Великолепният век, Кьосем, Мехмед Завоевателя и други исторически сериали №8

Добро утро!  

Разговорът между Анастасия и Кьосем е разговор вътре в самата Кьосем, вътрешният глас в нея, който я измъчва. Докато чува този глас и се самообвинява в изгубена съвест и невинност и докато в нея звучи приспивната песен от Кефалония, Кьосем си остава човек със съвест и невинност и ще страда. Тя ще престане да е такава, само тогава, когато спре да чува този глас, ако той не достига до нея или тя сама го заглуши.

Началото и мечтите на човек винаги се различават от постигнатото, но Кьосем не е изгубила посоката.
Ахмед и повери не едно, а две неща: държавата и шехзадетата, чиито интереси не винаги съвпадат.
Ибрахим: на своята Валиде дължи 34 години живот и трона (според правилата в двореца с възкачването на Осман на трона той и останалите трябваше да бъдат екзекутирани; спасяван многократно от Кьосем както от врагове, така и от собствените му братя). Кеманкеш определи двете възможности за Ибрахим: да седне отново на трона или смърт. Ако Кьосем беше жадна за власт, без колебание тя щеше да избере първата. Но дали Кьосем може да направи с болния Ибрахим същото, което направи преди Халиме с лудия си син? (Полудял впрочем, за разлика от Ибрахим, не от усилията на своята Валиде за спасяване на другите шехзадета, а от използването му по пътя към властта.) Не, и в това е разликата между Кьосем, от една страна, и Сафие и Халиме, от друга. Кьосем мисли за държавата, за която Ибрахим вече представлява опасност. По тази причина тя даде съгласие за свалянето му от трона и по същата, а и за да сложи край на мъките му, ще даде мълчаливо съгласие за смъртта му. Решението е на държавника в Кьосем, майката спасявала своя син 34 години, сега е подчинена на държавника в нея, нещо, което Атике няма как да разбере. За нея и Мурад, и Ибрахим бяха винаги само братя. Тя никога не е разбирала майка си в сложната и мисия. Нейната преценка в случая има значение само като носеща болка на майката в Кьосем и нищо повече.

Дадена ни е възможност да съпоставим действията на Кьосем и Турхан към момента, когато двете са станали Валиде. Докато Кьосем събираше шехзадетата на Ахмед и търсеше всевъзможни начини да опази живота на всички негови деца, Турхан е причина за загубата на едно шехзаде (синът на Ибрахим, роден преди възкачването му на трона, изпратен от Кьосем в Египет, чийто път Турхан промени); смъртта на второ (сина на Ибрахим и Хюмашах, отделен като кърмаче от майка си); принуди син да подпише смъртната присъда на баща си (без това да беше крайно наложително); обърна се с аргументи към държавника в Кьосем, за да поиска смъртта на Ибрахим, все едно като майка не разбира, че Кьосем не е само държавник, но и негова майка. Различно начало за двете Валиде. Това е много важно да се има предвид, когато ще се преценяват думите на Турхан, че тя няма да убива шехзадета „като някои други“. Това е всъщност важна оценка за делото на Кьосем, което Турхан ще иска да си присвои, но тя ще следва това едва след като е отстранила няколко противника на сина си и е убила Кьосем, а променените обществени нагласи и без това не биха и позволили повече екзекуция на шехзаде.

За екзекуцията на Ибрахим е издадена фетва, такава има и от султана. Историците казват, че Кьосем не е давала съгласието си, тя просто е премълчала. В сериала ни показват, че след изпълнението на смъртната присъда от мъка тя започва да губи разсъдъка си: убитата прислужница, намеренията за внуците. Верният съратник в закрилата на шехзадетата Кеманкеш говори с гласа на разума и той няма да последва Кьосем в тези и налудничави намерения, но ще остане верен нейн другар до смъртта.

Към последния момент от нейния живот Кьосем предизвиква смесени чувства. Основното за мен е на  възхищение. Жена, седнала на трона, предназначен само за мъже; прекъснала изказването и изгонила султана от заседание на Дивана; ползваща символния жезъл на властта с маниера и дързостта на истински султан. Жена, постигнала това, което принципно е отказано на жена, и което един мъж постига  много по-лесно. Това не е поза,  изпълнено е със съдържание. Държавата – огромна империя, ще бъде предаде нататък, а след нейните 34 години непрестанна борба за живота на шехзадетата ще бъдат променени начинът на наследяване на властта в империята и общественото съзнание по този въпрос. Така, че човешкото измерение и цената, платена с човешко страдание, са нещо различно от тази стъпка в общото развитие и усилията са си стрували. Кьосем е изпълнила поръчаното от Ахмед: доколкото успя за техните шехзадета, повече за следващите. И едновременно Кьосем предизвиква съжаление като човек, жена и майка.

             Майката:

            
  
И държавникът Кьосем:


 

Защо след качването на Осман на трона да е трябвало да бъдат убити неговите братя? Нали точно тогава се промени реда чрез закона на Ахмед, който всъщност Кьосем написа?

Здравейте!
На нас ни се вижда много варварско всичко, но такова е било времето, порядките тогава.
Попадайки сами в чужд свят- държавата и харема, не са имали много възможности жените. Или са оставали само за разплод, незнайни и незабележими, или напористите и умните са имали късмет да са по-близо до властта и парите. Защото виждайки, че с тях може да получиш много неща, защо да не са и те от привилегированите? Всеки иска най-доброто за себе си и децата си. Да живее добре. Но конкуренцията е била голяма. Между мъжете / за титли и власт/ също. И естествено интригата е средство да получиш максималното. Премахването на съперници също. Чела съм за харема, че зимно време там не е било много добре за жените. Избраниците са били добре, но много от наложниците са умирали от студ. Не е било отоплявано цялостно. На мен ми е интересно колко от представените събития във филма са по исторически данни и колко измислица.

В мен Кьосем предизвиква само отвращение. Аз не я разбирам и няма да мога да я разбера, а и не искам.

Именно. Живота им беше подарен,опазен, за да може великия държавник Кьосем да си осигури властта. За мен е лицемерна цялата история. Отстраняваше ги един след друг, вместо да си седне на мястото и да ръководи само харема. Нали това е реда в държавата, който тя пазеше? Трябваше още Мурат да се отърве от нея, но не беше достатъчно жесток. Всичките ѝ деца я обичаха до края си, само тя обичаше държавата, реда, властта, повече от собствените си деца. Сафието и Халиме са 'светици', пред великата Кьосем, самозабравила се според мен...
 Това мисля аз, но си признавам, че нямах нерви да гледам сериите внимателно.

teta75, ако не беше Кьосем, според тогава действащия закон на трона трябваше да седне Осман, пряк най-голям син на Ахмед. Не само заради идеята, която бяха обсъждали с Ахмед, но и заради неговите поддръжници от кръга на Сафие, беше ясно, че Осман ще приложи действащия в момента Закон за братоубийството. Което той и направи, когато седна на трона и отмени закона на Кьосем като върна закона за прякото наследяване и екзекутира Мехмед.  По тези две причини Кьосем написа и едновременно приложи на практика Закона, за който споменаваш. Така тя постави на трона най-възрастния представител на династията Мустафа и по този начин се отвори втората линия на наследяване. С второто поставяне на трона на Мустафа този проект за закон всъщност, беше приложен на практика за втори път. Законът за братоубийството никога не е отменян до края на съществуване на империята, но този сложен начален момент след смъртта на Ахмед и дългият престой на Кьосем във властта, когато тя пази живота на останалите шехзадета, постепенно налагат в съзнанието първо идеята за ценността на живота и това, че шехзадетата не трябва да се екзекутират, а също и новата линия на наследяване, като нататък се прилагат и двете (пряко наследяване от баща на син или най-възрастен в династията). Тази промяна в мисленето трае около половин век, защото тук трябва да се прибави и времето на управление на Ахмед, когато жив е оставен Мустафа, също в нарушение на Закона за братоубийството. Впрочем този закон е само дадена на султаните възможност да се освободят от съперници, но се прилага от всички, а краят на 16 в. с управлението на Мурад III и  Мехмед III бележи фактически пика на неговото приложение. Тази обстановка вътре и негодуванието навън от двореца са предпоставката за това поведение на Ахмед и Кьосем и промените, които въвеждат.

Ивета, за да се прецени какво от представеното в сериала е по исторически сведения и какво измислица, трябва много да се чете. Исторически факт е промяната в начина на наследяване. Сериалът дава свое обяснение как това се е случило. За сериал няма изискване за количествено отношение история - измислица. Да бъде "вдъхновен" от историята означава да има и от двете. 

Marsia_K, ти сигурно обичаш жените да си стоят в харема и момчетата да бъдат убивани. Но още от времето на Хюрем и Сюлейман те са си отворили очите и не искат нито едното, а сега и другото. Лоши жени!

Хубав ден на всички!   

Имам право да имам и изказвам мнение в темата , нали? Нито е ангажирано с твоето, защото не съм го чела, извинявам се, нито претендира да е меродавно...

според правилата в двореца с възкачването на Осман на трона той и останалите трябваше да бъдат екзекутирани

Това си написала,Ваня, в първия си пост. С него не съм съгласна.
Правилата бяха променени със смъртта на Ахмед.

Дали Осман е искал да убие братята си е едно, а  дали правилата го налагат-друго и те са различни в случая.

За Мурад - ако Кьосем не му се бъркаше толкова много, той нямаше и да си помисли да убива братята си. Тръгна да ги погубва, за да спре чрез смъртта им набезите на майка си. Пак казвам-ако тя се радваше на това, че децата й са живи и бе оставила Мурад да управлява....нямаше да има смърт.

Привет! Според мен, ако Кьосем беше действително валиде на харема, тя нямаше да допусне интригите, които основно крояха жените от харема, подкрепяни от близки им аги. Тя не можа да се справи с жените в харема, заета да се меси в държавните дела. И според мен промени закона за наследяването защото ставаше въпрос за нейните деца. Може като държавник да е имала успехи, но като майка претърпя крах. Властна жена, отделяла повече време на управлението на държавата, отколкото на децата си. Ще я запомня търчаща по улиците да разкрива интриги, докато децата й ги гледаше прислугата - първи сезон. И втори сезон - почти към всеки: "Кой/коя си ти и за какъв/каква се мислиш?". За нея всички освен пашите бяха роби, с които синовете й не трябва да се сближават. Забрави тя самата откъде е тръгнала.

teta75, за Осман във връзка с трона става дума в два случая: ако беше седнал пръв на трона (ако Кьосем не се беше намесила с нов закон), тъй като това е негово право по традиция...и когато действително сяда на трона. От втория мой текст е ясно, че се позовавам ту на едната, ту на другата възможност и когато се познава филма, човек бързо трябва да се ориентира кой момент се има предвид. В първия случай съм пропуснала „ако“.
Осман нямаше капацитет да разбере Кьосем. Той възприемаше случващото се в друга светлина, която идва от традицията и от лагера на Сафие. Затова нито той, нито Халиме, която би трябвало да е заинтересована заради сина си, помогнаха на Кьосем. За екзекуцията на Мехмед и връщането на стария закон Осман беше подсетен от неговият учител във връзка с раждането на сина му – появата на наследник е точният момент за подсещането „на кого ще предам трона“? От събитията по това време Кьосем си направи извод, който по-късно превантивно приложи по време на управлението на Мурад: султанът рано или късно тръгва към утвърждаване на собствената си линия и иска да предаде трона на свой син, затова рано или късно всеки, дори възпитан в семейството на Ахмед и Кьосем връща закона за пряко наследяване, който отваря пътя към братоубийството. Това направи и Мурад, дори при него това беше ненужно, защото след възстановяването на наследяването баща към син от Осман нищо друго не се е случвало, освен че  продължават да съществуват неговите братя, гарант за което е самата Кьосем, а те от своя страна, да са заплаха за този начин на наследяване. Така повторното провъзгласяване на закона от Мурад беше презастраховка. Много интересни бяха отношенията Кьосем – Фария – Силяхдар – Мурад, които са детайлно развити в сериала и ние навремето им отделихме също така детайлно внимание. Сега това не е възможно да се направи, казах го и вчера, на финала всеки стига с това, което и както е разбрал дотук. Ще кажа само това, че началният момент, в който Мурад насочи погледа си към Касъм и Ибрахим (изключвам вкарването в клетката на Касъм заради конкретния повод с наложницата) има същите симптоми като при Осман: на дневен ред излиза въпросът за наследяването. Това стана по обратния път от Ереван, когато човекът, при когото Мурад ходеше да му тълкува бъдещето (край дървото на пътя) го попита кой ще наследи трона, а в двореца го посрещна бременната Фария и той и говореше за „нашето семейство“ (т.е. различно от семейството с Валиде, в което влизат неговите братя).  Веднага след това Мурад сложи в клетка братята си – като първа стъпка мерки към тях, и препотвърди закона в полза на своя син, който отваря отново  опасността за живота на Касъм и Ибрахим. Кьосем няма отношение към тези действия на Мурад. Те тръгват от желанието на султана да остави своя кръвна следа в управлението и историята. Опитът, който има с Осман, но и с Мустафа, държат Кьосем нащрек и я карат да действа превантивно и да дава отговор на всяко действие на Мурад. Но първото действие е на Мурад.

Marsia_K, моля за извинение. Аз мислех, че се шегувам. Как мога да отнема правото на когото и да е да се изказва!

Vali_N, след Хюрем и нейните думи, когато стана управляваща харема „Какъв харем, аз ще управлявам света!“ никоя Валиде след нея няма да се задоволи повече само с тази длъжност. До Кьосем, която реализира мечтата на Хюрем и става държавник в пълния смисъл. Двата сериала на „Великолепния век“ показват последователната промяна на мястото и ролята на жената в двореца като исторически процес. Затова очакванията към Кьосем не могат да бъдат върнати към времето преди Хюрем.

И като управлява една империя Кьосем, докъде стигна? Кой от синовете й остана след нея, кой й благодари? Според сериала е готова да поиска смъртта и на внуците си. Кой я оценява положително -  турското общество, история? Като че ли без нея османската империя нямаше да я има. И оценката, която дава този сериал, също е противоречива.

Аз в Инстаграм друго видях. Мерием, дни преди Световното, беше публикувала, че заминава за Хърватия и че прабаба ѝ била оттам. Рускините не пропуснаха да коментират: "Ето откъде била славянската ѝ външност. Имало нещо вярно, когато ни показаха Мерием като отвлечена славянска робиня."

Здравейте! 
Лучия 
 
Докато гледах снощи (бтв частта от) финалния еп. на „Кьосем“ си спомних как в първи еп. търсиха Анастасия и я откриха в скривалище в родния и дом, издадена от една панделка. За да я отнесат като подарък на Султан Ахмед.
И как на финала отново я търсят, сега в покоите и из тъмните коридори на дома на нейното второ раждане (р(Р)енесанс, възкресение) – двореца. Сега, за да я убият.
В този сериал няма нищо случайно, всичко е премислено.
 „Убитата Валиде“ е заглавието на последния ориг. еп.
Валиде Кьосем Султан, Муаззам Валиде, „Убитата Валиде“...„Казват, че за живота на човек помнят, основавайки се на това как е завършил“, минава през мисълта на Кьосем. И тя сама си задава въпроса, който е и въпрос към нас зрителите:
„Това истина ли е?“
Трагичната смърт на един човек лишава ли го от величието, на което се е основавало неговото минало?
В еп. получаваме два отговора. И двата имат един и същи фокус: Кьосем в борбата против братоубийството, която в същото време е султанката с отговорност за династията и държавата.

Единият е на създателите на сериала. Подкрепям го изцяло, такава разбрах Кьосем и аз. Техният отговор е даден много отвисоко, от птичи поглед, кратко и изразително чрез основен символ в сериала: жасмина, цветето на невинността. (невинност: това, което човек прави, воден от сърцето си, което иска човекът в него, което е различно от налаганите правила и ред). Направено е едва забележимо, както се правят най-хубавите неща, уж между другото, но нежно  „заковава“ преценката. Оказва се, че жасминовите храсти, които Ахмед посади, когато Анастасия „възкръсна“ в двореца, след неговата смърт са увехнали и Кьосем повече не се е грижила за тях: навявали са и тъжни спомени. Сега  расте саморасляк, но вече не в Тайната градина на Ахмед и Махмуд, а след това на Ахмед и Кьосем, а в откритата градина на двореца. Огромен факт! Значи техните усилия са намерили почва и от отказа от братоубийство, на което символ е това цвете на невинността, няма вече връщане назад. Около времето, когато Мурад искаше да екзекутира Касъм и Ибрахим ни дадоха възможност да направим сравнение с промяната в общественото мнение по този въпрос. Докато в началото това е идея само на Ахмед, по времето на Мурад против братоубийството са общественото мнение, както и мисленето на държавните мъже и духовенството. Да расте жасминът от само себе си, означава да е пуснал здраво корени, да се възражда от сезон на сезон и да не се нуждае повече от някаква специална грижа. Ахмед и Кьосем са реализирали своята мечта! Струвала си е жертвата на семейството на Ахмед и Кьосем, докато хората привикнат с това един султан да управлява в присъствието на своите братя. В сцената непосредствено преди началото на убийството на Кьосем на масичката в нейните покои ни показват  букет от жасмин. Жасминът близо до нея и самораслякът в градината на двореца са категоричната преценка на създателине на сериала за самата Кьосем и делото на нейния  живот!

               
               


Ето тук край тази достолепна султанка расте от само себе си белият жасмин от Кефалония.
Кьосем си отива, но нейният жасмин е пунал корени в двореца.
Винаги до нея – верният Хаджиага, който е наясно
каква е Кьосем и какво е значението на бялото островно цвете.



Вторият отговор изненадва, защото идва от самата Турхан. Турхан иска не само смъртта на Ибрахим и смъртта на Кьосем, тя иска да „убие“ паметта за Кьосем и да си присвои нейното дело. Прави това целенасочено и последователно. Всеки етап по пътя към тази подмяна на памет за друг човек и присвояване на чуждо дело за себе си са изпитание за зрителя, който лесно може да започне да мисли това, което чува. Ако не мисли, разбира се, и сам.

Първата и най-важна стъпка беше Кьосем да бъде направена убиец на Ибрахим, на свое дете. Турхан  атакува Кьосем чрез чувствителните за нея теми: държавника, който трябва да предотврати въстание и размирици и да спаси живота на невинния Мехмед и живота на всички, в случай на връщане на Ибрахим на трона. Турхан падна два пъти в краката на Кьосем: първия, когато поиска да се присъедини към решението на Кьосем за сваляне на Ибрахим от трона и втория път, за да даде съгласие за  неговата екзекуция. Натискът на хората на Турхан в Дивана и заповедта, написана от ръката и прочетена с гласа на Турхан от името на сина султан Мехмед, довършиха останалото. Въпреки съпротивата и няколкократния отказ, държавникът Кьосем ще даде съгласие за екзекуцията на Ибрахим: първото и единствено убийство на свое и въобще на дете от Кьосем в интерес на държавата. Държавата за нея взима превез над личното. Този момент бележи първата смърт на Кьосем: смъртта  на съвестта и душата: Кьосем ще удари Анастасия. Кеманкеш: „След като Ибрахим беше убит, тя сякаш изгуби сърцето си (душата си). Стана друга.“

„Валиде, разбирам колко сложно е това решение. Особено за майка.
Но в същото време Вие сте държавата!“



Сега Кьосем е способна на всичко и Турхан знае това. От този момент, едва от него, Кьосем е подобна на Сафие, която още от началото на първи сезон се яви пред нас с „мъртва“ съвест: беше вече убила свой внук. Фактически целия първи сезон Кьосем води война с такъв готов на всичко противник, докато Турхан досега е имала пред себе си не дори противник, а приятел. Приятел и защитник, когото Турхан сама провокира към това да остане Кьосем без съвест, познавайки основните стълбове във вътрешния свят на Кьосем. След мълчаливото съгласие за първата екзекуция, решението за втората – на Мехмед, вече е лесно. За Кьосем едно от двете поръчения на Ахмед, осмислящи живота и, вече е лишено от смисъл: изгубила е синовете си. Изгубила е и равновесие. На Турхан това и е нужно; тя сама води Кьосем. И тук следва най-интересният момент. Докато в покоите на Турхан организират действията в нощта на преврата, а Сиявуш приканва да побързат с екзекуцията на шехзаде Ахмед и Сюлейман (че ще последва екзекуция за момчетата очаква и Кьосем, тя така аргументира намерението за смъртта на малкия султан и Турхан), о, изненада!
Турхан: „Ако ще жертвам невинни деца като Кьосем, какво ще ме различава от нея? Докато съм жива нито един принц няма да бъде пожертван.“
Да. Значи,  за бъдещето това е добре. Защото оттук нататък, когато Кьосем няма да е жива, шехзадета няма да бъдат убивани.
Но. Връщам се към въпроса, който вълнуваше Кьосем в началото на финалния еп.: с какво запомнят човек след смъртта му? Значи, тогава, когато жасминът е пуснал вече здрави корени (сцената с жасмина саморасляк неслучайно ни показват веднага след сцената с „разсъжданията“ на Турхан!)  като резултат от  живота и жертвата на Кьосем, тръгнала след 1617 г. на труден и трагичен дълъг поход с шест шехзадета братя, Кьосем е нужна на Турхан сега с „убита“ съвест, посегнала на живота на свое дете и на внук, още и физически  мъртва, за да може да си присвои постигнатото. Наистина, страхотно  са направили този много важен момент!
Има ли възможност зрителят да се заблуди кой е истинският герой на борбата против братоубийството?
Разбира се, че не. Не само от видяното дотук.
Във финалние еп. достатъчно са се постарали да покажат прояви на Турхан, които да ни убедят, че такъв човек като нея не може да роди такава идея; може да бъде само нейн преносител и то, за да се покаже на другите чрез нея; тя не му идва отвътре. Вчера посочих някои от тези моменти, сега към тях може да бъде прибавено циничното убийство в харема на Кьосем, която посвети живота си на жените от този харем, за да сложи край на техния плач по убитите им синове, уби я  пред очите на тези, заради които Кьосем страда; позволи едно обругаващо достойнството на статута  „султанка“ и Валиде чрез физически допир, насилие и обръщения „жено“, подобни на тези от пазара, при това изговорени от един предател и един слуга. И какво като Турхан гледа отгоре, когато вътрешно не е издигната? Човекът, който може да започне борба като тази на Кьосем, има друго вътрешно устройство, в което на първо място е благородството. Целият външен вид на Турхан – от подбора на венецианската рокля с орнаменти, познати от султанските кафтани, съпоставен с нейното поведение, говори за псевдо и вкус на парвеню.
Но Ханде е безподобна Турхан! Отлично играе тази специална султанка.
Много силно е противоречието между заявеното придържане към идеите на Ренесанса, който задава нов смисъл на човешкия живот, и това да се обявиш за водач чрез измама. Не винаги се разпознава, когато си присвоил нещо чуждо, но винаги проличава, когато присвоеното е чуждо на твоята същност. За разлика от Сафие, която предаде лично пръстена на Хюрем на Кьосем, защото Сафие прецени, че Кьосем го беше заслужила, Кьосем просто го извади от пръста си и го остави да го вземе, „който поиска“. Това беше ясен жест: не призна Турхан за своя наследничка.
Убийството на Кьосем ми напомня това на Осман, не е важна толкова физическата смърт, колкото снизяването, унижението. Но онова беше на улицата, а това се случва в двореца, във високото общество. Затова случващото се се връща обратно към поръчителя и извършителите, то говори за тях. Кьосем не умираше физически: не чухме, не видяхме физически усещания, страх, болка; през цялото време тя преживява хора, емоции, спомени, болки от най-дълбоките рани в душата, за които никой не знае. Тръгна към смъртта с достойнство: „Аз съм Валиде Кьосем Султан!“ и някак си остана докрай незаинтересована от самата смърт, сякаш не я вълнуваше; мислите и я водеха на други места. Лилавият цвят на завесата, с която беше удушена, и преобладаващите цветове на сцената върху мозайката много ми напомнят нощта на спасяването на Ибрахим от опита за екзекуция на Мурад. Ибрахим, който преди да бъде удушен я  прокле с трудна смърт, от която ще умира отново и отново, както в действителност се случи; лилавото палто, с което го спаси в онази нощ, сега е лилавият шал около врата и.

Убийството на Кьосем в херама като символ:



                                   

Майката Кьосем спасява своя последен син Ибрахим от другия си син, негов брат и султан.
Държавникът Кьосем ще действа за султан Ибрахим в полза на държавата.
И ще разбие сърцето на майката Кьосем.

 

„Великолепният век: Кьосем“:

от тази епоха



през тази:
 „Кьосем!“



и тази



до тази:
Всичко, което Кьосем прави, е за жените в харема и техните синове.
А те,
докато тяхната Валиде Турхан султан ограбва идеите и постижението от доброволната саможертва на Кьосем,
са нападнали като лешояди и ограбват скъпоценностите от трупа на Кьосем.



Време за верните хора на Кьосем и за предателите:
Нишки тръгват от хората на Кьосем към предходното:
Хаджиага я свързва с Хандан, Валиде на Ахмед, Хюсеин с Мурад, а Кеманкеш – тук историята е интересна. Кеманкеш е защитник на Кьосем и по това прилича на Искендер. Но докато Искендер я искаше  като жена и се заканваше, когато стане султан,  да убие децата и, Кеманкеш е войн романтик. Той е привлечен от нея като мъж, но до граница, която дори с думи никога не е прекрачвал, неговата любов се изразява във вярност и защита. Най-важната му роля е да бъде съмишленик на Кьосем в идеята за опазване на живота на шехзадетата. Първият момент, в който видяхме впечатлението, което Кьосем направи със своите идеи за децата пред Кеманкеш,  беше в затвора, когато тя запази живота на (дете тогава) Кушчу, въпреки тежката рана, която и беше нанесъл (Кеманкеш е свидетел на раняването, тогава сам я спаси) като отмъщение за смъртта на баща си. Кьосем го изпрати в Египет, за да започне „нов живот“.  И раната тогава, и „новият живот“ за него са под влиянието на противниците на Кьосем и ето, на финала, той довърши намеренията си като удуши със собствените си  ръце своята благодетелка. Но това момче-мъж или все още не е разбрало, или му е все тая, защото неговият баща по времето на Мурад е бил държавен предател. Зрителят е оставен да си направи изводите сред всички тези обстоятелства.

Във финалния еп. създателите съзнателно ни насочват към различните начини, по които историите (историята) остават в паметта: като разбрано, недоразбрано, погрешно разбрано, напълно неразбрано, преиначено разбрано...И най-вече към човешката ни склонност бързо да забравяме.
Истините виждаме колко лесно се превръщат в своята противоположност и заживяват свой живот. Забрава покрива всичко.
Както създателите на сериала ни показват, а така смятам и аз, жестоките убийства говорят не толкова за жертвите, колкото за техните извършители.

Привет! Кьосем си беше повече държавник, отколкото майка. За съжаление не можа да приеме, че времето й да властва минава и не се отказа доброволно от властта. Затова се стигна до този край за нея. Турхан е млада, интелигентна и амбициозна, също като Кьосем навремето. Нормално е да я вземе за пример и да иска да постигне същото. Защо това, което е постигнала Кьосем - валиде от млада, регент на невръстен султан, да не го направи и тя? В този смисъл приемам думите на Турхан, че е искала да бъде като Кьосем. Същевременно, че ще се отличава от нея и няма да посегне на живота на дете. Все пак Кьосем поиска смъртта на внука си. Турхан продължава делото на Кьосем според мен, не си го присвоява. От това, което прочетох в уикипедия, което е недостатъчно, разбира се, братята на сина на Турхан не са били убити. Султанът е живял  и управлявал сравнително дълго и е бил принуден да слезе от власт, но не е бил убит. Турхан също не е била убита, умряла е от естествена смърт. Човек сам може да си направи изводите кой как е живял и управлявал и защо едната е убита, а другата не. Турхан, предполагам, е знаела кога й е изтекло времето да властва, затова е останала жива.
Впрочем сериалният Ибрахим нямаше защо да го убиват, дори беше грешка да го свалят от власт. Защо иначе Кеманкеш каза на Кьосем, че след като са го свалили от власт, или трябва да го убият, или да го върнат на трона? Толкова ли не можаха да изтърпят виковете на един истеричен мъж или будеше съвестта им? Връщането му на трона вече беше невъзможно, защото той щеше да им отмъсти, затова го убиха. Мисля, че не трябва да се натоварва с вина само Турхан за решението да бъде убит.