
Искам да разкажа предисторията, ако на някой му е дотегнало вече, се оправдавам
Звъни телефонът на мъжа ми (ахаааа сега разбирам защо не ми вдига), гледам забравил си го е на зарядното. Докато вдигна, спря да звъни майка му - свекървата. Пиша ѝ по вайбър, че синът ѝ си е забравил телефона и не успях да ѝ вдигна, а аз съм болна и затова съм вкъщи. Обажда се на мен и започва с това, че искала от някъв производител на мебели оферта за гардероб по поръчка в Перник. Казвам ѝ, че на този етап имаме секция за хола, доставена преди седмица, която стои неразопакована и още нея не сме оправили. Казвам ѝ, че не е нужно да се ходи до Перник и като решим кога и какъв гардероб искаме, ще си купим. Но тя продължава, човекът я чакал в Перник да решим. Те не са от Перник, да кажа, не знам къде го е намерила. Но ми писва и заявявам да му откаже докато стигнем до заветния гардероб. Разбира се доста по-обстойно минава разговорът, доста кашляне чу жената, поне три пъти повторих, че съм болна. А тя излиза с ново двайсе да идват с мъжа ѝ в неделя, да викнат и брат му на мъжа ми и да сглобяват секцията. Тук се предавам и твърдо заявявам за пореден път, че съм болна и едва ли ще ми е до хора. Казвам ѝ да звънне на сина си довечера. А тя продължава да мели да не сме отказвали помощ и до неделя имало време. Отказвам се. Ще говоря с мъжа ми, той твърдо ще се наложи да заяви позиция ако не иска да сменям ключалки. Защо ли? Защото още си правят оглушки за ключа и не са ни го върнали. Отивам да си меря температурата.
Благодаря Гугъл, ако няма подобрение, в понеделник или вторник пак ще ходя на лекар.
Препоръчани теми