Операция на миома - 5

Live_Love, мисля че интрамуралните миоми се махат през корема с лапароскопска или отворена операция.
През влагалището са субмукозните, които се развиват вътре в маточната кухина.

Братовчедка ми роди с близко 12см. миома (субсерозна), но изкара тежка бременност и няколко пъти лежа в болница. Единият път беше в стая с момиче със същия проблем, което заради контракциите от миомата е родило в 21-ва седмица. Така че, всичко е много индивидуално.

На мен ми е написано, че месец след операцията мога да спортувам, без ограничения. Решила съм все пак да изчакам още две седмици, иначе на 16-ти направих месец. Чувствам се добре и според мен, мога и да тичам и коремни преси да правя. А що се отнася до Горчев, подозирам, че ще каже, че е малък, да не се притеснявам и чао ... ще Ви пиша как е реагирал. До някъде се радвам, че го направих на проблем още докато бях в болницата, надявам се, че ме помнят

А ти как усети тогава, че не е махнат, напипва ли се по принцип?

Просто знаех, че големият възел ми е 7-8 см., в левия рог на матката, а малкият, който е във фундуса е 2.50 см. Когато излезнах от упойка и професорът дойде в реанимация, въобще не се спря, за да поговорим, да ми каже какво е станало, какво са махнали и т.н. Отдалече ме попита как съм и излезе. Принудих се да питам дежурната лекарка, която провери протокола и ми каза, че са извадени два възела, но за останалото да си питам професора. На следващия ден, при сутришната визитация, той вече се спря и ми каза, че възелът е един!!! При което аз реагирах - Как така, този, който е във фундуса, не сте ли го махнали? Момичето, което стоеше с досието ми до него му подсказа, че възлите са два, а той каза - Да, два са, но в една капсула. И това е възелът - единият е 5 см. и нещо, другият 1 см. и нещо, но са в една капсула. По размерите, които ми каза, вече имах съмнения. След като ме качиха в стаята и се раздвижих, отидох при сестрите и си поисках протокола от операцията (исках да видя какво точно са описали, къде са били възлите, какви са на вид). Те ми отказаха, но ми уредиха час при професора, който не дойде нито предната вечер в стаята, нито сутринта и имах подозрения, че повече няма и да го видя. Закараха ме в кабинета му, него го нямаше, имаше някаква сестра, а на бюрото му беше протоколът ми. Докато го чаках, успях единствено да видя собственото си име и имената на лекарите, които са ме оперирали, името на Горчев го нямаше никъде. Когато дойде, аз се разплаках, казах, че имам подозрения, че не са махнали всичко и че съм уморена от лекарски грешки, а той ми каза - Тук ГРЕШКА НЯМА, всичко ще е наред, след месец ще те прегледам. При изписването, когато ми махаха лепенката, попитах сестрата защо всички други са имали дренаж, а аз не, а тя отговори, че при отворени операции дренаж рядко се налага, обикновено в случаите, когато миомата е била на лошо място, като например във ФУНДУСНАТА ЧАСТ. Това е, НСЧ, нищо не напипвам, нито нещо усещам, възстановявам се много добре, разрезът е добър, само където предчувствието ми и фактите ми говореха, че ако са махнали и малкия ще да съм една голяма късметлийка. Искам да кажа, че всички се държаха добре с мен, условията не са лоши, екипът ми идва твърде млад, може би трябва да споделя, че абокад едва ми сложиха в операционната, едно сладурче се мъчи на едната, после на другата ръка, повръщах след операция, но като цяло се чувствах добре, стига да не бяха лошите ми предчувствия, които се оказаха оправдани. Не случайно отидох в Плевен, знам на колко жени е помогнал Горчев, познавам такава, на която й махна рак на маточната шийка, след което тя роди, при това нормално. Сигурна съм, че двамата с Томов имат златни ръце. Но за съжаление, когато нещата придобият размерите, които при тях  са придобили, не може да се правиш на бог, не можеш да обхванеш всички, не можеш лично да оперираш всички. Разбирам го, но някой да ми го беше казал, пък аз да си помисля. И ако се реша, поне да си видя очите на този, който ще ме оперира, защото може би той щеше да ме чуе, къде още имам възел и искам ли и той да ми бъде отстранен. И накрая - и при най-добрите пропуски има и се случват. В края на краищата жива съм, не е нещо, което не може да се поправи, просто ми е тежко, че отлагам нещата и не знам дали въобще ще имам шанс за бебе, защото времето ми върви. Не искам да бъда съдник на никой. Но искам сега да се погрижат така за мен, че грешката да бъде оправена, при това с възможно най-малко негативи за мен. Споделям всичко това за тези жени, които смятат да се оперират по принцип. Искайте хубаво да Ви огледат матката, навсякъде. Искайте да знаете кой ще Ви оперира и гаранции да това.

Благодаря ти, @Не_се_сърди_човече. Мога само  да се надявам, че е така. Предстоят ми много прегледи, надявам се да мине с хистероскопия.

Здравейте,
Събудена от поредния жесток кръвоизлив, пристигам с два въпроса:
    I. За тези, които са имали/имат миома, разположена така, че предизвиква кръвоизливи по време на МЦ (т.е. вероятно терминът е субмукозна) - как се справяте в най-тежките дни от месеца? (Питам от гледна точка на това, че все пак минава някакво време, докато човек направи необходими консултации и вземе решение как да действа.)
    Била съм два пъти в спешното в МД, когато още не знаех какво се случва (та оттам и те не знаеха за предполагаемата миома) - в общи линии ми предложиха Дицинон или кюретаж. Други начини да се спряло кървенето нямало. Кюретаж тъкмо ми бяха правили в Шейново покрай един полип и отказах. Не са се заинтересували да мерят хемоглобини, железа, феритини, въпреки, че единия път ми причерняваше права. Запасявам се с Дицинон, но с него или без него май не виждам особена разлика, изключая консистенцията. Все не спират кръвоизливите по няколко дни.
    Та, сега, като ме уплаши поредната червена река, се зачудих отново - какво да правя, ако продължи така? Да търся ли спешен кабинет? Ако ме поставят пред същия избор - Дицинон или кюретаж - ами, Дицинонът явно не ми помага особено, а кюретаж при наличие на субмукозна миома ми изглежда касапско и тотално неподходящо...
    II. Как ви затвърдиха диагнозата (т.е. - че е миома)? При мен гинеколожката установи възел чрез палпация и после го мери с вагинален УЗ. Не беше притеснена, защото измери около 2см. Да потърся ли второ мнение? Има ли други изследвания, които мога да направя?

Доста съм притеснена, защото:
1. Качеството ми на живот рязко се влоши, няколко дни всеки месец се влача из вкъщи по гащи като Смийгъл между леглото и банята.
2. По принцип си бях леко анемична, а сега като ми захлопа сърцето и ми прималее, не знам притеснението ли надделява или да се изстрелвам към спешното (където да ми се карат отново и да ми кажат, че, ако не искам кюретаж, не могат да ми помогнат).
3. Как, как, как нещо толкова малко и доброкачествено може да създаде толкова сериозни проблеми? Дано е миома, все пак.

Извинете драмата и чаршафа. Предварително благодаря!

Моята миома не ми е създавала проблеми, махнахме я, защото рязко порасна.

На твое място ще си намеря лекар, който да ме оперира лапароскопски възможно най-скоро.
Операцията не е сложна, не е травмираща, а при теб ще промени кардинално месечния ти цикъл.

JoyFul, Последния път сега след кървене от 20 дена ми поставиха в 3 поредни дни инжекции Дицинон. Първите 2 дена от тях ефекта беше обратен, тоест цикълът се засили максимално. На третия ден включиха и Примолут Нор и някакво противозачатъчно и чак тогава нещата намаляха постепенно. Обясниха ми, че Дицинона първо "източва" миомния възел и после чак кървенето спира. В смисъл ако си имала вече натрупана кръв, няма как да остане в теб, първо ще излезе. Много е неприятно, знам! При мен се получи, докато пиех и антибиотици за пневмония и съвсем се изтощих. Но не се отчайвай, 2 см. наистина е малка миома и сигурно може да бъде овладяна дори с лекарства (не съм лекар).

Моят лекар ми каза, че повечето лекари пристъпват директно към кюртаж, а можело да се пробва първо с медикаментозно лечение. Аз ще пия сега 3 месеца противозачатъчни по схема, после - ще видим.

Успех от мен!

Благодаря за отговорите, момичета.
Ако трябва да съм честна, опериране на този етап изобщо не ми влизаше в плановете. Но след като вчера изчетох 1-2 от тези теми, се опитвам малко по малко да се помиря с идеята, че може и да се наложи. В този смисъл, темите са много информативни и предимно окуражаващи и ви благодаря.
Искаше ми се да си дам някакъв обозрим (няколко месеца) срок, в който да опитам с "добро", докато междувременно преценявам алтернативите. Но дните на МЦ са истинско предизвикателство за запазване на сила на духа. (И, въпреки лекия патос в писанията ми, уверявам, че не се лигавя. Имах обилен цикъл и преди миомата, никога не съм вярвала, че ще го предпочета пред нещо, но ето, че ми липсва.)

Хубав ден и желая здраве на всички!

След поредния обилен кръвоизлив една позната загуби съзнание и едва я спасиха, по спешност я оперираха и се наложи да и махнат и матката, така че момичета, ако се окаже че проблема е миомата, по -добре я оперирайте възможно най -скоро

Днес ми пристигнаха Calcarea и Thuya на Boiron от България.
Пият се по схема.
Някой пил ли е? Имало ли е ефект? Забавя ли се растежа?

JoyfulCompany, на ехограф гледали ли са те за кисти? Пускани ли са ти хормони (щитовидна и полови)?
Вероятността причината да се крие в тях е по-голяма, отколкото в 2 см миома.

Не се сърди, човече,
Благодаря за насочващите въпроси.
По първия - гледали са ме с вагинален УЗ - и в спешното, и моята лекарка. Кисти не са намирали. Има разни стари несбъднати фоликули по яйчниците ми, но не е чак СПКЯ. На УЗ съм гледана редовно последните няколко месеца. Не знам дали това е достатъчно само по себе си.

По втория - да, обстойно изследвахме хормони. Щитовидната е окей. Очаквано прогестеронът е много нисък, от което дори и с нормален естроген се получава естрогенна доминантност. Така си обяснявам защо току си отглеждам по някоя красота тук-там (фиброаденоми, полипи, а сега - миома). Може да е градска легенда или наивитет в неразбралата ми глава, не зная.
За мен нисък прогестерон е причина за удебелена лигавица и обилен цикъл (както беше преди), за зацапвания между два цикъла (каквито имах понякога), но не и за неспирни кръвоизливи по време на цикъл.

Отначало мислех, че е вследствие на кюретажа, на който ме пратиха заради полипа, че ендометриумът има нужда от няколко месеца да се възстанови или нещо такова... Обаче мина повече от половин година, а положението е все тъй лошо, ако не и повече. Затова го отдавам на миомата - тя ми е новата придобивка. А дали тя се е появила преди или след кюретажа, не е ясно. Открита е след. Скоро не съм я мерила, добре ще е да отида да се погледне.

О, и ако има значение - съм на 30, нераждала.

П.П. Сигурно трябва да ми се плаче от ниския прогестерон, но на мен ми се плаче от феритина под долна граница след два месеца Сорбифер и малка почивка.

I_Love_Tose,
Пих Thuya, около два месеца. Може би трябваше да е за по-дълго, но нещо се обезверих. Не мисля, че има някаква разлика при мен от нея. Но успех на теб!

Хм, този полип като нищо може да е причината. Овладей на първо време кръвоизлива, а после намери лекар за една Хистероскопия, кюретажът е стъргане на сляпо, дали е отстранено всичко не е ясно, не се съгласявай повече.

Да, права си, това е доста разумен вариант и ми допада. Много благодаря.