В момента чета... 56

Книгата е страхотна, прочетох я точно на един дъх. За онлайн обаче не мога да кажа.

Докато сме на темата с "различните деца" по повод "Чудо"-то (гледах филма без да съм чела книгата и изобщо не ми хареса нито как е направен, нито прочита на историята, нито георите, нито нищо, максимално безинтересна американска боза ми се стори), да споделя, че почти прочетох и аз "Далечна светлина" на Софи Лагуна. Нямах почти никакви очаквания към книжката, освен едно леко четене и хубав превод, но получих в пъти повече и даже сериозно обмислям дали да не дам едни 5 звезди в GR, но да видим как ще се чувствам и след финала.

Според мен, "Далечна светлина" не е някаква история с главно "И", която да провокира, да потриса или да вдъхновява за житейски подвизи и социални реформи, а е една чудесно написана малка книга за нещата от живота с отчетлив собствен ритъм в повествованието и редуването на перспективите. В никакъв случай нямам предвид, че книгата е несериозна и вяла, а обратното - похвалвам историята за това, че без да се стреми да натрапва драматичност и да играе по тънките струни, наистина успява да стигне до читателите по един деликатен начин. Мисля, че най-малкото би била любопитна за всеки, които е имал някога досег с дете със специални нужди, а смея да кажа, че книгата е много интелигентно и внимателно написана в това отношение и особено ме впечатли начинът, по който авторката е опитала да предаде не само общото светоусещане, а и уникалната сензитивност на децата от аутистичния спектър, както и специфичното усещане за безсилие и собствената ни уязвимост като възрастни, които сякаш почти съзнаваме и владеем, почти не в общуването си с деца в тежки житейски ситуации. И други мисли имам, но да не се разпростирам повече тук. Определено препоръчвам книгата.

Жени, разпростирай се

Ужасно се радвам, че "Далечна светлина" ти е подействала така Едно от нещата, които ме грабнаха и мен е отказът на авторката да набляга на някаква мелодрама и вниманието, с което е подходила към един никак нелек начин на писане - през очите на дете от аутистичния спектър. Това е много, много трудно, но тя се е справила и си мисля, че точно това докосва читателите.

Казуса Кукоцки.... Абе накрая изключително много ме отегчи... Добре започна, но последните страници ги четох през няколко реда.. искаше ми се да има малко повече интрига около науката, въпреки че знаех, че е семейна сага. Най-приятни ми бяха споровете между Павел и Иля. Остроумни и изпълнени с сарказъм.
Чувство на примиреност ми остави книгата, някак си....

Сега започвам "Ефектът Луцифер" на Зимбардо.  

Прочетох "Бар Дивата зона" Джой Филдинг. Книгата ми хареса. Образите бяха добре изградени, ситуациите много реални. Авторката е засегнала и много актуални теми.

Продължавам с: .

Завърших и аз "Казусът Кукоцки" на Улицка. Четири звезди от мен.
Книга с много аспекти - за семейството, за кръвните и некръвни връзки, за медицина и наука, за майчинството, за мачкането на различните от огромната съветска машина, за любовта, за религията.
Всеобхватна книга, което може да отблъсне читателя или пък всеки да намери нещо за себе си в нея.
За мен най-интересно бяха представени некръвните връзки и отношения. Най-малко интересни пък ми бяха научните нишки, макар че разговорите между Павел и Иля бяха доста ценни.
Имаше една част от повествованието, която никак не ми допадна и някак си дори наруши плавността му. Но въпреки тази дразнеща за мен част, книгата много ми хареса.
Със сигурност ще търся и "Даниел Щайн, преводач".

Прочетох и една малка симпатична книжка "Вечност" на Алис Ферне. Както пиши на корицата - ода за жената и вечността и наистина е такава.
Книга за жената и майчинството, за преходното и вечното, за радостите и скърбите.

Нези, ще чакам отзива ти за "Прелест". Набелязала съм я за четене още щом излезе. 😊

Ели, подозирам,че имаш пред вид втората част от книгата Аз също едвам я избутах

Частта с Юдея и Новата 😊 голяма мъка беше, признавам си
А пък и не беше никак кратка. Отгръщах напред да видя докъде продължава 😊 но пък след това дойде най-интересното за мен, та не съжалявам 😊

Да, точно тази имах пред вид...голяма мъка ми беше и на мен

Тази част за мен си остана неразгадана, признавам си. Изобщо не разбрах смисъла и ролята ѝ в книгата. Ако липсваше, изобщо не бих разбрала. Още си блъскам главата какво ми убягва.

"Шоколад"  и " Праскови за кюрето"  ми харесаха най-много от поредицата. Като във втората има по-голяма динамика и развитие. Лично мое мнение.

Случайно попаднах на " Хлебарките " на Несбьо.
Достатъчно е да прочетеш първите 20 и последните толкова страници. Криминале, ама като за приспивателно го бива. Вечер изчитах  2 страници и  отлитах в страната на сънищата. Стилът не ми допада. А и тематиката е.....

Момичета,кога излиза новата книга  на ЮиР? Бяхме коментирали,но съм забравила.

Последно от Ера бяха казали пролетта, но без конкретна дата. Аз залагам на април-май.

Благодаря ти Лу!