доволните стонове, които тя издаваше. Беше готова да се разтопи в горещата вода, оставяйки я да проникне до самите ѝ кости.
Йомер бе решил да я поглези, заслужила си го бе. Изми косата ѝ, докато тя се излежаваше и ослушваше, да не би да заплаче някое от бебетата. След това изми гърба ѝ и разтри раменете ѝ, докато водата около нея не започна да изстива. Увивайки я в голяма хавлия, сякаш бе малко дете, Йомер я гушна отново и занесе на спалнята, полагайки я на леглото. Подсуши косата ѝ, след което седна зад нея и внимателно я разреса. Питаше се защо не се бе сещал по- рано за такива неща, дребни романтични жестове, които доставяха удоволствие и на двамата. Щастливата и доволна усмивка на Дефне бе като слънце, което го заслепяваше, докато ѝ помагаше да облече пижамата си. Очите ѝ се затваряха, затова той я целуна за последно, преди да я остави да потъне дълбоко в света на Морфей. Вместо да я последна обаче, той слезе на долния етаж. За него имаше още една малка задача.
Дефне се будеше от най- малкия шум. Дори и само насън да проплакваше някое от бебетата, тя скачаше в леглото и сръчквайки Йомер, го принуждаваше да стане и да погледне какво не е наред. Случаите, в които бебетата наистина бяха будни и искаха някаква грижа, бяха едва 40% от всички, в които нервните родители ставаха от леглото. В резултат на това в осем сутринта, когато изгряващото слънце ослепи Дефне и я събуди за пореден път, двамата с Йомер бяха толкова изморени, сякаш са пробягали маратон. Ставайки внимателно, за да нагледа отново малките, Дефне най- после забеляза картината. Бе подпряна на тоалетката ѝ, но през нощта въобще не я бе видяла.
- Йомер, какво е това? От къде се появи?!- Вглеждайки се внимателно, тя разбра.- Това аз ли съм?! Ти ли си я нарисувал?!
- Исках да те изненадам! Тя е моята благодарност за щастието, което ми подари!- Приближавайки се и прегръщайки я откъм гърба, той се загледа в картината.- Мисля, че беше в шестия месец. Прибрах се от работа и те открих заспала в тази поза. Беше толкова красива! Нахвърлях няколко скици, а след това всяка нощ се измъквах за кратко, за да дорисувам един или друг детайл.
- Прекрасна е! Колко нощи си будувал, за да я нарисуваш?!- Облягайки се на него, тя хвана ръцете му в своите. Целуна всяка една от тях, след което се обърна и го погледна в очите.- Ти си най- големият подарък, който можеше да ми донесе животът. А ти ми подари тях!- Поглеждайки с любов към леглото на малките, тя се опита да спре напиращите сълзи.- Никога няма да успея да ти опиша колко съм щастлива, че ви имам. Обичам ви толкова много!
- Не плачи, моля те!
Целувайки очите ѝ, Йомер изпи влагата от тях с нежни ласки. Устните му преминаха по бузите ѝ, покривайки накрая нейните в целувка. И в този момент Берк се разплака.
Не знам от къде ми дойде като идея, въобще не влизаше в общата картина занапред 
мансардата на Елчин .........
анкета на Геджето 
