Коледата чука на вратата, юнчето подарък чака под елхата!

Здравейте мами. Благодаря за пожеланията, сватбата мина страхотно,малкия беше при нас (в ММ) в ритуалната като подписвахме.
Обаче сега искам да попитам нещо, малкия още не говори, казва Тати,дай айде Бау Бау и още 2-3неща , но като иска нещо пиши неистово. Плаче от сутрин до вечер буквално, хвърля се по земята и целенасочено св удря и плаче още по силно..Пищи и почти през целия ден, гледам да не му казвам сопнато Не или нещо от този род ,но въпреки това пак започва с крясъците.. Вчера от магазина до вкъщи пищя до такава степен че да ми заглъхнат ушите..Вече се чудя как да го успокоявам. Взимам му моливи флумастри, кубчета и тн неща ,резултата е 5минути интерен към новото “нещо” и  за капак сме с нарисуван килим..  Проблема ни е сега този рев и истерия.и .има ли други като него?
Откакто излязохме от болнкцата миналия месец е станал още по-чувствителен и не дава думичка да му се каже..Чуствам се безсилна понякога..Дали с тръгването на ясла това ще се промени? 
Чакам класиранията и ще опитам веднага ако го приемат да го пусна (преди септември) .. В това ми е надеждата , виждам други деца от квартала на неговата възраст как са се променили и са станали по-спокойни откакто ходят на ясла..

Маги, и Марина е така. Пищи, тръшка се по земята, хапе, удря и каквото друго се сетиш. Спри да се суетиш около него и при всяко тръшкане да му купуваш разни неща. Сега ако минаваш с моливи, повярвай ми на 10 ще е страшно. Като започне да се тръшка за нещо го вдигни и му направи забележка /но на момента, а не после във вкъщи, че няма да разбере защо/. Това което аз правя: ако съм в магазин и ми се натръшка или разкрещи за нещо я извеждам от магазина без да купя нищо.
Днес ходихме до ИСУЛ, че ужасно много ме боли ухото и не чувам. Та докато чакаме нашият ред малкото говедо се тръшна на земята, че не ѝ даваме да пипа банкомата. Вдигнах я, шляпнах я по пелената и тя млъкна. А в тоя момент ако някой си позволи да ми каже защо си шляпвам бебето по дупето ... ще му хареса.

При нас пиковия момент е като наредимнещата на лентата в магазина или сме посредата на опашката..А винаги има някой “умник” да изкоментира и никога не си мълча.. Ако му направя на малкия дори най-тихо забележка става още по зле.. И бибата немогада махна а ме влудява вече,накъсва ги със зъби, казвам че вече е гадна и я хвърлям и спането става  мираж..цяла вечер можеда откара в рев. По едно време мислех че е бебешки пубертет, но не е, реве си така от ден 3ти та досега.. Сега най-новото е да се катери на секцията (около 70см висока) и да тупа телевизора който е на стената, резултата днес беше падане и претъркулване..еми след 10минути беше пак там, сваля ли го забочва да рита и да ме бута..😞
Вече ревнува и баща си от мен и види ли ме да го прегръщам ме хваща за косата и ме издърпва..ЧУДО..
ММ му обяснява , че е лошо това и не е редно , много добре разбира и св хили подмолно и на следващия път е същата история..😣

Наближават "ужасните две" и си личи. Йоана не прави чак така - да пищи за всичко, но като не стане по нейната и следва истерия, огъване на дъга и рев. Навън гледам да не шляпам, но в нас някой път отнася шамар по памперса. Навън само я нарамвам и продължавам където отивам. Но 14 кг + чанта с играчка, вода, резервни дрехи ми идват в повече, та колкото и да ми се искаше да зарежа колички и триколки, ще си ги тикам още. Та като е във фаза да я вържа да си реве в колелото или количката. В нас я оставям да лежи на пода и да се дере. Като няма публика доста бързо й минава. Само ако много й се спи не се успокоява, давам мляко и в леглото.
Маги, малчо може да е нервен още от болницата. Иначе спи ли достатъчно, не го оставяй много пред ТВ и таблет, може да се претоварва, незряла нервна система... На яслата не разчитай много... Голямата беше спокойно дете уж, докато се адаптира в яслата ревеше, не се отделяше от мен, започна да си гризе ноктите.... После и това мина, но нервни или ядни изблици все още има.
Оплаквам се от ужасното време! Искам лято!

Този месец още в началото реших да спра бейби тв и Бг песничките на телефона, че даже и през деня е спрян Тв. Преди болницата си ядеше на неговата масичка и стоеше кротко. Сега масата не  я забелязва и пак обикалям след него да го го храня..
Утре сме на контролен преглед в болницата , да го видят вече месец след изписването как е. И аз искам да се оправя времето вече..писна ми от това лъжливото време , и да си стоим пак вкъщи..голямо оплакване ви св оплаках , ама то човек има нужда понякога..

Маги,явно си е емоционално и енергично детето.
Не знам дали яслата ще помогне да се укроти,но ти определено ще си починеш малко

Аз също да се оплача. Тъкмо си мислех, че всички сме оздравели и на другия ден изведнъж ми стана зле и вдигнах Т с повръщане. Ходих на лекар и ми изписаха антибиотик. Добре, че свеки беше наоколо да помага. Вече съм по-добре, но не знам как и откъде ми дойде това на главата. Надявам се да не съм изпозаразила всички с някакъв нов вирус и да задвижим отново колелото. Тъкмо си мислихме да отпрашим до Велинград за уикенда, но сега сме на стендбай.
Маги, радвам се, че сватбата е минала супер. Ох, от опит мога само да ти кажа, че постигнах малко мир с младежа, само след като спрях да му се противопоставям яростно. Примерно, ако иска да отовори фурната и почне да се тръшка - отварям фурната и под мое наблюдение го оставям да види какво има вътре, да пипне за малко и после го подканям сам да затвори фурната и като го направи му казвам "Браво" и така отминава. Малкият е много своенравен и всичко иска сам да пипне, отвори, затвори, бръкне, изяде, да се покатери и т.н. Изключително любопитно дете е и държи да проучва нещата сам, затова подходът ми е такъв. Хем поощрявам любопитството му, хем междувременно му говоря, че не е редно или че не трябва и го подканям сам да се откаже. Сякаш иска сам да стигне до извода, че не трябва да пипа, рови и докосва някои неща. Веднъж го оставих да пипне фурната, докато работи, за да се опари и да разбере, че няма смисъл да я пипа и човърка, докато готви. Иначе пада голямо тръшкане. Потърси причината при Митито - какво го кара да реагира така и в какви случаи се успокоява и после си изгради механизъм за реакция. Така или иначе, ще го израсте рано или късно, но е важно и вие да не откачите до тогава. Пошляпвам и аз. Наказвам, крещя понякога. Избиват ми чивиите.

Крещя и аз. Особено по каката... Ама то грам не чува бе! Учи и Йоана на щуротии, да ходи боса, да се катери ( тя защото е спряла...). Вчера пет пъти повторих едно и също, на голямата, накрая и  подръпнах ухото, така да се отпуши - пък то ме погледна с едни невинни сини очи - изобщо не ме е слушала... Йоана още подочува, особено като повиша тон, но като станат на 13, не ми се мисли....
Сега искат всичко да пробват сами, пък не им се отдава и се изнервят. Нашата фурна не се пипа, защото "паИ". И всички тенджери, дори студените също не пипа Ама по-добре, че голямата есента като се изгори беше такава драма... Но катеренето не спира....
Пък вирусите тая година са ужасни! Аз също бях на път да се разболея, но с фервекси и ударни дози витамин ц уж закрепих положението. Но до края на март все студ го дават, аз прибрах ръкавици и шалове, то направо трябва пак да се вадят...

Аз пък да се оплача малко. Нали малката беше болна и зарази мен и баща си. ММ се оправи без много проблеми, но аз вчера стигнах до Исул с жестоки болки в ушите. Казаха ми булозен отит, и да си направя гаргара със сода и днес при ЛЛ. Цяла нощ не спах от болка, сутринта без час се завличам при лекаря, той ме прати на УНГ а тя ми обясни, че ако ми беше изписал антибиотик и капки за нос и уши нямаше да ги има тия болки и щях да чувам. Та сега не мога да карам, че с лявото ухо не чувам нищо, а дясното ми е заглъхнало. ММ само ми звъни да ме пита как съм, а мен ми е смешно че не го чувам
Иначе по децата не крещя, само скръцвам със зъби и те мирясват, а отскоро само като ме погледнат и си сядат на д-то.

Ехе Миленка, да ти пратя и моята!?! Как успяваш, какъв е този твой респект?! Бързо да оздравяваш, пий каквото трябва и все в същия дух, намирай смешното в плачевното А, и да те поздравя за коментара, в който казваш, че ще оставиш децата в парламента да ги гледат. Голям смях му ударих.
Четейки какво правят и вашите юнски плавници се успокоих. Ние сме така от има няма 3 месеца и все се чудех " ей какво е това моето диване". Явно, обаче е нещо нормално. Аз непрекъснато се карам с нея, говоря, обяснявам, пошляпвам, но няма никакъв ефект. Просто гледам вече да не се ядосвам, че бях на път да полудея. Ето 3849294 пъти съм й обяснявала, карала да не пипа печката, но не. В резултат на което вчера пипна котлона, който работеше. Е днес отново има желание да я пипа, въпреки изгорените си пръсти.
Надявам се това да е период и да мине, ако може скоро и да имам едни спокойно дни без крясъци и рев!

Хора,при нас вали сняг

Честита пролет! При нас снегът е до глезените Вместо лястовички ще дойдат пингвини
Ужасно е! Прибрах всички ботуши, шалове и ръкавици, сутринта няма с какво да заведа голямата на градина... Че вадих спешно апрески и гащеризони.... То бива март да заснежи ама в началото...
Ако спре да вали в очите ще взема да изнеса Йоана да се разходи по мартенски сняг.

Магинка, давай я. В началото виках, крещях, удрях и какво ли не, докато един ден не си загубих гласа на нервна почва. С две думи "пълна програма". Един ден много ме ядосаха и млъкнах, а мълчането ми ги остави без пари за седмицата, без помощ за уроците и т.н. Сега като ме видят че гледам като изтребител, знаят че прекаляват и спират. Няма да забравя как като не им говорих синът ми дойде, гушна се в мен и каза "мамо, кажи ми нещо. Много те обичам, само ми проговори". Проговорих им когато си оправиха държането, цяла нощ плачех, галех ги и ги целувах, правих сандвичи за училище и неща за закуска, но не говорех. Това е да си инат
Нинив, чувала съм от лекари че ухо на дете не се дърпа, защото можело да доведе до стерилитет или /забравих как се казва това където на момчетата не им става, а момичетата не изпитват удоволствие/.

Милена, обърни си внимание, че може да се влоши.
Това за дърпанетона ухото не го бях чувала, но аз уши не дърпам. Пляскам през ръцете и по памперса.
Днес пих последния антибиотик и вече се чувствам доста по-добре, но усещам тежест в главата от толкова много лекарства.
Вече е ясно - тръгваме на ясла на 30.04. Обратното броене започва. 😁

Аз не ги дърпам ушите Само ги плаща, че така ще чуят по-добре. Или, че ще викам пожарната да ги промие - това при Йо не минава де. Ама кака й се връзва.
Кити, бройте и бърза адаптация. Ние ще се отчитане на есен.
Днес се навъргаляха в снега, като за зима