Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Песен за огън и лед 28 - Those are brave men... lets go kill them

  • 69 094
  • 750
# 720
Емон, винаги е можел да предположи, съществувал е прецедента с Осифър Плум/Сливата, който е бил още по-невероятен. Освен това ако е искал да стане монарх винаги е можел да захвърли майстерската верига. Видяхме че Церсей с лекота уволнява  рицари от Бялата гвардия и после ги назначава обратно, а това се предполага, че трябва да е доживот. Да не говорим, че в историята на Вестерос, не един Таргариен се е отричал от клетвите си (например Горчивата стомана) Очевидно Емон не е искал да бъде монарх, по му е било добре да е майстер.
Братът на Ренира ако толкова се чувстваше застрашен от нея можеше да постъпи в Нощния страж - както Нед постъпи с Джон, за да не му види сметката Робърт .
Виж целия пост
# 721
Добре де, ще влезе в НС, а жена си и децата си и тях ли ще вземе? И братята и майка си и дядо си. И всички блюдолизци. Според Историята го убеждават Ръката - Ото Хайтауър и Кристън Коул - лорд командир на КС. Прочети си я пак.

Емон е станал майстер поне 20 години преди да му дойде реда. То с едното предположение, че може да стане някога си крал, ако изпукат едно 15 братя и братовчеди преди него...
Виж целия пост
# 722
Защо трябва да взима роднините си? Страхът е, бил  (уж) че Ренира ще избие него и семейството му, защото представлява заплаха за нея. Като влезе в Нощния страж няма да представлява заплаха .Всичките му роднини са по-далечни роднини на краля, от Рерира, не би следвало да участват в борбата за титлата, не са заплаха за нея и няма защо да се страхуват за живота си. тезата че Ренира е щяла да му отнеме живота е абсурдна.
тя е законната кралица, дори не си е помисляла че някой друг може да стъпи на трона и няма повод, за насилие. Поводът се създава, когато й отнемат изконното право.
Ако бяха избрали Ренира нямаше да има от какво да се притесняват блюдолизците на Егон, защо тя нямаше да има повод да им взима живота. Е, някой можеше да се прости със службата си (Кристън Коул например), но през Танца някои от тях губят много повече. Алчността е заслепила всички тях - от Хайтауър до Егон.

Както видяхме Нед Старк предвиди, че ако стане ясно че Джон е син на Регар ще умре още при раждането му, а реално такава опасност се създаде, чак когато Робърт дойде в ЗХ  - след 16 години - и трябваше да отпращат Джон.  Тивин също е планирал да има внук на престола, още когато Ерис е бил жив... като знаем колко време минава от Дъскъндейл до смъртта на Робърт това са повече от 20 години. Мъдрите хора мислят в бъдещето.
Емон стига да имаше желание сам щеше да се погрижи да изпукат половината му роднини.
Не се иска някакъв особен ум, за да се сети човек, че никой от благородниците е нямало да допусне за го управлява Ерион... ако е станел монарх, са щели да постъпят като с Джофри.  Срещу това да ги управлява жена пък е имало твърде сериозен прецедент. Емон реално е бил втори след Дерон, а това е много сериозно място, защото винаги може първият да умре, пък и Дерон е висял по кръчмите и не му се е управлявало.
Да, синът на Белор е бил пречка, пред Мекар и синовете му,  той съвсем не е бил безсмъртен... съвсем спокойно Емон е можел да предположи, че ще стигнат до него.
Виж целия пост
# 723
Оле олеее, хелоу гайс. Не съм писала от около година и се изненадвам, че темата си е същата. Разбира се съм с въпроси породени от последната серия и разни размишления, които чета из фейса. Ще надникна първо в темата за филма обаче.
Виж целия пост
# 724
В озон книгите са на промоция, ако някой ги няма още
Виж целия пост
# 725
оказа се, че има хора които ги нямат. За последната половин година съм набирал големи части от Светът и съм разпращал на двама души, за да влязат в час. Сериозно обмислям да сложа цялата инфо за Епохата на Зората, Участта на Валирия,  Севера, и Таргариените - поне от ЕГон 3 нататък, както и раздела за живота на Тивин - в спойлери и който иска да си чете на български

Епохата на Зората.
Скрит текст:

Никой не може да каже със сигурност кога е започнал светът, но не е спряло редица майстери и книжовници, да търсят отговори. Откога съществува – от четирейсет хиляди години както твърдят някои или от петстотин хиляди години, както твърдят други? Или от повече? Не пише в никоя ни позната книга, защото в първата ни позната епоха, епохата на Зората, човечеството не притежавало писменост
В едно обаче можем да сме сигурни – светът бил много по-примитивен – дивашки свят и хората се прехранвали както могат по околните земи. Не познавали ковачеството, нито скотовъдството. Оскъдните сведения за онази епоха са  съхранени в най-старите писмeна: историите на андалите, валирианците, гхискарите, и  дори на онзи далечен легендарен народ Асшаи. Ала колкото и древни да били онези раси, овладели в крайна сметка писменоста, в Епохата на зората били като непроходили деца.
Какво по-точно бихме могли да кажем за Епохата на Зората? Източните земи гъмжали от народи – нецивилизовани, ала многобройни. Само че на Вестерос от Земята  на Вечната зима до Бреговете на Лятното море, съществували само два народа: горските чада и расата известна ни като великаните.
За тях и живота им в Епохата на зората не може да се каже почти нищо, защото никой не е сбрал приказките, преданията историята им. Мъже от Стража, твърдят, че диваците разказват, как великаните живеели в смутно съжителство с горските чада.; ходели където си пожелаят и взимали каквото им хареса. Според всички описания, великаните били огромни и могъщи, ала и простовати. Рейнджъри по Вала,последните хора  виждали живи великани, уточняват в записки, че създанията били покрити с гъста козина, а не били просто мъже –исполини, както твърдят приказките...............
https://awoiaf.westeros.org/index.php/File:Giant_by_Mike_S_Miller.jpg

Разполагаме със значителни доказателство за погребения сред великаните, споменати от майстер Кенет в „Прехожденията на мъртвите” – изследване на гробни могили, отделни гробове и гробищни комплекси из Севера по времето, когато е служил в  Зимен Хребет на дълго властвал Креган Стак. От открити там кости, изпратени обратно Цитаделата някои майстерите са оценили размерите на най-едрите сред великаните на четири метра и половина, макар според други по-точната мярка да е четири метра. Майстери от стража пък са записали отколешни разкази на рейнджъри, които единодушно твърдят, че великаните не са имало домове, нито дрехи и не познавали по-изкусни оръдия на труда от откършените клони.
Великаните нямали крале или господари, обитавали пещери или хралупи в корените на мъщи дървета. Не обработвали земята и не се научили да коват метал. Останали си създания от Епохата на Зората, докато вековете ги подминавали, а човешкият род ставал все по-многоброен. Сега Великани няма дори в земите оттатък , а последно били забелязани преди повече от сто години. Дори тези свидетелства са предполагаеми истории, които рейджърите си разказват край огъня.
...............................
Бележка под линия – Аналите на Цитаделата съдържат писмо от майстер ЕМон от първите години на царуването на крал Егон Пети  - в него се разказва за разказ на рейнджър от рода Редвин, писан в дните  крал Дарен Старк. Той описва пътешествието от Самотния нос до Замръзналия бряг, в което рейнджърът твърди,, че заедно със спътниците си се сражавал с великани и е търгувал с горските чада. В писмото си Емон пише, че е открил много подобни истории сред архивите на Стража в Черен замък и ги счита за достоверни
..............................................
Горските часа в много отношения били противоположност на великаните. Малки като деца, но смугли и красиви, живеели по нашему първобитно, но не били скотове като великаните. Не обработвали метал, но изкусно ваяли обсидиан (това което простолюдието нарича драконово стъкло, а на валириански значи „замръзнал пламък”) – от него правели инструменти  и оръжия за лов. Не владеели тъкачеството, но майсторски сплитали листа и дървесна кора, за да си правят дрехи. Научили се си майсторят и лъкове от язово дърво, както и тревни примки за мятане. И жените и мъжете били ловци

Песните и музиката им, твърди се, били красиви, като тях самите, но отдаван е забравено за какво са пели, останали са ни само късчета от древността. „Крале на зимата, легенди и родословия” на майстер Килдер съдържа част от балада, която разказва за времето, когато Брандън Строителя потърсил помощтта на чедата, докато издигал Вала.
ОТвели го на тайно място, където да се срещне с тях. Отпърво не разбирал речат им, която описал като ромон на поточе по камъни, ня вятър сред листа, на дъжд по вода. Това как научил езика им е история сама по себе си, но няма нужда да я повтаряме тук. Изглежда обаче, че речта им се е породила или  е била вдъхновена от естествени звуци край тях.
Боговете на чедата били безименни и един ден, щели да се превърнат в богове на Първите хора – неизброими богове на реки, дъбрави  и скали. Чадата издялали лица по язовите дървета, навярно за да се сдобият божествата им с очи и да бдят над молебствията на вярващите. Предполагаемото доказателство за това е, че самите Първи хора, го смятали за истина – страхували се, че язовите дървета ги наблюдават, затова унищожили много от тях, за да унищожат преимущество на горските чеда. Ала Първите хора били по-непросветени от нас и вярвали в неща, в които, наследниците им в днешни дни не вярват (и това доказва че са непросветени??? - -бел.моя). Да вземем например „Женихи на морето. История на Бял Пристан в най-ранните му дни” в която се говори за кървави жертвоприношения към старите богове. Подобни практики съществували допреди пет века, според предшествениците на майстер Йорик, в бял Пристан.
Това не значи че зеленозозряците не владеели особено изкуства, плод на мистични тайнства, например били способни да виждат и общуват на огромни разстояния (както дошлите след тях валирианци можели). Но може би част от историите за чадата са по-скоро полет на въображението. Не можели да се превръщат в зверове, както думат някои, но сякаш има истина, че са можели да общуват с животните, така както не умеем – оттам възникнали преданията за превръщенци и хора-зверове
В интерес на истината легендите за превръщенците са много, но най-разпространените от тях дошло от устатата на мъжете от Нощния страж, записани от септони и майстери от отминали векове, твърдят че превръщенците не просто общували със зверовете, но можели да ги контролират, като съединяват душите си с техните. Дори сред диваците превръщенците будели страх, неестествени същества, призователи и съюзници на животните.
Според някои превръщенците се изгубвали напълно в животните си, а според други животните проговаряли с човешки глас, когато ги владеел превръщенец. Но всички разкази твърдят едно, най-често превръщенците били мъже контролиращи вълци, дори вълчища и си имали специално име сред диваците – варги.

Бележка под линия Макар „Свръхестествена история” на септон Барт да не се приема на сериозно в наши дни, част от нея предизвиква противоречия в Цитаделата. Септон Барт твърдял, че се е съветвал с текстове съхранени в Черен замък, и според тях горските чеда, мажели да разговарят с гарвани и ги учели да повтарят думите им. Според Барт това тайнство било предадено на първите хора, тъй че да общуват на големи разстояния с помощта на гарваните. В рудиментарна форма се предава и на майстерите в наши дни, които вече не умеят да разговорят с птиците. Вярно е, орденът ни разбира речта им...но само доколкото да разберем какво значат крясъциге и  граковете им, кога са уплашени или гневни, кога са готови за сношение или болни.
Гарваните са сред най-умните птици, но така и не са по-умни от човешки пеленачета, а и са доста по-неспособни на човешка реч, в каквото и да е вярвал септон Барт. Неколцина майстери посветили се на брънката от валирианска стомана, спорят, че Барт е бил прав, но нито един не е успял да потвърди това, за което претендира той.
..............................................................................
Легендите свидетелствата и че зеленозрящите можели да виждат в далеч в бъдещото. Но познанията ни показват, че висшите тайнства, които поверяват подобни способности на едного, предупреждават, че виденията от бъдещето са неясни и често подвеждат – полезно уточнение, когато целиш да заблудиш наивниците с врачуване и предсказания.
Макар чедата да имали собствени тайнства, важно е да разграничаваме истината от суеверията, и за изпробваме достоверността на  познанието си. Независимо от това, какво наистина са представлявали способностите им, чедата били водени от своите зеленозрящи и без съмнение са населявали земите от Бреговете на Лятното море до Земята на Вечната зима.  Устройвали обитанията си простичко, не издигали крепости, нито строели градове. Вместо това живеели в горите, в наколни колиби, блата и мочурища, дори в пещери и хълмове (виж колко си приличат с Езерните хора. Жалко че не можеш да сравниш картинките, за да видиш приликите, съвсем възможно е кръвта на Езерните хора да има Горска чада). В лесовете, говори се, си правели подслон от листа и тънки гъвкави клони насред клоните на дърветата – тайни ”дървесни градчета”.
За някои е почти несъмнено за да се предпазят от хищници като вълчища и диви котки, срещу които простите каменни оръжия и дори възвеличаваните им зеленозрящи – не можели да ги защитят докрай. Но други източници оспорват това и подкрепят тезата, че най-големите врагове на горските чеда били великаните., както подшушват историите от Севера, и както майстер Кенет донякъде доказва с проучването си на една гробна могила на великан край дълго езеро, откривайки сред останалите му ребра, обсидианови върхове на стрели. Това ни препраща към една от песните на диваците запина в „Историята на кралете отвъд вала” на майстер Херик. Братята Гендел и Горн били извикани да отсъдят в спор между клан горски чеда и семейство великани за притежанието на пещера. Според песента братята разрешили спора с коварство – принудили и двете страни да сеоткажат от пещерта, след като открили че тя е част от цял комплекс, простиращ се под Вала. Но както се знае диваците са неграмотни, традиционните им истории следва да се слушат с добре наострено за измама ухо- Горските чада и великаните обаче се обединили срещу по-големи заплахи.

.............................................
Бележка под линия- Съществува вероятност и трета раса да е населявала територията на Седемте кралства в Епохата на Зората, но това са смътни догадки и не бива да им отделяме място (хич не са смътни – като пиша за  Железните и за Тирелите ще се увериш)
Сред железнородените се носи поверието, че най първите сред първите хора, които пристигнали на Железните острови, открили прочутия Престол от Морски камък, но островите били напълно безлюдни. Майстер Кирт в сборника си с легенди „Песни на Удавените”  смята, че Престолът е дело на посетители отвъд морето на залеза, но за това доказателства няма, а само предположения.


Идването на Първите Хора
Скрит текст:
Според най-авторитетните летописи на Цитаделата, преди осем до дванадесет хиляди години, в най-южните части на Вестерос пристигнал нов народ прекосявайки ивицата суша, свързваща през  Тясното море  източните земи с тези, обитавани от чадата и великаните. Така Първите хора, дошли в Дорн през Счупената ръка, която тогава още не е била счупена. Защо напуснали родните си земи, никой не може дори да предположи, но прииждали
Заселниците били хиляди, а с течение на десетилетията се разпространили все по на север. Сказанията от заселническите дни били неблагонадеждни – ако съдим по тях  Първите хора хора само за няколко години са минали оттатък Шийката, в Севера. Всъщност нещо подобно би им отнело десетилетия, ако не и векове.
Само че историите за едно са прави: Първите хора влезли във война с горските чеда. За разлика от чедата, Първите обработвали земята, издигали кръгли укрепления, а в тях – поселища. Започнали да секат язовите дървета, включително тези с издълбаните лица. Горските чеда отвърнали с нападения, прерастнали в столетни войни. Пръвите хора, които донесли със себе си странни богове, коне, добитък, и бронзови оръжия, били по-едри и силин от чедата, тъй че представлявали могъща заплаха.
Ловците сред чедата – дървесните им танцьори, се превърнал в техни воини, но при все че познавали тайните на леса, единствено можели да забавят настъплението на Първите Зеленозрящите използвали способностите си и според преданията призовали на помощ зверовете от гори, блата и от въздуха – вълчища и чудовищни снежни мечки, пещерни лъвове, орли, мамути, влечуги и още и още.
Ала Първите се оказали твърде силни и чадата били принудени да сторят нещо отчаяно.
Легендите твърдят, че огромните приливи, разрушили  сухопътния мост, който сега е Счупената Ръка, и които превърнали Шийката в блато, били дело на зеленозрящите, които се събрали при Рова на Кайлийн и оплели мрачно заклинание. Ала някои оспорват това.: Първите вече били във  Вестерос, когато се случило наводнението, няма много смисъл  да препречват пътя им от изток(има слухове, че подобно заклинание се задейства много бавно – за десетки, ако не и за стотици години .Възможно е да е било засействано, още когато Първите хора не са били стъпили на Вестерос  - бел-моя). Нещо повече подобна мощ е отвъд уменията на зеленозрящите, дори според това, което традиционно знаем за тях....а историите и така звучат преувеличени.
По-вероятно  наводняването на Шийката и Срутването на Ръката са били естествени събития, навярно предизвикано от потъване на земната маса. Добре известна е участта на Валирия, а на  Железните острови, замъкът Пайк се намира върху каменни грамади, те някога са били дял от по-голям остров части от който са се свлекли в морето. Така или иначе горските чада се сражавали толкова колкото и Първите хора, за да оцелеят. Войната неумолимо се провлякла поколение през поколение, докато накрая чедата разбрали че не могат да спечелят. Първите може би също се уморили, искали да сложат край на сраженията. Най-далновидните сред двете раси взели превес и и герои и владетели от двете страни се срещнали на остров Окото на боговете, за да изковат Съюза.
Чедата се отказали от всички земи във Вестерос, освен от дълбоките дъбрави, а в замяна Първите хора им обещали, че повече няма да изсичат язови дървета. На всички язови дървета на острова, където преговаряли, били издялани лица, така че боговете да станат свидетели на Съюза, а орденът на зелените човеци бил създаден, за да се грижи за язовите дървета и да пази острови. И тъй – със Съюза приключил Епохата на Зората и се сложило началото на Епохата на Героите.
.................................................................
Не е ясно дали зелените човеци, още живеят на Острова на Ликовете, макар от време на време някой безразсъден млад лорд от Речните земи, поел натам с лодка, да разказва как ги е зърнал, преди да се вдигне вятър и ято гарвани да го прогони. В детските приказки зелени човеци имат рога и тъмнозелена кожа, но това навярно е преувеличение на истината – зелените човеци са носели тъмнозелени наметки и са окичвали главите си с рога.



Епохата на Героите

Скрит текст:
За тях можем да догадим истината в легендите.
Прието е, че Епохата на героите започва със  Съюза и се простира в хилядите години, през които  Първите и горските чада живели в мир- Първите най-после разполагали с достатъчно земи, за да се плодят- От Земята на Вечната зима до Бреговете на Лятното море, Първите властвали  от кръговите си крепости. Намножили с множество дребни крале  могъщи лордове- След време някои се оказали по-силни от останалите и посадили семената на предшествениците на познатите ни днес седем кралства. Имената на владетелите от тези най-ранни времена са обвити в легенди и е редно да приемаме за измислици и грешки на по-късно летописци историите за това , как са властвали стотици години (по този въпрос може много да сe спори  и да не се стигне до окончателно решение– бел. моя)
Имена като тези на Брандън Строителя, Гарт Зелената Ръка, Лан УМника, Дуран Божият Скръб, Сивия Старец, Крилатия Сокол за мнозина са почти легендарни, но в историите за тях  навярно има по-малко истина отколкото фантазия. Другаде ще се опитам да пресея зърното от плявата, но засега е достатъчно само да ги отбележим. Освен легендарните крале и стотиците кралства от които се въздигнали Седемте настоящи истории като тези за Саймън Звездоокия или Сервин Зведния щит щедро предоставяли материа и за септони и за трубадури. Съществували ли са тези герои. Може би. Но когато певците поставят Сервин Огледалния щит в Кралската гвардия, институция откакто царува  Егон Завоевателя, става ясно защо не може да вярваме на почти никоя от тези истории. Септоните записали оригиналите, са използвали подробности, каквито са ги устройвали, а други са добавял, после са ги преправяли – понякога до неузнаваемост – за едното топло местенце в замъка на някой лорд. Така някой Първи човек се превръща в рицар, следовник на Седемте, и пази някой таргариенски крал живял хиляди години след него (ако той самият е съществувал изобщо) Неизброими са пълчищата момчета и юноши невежи за историята на Вестерос, заради подобни измислици
.....................
Добре е да помним за тези легендарни основоположници на кралства, че притежанията им били съвсем малки – обикновено съсредоточени около престолите им, например Скалата на Кастърли или Зимен Хребет, и с времето се разширявали все повече. Ако Гарт Зелената ръка наистина е управлявал, това което е наричал Кралството на Предела, едва ли законите му са били нещо повече от формални, щом човек се е отдалечил на повече от седмица езда от замъка му. Но от подобни малки владения се издигнали могъщите кралства, господстващи над Вестерос през следващите хилядолетия.

Дългата Нощ

Скрит текст:
Докато Първите създавали и укрепвали кралствата си, по време на Съюза, те живели като цяло необезпокоявани, с изключение на собствените им вражди и малки вражди, или поне така съобщават хрониките. От тях знаем за Дългата нощ, когато настъпила зима, траяла цял поколение, деца се раждали, пораствали и умирали без зърнат пролетта. Някои от бабините приказки твърдят, че тези деца  дори познавали деня,, тъй всеобхватна била световната зима. Последното навярно е измислица, но навярно е измислица, но фактът  че преди много хиляди годинr е настъпил някакъв катаклизъм, изглежда неоспорим. Ломас Дългата Крачка в своите „Ръкотворни чудеса” разказва за срещите си с наследниците на ройнарите в руините на Кроян, града на Пировете. Наследниците споделяли  пред него за мрак, пресушил и смръзнал р. Ройн, чак до юг, където се съединява със Селору. Според техните истории слънцето се върнало само когато един герой убедил много деца на майка Ройн – по-низшите богове като Рака –Крал и Стареца от Реката – да оставят разприте си и да изпеят тайна песен, която върнала деня.
За подобен мрак се говори и в аналите на Асшаи, както и за герой, който се сражавал с пламтящ меч. Подвизите му били отпреди възхода на Валирия, в най-ранните епохи, когато се оформила империята на стари Гхис. Легендата се разпространила и на запад от Асшаш, а последователите на Р’хлор наричат този герои Азор Азхаи и предричат завръщането му. В „Нефритеният копендариум” Колокото Вотар е записал любопитно предание от Юайт Тай. В него слънцето извръща лицето си от Земята за един човешки живот, посрамено от нещо, което никой не може да отгатне, а една жена с маймунска опашка с делата си избавя човечеството от бедите му.
Но ако тази погубна зима наистина се е случила, както настояват историите, лишенията ще да са били ужасяващи. През най суровите зими е традиция най-старите и немощни северняци да заявят че излизат на лов – знаейки че няма да се върнат, но ще запазят малко повече храна за тези с повече шансове да оцелят. Това несъмнено се е случвало често и през Дългата нощ. Ала има и други истории – по –съмнителни но и по-разпространени сред старите хроники, за същества познати като Другите. Дошли от замръзналата пустош, от Земята на Вечната зима, и довели студа и мрака със сее си, а целта им била да потушат всяка светлина, да унищожат топлината. Яздели чудовищни ледени паяци и мъртви коне, съживени, за да им служа – съживявали и хора, за да се бият с тях.
https://www.google.com/search?q=Long+night-+wiki+ice+and+fire&am … rc=OgCYcsBVzQuuLM:
...............................................
Макар Цитаделата открай време търси метод, по който да предскаже смяната на сезоните, всички опити, до момента са неуспешни. Септон Барт, изглежда е твърдял  в един откъслечен трактат, че непредвидимостта е въпрос на магия, а не на благонадеждно научно познание. Майстер Никъл в  „Мерките на дните”  - иначе прекрасен труд, изпълнени с полезна информация – сякаш е повлиян от този аргумент. Въз основа на проучванията си за звездните разположения в небето Никъл поставя неубедително тезата, че някога сезоните може би са били равномерно дълги, определяни единствено по начини, по който световното кълбо е обърнато към Слънцето в движението му по небесния път. Схващането на тази теория, звучи вярно, че с удължаването и скъсяването на дневния цикъл, ако би бил  той по-равномерен, би повлиял и на равномерността на сезоните, но Никъл не успява да открие доказателства, отвъд най-древните митове, че това някога е било така.

Как е Настъпил Краят на Дългата нощ  е въпрос забулен в легенди, както и всички подобни събития от далечното минало. В Севера се носят предания за Последен герой, потърсил помощта на Горските чеда, а спътниците му един по един го изоставали или загинали след сблъсъци с прегладнели великани, слугите на Другите или самите тях (този Последен Герой  най-вероятно е бил Бриндън Старк – създателя на Вала).Най-после той намерил чедата, въпреки опитите на белите бродници да го спрат. Според всички летописи, това било преломното събитие- Благодарение на Чедата, първите мъже от Нощния страж се обедини, започнали и ... спечелили Битката за зората: последното сражение, сложило край на  Безкрайната зима, обърнало Другите в бяг към вледенения Север.Сега шест хиляди години по-късно (Или осем хиляди, както твърди „ИСтинска история” на Барт) Валът издигнат, за да пази човешките кралства, още се обитава от заклетите братя на Нощния страж, но оттогава никой не е виждал нито Другите, нито горските чеда, от векове.
.............................
В „Лъжите на Древните”  от архимайстер Фомас – макар и дискредитирана заради грешните си твърдения относно основаването на Валирия и определени схващания за родословията в Предела и Западните земи – се обмисля идеята, че Другите от легендите не са нищо повече от племе Първи Хора, предшественици на диваците, които се установили на Север. Заради Дългата нощ тези първодиваци започнали вълна от нашествия на юг. Според Фомас в по-късни истории те добили чудовищни форми, защото Нощният стражи и Старките искали да си придадат по-героична осанка на  спасители на човечеството, а не просто на хора облагодетелствали се след успешна борба за владения


Северът

Скрит текст:

ОТ песните и Легендите, знаем,  че Старките от Зимен Хребет, са управлявали, големи части, от Севера оттатък, Шийката, от осем хиляди години. Наричат се Кралете на Зимата (по-древното им название. Кралете на Севера е  от по-ново време). Господството им не е било неоспорвано. Старките увеличили земите си в резултат на множество успешни войници. Водили и немалко сражения, за да си върнат земите от бунтовници, обявили се самоволно за господари на това или онова парче земи. Кралете на зимата били сурови мъже в сурови времена.
Древни балади, сред най-старите в архивите на Цитаделата, разказват за подвизите на Кралете на Зимата: как един от тях прокудил великаните от Севера, а друг сразил превръщенеца Гавен Сивия вълк и рода му в „свирепата война на вълците”, но за тези митични крале и сражения, можем само да съдим по думите на певците
Повече исторически сведения имаме за войната на кралете на Зимата и Могилните крале, които сами се зовели Крале на всички Първи хора, включително на Старките. Руническите записки свидетелстват за конфликта им, наречен от певците Хилядагодишната война. Всъщност войната бил по скоро сблъсъци, продължили около 200 години. В края им последният Могилен крал, подвил коляно пред Краля на зимата и му дал ръката на дъщеря си.
Дори това не осигурило на Зимен Хребет пълна власт над Севера. Оставали още много дребни крале, царуващи над кралства, малки и големи. Хиляди години още и много битки били нужни, Преди да покоря  и последните от тях. Старките надделели над всеки от тях, затривайки завинаги много  горди домове и известни родословия.
Сред домовете принизени от корона до васалство, можем да причислим : Флинт от Счупен Камък, Слейт от Черен Вир,, Ъмбър от Сетно огнище,, Лок от Стар Замък, Гловър от Дълбоки лес, Фишър от камен Бряг,, Ридър от ручеите....а може би дори Блекууд от Гарваново дърво, които традиционно настояват, че някога са владеели по-голямата част от Вълчия лес, преди да бъдат изтласкани от Кралете на Зимата. Определени рунически записки, потвърждават това, ако се вярва на майстер Барнаби.
Хроники открити в Нощния страж при Нощна крепост (преди да бъде изоставена) свидетелстват и да войната при нос Морски Дракон. В нея Старките надвили краля на варгите и съюзниците му, Горските чада. Когато паднала и последната крепост, синовете му бил посечени, заедно с всичките му синове и зеленозрящи, а дъщерите станали плячка на завоевателите.
Домовете Грийнуд, Тауърс, Ъмбър и Фрост, срещнали подобна гибел, както и десетки по-малки родове и дребни крале чиито имена са изгубени завинаги. Ала най-горчивите врагове на Зиме Хребет несъмнено били Червените крале,, Мрачните Болтън, от Дредфорт, чиито зловещи владения се простирали от Последната ръка до Белия нож, на юг чак до хълмовете при Овча глава.
Враждата  между Старките и Болтън стигала чак до Дългата нощ, твърди се в Летописите. Войните между двата древни рода били безчет и не всички завършили с победа за Старк. Крал Ройс Болтън, Вторият с това име , дори превзел и опожарил самия Зимен Хребет. Съименникът му пък, крал Ройс Четвърти, познат като Ройс Червеноръки, , защото бъркал в коремите на заловените врагове за да вади с голи ръце червата им  - и той повтори подвига на предшественика си три века по-късно. За други Червени крале се говорела че носели наметала от кожите на принцовете Старк , които били заловили и одрали..
Но накрая дори Дредфорт паднал пред мощтта на Зимен Хребт. Последният Червен крал, известен като Рогал Ловеца, се врекъл във вярност на Кралете на Зимата и изпратил синовете си като заложници в Зимен хребет, по времето когато първите андали прекосявали Тясното море, на корабите си.
След победата над Болтън, последните от северните им  съперници, най-големите заплахи за Старк, идвали от морето. Северната граница на владенията им била защитена от Вала и мъжете на Нощния страж, а на юг единственият път  през мочурищата на Шийката бил порутените кули и стени на голямата крепост – Рова Кайлийн. Докато Блатните крале, държали рова, техните езерни хора,заставали непоколебими, на пътя на всякакви нашествия на юг, съюзявайки се с Могилните крале, Червените крале или Кралете на Зимата, според случая, само за да изтласкат поредния южняшки лорд, поискал да прибави Шийката към териториите си. А когато крал Рикард СТарк, успял да я присъедини към владенията си, ровът Кайлин станал още по-непреодолима преграда срещу силите на Юга. Малцина се опитали да по покорят, а според хрониките никой не е успял (от юг – бележка моя)
Дългите разкривени брегови линии на изток и запад, обаче оставали уязвими – оттам най-често пристигали заплахите за царуването на Зимен Хребет от железнородените на запад и андалите на изток.
Прекосявайки Тясното море със стотици, дори хиляди кораби, корабите на андалите, пристигнали  в Севера, както ив Юга, но когато и да стъпели на сушата, Старките и знаменосците им ги отблъсквали обратно към морето. Крал Теон СТарк, известен като гладния вълк, се справил с най-сериозното от тези нашествия. Съюзил се с лорд Болтън и разгромил войските на андалския главатар АРгос Седемзвездни в битката при Плачеща вода.
След победата си крал Теон поел на път със собствената си флотилия, прекосявайки тясното море до бреговете на Андалос, а трупът на Аргос висял от носа на флагманския му кораб. Там, според летописите, Теон въздал кървава мъст, опожарявайки десетки селца, овладявайки три крепости и една септа., посякъл стотици. Взел главите на убитите и ги върнал във Вестерос, където ги набучил на колове, като предупреждение към бъдещи нашественици (По-късно в удавеното му в кръв царуване той превзел и трите сестри и изпратил армия на Пръстите, но не задържала дълго тези земи. Сражавал се и с Железнородените на запад, като ги изтласкал чак до Нос Кракен и Мечия остров, потушил въстание при Ручеите и се присъедини към Нощния страж в поход срещу диваците, като ги прекършил за повече от едно поколение.)
Вълчата бърлога била издигната още преди пристигането от крал Джон Старк, за да предпазва устието на Белия нож срещу нашественици и поробители оттатък Тясното море. Някои книжовници предполагат, че това са били ранни андалски нашественици, а други – че са били предшественици на хората от ИБ или дори робовладелци от Валирия и Волантис
След победата си крал Теон поел на път със собствената си флотилия, прекосявайки тясното море до бреговете на Андалос, а трупът на Аргос висял от носа на флагманския му кораб. Там, според летописите, Теон въздал кървава мъст, опожарявайки десетки селца, овладявайки три крепости и една септа., посякъл стотици. Взел главите на убитите и ги върнал във Вестерос, където ги набучил на колове, като предупреждение към бъдещи нашественици (По-късно в удавеното му в кръв царуване той превзел и трите сестри и изпратил армия на Пръстите, но не задържала дълго тези земи. Сражавал се и с Железнородените на запад, като ги изтласкал чак до Нос Кракен и Мечия остров, потушил въстание при Ручеите и се присъедин към Нощния страж в поход срещу диваците, като ги прекършил за повече от едно поколение.)
Вълчата бърлога била издигната още преди пристигането от крал Джон Старк, за да предпазва уститето на Белия нож срещу нашественици и поробители оттатък Тясното море. Някои книжовници предполагат, че това са били ранни андалски нашественици, а други – че са били предшественици на хората от ИБ или дори робовладелци от Валирия и Волантис

Древното укрепление, владяно от различни  домове през вековете – Флинт, Слейт, Лонг, Холт, Лок, Ашууд, и Грейстарк, издънки на Старк – щяло да се превърне в средоточие на не един и два конфликта. По време на войните между Зимен Хребет и андалските крале на Планината и Долината, Стария Сокол Осгус Арин, обсадил Вълчата бърлога. Синът му, Осуин Нокътя, успял да я превземе и опожари. По късно върху им връхлетели пиратски главатари от трите сестри и робовладелци от каменните стъпала. Чак хиляда години преди Завоеванието, когато родът Мандърли дошъл на Север и се врекъл във вярност  на Кралете на Зимата, проблемът със защитата на Белия нож бил решен. Реката осигуряваща достъп до сърцето на самия Север била защитена със създаването на Бял Пристан
Западният бряг на Севера също попадал под ударите на грабитеи. В няколко от войните си Гладния вълк бил въвлечен, когато кораби от Голям Уик, Стар Уик, Пайк и Оркмонт, нападнали западните му бретове, под знаменаат на Хараг Хоар, крал на Железните острови. Известно време Камен брят бил под властта на на Хараг и железнородените. Големи части от Вълчия лес били пепелища,а Мечия остров станал база, откъдето започвали плячкосванията на Равос Грабителя, на на Хараг. Макар и Теон Старк да убил Равос със собствените си ръце и да прокуди железнородените от бреговете си, те се върнали с внука на Хараг, Ерих Орела, а после отново – със Стария Кракен, Лорон Грейджой, който превзел Мечия Остров и нос Кракен. Крал Родрик Старк си върнал острова, а синовете и внуците му водили сражения за нос Кракен. Войните между Севера и железнородените продължили и след това, но с променлив успех за Старките
............
Бележка под линия- Съществува вероятност и трета раса да е населявала територията на Седемте кралства в Епохата на Зората, но това са смътни догадки и не бива да им отделяме място (хич не са смътни – като пиша за  Железните и за Тирелите ще се увериш)
Сред железнородените се носи поверието, че най първите сред първите хора, които пристигнали на Железните острови, открили прочутия Престол от Морски камък, но островите били напълно безлюдни. Майстер Кирт в сборника си с легенди „Песни на Удавените”  смята, че Престолът е дело на посетители отвъд морето на залеза, но за това доказателства няма, а само предположения.
……………….
Втора бележка под линия - От векове по навик хората говорят за Седемте Кралства на Вестерос. Това произлиза, от седемте големи кралства, поделящи си континента под Вала в годините непосредствено след Завоеванието. Но дори тогава наименованието не било точно, защото едно от "кралствата" се управлявало от принцеса (Дорн), а кралството на Драконов камък не влизало в бройката.
Тъй или иначе - името останало.. Точно както говорим за Стоте кралства, от по-древни времена, макар Вестерос никога да не е бил разделян на сто независими владения, и в това трябва да дадем преимущество на популярното име, макар да е неточно
.....
Трета бележка под линия- На север се разказва поверието за Готвача плъх, който сервирал на един андалски крал - според едни това бил крал Тивел Втори от СКалата, а според други крал Озуел Първи от Планината - плътта на собствения му син, опечен в пай. За наказание бил превърнат в чудовищен плъх, който се хранел с малките си. Ала не бил прокълнат защото убил сина на краля, нито защото нагостил с него баща м, а защото нарушил правото на госта......


Зимен Хребет

Скрит текст:
Най-великият замък на Север, е Зимен Хребет, престолът на Старките още от Епохата на Зората. Според легендите, Брандън Строителя го издигнал след Зима, продължила цяло поколение  и позната като Дългата нощ.  Замъкът щял да бъде като Хардхоум за неговите наследници, Кралете на Зимата. Брандън Строителя е свързан с необичаен брой велик градежи. (Бурен Край и Вала са сред най-отличаващите се). Най-вероятно не е била реална историческа личност, а събирателен образ, който обединява много сказания, както и историите за много полония на име Брандън
Самият замък е необичаен, защото Старките не подравнили терена преди да положат основите и стените (съществува фенска теза, че под ЗХ има дракон – бел.моя) . Това по-всяка вероятност разкрива, че е строен малко по-малко през годините, а не е бил планиран като едно здание. Някои книжовници дори предполагат, че е комплекс от негови свързани крепости, макар вековете да са изличили почти всяка следа от това.
Възрастта на вътрешните следи, някога единствени се оценява на около две хилядолетия, но някои от тях може и да са по-древни. В по-ново време  около тях бил изкопан ров, а отвъд него – втора стена, която укрепила защитата на замъка.
https://awoiaf.westeros.org/index.php/File:Ted_Nasmith_A_Song_of … re_Winterfell.jpg
.....................................................
Бележка под линия   - Външните стени на Зимен Хребет били издигнати в  последните две десетилетия от царуването на крал Едрик Снежната Брада. Макар да се прочул с почти едновековното си властване, в старинните все по-малко  се оправял с отговорностите си Множеството фракции се опитали да се възползват от ситуацията в отслабеното кралство. Повечето от очевидните заплахи идвали от многобройните му и непрестанно препиращи се наследници. Други обаче също опитали да се намесят железнородени, робовладелци отвъд тясното море, диваци и съперниците на Старк на Севера, например Болтън
.................................................................

Вътрешните стени са високи около трийсет и пет метра, а външните  - около двайсет и пет метра. Всеки нападател успял да преодолее външните стени, ще се окаже под обстрел  с копия и камъни от защитниците на вътрешните
Зад стените замъкът обхваща няколко десетки декара и включва много самостоятелни сгради. Най- старата от тях –отдавна изоставена кула, кръгла и обсидианова с  водоливници – е станала известна като Първата Цитадела.. Имайки предвид името и някои считат, че е строено по времето на Първите хора, но майстер Кенет е доказал без съмнение, че не може да е съществувала преди андалите. И те, и  Първите хора издигнали квадратни кула, а  кръглите се наложили по-късно (кара ни да се замислим дали майстера е прав? Възможно е Бран Малгьосника с познанията си от по-ново време да се е върнал в миналото, да е построил първата цитадела кръгла, а после  андалите да са строили следващите квадратни, след което да са се върнали към кръглите.)
За опитното око архитектурата на Зимен Хребет е комбинация от стиловете на много различни епохи. Огромните му размери не се отнасят само до зданията, но и до откритите терени. Повече от десет декара, обхваща древният лес на боговете, където според легендите, Брандън Строителя се молел на старите богове.. Независимо дали е вярно или не, не можем да оспори възрастта на леса. Несъмнено е запазен благодарение на горещите извори, които предпазват дърветата от най-тежките студове.
.........................................................................
Бележка под линия- Можем да отхвърлим твърденията на  Гъба в неговото „Свидетелество”, че драконът Вермакс снесъл яйца дълбоко в криптите на Зимен Хребет, където горещите извори минавали близо до стените – докато ездачът му разговарял с Креган Старк в началот на Танца на драконите. Както пише и Архимайстер Гилдайин във фрагментираните си свитъци, няма свидетелство, че Вермакс изобко е снасял яйца, което предполага, че той е мъжки. Според майстер Ансон и неговият летопис „Истината” схващането че драконите могат да си сменят пола, идва от погрешно тълкуване на езотеричните метафори, на които Барт се осланял когато описвал висшите тайнства.
...................................................................................
Всъщност тези горещи извори  с които са осеяни Земите на Зимен Хребет вероятно са главната причина Първите хора  да се заселят там. Лесно можем да си представим колко ценен е бил достъпът до вода – топла вода – по време на северните зими. През последните няколко века Старките издигнали сгради, в които горещата вода тече направо в стените и ги топли.
.......................................................
Последна бележка под линия -  Доказано е, че горещите  извори под ЗХ се подхранват от световните  пещи – същите огньове образували Четиринадесетте пламъка от Карт. Ала сред простолюдието на Зимен Хребет и на зимния градец се твърди, че изворите се подклаждат от дъха на спящ под замъка дракона. Това е още по-голяма небивалица от   думите на Гъба и не следва да му отдаваме каквото и да е значение.


Лордовете на Зимен Хребет
Скрит текст:
След Завоеванието и обединението на Седемте кралства, Старките били вече Пазители на Севера, а не Крале. Но дори вречени във вярност към Железния трон, те останали върховни властелини в собствените си земи. Макар Торен Старк да предал доброволно древната корона на Кралете на Зимата, синовете му не били доволни от Таргариенското "робство- Някои от тях обмисляли бунт, дори това да значело да събрат знаменосците на Старките без одобрението на баща си.
Век по-късно Старките били засегнати от решението на Стария Крал и крали Алисан да предадат Новия дар на Нощния страж - това може би е била една от причините  лорд ЕЛард Старк да подкрепи Корлис Веларион и принцеса Ренис на върховния съвет от 101 г.
по-рано описахме ролята на дома Старк в Танца на драконите. Нека добавим, че лорд Креган получил много облаги за вярната си подкрепа на Егон Трети...макар да не се сдобил с принцеса за снаха, както било договорено в Съюза на огъня и леда, когато обреченият принц Джакеерис Веларион, пристигнал в Зимен Хребет на дракона си.
След Танца , Старките били по-открити застъпници на Таргите, отколкото преди. Наследникът на лорд Креган, дори се сражавал под Таргариенското днаме в похода на Младия Дракон, към Дорн. Рикон Старк воювал храбро, а подвизите му били отбелязани от крал Дерон в неговите "Записки по Завоеванието на Дорн"- Смъртта на Рикон под стените на Слънчево копие в едан от последните битки била оплаквана горко от Целия Север в продължение на години, заради бедите, причинени от управленията на полубратята му
В следващите десетилетия Северът трябвало да се справя с бунта на Скагос, с нови грабителства на железнородените, водени от Дагон Грейджой и с нашествие на диваци, на Реймън Червенобрадия, Краля Овъд Вала през 226 от З. Във всеки от тези конфликти загивали Старки. АЛа съдбините на дома не се променили, кой знае колко – навярно благодарение на твърдата политика на лордовете Зимен Хребет да не се намесват в интригите на южняшките дворове. Когато родът бил почти унищожен от Лудия крал, Ерис след като Ерис отвлякъл Лияна някои объркани люде приписали вината на покойния крал Рикард, чиито съюзи – кръвни и приятелски – всъщност обединили големите домове и им позволили да реагират заедно на бедствието на Лудия крал
В следващите десетилетия Северът трябвало да се справя с бунта на Скагос, с нови грабителства на железнородените, водени от Дагон Грейджой и с нашествие на диваци, на Реймън Червенобрадия, Краля Овъд Вала през 226 от З. Във всеки от тези конфликти загивали Старки. АЛа съдбините на дома не се променили, кой знае колко – навярно благодарение на твърдата политика на лордовете Зимен Хребет да не се намесват в интригите наюжняшките дворове. Когато родът бил почти унищожен от Лудия крал, Ерис след като Ерис отвлякъл Лияна някои объркани люде приписали вината на покойния крал Рикард, чиито съюзи – кръвни и приятелски – всъщност обединили големите домове и им позволили да реагират заедно на бедствието на Лудия крал



Планинските кланове
Скрит текст:
клановете, населяващи Северните планини, са особено прочути, със своето гостоприемство, а главатарите им направо се съревновават с щедрост. Тези кланове, намиращи се най-вече в планинските региони, оттатък Вълчия лес, високите долини и ливади по Ледения залив, са подчинени на Старките, но пререканията им, често са създавали проблеми на Лордовете на Зимен Хребет, както на Кралете на Зимата преди тях. Нееднократно са ги принуждавали да изпращат войска в планините, за да възпират кръвопролиятата, или да призовават главатарите в Зимен Хребет, за да дават обяснения.  Подобни случаи са възпети в балади като "Черни борове" и "Вълци из хълмовете". Най могъщият от северните кланове е Вул, рибарите, живеещи по бреговете на Ледения залив. Омразата им към диваците може да се сравнява само с тази към железнородените, които често атакуват бреговете на залива, изгарят домове, грабят, отвличат жените и дъщерите за солени съпруги или робини. Големи части от Камен Бряг, Мечия остров, нос Морски дракон, и нос Кракен са били владени от железнородените по едон или друго време. Нос Кракен, най-близката точка до Железните осторови, толкова често е сменял притежателя си, че майстерите вярват, че във вените на местните тече повече кръв на железнородени, отколокото на северняци.
…………………..
Историческите сведения на Севера твърдят, че Родрик Старк спечелил Мечия остров от железнородените в двубой по борба, и може би има някаква истина в това - кралете на железните често са искали да докажат по достойнство правото си да носят короната от плавеи. Трезвомислещите книжовници се съмняват  в истинността на теорията и предполагат, че ако е имало "борба", тя е била с думи

"Каменородените" от Скагос
Скрит текст:
Въпреки вековните си вражда, планинските кланове по традиция са оставали верни на Старките - и във война , и в мир. Същото не може да се каже за свирепите обитатели на Скагос, скалистия остров на изток от Тюленовия залив.
Скагосите не се ползват с уважението на останалите северняци, които ги считат почти за диваци и ги наричат "скаги". Скагосците пък се наричат "каменородните" заради значението на думата Скагос на Стария език. Те са едър, космат, нелицеприятен народ  (някои майстери вярват, че притежават немалко ибенска кръв, други - че са потомци на великани) обличат се в необработени кожи и вълна и се твърди, че яздят еднорози. Скагозите често са обекта на хумор. Мълви се, че правят човешки жертвоприношения пред язовите си дървета и с фенери примамват кораби към скалистите брегове, за да пируват после с човешка плът през зимата.
Скагосите навярно наистина са били канибали, но е много спорна, дали тези им привички продължават и до днес. "Ръбът на света" - сборника с разкази и легенди събрани от майстер Балдер, служил в  Източен крайморски страж, през шейсетгодишното управление на лорд-командир Осрик Старк - е основният ни източник на информация за скагосите. ОТ нега например знаем за пира  на Скейт, когато флотилия от скагоси, похитила по-малкия остров Скейн, а скагосите отвлекли и изнасилил жените, а мъжете изклали. След това се гощавали с плътта им две седмици.
Не се знае със сигурност дали това е вярно или не, но Скейн и до днес пустее, макар прекатурени стени и обласли основи да свидетелстват, че някога сред пометените от вятъра хълмове и каменисти брегове са живеели хора
Макар  и в наши дни, скагосите рядко да напускат острова си, някога каменородените редовно прекосявали тюленовия залив, за да търгуват или по-често – за да плячкосват.  Крал Брандън Старк, Деветият с това име, ги разгромил веднъж завинаги През по-голяма част  от познатата ни история, те си остават изолирани, назадничави и свирепи племена, които както биха търгували с посетители, така биха ги избили- Когато се съгласят да търгуват, скагосите предлагат дебели кожи, обсидианови остриета и върхове на стрели и „рогове на еднорози” – в замяна на това от което се нуждаят.
Някои скагоси са служили в Нощния страж. Преди повече от хиляда години някой си Крол (член на клан, който на Скагос минавал за благороднически) дори бил лорд-командир за известно време, а в „Аналите на Черния Кентавър” пише за друг скагосец, Сетйн, който се издитнал до Пръв Рейнджър, но загинал скоро след това.
Скагос, често е причинявал беди на Старките – и като крале, докато се опитвали да го покорят, и като лордове опитвайки се да принудят скагодиет да им се подчиняват. Всъщност дори в Скорошната история, по времето на крал Дерон Втори (Дерон Добрия)островът се надигнал срещу лордовете си. Непродчинението траяло години, хиляди загинали, включително Бартоган Старк, лорд  на Зимен Хребет (Бартоган Черния меч)

Езерните (Блатните) хора
Скрит текст:
Последните (а според някои - и по-значение) от народите на Севера са блатните обитатели на Шийката, познати като езерните хора, защото издигат колибите си, върху плаващи острови. Те са дребен, лукав народ. Някои казват, че са малки, защото смесвали кръвта с горски чеда (склонен съм да подкрепя тази теза, но сега не ми се обяснява защо, за да не ставам пространен - бел.моя), но по-вероятно да е от недохранване - зърното не расте сред мочурищата и солните блата на Шийката, тъй че езерните хора се подхранват най-вече с риба, жаби и гущери. Освен това са тайнствен и необщителен народ
Южно от Шийката, речните жители твърдя, че езерните хора дишат под вода, че имат ципи на ръцете и краката, като жаби, и мажат с отрова копията и стрелите си. Последното е вярно - мнозина търговци са носили билки и растения  от Шийката на майстерите от Цитаделата, които търсят винаги начин да разберат свойствата и полезността им. Останалото обаче е измислица - езерните хора са си хора, макар и по-дребни, и да живеят своеобразен начин на живот
Каквато и да е истината, твърдят летописите, езерните хора, били управлявани от Блатните крале. Певците ги описват като яхнали лъвогушери и размахали тризъби копия, но очевидно това са небивалици. Били ли са Блатните крале, изобщо крале, както ние разбираме понятие. Архимайстер Ейрон пише,че езерните хора смятали кралете си за първи сред равни, често - за хора, докоснати от старите богове. Това личало по странния цвят на очиет им, дори по способността им да разговорят с животни, както се мълви, че можели и Чедата.
(По -вероятно е Блатните крале да са били превъплъщенци. ИМа основания да се предполага, че няма  превъплъщенци на юг от Шийката и Долината, т.е. там където кръвта на Първите хора е разредена. Разбира се, това не отрича идеята че  Е. х. са се "мешали" с Горските чеда, по-скоро работи за тази хипотеза - бележка моя)
Каквато и да е истината, Рикард  Старк - понякога наричан Смеещия се вълк, заради благия си нрав - убил последния блатен крал, а след това взел дъщеря му за своя жена. Оттогава насетне езерните хора за под власта на Зимен Хребет и в последните векове се превърнал в непоколебими застъпници на Старките, по водачеството на Тръските от Страж Сива вода




Виж целия пост
# 726

Валът и Нощният Страж


Скрит текст:
Нощният Страж е уникален сред Седемте Кралстве, заклетото кралство, което от хилядолетия брани Вала, построено след края на Дългата нощ – зимата продължила цяло поколение. От нея изпълзели Другите и почти сложили край на човешките кралства.
историята на Нощния страж е дълга. Още се разказва за черните рицари на Вала и благородното им призвание. Ала Епохата на героите е отминала отдавна и Другите не са се показвали от хилядолетия (осем – ако вярваме на септон Барт, шест според майстер Дагестан –б.моя) ако изобщо са съществували.
И тъй от година на година Стражът линее. Летописите ни доказват, че това е започнало още преди Завоеванието на Егон и сестрите му. Макар братята на Стража да пазят владенията на юг, с каквото достойнство им е останало, заплахите от Север не идват вече от Другите, от великани, зеленозрящи, превръщенци и останалите чудовища от бабините приказки от легендите. Настоящият врат на Стражът са диваци с каменни брадви и тояги – варвари, които не могат да се сравняват с дисциплинирани войни.
Невинаги е било така. Независимо колко истина има в легендите, видно е, че Първите хора и горските чада (и дори великаните, ако вярваме на легендите) са се бояли от нещо – достатъчно много, за да издигнат Вала. А тази конструкци, колкото и проста да изглежда, с право се числи към едно от чудесата на света. Възможоно е най-ранните основи да са били от камък – майстерите не са сигурни – но сега на стотици левги разстояние се вижда само лед. Езерата наблизо предоставят материалите за Вала. Първите хора изсичали от тях огромни ледени блокове и върху шейни ги влачели до Вала, където ги намествали един по един. Сега, хиляди години по-късно, Валът е висок  над двеста метра в най-високата си част (макар височината му се мени, тъй като следва извивките на терена)
Според легендите и великанит са помагали в изграждането на Вала, като с огромната си сила намествали ледените блокове с голи ръце. Може би има нещо вярно в това, макар историите да придават на великаните много повече сила, отколкото са притежавали. Според същите легенди, горските чеда, които не строели стени, нито от лед, нито от камък, пък помагали с чародействата си. Но както винаги историческата полза е съмнителна.

В Сянката на този лед Нощният страж е издигнал деветнайсет твърдини, който не приличат на никой замък в Седемте кралства. Нямат външни стени, нито каквито и да било укрепления. Самият Вал е предостатъчен, за да спре набези на север, а Стражът настоява, че няма врагове от юг
Най-голямата и най-стара крепост е Нощна Крепост, изоставена от двеста години – колкото повоче намалявали мъжете от Нощния страж, толкова по –труден за поддръжка ставал замъкът. Майстери служили там, преди да бъде изоставен, сочат ясно, че замъкът многократон е бил уголевяна и от първоначалното здание не е останало почти нищо, освен някои от най-дълбоките изби, изсечени в самата скала
Ала през хилядите години на съществуване като главен щаб на Стража, Нощна крепост е събрала в себе си много легенди, някои от които са описани от архимайстер Хармун в „СТражите на Вала”. Най-старото от тези предания е за легендариня Нощен Крал, тринейсетия Лорд Командир, който приел в ложето си чародейка, бледа като труп и се обявил за крал. Тринайсет годин Нощният крал и неговата кралица-труп управлявали заедно, преди  Кралят на Зимат, Брандън Трошача (в съюз с Кралят отвъд Вала, Джорамаун, мълвят някои) да ги срази- ОТпосле името на Нощния крал било изличен от историята.
В Циталедалата майстериет отхвърлят тези истории  - макар всички да приемат, че един от лорд-командирите да се е опитал да създаде свое кралство в най-ранните дни на Стража. Някои додават, че „кралицата-труп” била жена от Могилите, дъщеря на Могилния крал, който по онова време все още разполагал със значителна власт и често се свързвал с гробове и смърт- Нощният крал е ту Болтън, ту Удфърт, ту Ъмбър, ту Флинт, Рони или дори Старк, в зависимост къде ще чуете историята.
Бихме могли да наречем Нощния страо първия военен орден в Седемте кралства. Първостепенната задача на членовете им, е да защитавата Вала и всички са обучени да се сражват. Заклетите братя са обособени в три групи
1.   Стюардите, които осигуряват храна, дрехи и всичко необходимо за воините.
2.   Строителите, които се грижат за Вала и замъците
3.   Рейнджълите, които дръзват да пристъпят в заледените земи,отвъд Вала, за да се сражават с диваците
Водачите са най-опитните офицери на Вала, а сред тях пръв е Лорд Командирът. Той се избира от мъжете на СТража с гласуване. Всеки има право на глас – и най-неукият бракониер, и синът на знатния лорд. Когато някой си спечели по-голямата част от гласовете той служи като лорд-командир до смъртта си. Този обичай е вършил добра работа на Стража, а опитите да бъде премахнат (както котато лорд командир Рънсел Хайтауър се опитал да завещае  Стража на копелето си преди петстотин годин) се оказали неуспешни.
Тъжен, но и неоспорим факт за Нощния страж в днешни дни е западането му. Може би някога е служил за велика цел. Но дори Другите да са къществували, никой вече не ги е виждал от хиляди години и не представляват реална опасност за човечеството. Заплахата с която се сблъсква Стражът, са диваците, отвъд Вала. Ала и те могат да застрашат кралствата на юг, само ако издигнат поредният Крал отвъд Вала, което се случва рядко.
Огромните разходи по поддръжката на Вала и мъжете на него, от година на година стават все по значими. Само три от замъците имат гарнизони, а броят на членовете е една десета от това, което е бил по времето на Егон и сестрите му, но дори така СТражът е бреме.
Някои настояват, че Стражът е подходящ начин кралството да се избавя от убийци, изнасилвачи, бракониери и подобни, а други пък поставят под въпрос идеята на такива хора да се дава оръжие и да се обучават на него.
Нападенията на диваците  с право се считат повече за дразнител, отколкото за реална опасност – мнозина мъдри мъже, смятат че по-добро решение би било северните лордове, да разширят властта си до Вала и сами да ги отблъскват.
Единственото, което поддържа Стража е огромното уважение на същите тези лордове, към него. Голяма част от храната, която спасява Стража от гладна смърт, идва не от Дара, а от ежегодните пратки на северните лордове в знак на подкрепа.


......................

Замъците на Нощния страж
Действащи

Сенчестата кула
Черен  Замък (седалище на лорд командира)
Източен крайморски страж

Изоставени
Западния страж край моста
Смърчов пост
Сив Страж
Каменна врата
Леден хълм
Леденилото
Нощна Крепост
Дълбоко езеро
Краличина порта (някога именувана Снежна порта, но преименувана в чест на кралица Алисан)
Дъбов щит
Горски страж при Вира
Самуров Замък
Ледена порта
Дълга могила
Факлите
Зелен Страж

Нашествието на андалите

Скрит текст:
Андалите идват от земите на Брадвата, на северозизток от днешен Пентос, макар векове наред да са били номадски народ, който никъде не се е установил задълго. ОТ сърцевината на брадвата – масивна издутина в Тръпнещото море – то поели на югозапад и обособили древен Андалос, кралството на Андалите, отпреди да прекосят Тясното море.
Андалос се простирал от Брадвата, до днешното Браавоско крайбрежие, а на Юг – до низините и Кадифените хълмове. Андалите носели железни оръжия и железни доспехи, срещу които племената от тези земи не можели да сторят нищо Едно от племената било на косматите хора – името им е  изгубено, но се споменават в някои пентошки летописи. (Пентосите ги смятат за сродници на хората от ИБ., а историите на хората от Цитаделата, като че ли потвърждават това, макар да не е ясно дали косматите хора са завладели ИБ или са дошли оттам.)
Това, че андалиете ковали желязо, за някои е било свидетелство, че Седемте ги напътствали – че самият ковач ги е научил на изкуството си – така пише и в светите писания. Но по онова време ройнарите били напреднала цивилизация и ни е нужно само да проучим картата, за да се досетим че ранните андали са има контакт с  ройнарите. Тъмна вода и Нойн (веротно е грешка и  става дума за р.Ройн???)  се намират точно на пътя на андалското  преселение, а в Андалос има  останки от ройнарски авантпостове, според норвоския история Доро Голантис. А и не за пръв път някой би научил как да кове желязо от ройнарите. Самите валирианци се научили от тях, макар в крайна сметка да ги надминали.
Хиляди години андалите обитавали Андалос и се множали. В най-старата свещена книга „Седемлъчата звезда” пише че самите седем гордо са крачили сред народа си из хълмовете на Андалос и са короновали Хюгор от Хълма, обещавайки на него и потомците му огромни кралства в чужди земи. За септоните и септите това била причината, андалите да напуснат Есос и да поемат на запад към Весторос, но историята, която Цитаделата ни е открила може да се окаже по-добра причина.
Няколко века докато андалите процъфтявали из хълмовете на Андалос не били закачани.. Но след падането на Стари Гхис започнал мощният завоевателен валириански порив, когато свободната твърд, разрширила границите си в търсене на още роби. Отначало Ройн и ройнарите били буфер. Когато валирианците стигнали до Великата река (Ройн) открили, че трудно ще преминат масирано през нея. Драконовите господари нямали проблем, но пешите и конни войски били обезсърчени от ройнарската съпротива, понеже ройнарите вече били толкова могъщи колкото и Стари Гхис, в дните си на величие. Години наред между валирианците и ройнарите имало примирие, но то защитавало андалите само донякъде.
При устието на Ройн валирианците основали първата си колония. Там някои то най-богатите хора от свободната твърд издигнали Волантис, за да се възползват от богатствато, плаващо от Ройн, от Волантис завоевателните им сили прекосили реката с огромната численост. Оначало андалите се опитали да се сражвата с тях, а ройнарите може би дори им помагали, но валирианският устрем бил неудържим.
Затова вероятно андалите са предпочели бягството пред неизбежното робство. Отеглили се към Брадвата, откъдето някога били дошли, а когато и там не намерили отсрочка, продължили още по на север и на запад, докато не стигнали морето. Някои от тях, може би са се предали на участта си там, други вероятно са дали последен отпор, но най-значителната част сковали кораби и отплавали през Тясното море към земите на във Вестерос.
Валирианците осуетили обещанието на Седемте в Есос, но във Вестерос андалите били свободни. Бягството и конфликтът разпалили ревностната вяра на андалските воини  и те изрязали в плътта си седемлъчата звезда, като се врекли в кръвта на Седемте да не познаят покой, докато не основат кралства и в Земите на Залеза. Успете им  дали ново име – „Реш андали” – Земята на андалите, както я наричат дотраките
Сред септони, трубадури и майстери има единодушие,  че първият пристан на андалите бил на Пръстите, в  Долината на Арин. Навред из скалите, в каменните стъпала е издълбана седемлъчата звезда – обичай, който лека-полека отпаднал с напредъка на андалския поход.

..........................

Според стара Пентошк легенда, андалите избили лебедовите девици, които примамвали пътешествениците към Кадифените  хълмове, източно от Свободния град.. Герой, който пентошките певци наричат Хуко, предвождал андалите по онова време – там той убил седемте девици, не заради греховете им, а като жертвоприношение на боговете си. Някои майстери отбелязват, че Хуко, може да е вариация на Хугор. Но още повече отколкото във Вестерос легендите на Изтока трябва да се слушат с недоверие. Твърде много разказвачи са кръстосвали тези земи. Твърде много разкази и легенди са смесили източниците си.
-..................................
Трубадурите възпяват андалския герой Артис Арин, като възседнал крилат сокол, за да срази Грифонския крал, при Копието на великата, и така основал кралски род Арин. Това разбира се са наивни бръщолевения, замесване на истинската история на рода Арин с легенди от Епохата на героите. Всъщност кралете от рода Арин, просто изместили Върховните крале от дома Ройс.
Когато овладели Долината андалите се обърнали към останалия Вестерос и се излели през Кървавата порта. В последвалите войни андалските нашественици си основали малки кралства от старите владения на Първите и се сражвали  не по-рядко един с друг, отколкото със заварените си врагове.
Във войните при Тризъбеца, твърди се не по-малко от седмина андалски крале се обединили срещу последният истински крал на Реките и хълмовете, Тристифер Четвърти, и го победили в стотната му битка, както пеят трубадурите.Наследникът му Тристифър Пети не успял да защити наследството на баща си, и кралството му било покорено от андалите.
В същата епоха един Андал, когото андалите помнят с името Ерег  Родоубиеца, се натъкнал на огромния хълм Хайхарт. Там под закрилата на Първите хора, горските чеда се грижили за могъщите язови дървета., които окръжавали  върха му, (трийсет и девет според архимайстер  Ловрент в ръкописа му „Древни места на Тризъбеца”) Когато воините на Ерег понечили да отсекат дърветата, Първите се сражавали с за тях редом с горските чада, но мощтта на андалите била твърде голям Въпрекият храбрият опит на чедата и Първите да защитята свещения си лед всички загинали. Според разказвачите, призраците на чедата още блуждаят из хълма нощем. Жителите на Речните земи до днешен заобикалят мястото отдалеч.
Макар името на Ерег да е едно от най-зловещите в древните ни история., понякога се питаме дали наистина е съществувал. АРхимайстер Перестан предлага друго обяснение: Ерег би могло да е преиначена андалска титла, а не име на човек. Перестан в своите „Размисли върху историята” стига дори още по-далеч и споменава, че безименният андалски главатар е отсякъл дърветата на Хайхарт, по поръчение на речен крал, който използвал андалите като наемници.
Подобно на Първите хора  преди тях, андалите се оказали люти врагове на горските чеда. На андалите горските чеда им се стрували странни създания, кланящи се нас транни богове, и ги прокудили от лесовете, които някога Мирът им бил осигурил. Слаби и потънали в изолация през годините, чедата вече не разполагали с предимставата, които имали преди срещата с Първите; И това, което Първите така и не могли да сторят – да изличат Чедата – андалите направили скоропостижно. Част от чедата може би са успели да избягат към Шийкат, където да намерят закрила сред мочурицащата и наколните си домове, но дори да са стигнали дотам от тях не е останала след  (освен ако не примем че Блатните хора не са от тяхната кръв – б.моя)- Вероятно както пишат  някои хроникьори, част от тях са оцелели на Острова на ликовте, под закрилата на зелените човеци, които андалите не успели да унищожат. Но и за това няма сигурни доказателства.
Така или иначе, малкото останали чеда се изпокрили или измрели, а Първите хора губели война след война
Клановете от Лунните планини очевидно са потомци на Първите хора, които не прегънали коляно пред андалите и били изтикани във възвишенията. Освен че има някои прилики между техните обичаи и тези на диваците отвъд Вала – крадене на невести, упорита найсточивост да се управляват сами и т.н. –а диваците неизменно произхождат от Първите
и кралство след крластво от  андалските нашестневици. Сраженията и конфликтите били безчет. И накрая – всички южни кралства преклонили глава. Подобно на някои от първите в Долината и тук имало такива, които се предали на андалите и дори приели Вярата на Седемте. Често андалите взимали съпругите и дъщерите на покорените крале, за да укрепят правото си на власт. Защото въпреки всичко Първите хора били значително по-многобройни от андалите и не можели просто да бъдат изтикани. Това че немалко южняшко замъци още имат лесове на боговете и издълбани язови дървета насред тях, се дължи на ранните андалски крале, които преминали от завоевание към утвърждаване на властта и избягвали конфликтите на верска основа
Дори железнородените, свирепите, кръстосващи моретата воини, които навярно отпърво се смятали в безопасно на островите си, паднали под напора на андалите. Макар че им трябвали хиляда години, за да обърнат поглед натам андалите го сторили с подновен плам. Те помели островите и сложили край на рода на Урон Червената ръка, който хиляда години властвал на островите с меч и секира.
Майстер Херег пише в „История на Железнородените”, че отначало новите андалски влатедели се опитали да наложат Седемта на железнородените, но те ги отрекли. Вместо това позволили на Седемлъчата звезда да съществува редом с Удавения бог. Както и на континента андалите започвали да се женят за дъщерите и съпругите на железнородените и да им правят деца. Но за разлика от континента вярата им не хванала корен – нещо повече разклатила се дори сред андалските домове. След време Удавеният бог останал едновластен господар на Железните острови и едва няколок рода запазили спомена за Седемте.
Единствено и само Северът устоял на андалите, благодарение на непроходимите блата край Шийката и древната крепост на рова Кайлийн. Числеността на унищожените при Шийката андалски армии трудно може да се пресметне – и така Кралете на зимата запазили властта си през следващите векове.


Възходът на Валирия
Скрит текст:
Докато Вестерос се възстановявал от Дългата нощ в Есос назрявала нова сила. Този огромен континент, простиращ се от Тясното мое, до митичното Нефритено море, и далечен Ултос, изглежда е мястото където възникнала цивилизацията, каквато я познаваме. Първата от тези цивилизации (ако нямаме предвид съмнителните претенции на Карт, юай тайските легенди за Великата империята на зората и трудноустановимите факти относно легендарния Асшаи) e започнала в Стари Гхис, град построен на раменете на роби. Основателят на град, Граздан Велики, е толкова почитан, че мъжете от робовладелческите семейства още се кръщават на него. Той, според най-старите летописи на гхискарите е създал застъпващите се легиони, с високите щитове и три копия,  първите военни формирования, сражаващо се като дисциплинирано цяло. Стари Гхис и армията му колонизирали околните земи, а после завладели съседит си. Така се родила първата империя и векове наред тя властвала безусловно.
Тези, които сложил край на империята на Стари Гхис, но не и на порядките им, произлезли от големия полуостров срещу Робския залив. Стъкави там сред огромните вулканични скали, на име Четиранайсетте пламъка, били валирианците, които се научили да опитомяват дракони и ги превърнали в най-страховитото оръжие на войната познато в света. Самите валирианци тъвърдят за себе си, че произхождат от драконите и са сродници на създанията, които контролират.
Във  фрагментите останали от „Свръхестествена история” на Барт, септонът явно е проучиб различни легени за произхода на драконите и как валирианците са се научили да ги контролират. Самите валирианци твъдели, че са драконите са деца на Четиринайсетте пламъка, а в Карт вярвали, че някога в небето имало втора луна. Един ден Слънцето я овъглило и тя се спукала като яйце, а от нея се спуснали милиони дракони. В Асшаи историите са много и си противоречат. Според някои текстове – до един невероятно древни -  драконите дошли от Сянката, мястото където всичките ни познания ни изоставят. Народ тъй древен, че си намал име, който пръв опитомил драконите в Сянката ги довел във Валирия, научил и валирианците да правят същото и си заминал.
Ала ако тези първи хора  от Сянката са опитомили драконите, защо не са предприели завоевания, като валирианците? По-вероятно историята на валирианците е  най-достоверна. Но някога във Вестерос, дълго преди да дойдат Таргариените, също имало дракони., както ни подсказват собстевните ни легенди и летописи. Ако Четиринайсетте пламъка са дали само началото на драконите, но би трябвало оттам да са се разпространили из голяма част в познатия ни свят, преди да бъдат опитомени. За това всъщност има доказателства – открити са драконови кости, далеч на север чак до Иб, а на юг – до  джунглите на Сотьорс. Но валирианците ги впрегнали и подчинили, както никой друг
Красотата на валирианците – с бледосребристите или бледозлатистите им коси и очи в отсенки на лилавото, неповторими сред други народи – е добре известна, и често се привежда като доказателство, че валирианците не са от същата кръв като други народи.  При все това някои майстери забелязват, че при животните чрез по-внимателен разплод човек може да получи нужните му резултати, а изолирани населения, често показват удивителни разлики,от това което считаме за обичайна. Това е по-вероятен отговор, на загадката за валирианския произход, макар да не обяснява близостта с драконите, на която тези с валирианска кръв очевидно са били способни.
Валирианците нямали крале, а се наричали Свободната твърд, защото всеки притежател на земя имал глас в управлението. Наричали се архонти, за да помагат в управлението, като земевладелците ги избирали между себе си и то само за определеон време. Рядко, макар и не нечувано било, Валирия да се управлява от едно-единствено стопанство. Петте големи войни между Свободната твърд и Стари Г’хис, когато светът бил още млад са легендарни –пожарища, завършили и петте пъти с победа за валирианците. В края на петата, последна война, те се уверили, че шеста няма да последва. Древните тухлени стени на СТари Гхис, издигнати някога от Граздан Велики, бил сринати със земята.
Колосалните пирамиди, храмове, и домове, били окъпани в драконови пламъци. Полята били засети със сол, вар и черепи. Мнозина гхискари били изклани, а други загинали, роби на валирианците. Така гхискарите се превърнали в част от новата Валирианска империя, а след време забравили езика на Граздан и научили Валирианския. Така падат империи, а други се въздигат.
Останалото от Стари Гхис е незначително – няколко града като циреи върху Робския залив и още един, който претендира, че е въздигналият се наново Стари Гхис. След като Ориста връхлетяла върху Валирия, градовоте от Робския залив успели да отхвърлят валирианските окови и започнали да се управляват наистина сами, вместо да се преструват. Останалите гхискари бързо подновили търговията с роби – мака вече да си ги набавяли не чрез завоевания, а с пари, а след това ги развъждали.
„Труд и тухли са съградили Ащапор, от тухли и кръв е народът му” казва старата поговорка за червенотухлените стени на града и пролятата от хиляди роби кръв, които са живели, работили и умирали,  за да го съградят. Управляван от мъже, назовали се Добрите господали, Ащапор е най-известен с ъс своите воини-евнуси – Неопетнените, обучавани от деца да са безстрашни и да не чувстват болка. Ащапорците претендират, че това са вързодените, застъпващи се легиони на Старата империя, но онези мъже са били свободни, а Неопетнените не са. За Юнкай, жълтия град, колкото по-малко кажем, толкова по-добре, защото е място на дълбока поквара. Мъжете, които го управляват се наричат Мъдрите господари и са затънали в корупция продавайки робиин за постелята, момчета за блудство и по-лошо.
Най-силният от градовете по Робския залив е древният Мийрийн, но и той като останалите два се крепи едва-едва, а населението му е частица от някогашното в апогея, на Старата империя. Зад стените му от многоцветни тухли се таи безкрайно страдание, защото Великите господари на Мийрийн обучават робите си да се бият и умират за тяхна собствена наслада в прогизналите от кръв бойни арена на града
И за трите града се знае, че плащат налог на преминаващите халазари, вместо да ги срещнат в битка, но пък дотраките доставят много от робите, които гхискарите отглеждат и продават – роби, които взимат от многобройнитие  завоевания на дотраките и ги продават по пазарищата за плът в Мийриън, Юнкай и Ащапор
Най-жизненият от гхискариките грасове е и най-малкият, и най-новият, но не по-малко горд претендент за величие. Нови Гхис, оставен сам на острова си. Там господарите са сформирали железни легиони, наподобяващи тези на Стари Гхис, но за разлика от Неопетнените, тези мъже са свободни, като воините на Старата империя


Войната на Гарин Велики

Скрит текст:
Последното значимо преселение към Вестерос се случило много след идването на Първите хора  и андалите (около 600 преди Завоеваванието – з сравние Първите хора дошло преди около 8000/6000 г. пр. Завоеванието – бел.моя) След края на Гхискарските войни драконовите господари на Валирия обърнари взор на запад, където растящото влияние на свободната им империя срещнало тях и колониите им  с народите около р.Ройн.
Ройн, най-могъщата река в света и многото и протоци, кръстосват по-голямата част от Есос. По поречията им се зародили цивилизации и култура, не по-малко значими от Стари Гхис. Ройнорите които дължали благоденствието си на реката я нарекли Майка Ройн.
Риболовци, търговци, учители, учени, дърводелци, камоноделци и ковачи, те издигали китни села и изящни градове: започнали от изворите на реката и стигнали до устието й, всяко поселение – по-красиво от предишното. Издигнали Гоян Дрох  насред Кадифените хълмове, с горичките и водопадите му. Ар Ной – по б,еговете на Койн, с чертозите от зелен мрамор; Светлия Сар Мел – града на цветя; обгърнатия от морето Саройq с каналите и соленоводните му градини; и накрая – Кроян, най-величав от всичи, Града на Пировете и неговия Палат на любовта.
Изкуствата и музиката процъфтявали в ройнарските градове, а според преданията хората там имали своя собствена магия – магия от водата, много различна от валирианските чародейства, оплетени от кръв и огът. Макар и обединени от родство, обща култура и Реката Майка, ройнските градове ревностно пазели независимостта и всеки си имал собствен принци...или принцеса – сред речните народи жените живеели на равна нога с мъжете.
Макар и поначало мирен народ ройнарите можели да бъдат страховити, когато гневът им бъде събуден, както не един андалски завоевател научил за свое нещастие. Ройнският войн, облечен в броня от сребристи плочки с шлем във формата на риба глава, с дългото си копие и щит от коруба на костенурка, всявал страх у всеки враг. Говори се, че самата Майка Ройн нашепвала на чедата си, за всяка опасност; че ройнските принцове владеели странни неестествени сили; че ройниските жени се сражавали също толкова яростно, колкото и мъжете и че градовете им били закриляни от „водни валове” които се издигали и потапяли секи неприятел.
Векове наред ройнарите живеели в мир. Макар много нецивилизовани племена са се спотайвали в хълмовете и лесовете край Майка Ройн, те добре знаели, че не бива до безпокоят речният народ. Ройнарите пък не били показали завоевателни амбиции – реката била техният дом, техният родител, техният бот и малцина искали да живеят далеч от звуците на  вечната й песен.
Когато след края на Петата Гхискарска война приключенци, изгнаници и търговци от свободна Валирия достигнали в странстванията си отвъд Земите на Дългото лято, ройнските принцове отначало ги приели радушно, а жреците им обявили, че всеки е добер дошъл  до сподели даровете на Майка Ройн.
Докато обаче тези валириански авантпостове се разраствали в градчета, а после- в градове, някои ройнари започнали да съжаляват за благосклонността на предците си. Дружелюбността отстъпила мястото на вражди, особено в долното поречие на Ройн, където древният Сар Мел и крепостният валириански Волон Терис се изправили един срещу друг на двата бряга, както и по крайбрежието на Лятнто море – там свободният Волантис, скоро влязъл в  съревнование с прочутият пристанищен град Сарой, като всеки един от тях владеел по едно от четирите пристанища на Майка Ройн.


Разприте между жителите на тези градове скоро зачестили и се разгорещили. Дали началото от поредица от краткотрайни, но кървави войни. Най-напред на бойното поле се срещнали Сар Мел и Волон Терис-. Според преданията сблъсъкът започнала, когато валирианците уловили в мрежите си и посекли една от гигантските костенурки, който ройнарите наричали Старците от реката и тачели като свято Съпрузи на самата Майка Ройн. Първата война на костенурките продължила по-малко от месец. Сар Мел бил опожарен при един от набезите срещу него. - ала все пак победил когато ройнарските водин магове призовали силата на реката и наводли Волон Терис. Придошлите води отнесли половината град, ако можем да вярваме на историите.
Последвали обаче още войни: Войната на тримата принцове, Втората война на костенурките, войната на рибарите, Солената война, Третата война костенурките, Войната при езерото на камите, Войната на подправките и още твърде много за да ги опишем тук. В тези конфликти валирианците нерядко излизали победители. Принцовете на Ройн, горделиви и независими се сражавали сами, а валирианските колонии си помагали, като при нужда дори зовели за помощ метрополията си. „История на ройнските войни” на Белдекар ненадминато добре описва тези конфликти, обхванали почти два века и половина.
Поредицата от стълкновения достигнала кървава кулминация преди хиляда година, по време на Втората война на подправките, когато трима валириански драконови господари се присъединили към сродниците си във Волон Тис, завладели, плячкосали и унищожили Сарой, знаменития град – пристанище на Лятното море. Воините му били изклани, децата –отведени в робство, а гордият град от розов мрамор – опожарен.
Волантинците посипали димящите развалини със сол, за да не се възправи Сарой никога повече.
Пълното опустошение на един от най-богатите и прекрасни ройнски градове, поробването на народа му – всичко това смаяло и потресло останалите ройнски принцове.
- Ще заробят всички ни, ако не се обединим пред тях – заявил най-влиятелният сред принцовете – Гарин от Кроян. Този пълководец призовал равните нему да сложат началото на всеобщ съюз и да отмият всяка валирианска следа от валириански градове по реката
Срещу него се обадила само принцеса Нимерия от  Ни Сар
- В тази война нямаме надежда да тържествуваме  - предпупредила тя, ала гласът й не се чул  сред този на останалите принцове., които се врекли на Гарин. Дори воините от Ни Сар, жадували за битки, тъй че Нимерия нямала избор и се присъединила към съглашението.
Скоро пред Кроян събрала най голямата армия, която Есос някога бил виждал, под командването на принц Гарин . Според  Белдекар, воините наброявали четвърт милион. От изворите на Ройн, та чак до множеството устия, всеки  годен за битка мъж грабнал меч и щит и се упътил към Града на пировете, за да се влее във великото начинание. Стига армията да стои близко до Майка Ройн – обявил принцът няма защо да се боят от дракони – собствените им водни магове щели да ги пазят от огъня на свободна Валирия.

Гарин разделил  войнството си на три части – една на източния брят, една на западния, а по водите между тях, заплавала огромна флотилия, която разчиствала от вражи кораби реката. ОТ Кроян принц Гарин повел множеството си надолу по течението, унищожавайки всяко селище, град и аванпост и помитайки всяка съпротива.
Пре Селторис спечелил първото си открито сражение, където прекършил тридесет хилядна валирианска армия и завладял града. Същата участ чакала и Валисара. При Волон Терис се озовал срещу сто хиляди воини, сто бойни слона и трима драконови господари. И там тържествувал, ако и с цената на големи жертви. Хиляди изгорели до смърт, но и хиляди си спасили в плитчините на реката, откъдето маговете избивали  с мощни водни струи драконите на врага. Ройнските стрелци повалили два от тях, а третият отлетял ранен. След свършека на битката Майка Ройн, разярена се надигнала и погълнала Волон Терис. Отпосле именували принца победител Гарин Велик и според преданията писанията всички могъщи владетели треперели пред него- Вместо да излязат на брат волантинците се укрили зад Черните стени и поискали помощ от Валирия.
И драконите дошли. Не три колкото надвил принц  Гарин при Волон Терис, а триста, или дори повече, ако вярваме на достигналите до нас хроники. Срещу пожарищата им ройнарите нямали шанс. Десетки хиляди изгоре, а още толкова се втурнали в реката – с надежда Майка Ройн да ги спаси...и се удавили в обятията й. Някои летописци настояват – тъй горещи били пламъците, че водите на реката кипнали и се превърнали в пара.  Заловили Гарин Велики и го принудили да гледа как народът му страда заради неподчинението си. Воните му обаче не получили подобна милост. Волантинците и валирианските им сродници започнали сеч – толкова много ройнари загинали, че според преданята великото волантинско пристанище се обградило в червено, докъдето простирал погледът. След това победителите прегрупирали силите си и поели на север по реката и се отправили към Кроян, града на принц Гарин.
Заключен в златна клетка – затвора отреден му от драконовите господари – Гарин бил отведен до града на пировете, за да стане свидетел на гибелта му.
При Кроян окачили клетката, навръх стените за да не пропусне принцът нито миг от пороблението на жените и децата, чиито братя и съпрузи загинали в доблестната му, ала безнадеждна война...Ала принцът според преданията, хвърлил проклятие върху завоевателите, призовал Майка Ройн да отмъсти за децата си. И тъй още същата нощ Ройн придошла неочаквано и по-яростно отколкото някой можел да си помисли. Спуснала се гъста, зловонна мъгла и валирианците започнали да измират от сива люспа (Поне дотолкова историята е вярна: Ломас Дългата крачка споменава в летописите си потъналите руини на Кроян, задушаващите го мъгли и мръсни води, и как заблудени пътници, заразени със сива люспа, бродят из развалините и грозят останалите преминаващи под срутения Мост на бляновете)


Десетте хиляди кораба на Нимерия
Скрит текст:
По горното поречие, в Ни Сар, принцеса Нимерия скоро получила вестта за смазващото поражение на Гарин и пороблението на народите от Кроян и Сар Мел. Същата участ очаква и нейния град – осъзнала тя. Затова събрала всички кораби, останали на Ройн, и малки, и големи, и ги напълнила с толкова жени и деца, колкото можели да поберат. (защото почти всички годни мъже тръгнали с Гарин и загинали) Повела опърпаната си флотилия по реката, покрай сринати, димящи градове и поля, заедно с мъртво, през води, затлачени от трупове. За да избегне Волантис и войнството му, тя избрала един от по-старите канали на реката и излязла в Лятното море, където някога била Сарой.
Легендите, че Нимерия поела в морето с  десет хиляди кораба, за да търси дом, оттатък дългата ръка на Валирия и драконовите владетели.Белдекар предполага, че числеността им е завишена драматично, може би дори десетократно.  Различни хроникьори предполагат други числа, но корабите на Нимерия никога не били преброени. Можем да бъдем сигурни, че са били много. Повечето били речни съдове: малки лодки, гондоли, рибарски лодки, търговски галери, увеселителни шлепове, дори салове, претъпкани с жени, деца и старци. Едва един от десет съда можел да издържи мореплаване, твърди Белдекар. Пътуването на Нимерия било дълго и тежко. Повече от сто кораба потънали в първата буря, която ги връхлетяла. Поне още толкова поели наобратно и били пленени от волантински робовладелци . Други изостанали или се отклонили и никой повече не ги видял.
Остатъкът от флотилията се довлякъл през Лятното море до Островите на Базилиска. Но там ги посрещнали корсарските крале от Секирата, Нокътя и Виещите планини, които, помирени достатъчно задълго, се спуснали връз ройнарите с огън и меч, опожарили няколко десетки кораба и отвели стотици в робство. След това корсарите предложили на ройнарите да се заселят на Жабешкия остров, стига да се откажат да плават, и да изпращат всяка година на всеки от кралете по трийсет девици и хубави момичета като налог.
Нимерия отказала и отново поела на път, надявайки се са намери убежище сред изпаренията на сотьороската джунгла.Някои се заселили на нос Базилиск, други – покрай покрай искрящите зелени води на Замойос, сред плаващи пясъци, крокодили и гниещи полупотопени дървета. Смелата принцеса Нимерия, останала  с корабите си в Заметар, гхискарска колония, изоставена от хиляда години, о останалите поели нагоре по реката, към великанските руини на Юин, свърталище на трупояди и паяци.
В Сотьорос се намирали съкровища  - злато, скъпоценни камъни, рядка дървесина, екзотични кожи, странни плодове и подправки, но ройнарите не процъфтели там. Тегнещата влага и жегата ги подтискали, а рояците жилещи насекоми принасяли болест сред болест: зелена треска, танцуваща чума, кървав цирей,, гнойни възпаления, сладка плесен. Най-младите и най-възрастните се оказали особено податливи. Дори плацикането из реката подканяло смъртта, защото Замойос гъмжала от пасажи от хищни риби и малки червеи, които снасяли яйцата си в телата на плуващите. Два от новосъздадените градове на нос Базилиск били нападнати от търговци на роби. Жителите им били изклани или отведени  с вериги.  Юйнците пък трябвало да се отбраняват от ивичестите трупояди, прииждащи от дълбините на джунглата.
Повече от година ройнарите се опитвали да оцелят оцелят в Сотьорос, докато един ден кораб от Заметар пристигнал в Юин и открил, че всеки мъж, жена и дете в този порутен, обхождан от призраци град, бил изчезнал. Тогава Нимерия отново сбрала народа си и корабите отново вдигнали платна.


Виж целия пост
# 727
Егон IV Недостойният 172-184
https://awoiaf.westeros.org/index.php/File:AEGON_IV.jpg
Скрит текст:
След смъртта на баща си Визерис Втори през 172 Егон Четвъртият с това име най-сетне получил трона, за който жадувал още от момче. Като млад бил красив, умел с копието и меча, добър ловец и соколар, обичал да танцува, бил най-умният принц и всички му се възхищавали за острият ум. Ала имал един голям недостатък. Не умеел да управлява себе си. Сладостратието, лакомията, щенията му – владеели го изцяло. Вече на Железния трон той започнал жалкото си царуване с  малки компромиси в името на удоволствието, но след време апетитите му не познавали граници, а покварата го подтикнала към дела, чиито последствия преследвали кралството поколения наред.  „Енис бил слаб, а Мегор – жесток – пиш Кает – Егон Втори пък бил алчен за власт, нито един крал преди или след Егон Четвърто не си е позволил такова безотговорно царуване (сколонен съм да не се съглася – имаме и Ерис Лудия Крал – бележка моя.)”
Егон скоро изпълнил двора си с мъже, подбрани не по благородство, честност или мъдрост, а по това дали могат да го развличат и ласкаят. А жените в двора пък трябвало да могат същото, като и да му позволяват да утолява страстите си с тях. Често по прищявка той отнемал нещо на някой благороден дом, за да го даде на друг, както нехайност стторил, като си присвоил високите хълмове наречени Циците, и от дом Бракън и после ги дал на Блекууд. В името на щенията си раздавал наляво и надясно безценни съкровища, например както когато дал на Ръката си лорд Бътуерел драконово яйце в замяна на достъп до ложетата на трите му дъщери. Лишавал мъже, от полагащото им се наследство,  когато му се искало да го притежава, както се говори, че стори след смъртта на лорд Плум (Слива).
Колкото до простолюдието, царуването му навярно било източник на клюки и увеселение. За лордовете, които не се застоявали в двора и нито не искали Егон да се възползва от дъщерите им, може би отстрани изглежда силен и решителен, своенравен, но като цяло безвреден. Ала за онези от кръга на приближените му бил твърде изменчив, твърде алчен и твърде жесток – и затова опасен
За Егон Четвърти пише, че никога не спял сам и не броял нощтта за свършена, ако не я прекара с жена. Задоволявал плътските си желания с всякакви жени:  и с най-благородните принцеси, и с най-неугледните проститутки, като сякаш не правел разлика. В последните години той твърдял, че е преспал с поне 900 жени (точният брой му убягвал), но истински обичал само денет (Кралица Нерис, сестра му, не била сред тях.)Деветте му любовници идели отблизо и далеч, а някои му родили  и деца, но всяка ( с изключение на последната) била отпращата след като кралят се уморил от нея. Но едно от тези деца дошло от жена, която не била сред любовниците му : принцеса Даена Непримиримата;
Кръстила го Демон, защото принц Демон някога бил чудото и ужасът на времето си – по-късно хората приели това като предзнаменование  за новороденото момче. Пълното му име, когато се родил през 170 след З. Било Демон Реки (бъдещия  Демон/Деймън Блекфир – бележка моя)  Даена отказва да назове бащата, но имало подозрения, че е Егоно. Възпитаван в Червената Цитадела, Красивият Демон бил обучен от най-мъдрите майстери и най-добрите оръжейници, включително от Куентин Бол (чети  „Рицарят” – негов потомък е сред хората на Егон II), свирепият рицар, когото наричали Огненот кълбо. Демон обожавал да борави с оръжия и напредвал с огромни стъпки. Мнозина виждали у него войн, наследник на Драконовия рицар.Крал Егон го посветил в рицрство на дванайсет, когато спечелил турнира за скуайъри (и така той станал най-младият рицар спечелил шпорите си в епохата на Таргариените, изпреварвайки Мегор Първи) – и така шокирал и придворните си, и съветниците си, и всичките си роднини, като му връчил и Блекфир, меча на Егон Завоевателя, както и земи и други почести. Оттогава Демон се зовял Блекфир.
Кралица Нерис – едничката жена с която Егон преспивал само по задължение – била набожна, макар и крехка, все неща, които не се нравели на краля.  И раждането се оказало изпитание за Нерис.  Кого принц Дерон се родил през 153 Майстер Алфорд предупредил, че още една бременност ще я убие. Нерис рекла на брат си  „изпълних дълга си към теб и ти дадох наследник. УМолявам те оттук нататък да живеем като брат и сестра” А Егон отвърнал  „Това и правим”. Той настоявал сестра му да изпълнява съпружеските си задължения до остатъка от живота си.
Проблемите между тях се задълбочили, заради принц Емон, брат им, неразделен с Нерис още от дете. Всички виждали неприязънта на Егон към благородния му, славен брат, а кралят се наслаждавал да показва пренебрежението си към Емон и Нерис, винаги когато можел. Дори след като Драконовия рицар загинал, за да го защити, а кралица Нерис- в родилното ложе, крал Егон не сторил нищо, за да почете паметта им.
Препирните между близкте му станали още по-жестоки, когато синът му Дерон порастнал достатъчно за да изрязява свободно мнението си- В „Житияга...” Кает дава да се разбер, че фалшивите обвинения на изневяра на кралицата, които отправил съм Моргил Хастуик, били подкладени от самият крал, макар Егон да го отричал. Тези обвинения били отхвърлени в съд с двубой, когато сър Моргил загинал от ръката на Дракония рицар; И не било съвпадение това, че скандалът се разразил точно докато Егон и принц Дерон спорили отново плановете на краля да започне непровокирана война с Дорн. Също тогава за първо (но не и за последен) път Егон заплашил да посочи някое от копелетата си за престолонаследник, вместо Дерон
СЛед смърта на брат му и кралица Нерис, кралят започнал да подхвърля едва прикрити намеци за предполагаемо извънбрачния си син – а смеел само защо Драконовия рицар бил мъртъв. Придворните блюдолизци повтаряли думите му и клеветата се разпространила. В последните години на Егон Четвърни основното препятствие пред безчинствата на управлинието му, бил принц Дерон. Някои лордове виждали лесна възможност за почести, титлии земи, които получавали, като обещавали удоволствия на все по-затлъстяващия ненаситен крал. Други, които осъждали делата му, започнали да се събират около принц Дерон – въпреки заплахите, клеветите и безвкусните си шеги, кралят така и не се открекъл от сина си- А защо – сведенията се различават. Някои предполагат, че в някаква закърняла част от съзнанието му още била останал капчица чест, или поне свян. Ала най-вероятни е знаел, че ще си навлече война на кралството, защото съюзниците на Дерон – сред тях и принцът на Дорн – биха се вдигнали в негова подкрепа.  Навярно затова  Егон обърнал вниманието си към Дорн, използвайки омразата към дорнците, която още тлеела в покрайнините, Бурните земи и Предела, за да подстрекае част от съюзниците на Дерон срещу най-силните му поддръжници.
За щастие на кралството плановете да нахлуе в Дорн през 174 се оказали пълен провалц Макар Негово Величество да построил огромна флотилия, възнамерявайки да успее със същата стратегия като на Младия драко, тя била потрошена и разпръсната от бури по пътя към Дорн.
Това обаче не била най-голямата глупост замислена от Егон Четвърти по време на мъртвото в зародиш нашествие в Дорн. Той се обърнал за помощ към съмнителните пироманти от древната Гилдия на алхимиците, заповядал им да му „построят дракони” Тези чудовищни приспособления от желязо и дърво, оборудвани с  помпи и плюещи струи от адски огън, може би са щели да помогнат в някоя обсада. Но Егон предложил да влачат машините през Пътя на костите, толкова стръмен, че дорнците били изсекли стъпала.
Но и дотам не могли да стигнат, защото първият от драконите лумнал още в Кралския лес, далеч от Пътя на костите. Скоро и Седемте изгорели. Стотици мъже загинали в пламъците, изгорена била една четвърт от Кралския лес. А кралят се отказал от амбициите си за Дорн и никога повече не ги споменал
Управлението на Егон Недостойния свършило през 184 г след З., когто бил на четирисет и девет. Бил отвратително затлъстял и едва ходел, а някои се чули как последната му любовница – Сереней от Лис, майката на Шиера Морската Звезда – търпяла ласките му. Смъртта му била отвратителна, тялото му – подпухнало и отпуснато, тъй че не можел да се надигне от ложето си, а крайниците му гниели, гъмжащи от месни червеи. Майстерите твърдели, че никога не са виждали нещо подобно, а септоните го обявили за божие възмездие. Давали на Егон маково млечице, за да притъпят болката му, но иначе не могли д стоят нищо друго.
Последното което направил, преди да умре и в това всички хроники са съгласни, било да напише завещанието си. И в него била най-лютата отрова, която кралството познавало – узаконил всичките си извънбрачни деца, от най-незначителните до Великите копелета – синовете и дъщерите му от жени от знатни домове.  Десетки от извънбрачните му деца така и не били признати за такива – завещанието не значело нищо за тях. За признатите копелето то значело много. А за кралството значело пет поколения на кръв и огън.

Деветте държанки на Егон Четвърти Недостойния (изброил съм само първите 4)


Скрит текст:
Лейди Фалена Стоукърт
(десет години по-голяма от краля)

Лейди Фалена го направила мъж през 149 г, когато бил на четиринайсет. Когато един кралски гвардеец ги открил в леглото принц Визерис омъжил Фалена за Лукас Лотсън и убедил Егон Втори да го именува лорд на Харънхъл, за да отрати Фалена от двора. През Следващиге две години Его често посещавал Харънхъл.
Деца при Фалена – нито едно признато

Мегет (Веселата Мег)
(млада, пищна съпруга на ковач)
Докато минавал през Тържището през 155 г на коня на Егон му паднал подкова а като потърсил местния ковач, забелязал младата му съпруга- Откупил я от мъжа и за седем златни дракона (и страха от сър Джофри Стонтън от Кралската гвардия) Мегет получила къща в Кралски Чертог. Двамат с Егон  дори се „венчали” на тайна церемония, а един глумец играел ролята на септон. Мегет родила на принца четири деца за четири години. Принц Визерис отново сложил край на това, върнал Мегет на съпруга й, а дъщерите й поверил на Вярата. След по-малко от година Мег била пребита до смърт от ковача.
Деца от Веселата Мег – Алисан, Лили, Уилоу, Роузи


Лейди Касела Вайт
(Дъщеря на дорнски лорд)

След като Слънчево копие било подчинено, Егон изпроводил заложниците събрани от краля до Кралски Чертог. Сред тях била и Касела Вайт, слаба девойка, зеленоока, със светлоруса коса, която станала  „заложница” на Егов в собствените му покои. Когато дорнците се разбунтували и убили крал Дерон, всички заложници трябвало бъдат убити, а Егон – вече отегчен от нея, а върнал при останалите. Само че новият крал Белор, помилвал всички затворници и лично ги върнал в Дорн. Касела никога не се омъжила и до дълбока старост я владеела заблудата, че е едничката любов на Егон и че той ще я повика при себе си. Деца от Касела Вайт – няма


Белгере Отис
(Черната перла на Браавос)

Контрабандист, търговец, понякога пират , капитан на „Вдовишщи вятър” дете на дъщеря на Браавоски търговец и пратеник от Летните острови. След като Нерис забременяла, а после едва не умряла през 161 крал Белор изпратил Егон на дипломатичесак мисия. Хрониките от онова време предполагат, че е било просто оправдание да отпрати Егон по-далеч от Нерис, за да се възстанови от тежкото раждане. В Браавос, Егон срещнал Белгер ОТис. Връзката му с Черната Перла продължила десет години, макар да се говорило, че Белгере има съпруг във всеки пристан и Егон бил един от мнозина. Тя родила три деца прец това десетилетие, две момичета и едно момче, със съмнително бащинство. Деца от Черната перла  - Беленора, Нара, Балерион

Дерон Добрия крал и Първия бунт на Блекфир 184-209
https://awoiaf.westeros.org/index.php/File:DAERON_II.jpg
Скрит текст:
През 184 година от Завоеванието Его Недостойния на после се откопчил от живота.
Неговият син и наследник Дерон отпътувал от Драконов камък две седмици, след като научил за смъртта на баща си, и бързо бил коронован от Върховния септон в Червената цитадела. Избрал бащината си корона. Навярно за да потуши всякакви съмнения за законородеността си. След това бързо се заел да поправи множеството грешки на баща си, започвайки с Малкия Съвет. Освободил всички мъже на баща си и назначил избрани от него хора, повечето от които се оказали способни и далновидни съветници. Повече от година му била нужна, за да се справи с Градската стража. Крал Егон използвал повишенията там като начин да покаже щедрост към любимите лакеи, а те пък му осигурявали свободен достъп до бардаците и дори благоприлични жени от града
Ала Дерон не спрял в опитите да възстанови повреденото . или умишлено пренебрегнатото от баща м Съвестно изпълнявал дълга си към кралството, като се опитвал да го стабилизира след предсмъртната повеля на Егон, който узаконила всичките извънбрачни братя и сестри на Дерон. Макар да не можел – а и да не искал – да отмени последното желание на баща си, направил каквото може за да държи до себе си великите копелета, да се отнася с тях почтително и да им осигурява определената издръжка. Платил зестрата, която ЕГон бил обещал на архонта на Тирош и така оженил полубрат си Демон Блекфир за Рохана от Тирош, както самият Еhон бил повелил, макар сър Демон да бил още на четиринайсет. В деня на брака им дарил на Демон земя край Черан вода и му дал правото да си построи замък. Някои твърдят, че правил подобни неща, за да се наложи над останалите Велики копелета, а други – защото бил благ и справедлив. Но каквато и да е истината усилията му останали напразни.
Властването му не е било белязано единствено то въпроса с Великите копелета, нито дори от фарса, който представлявало царуването на Егон. Бракът на Дерон с Мария от Дорн – мече кралица на Седемте кралства, бил щастлив и плодовит, а един от най-ранните му значим ходове, като крал бил да започне преговори с шурея си принц Марон, за да обедини Дорн под властта на Таргариен. Две години по-късkf постигнали споразумение,  според което Марон щял да се венчае за сестрата на Дерон, Денерис, когато тя навърши пълнолетие. Това се случило тъкмо на следващата година и с този брак принц Марок подви коляно и изрекъл клетвите си за вярност пред Железния трон.
Крал Дерон вдигнал Дорнския принц принц на крака, сред оглушителни възгласи на радост после двамата яздили заедно от Червената цитадела до Великата Септаь където поставили златен венец в краката на статуята на  Белор Блажения, като заявили „Белор, делото ти е свършено” Мигът бил славен, кралството – най-после едно  цяло от Вала до Лятното море, както някога мечтаел Егон Дракона, и то без тежките кръвопролития, които причинил съименник на Дерон Втори, Младия Дракон.
През Следващата година Дерон съградил замък в дорнските покрайнини, близо до общата граница с Предела, Бурните земи и Дорна. Нарекъл го Летен Замък. За да отбележи мира, койт изковал – това бил повече дворец, отколкото крепост, и защитите били символични. В следващите години много синове на дом Таргариен щели да носят титлата „принц на Летен замък”
.......................................................

В годините когато Демон БЛекфир се разкрил като предател е записано че омразата  му към Дерон започнала да расте отрано.. Женитбата му с Рохана от Тирош не била по негово желание, а по това на баща му. Вместо Рохана, Демон желаел сестрата на Дерон, младата принцеса Денерис. Само две години по-малка от Демон, тя отвръщала на любовта му, ако вярваме на песните, но нито Егон Четвърти, нито Дерон Втори били склонни да позволят подобни чувства да надделеят над държавните въпроси. Егон виждал повече полза от връзките с Тирош, навярно защото флотилията им щяла да помогне, ако отново опитал да нападне Дорн.
Това звучи достоверно, но друг разказ твърди, че Демон не толкова се противял на съюз с Рохана, колкото считал че трябва да следва примера на Егон Завоевателя и Мегор Жестокия и да има повече от една невеста. Егон може би дори му е обещал да му изпълни това желание, но Дерон смятал друготче. Не просто забранил на брат си повече от една жена, но и дал ръката на Денерис на Мерон Мартел, като част от споразумението да обединят Седемте кралства и Дорн.
А дали Денерис обичала Демон, както твърдели поддръжниците на Черния дракон? Кой би могъл да каже? В последвалите години Денерис с нищо не отстъпила от верността си към  принц Марон, а ако оплаквала Демон не оставила никакви следи за това
Само че принц Марон успял да издейства някои привилегии и лордовете в Дорн притежавали значителни права, които останалите  велики домове нямали. Най-напред – правото да запазват кралската си титла, и автономни закони, правото да оценяват  събират данъците на Железния трон без непрестанен надзор от Червената цитадела и други подобни неща. Недоволството от тези отстъпки било едно от семенцата, от които покълнан Първият Бунт на Блекфир, както и подозренията че Дорн твърде много влияе на краля.
И все пак управлението на Дерон бързо стабилизирало кралството, и скоро простолюдието и благородниците започнали да го наричат Дерон Добрия.Безспорно го смятали за добросърдечен по характер, и за справедлив, макар да смятали, че дорнската му съпруга му влияе твърде много. И макар да не бил войн – описания от епохата го обрисуват като дребен, със слаби ръце, попрегърбен с осанка на книжовника – двама от синовете му били съвършени рицари. Най-големият Белор си спечели прякора Копиетрошача на седемнайстгодишна възраст след като постигнал прочута победа на турнира по случай сватбата на Денeрис – победил принц Демон в последният Турнир.(Смъртта на Белор Копиетрошача е описана в „Странстващият рицар”.). Най-младият син на Дерон – Мекар, също демонстрирал подобни качества.
Но твърде много хора се вглеждали в тъмните коси  и очи на Белор и мълвели,  че е повече Мартел, отколкото Таргариен, макар че с лекота печел уважение и бил щедър и справедлив като баща си.Мнозина лордове и рицари от дорнските покрайнини започнали да губят доверие у Дерон и Белор, все повече си припомняли старите дни когато дорнците били врагът на бойното поле, а не техни съперници за вниманието  и благоволението на краля. А после поглеждали към Демон Блекфир – висок и силен, полубог сред смъртни, притежател на меча на Завоетателя. И се питали.......
И така семената на Бунта на Блекфир били засети, ала им били нужни години, за да дадат плод. Нямало последна тежка обида, нито тежка несправедливост,, която да накара Демон Блекфир да се обърне срещу крал Дерон.Ако всичко било за любовта на Денерис, как така изминали осем години преди да избухне Бунтът? Твърде дълго време, за да таи Демон подтиснати чувства, особено след като Рохана му родила седем синове и дъщери, а Денерис – неколцина наследници на Марон.
Всъщност семената намерили продородна почва заради Егон Недостойния. Той мразел дорнците и се сражавал с тях, а лордовете лелеели онези дни отново да настанат – при все ужасното царуване на Егон  - никога нямало да са доволни от миролюбивия си крал. Мнозина били прочути войни, които се терзаели от мира и негодували срещу дорнците в кралския двор, започнали да търсят Демон.
Може би в началото Демон Блекфир се отдавал на подобни приказки от суета. В края на краищата години изминали от разговора с първия истински войнолюбец до първия истински Бунт. Какво тогава подтикнало Демон да се обяви за претендент за трона? Възможно е да е бил друг от Великите копелета – Егор Реките Горчивата Стомана. Може би Бракеновата му кръв го е правела толкова избухлив и обидчив. Или може би падението на Бракен по времето на Егон, което довело до изгонването им от кралският двор? Или просто съперничеството с неговия полубрат и също Велико копеле, Бриндън Реки, успял да запази близките си контакти с двора – майка му, Миси Блекууд, била обичана сред кралските особи и я помнели с добро, тъй Блекууд, не пострадали толкова, когато кралят се отказал от Миси.
Каквато и да била причината Егор Реки скоро започнал да притиска Демон Блекфир да се обяви за претендент, още повече  - след като Демон се съгласил да омъжи най-голямата си дъщеря, Кала, за Егор. Стоманата му може и да е била Горчива, ала езикът му бил още повече. Леел отрова в ухото на Демон и водел със себе си още недоволстващи рицари и лордове.
Годините упорстване дали своя резултат и Блекфир взел решение. Ала го взел необмислето Скоро до крал Дерон  достигнала вест Блекфир мисли да предяви претенциите си до месец (Не знаем как Дерон е разбрал, мака че недовършената хроника „Червеният и черният дракон” на Мерион споменава че друг от Великите копелета, Бриндън Реки имал пръст) Кралят изпратил Кралската гвардия, да арестува Демон, преди да продължи изменническите си заговори. Демон бил предупреден и с помощтта на прочутия си жарък нрав сър Куентин Бол Огненот кълбо, успял да избяга от Червената цитадела. Сюзниците на Блекфир използвали неуспешния арест като претекст за война твърдейки, че Дерон е дал заповедта, воден от неоправдани страхове. Други то нарекли Дерон Незаконородения, подемайки отново клеветата на собствения му баща – че бил син не на ЕГон IV, а на брат му, Драконовия рицар.
•  Бунтът Приключил при Полето на Червената трева, почти година по-късно. Някои пишат за дързостта на онези, сражавали се Демон, други за изменничеството им. Но колкото и смели да били на бойното поле, а враждата им с Дерон – непримирима, каузата им била обремена. Демон и най-големите му синове, Егон и Емон били повалеин под градушка от стрели, пуснати от Бриндън Реки и личната свита, Гарвановите зъби. След това Горчивата стомана повел дива атака с Блекфир в ръка, опитвайки се да повдигне духа на войните на Демон. С Кървия гарван се сблъскали насред щурма и провели страховит дуел – Кървавия гарван изгубил око, а Горчивата стомана бил обърнат в бяг.
Ала битката приключила окончателно, когато принц Белор Копиетрошача се появил с войска от бурни лордове и дорнци, която връхлетяла иззад бунтовниците, а младият Мекар събрал остатъците от авангарда на лорд Арин и образувал наковалня, в която бунтовните били блъскани и унищожени. Десет хиляди души загинали заради горделивостта на Демоно Блекфир, а много повече били ранени и осакатени. Опитите на крал Дерон да поддържа мира били напразни, макар и не по негова вина, освен заради милозлизвостта към неговия полубрат
След това,  обаче крал Дерон демонстрирал суровост, каквато малцина очаквали. Мнозина лордове и рицари, застъпили се за черния дракон, изгубили земи, престолин замъци и привилеги, принудени били да дадат заложници. Дерон някога им вярвал, бил сторил всичко за да управлява справедливо, но те се обърнали срещу него. Оцелелите синове на Демон Блекфир избягали в Тирош, родината на майка им, а с тях и Горчивата стомана. Кралството щяло още четири поколения да търпи домогванията на претенденти с името Блекфир преди последният от наследниците на Демон по бащина линия да се спомине.
Полу братята на Дерон били овладени, а с подкрепата на сновете и наследниците му на мнозина се сторило че е осигурил господството на Таргариените за векове наред. Малцина се съмнявали , че Белор Копиетрошача ще бъде велик крал – бил олицетворение на рицарското благородство и мъдростта и служил като Ръка на баща си. Ала никой не знае волята на боговете. Белор бил покосен   в разцвета на силите си от ръката на собствения си брат Мекар, в турнира на Ашфорд през 209 – но не в двубой, а в съд на Седемте. Първия такъв от век насам, в  който Белор се сражавал в името на нищо и никакъв странстващ рицар (случката е описана в „странстващият рицар” – б. моя). Почти без съмнение смъртта на Белор била случайност и в хрониките е отбелязано, че принц Мекар горчиво се разкайвал и не пропускал да отбележи годишнината от смъртта на брат си. Ала връщане назад нямало и несъмнено Мекар и цялото кралство се питали дали един странстващ рицар  си е струвал загубата на принца на Драконов камък и Ръка на краля. (но те едва ли можели да подозират, колко ще си издигне този странстващ рицар – но това е друга история)
Белор имал синове – младите принцове Валар и Мапарис – както и Мекар, а кралят имал още двама синове, макар кралството да не очаквало много от Ерис, забил нос в книгите  и обсебен от чародейства и Регел, нежно момче с помътен разум. Но тогава голямата пролетна болест помела седемте кралства, всички освен Долината и Дорн (има хипотези на фенове че и тук е замесен Кървавия Гарван – бележка моя). Най тежко постарадал Кралски Чертог. Върховният септон, гласът на Земята се споминал, както и една трета от преблагочестивите, и почти всички сестри в града. Мъртвите били трупани сред останките от Драконовата яма и купчината се издигнала три метра. Накрая Кървавия гарван казал на пиромантите да ги изгорят Четвърт от града лумнала но нямало какво да се прави (вторият разказав в „Рицарят” започва точно след тези събития)
И още по-лошо – умрели и синовете на Белор Копиетрошача, както и Дерон Втори, когото мнозина наричали Добрия. Управлявал двайсет и пет години, повечето от тях спокойни и изобилни.


крал Ерис I 209-221

Скрит текст:
През 209 от З. На трона се възкачил вторият от синовете на Дерон Втори, който никога не бил очаквал, че ще бъде крал и бил крайно неподходящ за това. Ерис бил начетен посвоему, макар да се вълнувал най-вече от прашни томове с древни предсказания и от висши тайнства. Женен за Елинор Пенроуз, така и не показал интерес да я забремени, а се говори, че дори не успял да консумира брака си. Малкият му съвет, неспособен да измисли друго, се надявал че просто не му е харесала и му предложил да разтрогне брака си и да вземе друга съпруга. Той не искал и да чуе.
Сложил короната още в разгара на Голямаат пролетна болест, Ерис Първи от самото начало застанал на смутно кралство. Болестта едва започнала да отшумява, когато Дагон Грейджой, лорд на железните острови, изпратил кораби с железнородени, да пиратстват в Морето на залеза, докато в Тясното море Горчивата стомана сплетничел с наследниците на Демон Блекфир.Навярно заради тези предизвикателиства Ерис се обърнал към Бриндън Реките, направил го Ръка.
Кървавия Гарван се показал като умела Ръка, ала бил и надзорник на Слухарите, съперничещ си с прословутата лейзи Мизъри(Шиера – бел. моя) .Някои смятали, че той и неговата любовница и полусестра Шиера Морска звезда, използват чародейства, за да надушват тайните. Всички започнали да говорят за неговите „хиляда и едно очи” („хиляда очи има Кървият гарван и още едно” – „Рицарят”), а и благородници и простолюдие гледали с недоверие на тези около себе си, страхувайки се, че ги наблюдават шпиони на Кървавия гарван. Но пък Ерис имал нужда от такива, тъй като големи били бедите след Голямата пролетна болест. Дошло лято, а след него и двугодишна суша. Мнозина обвинили краля, и още повече – Кървавия гарван. Бедните братя проповядвали измяна, както и рицари и лордове. Други давали повече подробности – Черният дракон трябвало да се завърне оттатък Тясното море и да заеме полагащото му се място.
Лорд Гормон Пийк бил в основата на опита за нов бунт (третият разказ на „Рицарят”  е точно за това– бележка моя) За ролята в първия бунт изгубил два от трите си замъка, които родът му притежавал от векове. След голямата пролетна болест и сушата лорд Гормон, убедил най-големият жив син на Демон Блекфир, младия Демон, да прекоси Тясното море и да се домогне до трона.
Бунтът избухнал през 211 г., по време на брачния турнир при Бели стени, престола на лорд Бътъруел, който той издигнал край Окото на Боговете. Той бил същият Бътъруел, който някога бил ръка на Дерон, докато – заради подозрително бавната му реакция срещу Първия бунт в началните дни – кралят не го освободил в полза на лорд Хейфорд. При Бели стени под претекста, че празнуват брака на лорд Бътъруел и се съзтезават в турнира, мнозина лордове и рицари били събрани, за да поставят Блекфир на трона.
Ако Кървавия гарван не разполагал с информатори сред заговорниците, Младия Демон щял да започне своя поход от самото сърце на Речните земи..
Ала още след края на турнира Ръката се появил при Бели стени, със собствена войска и вторият бунт на Блекфир бързо завършил, още преди да е започнал истински. Гормон Пийк бил сред екзекутираните след провала на въстанието, а други като лорд Бътъруел, изгубили земи и замъци Колкото до Демон, той живял още няколко години, но бил заложник в Червената цитадела. Някои се чудели на това, но причината била очевидна – по-малкият брат Хегон не можел да предяви претенции към трона, ако Демон още бил жив.
Вторият бунт на Блекфир се оказал фарс, но следващите нямало да са такива. През 219 г Хегон и Горчива Стомана започнали Третия бунт. За тези събития – и добри и лоши  - и за водачеството на принц Мекар, за действията на Ерион Светлия огън, за куража на най-малкия син на Мекар втория дуел между Кървавия Гарван и Горчива Стомана – знаем добре. Претендентът Хегон Блекфир Първи загинал в битката, посечен предателски,след като предал меча си, сър Егор Реки, Горчивата стомата бил отведен жив окован в Червенета Цитадела.Мнозина настояват, че ако бил убит още тогава както настоявали Ерион и Кървавия гарван, това щяло да сложи край на амбициите на Блекфир.
Но уви! Макар да осъдили Горчива стомана, за измяна крал Ерис пощадил живота му и заповядал да го заточат на Вала., където да изживее остатъка от живота си. Това се оказало глупаво решение  - Блекфир още имали приятели в двора, които били готови да ги осведомят за плановете на краля. Корабът с Горчива стомана и други пленници бил заловен в Тясното море, на път към Източен крайморски страж и така Егор Реки бил освободен и върнат в Златната дружина. Преди да се изтърколи годината, той короновал най-големия син на Хегон и го нарекъл Демон Блекфир Трети, след което продължил със сплетните срещу краля, който пожали живота му.
Крал ЕРис седял на ЖТ почти още две години, преди да почине от естествена смърт  през 221 г.
В течение на царуването си  Негово величество припознал неколцина наследници, макар никой от тях да не бил негов потомък – Ерис бил бездетен, а бракът му останал неконсуиран. Брат му Регел, третият син на Дерон Добрият починал преди него, като се задушил с хапка пай през 215 г. По време на пир. Синът на Регел, Елор, приел титлата Принц на Драконо камък и наследник, ала две години по-късно и той загинал – в ужасяващ инцидент от ръката на своята близнака и съпруга Елора при обстоятелства които я подлудили от скръб (за жалост Елора сама отнема живота си, след като на един маскен бал я нападнали трима мъже, останали в историята като Плъха, Сокола и Прасето).
Последният от наследниците, които Ерис припознал преди да умре  го наследи  на трона; единственият жив негов брат принц Мекар

Мекар 221-233
Скрит текст:

Мекар бил енергичен крал и прочут войн, но и гневлив мъж, бързо отсъждал и сурово. Не умеел да привлича с лекота приятели и съюзници, както брат си Белор, а станал още по-строг и коравосърдечен след злополучния инцидент при който Копиетрошача загинал от Ръката му.
Толкова силно искал да скъса с миналото, че наредил да направят нова корона – корона на войн, с черни железни шипове, в диадема от черно злато, защото короната на Егон Завоевателя била загубена след смъртта на Дерон Първи в Дорн.
Мекар управлявал в относителен мир във времето между два от бунтовете на Блекфир, а неуредиците в царуването му, били най-вечце резултат от синовете му.
Основният проблем в царуването на Мекар били наследниците му. ИМал неколцина синове и дъщери, но имало съмнения кой от тях е най-подходящ да управлява. Най-големият – принц Дерон, бил позна като Пияницата и предпочитал да го знаят като Принц на Летен Замък, защото Драконов камък му се струвал неприветлив. Следвал принц Ерин, известен като Светлия пламък или Светлия огън – извънредно силен рицар, ала жесток  и капризен. Говорело се, че е любител на черните изкуства .И двамата умрели преди баща си, макар да успели да се сдобият с деца Принц Дерон имал дъщеря, Вела, родена през 222 г, но се родила скудодомна. Синът на принц Ерион се родил през 232 и получил знаменателното име Мегор, но Светлия пламък загинал още същата година, когато изпил чаша адски огън, вярвайки, че ще се превърне в дракон
Третото момче на Мекар, Емон обичало да чете и го изпратили в Цитаделата от малък. Излязъл заклет майстер. Най-младият от синовете на краля бил принц Егон, скуайър на странстващ рицар – същият в чието име умрял Белор Копиетрошача – и като дете си спечелил прякора „Ег”
„Дерон е жалка шега, а ЕРион е ужас, но Егон е наполовина селяк” – бил чут да се шегува един от прочутите придворни шегобийци
Крал Мекар умрял в сражение през 233, водейки армията срещу рабунтувалия се лорд в дорнските покрйнини. Тогава въпросът с унаследяването объркал мнозина. Вместо да рискува втори Танц на драконите, Ръката на краля, Кървавия гарван избар да свика върховен съвет за разреши казуса
През 233 стотици лордове, височайши и ниски се събрали в Кралски Чертог. Претендентите били четирима. Съветът отхвърлил милата, ала простодушна дъщеря на принц Дерон, Вела. Едва неколцина подкрепили сина на Ерион, Светлия огън – Мегор. Крал –младенец би значело дълго, изпълненос раздори регенство, а мнозина се бояли че момчето мое да е наследило жестокостат и лудостта на баща си. Принц Егон бил очевидният избор, но някои лордове не му се доверявали – шляенето със странстващ рицар, го напарвило „наполовина селяк” твърдели мнозина. Достатъчно от лордовете ненавиждали това, за да се опитат за убедят по-големия му брат , майстер Емон, да бъде освободен от майстерсикия си обет, за да наследни короната . Ала ЕМон отказал (знаеш кой е майстер Емон на Вала – бел.моя_
По време на дебатите обаче в Кралски чертог пристигнал още един кандидат – кой друг ако не Енис Блекфир, петият от седемте синове на Черния дракон. Когато за пръв път бил обявен Върховният съвет, Енис написал писмо от Тирош, давайки доводи за кандидатурата си, с надеждата думите да му помогнат да спечели Железния трон, който предшествениците му, трижди не могли да извоюват с мечове. Кървавия гарван, Ръката на краля му позволил да пристигне спокойно да пристигне в Кралски Чертог, за да представи аргументите си лично.
Енис недалновидно приел. Ала щом пристигнал , Златните плащове го заловили и го завлекли в Червената цитадела, където скоропостижно бил обезглавен, а главата му – поднесена на лордовете от Върховния съвет, като предупреждение към всеки, който питаел още симпатии към дом Блекфир.
Скоро след това принцът „яйце” бил избран от мнозинството. Четвърти син, на четвърти син, Егон Пети се прочул надлъж и нашир като „Невероятния”, защото успял да седне от толкова незначителна позиция на трона


Егон 5 Невероятния 233-259

Скрит текст:
Първото което направил ЕГон, било да арестува Бриндън Реки, Ръката на краля, за убийството на Енис Блекфир. Кървивя гарван, не открекъл, че е падмамил претендента, ала настоял, че е пожертвал собствената си чест за доброто на кралството.
Макар мнозина да се съгласили и с радост да го приели подобна победа срещу претендента Блекфир, крал Егон решил, че няма избор и трябва да осъди Ръката, за да запази тежеста на думата на Железния трон. Ала след смъртната присъда крал Егон предложил на Кървия гарван, да облече черното за да се присъедини към Нощния страж . Кървавия гарван приел. Сър Бриндън Реки отплавал за Вала, късно прези 233 г през З . (Никой не заловил кораба му) С него отпътували още 200 души, мнозина от тях – стрелци от личната му гвардия- С тях бил и братът на краля майстер ЕМон.
Царуването на Егон било предизвикателство, започнало насред върлуваща зима трета година, без изгледи да свърши. В севера имало глад и страдания, както и сто години по-рано, в дългата зима от 130-135 г след З. Крал ЕГон, винаги загрижен за добруването на бедните и слабите, направил каквото може, за да увеличи доставките на зърно и друга храна към Севера, но някои смятали, че се е престарал.
Онези, в чиито дела се бъркал често, като принци, опитвайки се да намали правата и привилегиите, също изпитали властта му. А заплахата от Блекфир оттакъ морето не свършла с Енис. Печално известното предателство на Кървавия Гарван само подсилило омразата на изганиниците. През 236 г когато жестоката шестгодишна зима била към края си, започнал Четвъртият бунт на Блекфир. Самопровъзгласилият се Демон Блекфир Трети, син на Хегот и внук на Демон Първи, прекосил Тясното море, редом  с Горчива  Стомана и Златната Дружина, в пореден опит да завземе Железния трон.
Нашествениците хвърлили котва при Куката на Маси, южно от залива на Черна вода, но малцина се събрали под знамената им. Самият крал Егон ги посрещнал, съпроводен от тримата си синове. В битката при моста на Отприщена вода Блекфир понесли съкрушително поражения, а Демон Трети, бил убит от рицаря в Кралската гвардия, Сър Дънкан Високия, СТранстващия рицар на когото Ег бил скуайър. Горчива стомана избягал за пореден път, само за да се покаже за пореден път в Оспорваните земи с наемниците, в една от важните битки между Тирош  и Мир. Сър Егор Реки бил на 69 години, когато паднал сразен и се твърди че умрял, както и живял с меч в ръка и предизвикателство на уста. Ала заветът му останал в лицето на Златната дружина и на рода Блекфир, на който служил и който закрилял.
По времето на Крал Егон Пети имало и щое сражения – Невероятния крал бил принуден да прекара много от царуването си в броня, потушавайки това или онова въстание. Макар и простолюдието да го обичало, крал Егот си спечелил доста врагове сред лордовете, чиито правомощия се опитал да ограничи. Извършил много промени и дал права на обикновените хора, каквито не познавали дотогава, ала всяка от мерките срещнала яростен отпор у лордовете, понякога открито неподчинение. Най-гласовитите му противници стигнали дотам, да се отрекат от него,определяйки го като „кървав тиранин, който ни лишава от права и свободи, дадени ни от боговете”
Добре е известно, че съпротивата срещу него насилвала търпението на ЕГон – особено след всички компромиси, който правел, виждал мечтите си все по-далеч в бъдещето. Неподчинението не спирало и не спирало и Негово Величество се принуждавал да угажда на неостъпчиви лордове, по-често, отколкото му се искало.  Познавач на историята и страстен читател Егон Пети често казвал, че ако имал дракони като първия си съименник, щял да изкове наново цярството с мир, благоденствие и справедливост за всички.
Дори синовете на добросърдечния крал по-често му причинявали трудности, отколкото му били опора. Егон Пети се оженил по любова за лейди Бета Блекууд Одухотворената (някои я наричат своенравна) дъщеря на лорда на Гарваново гнездо. Станала известна като Черната Бета – заради тъмните й очи и тъмната и коса-. Когато се венчали през 220 г. невястата била на деветнайсет, а женихът – на двайсет, и при това толкова далеч от линията на наследяване, че съюзът не предизивикал никаква съпротива- В годините след точа Черната Бета дала на Егон трима синов (Дънкан, Джеерис, и Дерон) и две дъщери –Шера и Раел.
...................
Отдавна било привично дом Таргариен да венчава брат за сестра, за да е чиста кръвта на дракона, но по някаква причина Егон Пети бил убеден, че кръвосмешението повече вреди, отколкото помага. Вместо да следва традицията, решил да ожени децата си, за тези на някои от най-големите лордове в Седемте кралства, с надеждите да спечели одобрението им за реформите си и да укрепи властта си.
С помощта на Черната бета, двамата постигнали няколко изгодни годежа през 237 г., когато децата на Егон били още малки. Ако браковете се били състояли наистина щели много да помогнат...Не Негово Величество не помислил за опърничавостта на собствеността си плът и кръв. Децата на Бета Блекууд се оказали упорити като майка си – и като баща си решили да последват традицията.
Пръв  се противопоставил най-големият му син Дънкан, принц на Драконов камък и наследник на трона. Макар и сгоден за една от дъщерите на Баратеон от Баратеон от 239 , докато пътувал из Речните земи Дънкан се влюбил в едно прелестно и тайнствено момиче, което се наричало Джени от Стария Камък. Макар да живеела полудива сред Руини и твърдяла, че произхожда от  отдавана изчезналите кралски родове на Първите хора, селяните от околните паланки гледали с насмешка на историите й и настоявали, че е някое умопобъркано девойче или дори вещица.
Вярно било че Егон дружал с простолюдието, на практика бил израстнал сред тях, но можел да понесе брака на наследника си за една от тях. Негово Величество сторил каквото може за да разтрогне съюза и умолявал Дънкан да остави Джени. Но принцът споделял упоритостта на баща си и му отказал. Дори когато Върховният септон, Великият майстер и Малкият съвет ведно настояли, крал Егон да принуди сина си да избере – Железният трон или горската дивачка, Дънкан не отстъпил. Вместо да се отрече от Джени, той се отказал от наследството си и го отстъпил на брат си Джеерис, като абдикирал като принц на Драконов камък.
Но и това не донесло никому спокойствие, нито пък възстановило дружбата с Бурен край. Бащата на отритнатото момиче, Лайнел Баратеон, известен като Смеещата се буря и прочут воин не приел с лекота наранената си гордост. Последвало кратко, кърваво въстание, което приключило едва когато сър Дънкан Високия от кралската гвардия, победил сър Лайънъл в двубой, а крал Егон му обещал тържествено, че ще омъжи дъщеря си Рела за наследника му. Скрепили споразумението, като изпратили Рела в Бурен край, за да служи като виночерпец на лорд Лайънъл  и придружителка на лейди съпруга му.
Джени от Стария камък – лейди Джейни, както я наричали уважително – в края на краищата била приета добре в двора и във всичките Седем кралства простолюдието я обичало много (това е бабата на Джейни Уестърлин, невестата на Роб Старк. Тя е от семейство на вещици – майги)
По-малкият му брат принц Джеерис, вече бил принц на Драконов Камъс. Макар годините на краля сред простолюдието да му създали неприязън към валирианския обичай на кръвосмесителни бракове, принц Джеерис бил традиционалист и от малък обичал сестра си Шера и искал да се ожени за нея постарому. Като разбрали за това  крал ЕГон и кралица Бета направали каквото могат, за да разделят двамата, макар разделянето още повече да разпалило страстта на брата и сестрата-
Принц Джеерис нямал волята на брат си, но когато оспорил желанието на баща си, а той и съветниците му, в крайна сметка отстъпили, по-младият принц и решил да следва повика на сърцето си. През 240 г, след брака на принц Дънкан, Джеерис и Шера  се измъкнали от опекуните си и се оженили. Джеерис бил на петнайсет, а Шера – на четиринайсет.  Преди кралят и кралицата да разберт, брака бил косумиран. Егон нямал избор освен да приеме. И кралят отново трябвало да се справя с наранена гордост и гнева на благородни домове. Джеерис бил сгоден за Силия Тъли, дъщеря на лорда на Речен Пад, а Шера – за Лутор Тирел, наследника на Планински рай.
Следвайки примера на братята си, дори най-младият син на краля, принц Дерон, терзаел баща си, по подобен начин. Сгоден за лейди Олена Редвин от АРбор (ако не ме лъже паметта това е бъдещата Олена Тирела, кралица на Тръните) когато и двамата били на девет години, принц Дерон се отрекъл от сюъюза през 246, когато бил на осемнайсет...макар в неговия случай да нямало друга жена. Дерон останал ерген през остатъка от неговия живот. Роден войн, той се наслаждавал на турнири и сражения и предпочитал дружбата си със сър Джереми Нориджо, красим млад рицар, с когото били заедно още като скуайър в Планиннски рай. Принц Дерон обаче донесъл на баща си още, този път по-дълбока печал, когато загинал в битка през 251 водейки армия срещу Плъха, Сокола и Прасето. Сър Джереми загинал  с нея, но бунтът – потушен, а въстаниците избити или избесени.
През 258 в Есос се надигнала нова опасност за властта на Егон – когато деветима разбойници, изгнаници и капитани на наемнически дружини се събрали в оспорваните земи, под Дървото на короните, и сформирали нечист съюз, Всеки от дружината на Деветимата се врекъл на останалите да им помогне да си спечели кралство. Сред тях бил и последният Блекфир, Мелис Чудовищния, командир на Златната дружина, а кралството, което му обещали било това на ЕГон. Принц Дънкан, като разбрал за  съглашението, прочуто отбелязал, че короните се продават за по петака, тъй че дружината станала че известна като Кралете на Деветте петака, във Вестерос. Смятяло се, Свободните градове в ЕСос, несъмнено ще сложат край на претенциите им, но във всеки случай започнали много приготовления, ако Мелис и съюзниците му се обърнат срещу Седемте кралства. Приготовленията не били особено усилени, а крал ЕГон се съсредоточил върху управлението си.

По-малкият му брат принц Джеерис, вече бил принц на Драконов Камъс. Макар годините на краля сред простолюдието да му създали неприязън към валирианския обичай на кръвосмесителни бракове, принц Джеерис бил традиционалист и от малък обичал сестра си Шера и искал да се ожени за нея постарому. Като разбрали за това  крал Егон и кралица Бета направали каквото могат, за да разделят двамата, макар разделянето още повече да разпалило страстта на брата и сестрата-
Принц Джеерис нямал волята на брат си, но когато оспорил желанието на баща си, а той и съветниците му, в крайна сметка отстъпили, по-младият принци решил да следва повика на сърцето си. През 240 г, след брака на принц Дънкан, Джеерис и Шера  се измъкнали от опекуните си и се оженили. Джеерис бил на петнайсет, а Шера – на четиринайсет.  Преди кралят и кралицаат да разберт, брака бил косумиран. Егон нямал избор освен да приеме. И кралят отново трябвало да се спрвя с наранена гордост и гнева на благородни домове. Джеерис бил сгоден за Силия Тъли, дъщеря на лорда на Речен Пад, а Шера – за Лутор Тирел, наследника на Планински рай.
Следвайки примера на братята си, дори най-младият син на краля, принц Дерон, терзаел баща си, по подобен начин. Сгоден за лейди Олена Редвин от АРбор (ако не ме лъже паметта това е бъдещата Олена Тирела, кралица на Тръните) когато и двамата били на девет години, принц Дерон се отрекъл от сюъюза през 246, когато бил на осемнайсет...макар в неговия случай да нямало друга жена. Дерон останал ерген през остатъка от неговия живот. Роден войн, той се наслаждавал на турнири и сражения и предпочитал дружбата си със сър Джереми Нориджо, красим млад рицар, с когото били заедно още като скуайър в Планиннски рай. Принц Дерон обаче донесъл на баща си още, този път по-дълбока печал, когато загинал в битка през 251 водейки армия срещу Плъха, Сокола и Прасето. Сър Джереми загинал  с нея, но бунтът – потушен, а въстаниците избити или избесени.
През 258 в Есос се надигнала нова опасност за властта на Егон – когато деветима разбойници, изгнаници и капитани на наемнически дружини се събрали в оспорваните земи, под Дървото на короните, и сформирали нечист съюз, Всеки от дружината на Деветимата се врекъл на останалите да им помогне да си спечели кралство. Сред тях бил и последният Блекфир, Мелис Чудовищния, командир на Златната дружина, а кралството, което му обещали било това на ЕГон. Принц Дънкан, като разбрал за  съглашението, прочуто отбелязал, че короните се продават за по петака, тъй че дружината станала че известна като Кралете на Деветте петака, във Вестерос. Смятяло се, Свободните градове в ЕСос, несъмнено ще сложат край на претенциите им, но във всеки случай започнали много приготовления, ако Мелис и съюзниците му се обърнат срещу Седемте кралства. Приготовленията не били особено усилени, а крал ЕГон се съсредоточил върху управлението си.




Джеерис Втори 259-262

Скрит текст:
Трагедията  в Летен Замък поставила на Железния трон през 259 Джеерис, Втория с това име. Едва сложил короната той се озовал насред война – Кралете на Деветте Петака плячкосали и завладели Тирош, а след това и Каменни стъпала. Оттам били добре добре разположени за нападение над Вестерос
..................................................................................
Бележка под линия –
Имената и прозвищата на дружината на Деветимата причиниил големи вълнения в Есос и Каменните стъпала

Старата майка – пиратска кралица
Самало Саан , последният валирианец -  страховит пират от страховит лисенски род, с валирианска кръв

Жобар Куокуа, Абаносовият принз – принц –изгнаник от Летните острови,, намерил призванието си в оспорваните зеви, водейки наемническа дружина
Лимонс Лашаре, Лордът на Битките, прочут наемнически главатар
Петнистия  Том Касапинът, от Вестерос наемнически главатар в Оспорваните земи
Сър Дерик Фосоуей, Гнилата Ябълка, изгнаник от Вестерос, рицар с мрачна репутация
Деветоокият – капитан на Веселяцие
Алекуо Адарис, Сребърния Език – тирошки търговски принц, богат и амбициозен
Мелис Блекфир, Чудовищния -  капитан на Златната дружина, именуван така заради гротескно огромните си торс и ръце, страховита сила и свиреп нрав. От врата му се показвала втора глава, не по-голяма от юмрюк. Спечелил си Златната дружина, като се бил с братовчед си Демон Блекфир, убил коня му с един-единствен удар и после откъснал главата на Демон с голи ръце-
...............................................
Джеерик знаел, че Дружината на Деветимата иска да спечели Седемте кралства за Мелис Чудовищния, който се обявил за крал Мелис Блекфир Първи, но като баща си Егон и новият крал се надявал разбойническото съглашение да се разпадне или да бъде стъпкано в Свободните градове. Сега обаче моментът бил настъпил Крал ЕГон бил Мъртъв, а заедно с него – и Принцът на Водните кончета. Принц Дерон, Великолепният рицар, бил загинал още преди години и оставал само Джеерис, най-невойнолюбивият от синовете на ЕГон.
Новият крал бил на 34 г. когато се възкачил. Никой не можел да го нараче Физически силен. За разлика от братята си Джеерис втори бил слаб, дори мършав и цял живот се борил с какви ли болежки. Ала не му липсвали нито кураж, нито интелект. Взимайки поука от плановете на баща си, Негово Величество загърбил скръбтта си, свикал знаменосците си и решил да посрещне Кралете на деветте петака при Каменни стъпала и да пренесе сраженията там, вместо да ги допусне на Вестерос.
Крал  Джеерис възнамерявал сам да поведе атаката, но Ръката му лорд ОРмунд Баратеон го убедил, че няма да е разумно. Кралят не бил свикнал с трудностите на военните кампании и не притежавал бойни умения – посочил ръката. Щяло да е безсмислено да рискуват толкова скоро след Летен замък. Джеерис в кайна сметка си позволил да приеме и останал в Кралски Чертог  с кралицата си. Начело на армията застанал лорд ОРмунд
През 260 той разположил таргариенски армии на три от  Каменнте стъпала и войната на Кралете на деветте петака проляла кръв. Почти година по островите и каналите между тях се вихрели сражения.”Разказ за войната на кралете на деветте петака” на майстер Емон е една от най-добрите творби по рода си и великолепен източник на подробности за сраженията, множество битки по суша и море и значимите победи в тях. Сред първите загинали бил лорд Ормунд Баратеон, вестероският командир. Сразен от Мелис Чудовищния, той издъхнал в ръцете на своя син и наследник лорд Стефон Баратеон (бащата на Робърт , Станис и Ренли - бел.моя).
Командването преминало в  новия лорд-командир на Кралската гвардия, Геролд Хайтауър, Белия Бик. Известно време той и хората му отстъпвали, но в решителните часове от войната един млад рицар на име Баристан Селми, сразим  Мелис в двубой, печелейки войната за кралството и неумираща слава за себе. Останалите от Кралете на Деветте петака нямали никакви амбиции към Вестерос и скоро се върнали във собствените си владения. Мелис Чудовищният бил петитя – последен претендент Блекфир (само по мъжка линия. - бел.моя) – със смъртта му настъпил край на проклятието, което Егон Недостойния хвърлил върху Седемте кралства, предевайки меча на Завоевателя на извънбрачния си син.
Още половин година на тежки сражения  преминала, преди каменни стъпала и Спорните земи да се освободят от Дружината на Деветимаат, а след цери шест години Алекуо Адарис, тирошкият тиранин, бил отровен от кралицата си, а архонтът на Тирош – възстановен на поста. За седемте кралства победата била голяма, макар и извоювана с цената на човешки страдания и животи.
След това се възцарил мир. Макари да си останал немощен Джеерис бил добър крал и възстановил реда в Седемте кралства, помирявайки се с много от великите домове, недоволно от ЖТ*, заради реформите на крал Егон пети. Но Царуването му се оказало кратко. През 262 Крал Джеерис легнал болен, оплаквайки се, че не му достига въздух и след известно време починал. Бил едва на трийсет и седем години – крал за по-малко от три години


Виж целия пост
# 728

Червеният Лъв срещу Златния. Тарбек срещу Ланистър. Младостта на Тивин и дъждовете на Кастмир

Скрит текст:
......
Най-значимата смърт в бунта на Пийк била на самия крал Мекар (описан в първия разказ на „Странстващият рицар”), но хаосът който последвал от нея е описан другаде. По-малко известни, но не по-малко гибелни били резултатите от тази битка върху историята на Запада. Тивалд Ланистър отдаван бил сгоден за по-малката сестра на Червения лъв, лейди Елин  сприхава и своенравна девойка, която от години очаквала да стане следващата лейди на Скалата, не искала да се прости с амбициите си. След смъртта на годеника си, тя убедила близнака си, Тио да се откаже от собствения си годеж с дъщерята на лорд Роуан от Златна Дъбрава и да се ожени за нея. Твърди се, че лорд Геролд се противопоставил на съюза, но скръбна, годините и болестите го били превърнали в бледа сянка на онова, което  бил някога и накрая той отстъпил. През 235 г Тион  Ланистър ознаменувал брака си с Елин Рейн, а по-малкият му брат Титос взел за съпруга Джейн  Марбранд, дъщеря на лорд Марбранд от Ашмарк (Това е бабата на Тивин Ланистър – бележка моя)
Докато свекър й предпочитал да се оттегли в покоите си със своите книги, лейди Елин управлява двор, изпълнен със великолепие- Тя организирала множество пищни турнири и бляскави балове, напълнила Скалата с художници, артисти, музиканти...и свои сродници. Братята й Роджър и Рейнард били неотлъчно до нея, а тя ги засипвала с почести, земи и титли.  Правила същото и за чичовците си, братовчедите, племенниците си и племенничките си. Възрастният шут на лорд Геролд, хаплив гърбушко, наречен Лорд Жаба, дори подхвърлил „Лейди Елин не може да не е чародейка, защото донесла дъжда под Скалата”.
През 236 г от  З. Претендентът Демон Блекфир, Третия с това име (за Демон Втори е писано в „Рицарят” – бележка  моя), прекосил Тясното море  и стъпил на куката на Маси, заедно с Горчивата стомана (Егор Реките) и Златната Дружина (създадена от Егор – бележка моя.), решен да спечели Железния трон. В отговор крал Егон Пети ( принц Ег – Странстващият Рицар) призовал всичките си верни лордове  седемте кралства, да се бият на негова страна и така започнал Четвъртият бунт на Блекфир.
Този бунт приключил много по-бързо, отколкото предполагал претендентът, в битката при моста отприщена вода. Труповете на мъртвите поддръжници на Черния дракон заприщили водите и реката преляла. Роялистите изгубили по-малко от стотина души. ...ала сред тях и бил и Тион Ланистър, наследник на Скалата.
Загубата на втория от „славните” му близнаци, можела да довърши лорд Геролд. Но странно- случило се обратното. Когато положили тялото на Тион в Скалата на Кастърли, Геролд Златния отново се разбудил и хванал здраво юздите на Запада. Възнамерявал да стори всичко по силите си, за да подготви управлението за третия си син, мекушавия лорд Титос (бащата на Тивин Ланистър– бележка моя)
Това бил краят на „властта на Рейн”. Братята на лейди Елин скоро отпътували от Скалата, придружени от много други от рода си.
Самата лейди Елин останала, ала властта й отслабвала, докато тази на лейди Джейн растяла. Скоро съперничеството между вдовицата на Тион и съпругата на Титос станало наистина грозно, ако можем да вярваме на слуховете, записани от майстер Белон. Той ни разказва как през 239 г Елин Рейн била обвинена, че прелъстила Титос Ланистър, за да го изкуши да изостави жена си в нейна полза. Само че младият Титос (тогава едва на деветнайсет) бил толкова стреснат от вдовицата на брат си, че не могъл да се справи в ложето. Унижен той избягал при съпругата си, признал си и й поискал прошка.
Лейди Джейн била склонна да прости на Титос, но не й на етърва си и не се поколебала да съобщи на лорд Геролд за случката. Разярен, Негова светлост решил да освободи завинаги Скалата от Елин Рейн, като й намери друг съпруг. Разпратили гарвани и набързо бил уговорен нов съюз. В рамките на половин месец Елин Рейн се омъжила за Валдерат Тарбек, лорд на замъка Тарбек, червендалест  петдесет и петгодишен господар на древен, ала обеднял род-;
Елин Рейн, вече Тарбек, си заминала от Скалата заедно със съпруга си и никога не се върнала, но съперничеството между нея и лейди Джейн продължило. Сякаш дори се усилило чрез така наречената от лорд Жаба „войната на утробите” Макар лейди Елин да не могла да даде на наследник на Тион, тя дарила Валдеран Тарбек(който трябва да се отбележи имал по-големи синове от първите си два брака) с две дъщери и син; Лейди Джейн пък отвърнала на Удара със свои собстени деца, а според историите, когато дядо му разрошил златната косица, го ухапало по пръста.
Последвали други деца, но Тивин, най-големият син, бил единственият син на лорд Титос, който негова светлост видял.  През244 след З. Геролд Златия умрял от проблеми с пикочния мехур, заради което бил неспособен да уринира. На Двайсет и четири годишна възраст Титос Ланистър , най-големият  му жив син станал лорд  на Скалата, Щит на Ланиспорт и Пазител на Запада
За всички титли Титос Ланистър се оказал крайно неподходящ. Лорд Титос имал много добродетели. Не  се гневял лесно и бързо прощавал, виждал добро у всекиго и у обикновения човек, и у блгородника, бил твърде доверчив. Наричали го Смеещия се лъв, задето бил благосклонен към всеки, и за известно време Западът се смеел с него...но скоро все повече хора се смеели на него.
В управлението на земите лорд Титос се оказал слабоволев и нерешителен. Нямал вкус към войната и пренебрегвал със смях обиди, за които повечето му предшественици била извадили меч. Мнозина видели слабостите му възможност да спечелят власт, богаство и земи. Някои заемали големи суми от Скалата и не ги връщали. Когато станало ясно, че лорд Тито е готов да отсрочва такива дългове и дори да ги опрощава, обикновени търговци от Ланиспорт и Кейс също започнали да молят за заеми.
Декретите на лорд Титос били пренебрегвани и във владенията му плъзнала корупция.
По пирове и балавое гостите се чувствали свободни да се подиграват на Негова светлост дори в очите му. Да дръпнеш лъва за опашката, така се наричало това. А млади рицари и скуайъри се надпреварвали да проверят колко силон могат да я дръпнат- Говори се, че никой не се смеел по-гръмко на закачките от самия лорд Титос.
В едно от писмата си до Цитаделата майстер Белдон пише „Негова светлост иска само да го обичат. Затова се смее, не се обижда, прощава, дава почести, титли и дарове на онези, които му се подиграват и не му се подчиняват, като си мисли, че така ще спечели верността им. Ала колкото повече се смее и раздава, толкова повече го презират”.
Докато влиянието на Ланистър намалявало, други градове печелели позиции ставали по-размирни и непокорни. И към 254 от З. Дори лордовете оттатък границите на сЗапада вече знаели, че лъвът от Скалата на Кастърли не е звяр, от когото да се страхуват.
По-късно същата година лорд Титос се съгласил да омъжи седемгодишната си дъщеря Джена за един от по-малките синове на лорд Уолдър Фрей, лорд на Близнаците. Макар и само на десет, Тивин гневно се противопоставил на годежа. Лорд Титос не се отметнал от обещанието си, ала хората разбрали, че това безстрашно малко момче с желязан вола притежава необичайна за годините си твърдост и по нищо не прилича на баща си.
Не след дълго лорд Титос изпратил наследника си в Кралски Чертог да служи като виночерпец в двора на крал Егон Пети. Същото сторил и с втория си син, Кеван, за да служи като паж, а после и като скуайър на лорда на Кастамир.
От стар род, богати и могъщи, Рейн спечелили много по време на лошото управление на лорд Титос. Роджър Рейн, Червения лъв, всявал страх с воинските си умения – мнозина го считали за най-смъртоносния меч в Западните земи. Брат му Рейнард бил обаятелен и лукав, колкото сър Роджър бил силен и бърз.
Редом с Рейн и Тарбек , техни близики съратници, преживели период на възход. След векове на упадък бедният ала древен род процъвтявал, най-вече заради новата лейди Тарбек, бившата лейди Елин Рейн-.
Макар самата тя да била нежелана в Скалата, лейди Елин успяла да измъкне доста злато от Ланистър чрез братята си, защото лорд Титос много трудно можел да откаже на Червения лъв. Тя използвала тези средства за възстановяването на замъка Тарбек, който по онова време се рушал. Издигнала наново външната му стена, подсилила кулите, и украсила цитаделата му, тъй че можела да си съперничи с всеки замък на Запада-
През 255 г. Лорд Титос се сдобил с четвърти син, ала радостта му бързо се превърнала в скръб. Съпругата му лейди Джейн така и не се възстановила и починала месец след раждането на Герион Ланистър.  Загубата й съкрушила Негова светлост. ОТ този ден насетне никой вече не го наричал Смеещия се лъв.
Последвалите години били сред най-мрачните в дългата история на Запада. Положението толкова се влошило, че Железният трон се принудил да се намеси. Три пъти Егон Пети изпращал рицарите си, за да възстановят реда, но всеки път още щом си заминавали, конфликтите се разгаряли отново. Когато негово величество загинал при трагедията в Летен замък през 259 положението се влошило още повече, тъй като новият крал Джеерис Втори нямал волята на баща си и освен това скоро бил въвлечен във Войната на Деветте петака.

Когато кралят призовал западняците, отзовали се хиляда рицари и десет хиляди войни, ала лорд Титос не бил сред тях. Вместо него ги командвал братът на Негова светлост. През 260 Джесън Ланистър загинал на Кървавия камък и след това Роджър Рейн поел командването и постигнал няколко значими победи.
Тримата най-големи синове на лорд Титос също се отличили на Каменните стъпала- Посветен в рицарство, точно преди началото на войната сър Тивин Ланистър се сражавал в свитата на младият престолонаследник принц Ерис и му била оказана честта сам до посвети принца в рицарство, в края на сраженията. Кеван Ланистър пък бил скуайър на Червения лъв и също заслужил шпорите си, като бил посветен от самия Роджър Рейн . Брат им Тигет бил твърде млад за рицарство, ала храбростта и уменията му, направили впечатление на всички. Още в първата си битки той сразил възрастен мъж, а в следващите сражения – други трима, от които един дори бил рицар в Златната дружина. И докато лъвчетата му се биело на Камените съпала, Титос Ланистър стоял в Скалата в компанията на млада жена от простолюдието , която хванала окото му, докато служела като дойка на най-малкия му син.
Завръщането на тримата му синове сложило началото на голяма промяна. Закоравял от войната и крайно наясно колко малко ценели баща му сър Тивин Ланистър незабавно се заел да възвърне достойнството и силата на скалата на Кастърли. Баща му се възпротивил, ала както се говори, слабо, след което се оттеглил, в обятията на дойката, докато синът му поемал управлението.
Сър Тивин започнал с искането всички да върнат дълговете си към лорд Титос. Тези които не можели трябвало да изпратят заложници в Скалата. Сформиран бил отряз от 500 рицари, ветерани от Каменните стъпала, под водачеството на Кеван Ланистър, чията задача била да отърват Запада от рицарите-обирджии и други разбойници.
Някои побързали да се подчинят. „Лъвът се събуди” – отбелязал сър Харис Суифг, Рицаря от Крепост в Нивите, когато събирачите на дълговете пристигнали пред портите на замъка му. И тъй като не можел да плати, той предал дъщеря си за заложница на сър Кеван. Ала другаде събирачите били посрещнати с мрачна съпротива и дори с открито неподчинение. Знае се, че лорд Рейн се разсмял, когато майстерът  му прочел дектрета на сър Тивин и посъветвал приятелите и васалите си да не правят нищо.
Лорд Валдеран недалновидно предпочел друго. Той отишъл до Скалата, за да протестира пред самия лорд Титос, уверен, че ще може да го сплаши и накара да отмени декретите на сина си. Вместо той той се озовал срещу сър Тивин, който го пратил в тъмница.
С лорд Валдеран в окови, Тивин навярно очаквал Тарбек да отстъпят. Вместо това лейди Тарбек бързо му доказала, че е сгрешил. Тя изпратила собствените си рицари да заловят трима родственици на сър Тивин. Двама били от Ланиспорт, по-далечни роднини на Ланистър от Скалата, ала третият бил младият скуйаър  Стафорд Ланистър (същият който бе победен при Волско кръстовище от Роб Старк – бележка моя) , най-големият син и наследник на сър Джейсън, брат на лорд Титос
Кризата предизвикала лорд Титос да се отдели от любовницата си достатъчно дълго, за да отмени заповедите на непреклонния си наследник. Негова Светлост не просто заповадял да освободят  лорд Тарбек, невредим, но и му се извинил и му опростил дълговете.
За размяната на заложниците лорд Титос се обърнал към по-малкия брат на лейди Тарбек, сър Рейнард Рейн. Определили за място на срещата престола на Червения лъв в Кастамир. Сър Тивин отказал да отиде, затова сър Кеван върнал лорд Валдеран, а самата лейди Тарбек върнала Стафорс и братовчедите му. Лорд Рейн организирал пир и за двете страни, където всички вдигали тостове един за друг и се обсипали с взаимни целувки, дарове и клетви да останат верни приятели  „за цяла вечност”.
Вечността траяла не повече от година, отбелязва Велкия майстер Пицел- Тивин Ланистър, който не присъствал на празненството така и не се отказал да смири тези прекалено силни васали. През 261 г. Той изпратил гарвани до Кастамир и Тарбек. Поискал братята Рейн, както и лейди Тарбек да се явят в Скалата на Кастърли, „за да отговарят за престъпленията си” Вместо това и двата дома му се опълчила както Тивин със сигурност очаквал. Надигнали се на открито въстание и се отрекли от клетвите си към Скалата.
И тъй Тивин Ланистър свикал войнството си. Не поискал съвет от баща си и дори не го уведомил за намеренията си. Вместо това потеглил с 500 рицари и 3000 пехотинци и арбалетчици.
Най-напред гневът на Тивин се стоварил върху Тарбек. Войнството на Ланистър ги връхлетяло той изневиделица, че лорд Валдеран нямал време да сбере васалите и застъпниците си. Негова светлост съвсем неразумно излязъл срещу Тивин само с придворните си рицари. В кратка и жестока битка Тарбек били сразени и избиги- Валдеран Тарбек и синовете му били обезглавени, както и всичките му племенници и братовчеди и съпрузите на дъщерите му, а и всеки мъж, дръзнал да покаже синьо-сребърната звезда със седем лъча върху щита на знамето си, в знак че принадлежи на рода Тарбек. И когато Ланистър продължили към замъка Тарбек, главите на лорд Валдеран и синовете му били в първите редици, набучени на техните копия.
Когато армията наближила, лейди Елин Тарбек залостила портите и изпратила гарвани до Кастамир, призовавайки братята си. Лейди Тарбек се уповавала на здравите стени на замъка, очаквайки дълга обсада. Само че Ланистър  подготвили обсадните си машини едва за ден, а стените също не спомогнали, когато един от огромните камъни прелетял над тях и срутил старата кула в центъра на замъка. При срутването загинали лейди Елик и синът й Тион Червения. Съпротивата на Тарбек приключила скоро след това, портите били отворени, а Тивин Ланистър наредил да опожарят замъка. Огънят горял един ден и дени нощ, докато не останало нищо, освен обгорена черупка.Червения лъв пристигнал навреме за да види пламъците. С него яздели две хиляди души – толкова успял да събере за краткото време, което имал.
Тивин Ланистър имал три пъти повече мъже, съгласни са повечето хроники, а според някои съотношението било дори пет към едно. Надявайки се, че силата на изненадата ще му е достатъчна Роджър Рейн наредил тръбите да обявят началото на атаката и се втурнал в щурм към лагера на Тивин.

Слез първоначалния шок Ланистър се окопитили бързо и численото превъзходство си проличало. Лорд Рейн нямал избор – обърнал се и избягал, оставяйки почти половината си хора мъртви на полето. Изпроводил го дъжд от арбалетни стрели и една от тях уцелила лорд Рейн между плешките, пробивайки бронята на гърба му. Червения лъв, продължил бягството си, ала половин левга по-нататък паднал от коня и трябвало да го внесат на ръце в Кастамир
Три дни по-късно там пристигнала войската на Ланистър. Подобно на Скалата, престолът на Кастамир някога бил мина. В Епохата на Героите, богатите залежи на сребро и злато направил Рейн почти толкова богати, колкото и Ланистър. За да опазят богатството си те изградили  външна стена край входа на мината, затворили го с порта от дъб и желязо и издигнали отстрани две здрави кули. Последвали цитадели и зали, а през цялото време минните шахти се спускали все по-надълбоко. Когато накрая златото свършило, Рейн разшили галериите в зали и спални покои, прекарали плетеница от тунели помежду им и накрая построили огромна ехтяща бална зала. За незапознатите Кастамир може би изглеждал като скромен замък, подходящ за някой рицар, или дребен лорд. Но онези които познавали тайните му знаели, че девет десети от него се намират под земята.
Точно в дълбините на тези галерии се оттеглили хората на Рейн. Трескав и омаломощен  от загубената кръв, Червения кръв не можел да ги предвожда. Заменил го сър Рейнард. Не толкова упорит, но по-лукав от брат си, той знаел, че няма достатъчно хора, за да брани стените, затова изоставил всичко на повърхността и се оттеглил на под земята. Когато всички от замъка били  в безопасност  сър Рейнард пратил вест на лорд Тивин, предлагайки примирие. Ала Тивин Ланистър на удостоил предложението на Рейнард с отговор. Вместо това наредил да запечатат мината. С кирки, брадви и факли собствените му миньори срутили тонове почва и камъни, като затрупали огромната порта и всички входове към мината. После насочил вниманието си към малкия бърз ручей., който захранвал прозрачно чистия вир, край замъка, заради който Кастамир получил названието си- За по-малко от ден,  успели да заприщт ручея, а след още дав го отклонили към най-близкия вход на мината-.
Почвата и камъните, които затворили мината, не можели да пропуснат дори катерица, камо ли човек....но водата намерила път.
Сър Рейнард взел със себе си над триста мъже, жени и деца. Нито един от тях не излзъл от там. Неколцина от пазачите, назначени на някои от по-малките и отдалечени входове, казали че през нощтта чули приглушени викове и писъци изпод земята, но сутринта всичко отново притихнало.
Никой повече не отворил мините на Кастамир. Залите и крепостните здания над тях, опожарени от Тивин Ланистър , пустеят и до ден днешен, неми свидетели, на онези глупци посмели посмели да вдигнат оръжие срещу скалата на Кастърли.
През 262 г Крал Джеерис се споминал на в Кралски Чертог след едва три годии на Железния трон. Синът му ЕРис , принц на Драконов камък го наследил, като крал Ерис Втори. Първото му дело – и най-мъдрото според мнозина – било да призове приятеля си от детинство Тивин Ланистър за да му служи като Ръка.
Тивин Ланистър бил една на двайсет годин, най-младата Ръка, в историята ама саморазправата му с бунта на Тарбек и Рейн му спечелила много уважение и немалко страх. Братовчедка му , лейди Джоана вече живеела в Кралски Чертог. Тя била придворна дама и придружителка на Рела още от 259 г. Омъжила се за лорд Тивин година след назначението на пищна Церемония в септата на Белор.



  Ерис II  Лудия Крал- първа част
[
Скрит текст:
Ерис Таргариен, Вторият с това име, бил само осемнайстият , който наследил Железният трон пред 262 г. от Завоеванието след смъртта на баща си – който властвал едва 3 години. Хубав младеж, ЕРис се проявил достойно при Каменна стъпала във Войната на Кралете на деветте петака. Макар и не най-прилежният, нито най-интелигентният, той притежавал безспорно обаяние, което му спечелило безбройни приятели. Бил също така суетен, горделив и непостоянен – качества, които го правели лесна плячка за блюдолизци и ласкатели, макар тези качества в началото да не били очевидни, когато се възкачил на престола.
Дори на прозорливите не могли да предвидят, че Ерис ще стане известен като Лудия Крал., а царуването му ще сложи край на тривековната власт на Таргариените във Вестерос. Докато ЕРис слагал короната си, едно чернокосо момче на име Робърт се раждало в Бурен край – било син на братовчеда на Ерис, лорд Стефон Баратеон. А далеч на север в Зимен Хребет, Лорд Рикард Старк празнувал собствения си новороден син, Брандън. След година се родил и втори СТарк – Едард. И тримата младенци след време щели да играят ключова роля за краха на Драконите.
Новият крал вече си бил осигурил наследник в лицето на сина си Регар., роден сред пламъците на Летен замък. Ерис и кралицата му – сестра му Рела, били много млади и очаквали от тях още деца. Въпросът на управлението бил ключов защото трагедиите на управлението на крал Егон V Невероятния ( в „Рицарят на седемте кралства” – принц „Ег” – бележка моя) било окастрило кралското родословно дърво до два самотни клона.
На Ерис не му липсвала амбиция. По време на коронацията заявил, че иска да бъде най-великият крал в историята на Седемте Кралства, самомнение, което някои от приятелите му насърчавали., предлагайки прозвища,  с които поданиците му да го запомнят - като Ерис Премъдри  или дори Ерик Велики
Дворът на баща му се състоял най-вече от възрастни и опитни мъже., мнозина служели още от времето на Егон 5 Невероятния. Ерис ги освободил и заменил до един с лордове от собственото си поколение. Най-значимият му ход бил да пенсионира възрастната си, извънредно предпазлива ръка – Едгар Слоун и да назначи на негово място, сър Тивин Ланистър , наследника на Скалата на Кастърли. Двайсетгодишен, той станал най-младата Ръка в историята на Вестерос. Мнозина майстери твърдят и до ден днешен, че това било най-мъдрото нещо, което Ерис Премъдри е сторил в управлението си.
Ерис Таргариен и Тивин Ланистър се познавали от деца. Малкият Тивин служил като паж в столицата Той и принц ЕРис, заедно с  едно по-младо момче, също паж , на име Стефон Баратеон (братовчед на краля – б.моя) станали неразделни- Във Войната на деветте петака тримата приятели се сражавали заедно – Тивин като новопосветени рицари, Ерис и Стефон – като скуайри. Когато принц Ерис спечелил шпорите си на шестнайсет години, дал на сир Тивин честта да го посвети. През 261 г. след Завоеванието Тивин Ланистър показал способностите си на командир, като потушил въстанието на от най-силните васали на баща си – Рейн и Тарбек (описано е на друго място) и сложил край на древните им родове.. Макар жестоките му методи да предизвикали недоволство у някои, никой не можел да оспори, че сър Тивин Ланистър възстановил реда  в Западните земи, след хаоса и конфликтите на бащиното му управление.
Трябва да признаем че  дружбата на Ерис и Тивин била необичайна Младият крал бил жизнерадостен и енергичен в ранните години на царуването си. Обичал музика, танци,балове с маски. Не можел да устои и на младите жени – пълнел двора си с девици от всяко кътче на кралството. Някои смятали че има повече наложници от ЕГон Недостойния (крайно съмнително). Но за разлика от него Ерис бързо губел интерес към наложниците си. От повечето се отегчавал след една-две седмици, а и най-държеливите не оставали с него повече от шест месеца.
Негово величество имал големи планове След коронацията си обявил, своето намерение да завладее Каменни стъпала и да ги превърне вовеки в част от владенията си.  През 264 от З. Го посетил лорд Рикард Старк, което възбудило интереса му към Севера сътворил нов план – да сътвори втори Вал,, на сто левги на север от настоящия, и да присвои всички земи между двата. През 265 г. Оскърбен от смрадта на Кралски чертог, той заговорил как ще построи „бял град” – изцяло от мрамор, на южния бряг на Черна вода.. През 267 г.  след спор с Желязната банка на Браавос относно заемите на баща си, той обявил, че ще построи най-голямата флотилия  в историята и „ще свали Титана на колене”. През 270 казал на принцесата от Дорн, че ще накара „дорнските пустини да разцъфнат”, като прокопае огромен плавателен канал под планините, за да докара вода от Дъждовен лес-.
      Нито един от тези грандиозни планове не се сбъднал – повечето всъщност били забравени, преди да мине и месец. Ерис Втори се отегчавал от кралските си хрумки, както се отегчавал от кралските си метреси. Но пък Седемте кралства просперирали неимоверно през първото десетилетие на управлението му, защото Кралската Ръка, имал всичко, което липсвало на самия кал – усърдие, решителност, мощен ум, справедливост, строгост. „Боговете са създали този мъж за да ни управлява” – писал великият майстор Пицел в писмо до Цитаделата, след като служил с Тивин в Малкият съвет.
    А той управлявал. Колкото по-хаотично ставало управлението на краля, толкова повече отговорността падала върху Ръката му. Кралството се развивало в ръцете на Тивин, така че никой не виждал   в малките капризи на крал ЕРис Някакви знамения. Мнозина Таргариени преди него имали, подобни проявления, от които не следвало нищо лошо. От Староград до Вала тръгнала мълвата, че Ерис седи на Трона, но Тивин Ланистър управлява.
Именно Тивин Ланистър приключил спора с Браавоската банка (макар и без да поставя Титана на колене, за голямо неудоволствие на крал Ерис), изплатил дълга на Джеерис Втори със злато от Скалата на Кастърли, като поел дълговете на Короната. Също така си спечелил одобрените на мнозина от големите лордове, като отменил законите на ЕГон Пети, които ограничавали правомощията им. Намалил и тарифите, и данъците за стоките,  пристигащи в Кралски Чертог, Ланиспорт и Староград, спечелвайки си подкрепата на богатите търговци. Построил нови пътища и ремонтирал стари. ОРганизирал много безплатни турнири, за радост на рицари и  простолюдие. Грижел се за търговията със Свободните градове и строго наказвал пекари, използващи стърготини, вместо брашно и месари пробутащи конско за говеждо. Във всичките си начинания получил голяма помощ от Великия майстер Пицел, чиито хроники за царуването на Ерис най-добре описват тази епоха-
Ала въпреки всичко постигнато Тивин не се радвал на обич сред хората.Съперниците му го обвинявали, че е жесток, лишен от милост, неостъпчив и че не умее да се смее. Знаменосците му го уважавали  и го следвали във време на война. Знаменосците му го уважавали и го следвали и във война и в мир, но никой сред тях не му бил приятел. Тивин презирал баща си, славолюбивия, дебел и некадърен, лорд Титос Ланистър, а взаимоотнешенията му с братята му Тигет и Герион били бурни. Обръщал повече внимание на брат си Кеван, близък довереник и сподвижник, откакто били деца. И на сестра си Джена, но дори тогава бил по-скоро предан, отколкото обичлив.

Скандалът с Джоана Ланистър
Скрит текст:
През 263 г. след като станал ръка сър Тивин се оженил за красивата си бртовчедка Джоана Ланистър , дошла в Кралски Чертог през 259 г. сл. З. За коронацията на крал Джеерис Втори и останала като придворна дама на принцеса (по-късно кралица)  Рела.Съпрузите Ланистър се познавали още от деца в Скалата на Кастърли. Макар Тивин Ланистър да не се отдавал на публичност, твърди се, че любовта му към съпругата му била дълбока и отколешна. „Само лейди Джоана познава мъжа под бронята – пише до Цитаделата майстер Пицел – а всичките си усмивки пази за нея. Сам съм свидетел, как го е разсмивала, не веднъж, а три пъти.”
    За жалост бракът на ЕРис и Рела не бил толкова щастлив. Макар да си затварял очите за повечето изневери на краля, кралицата не одобрявала, че той „превръща дамите ми, в свои курви”(Джоана Ланистър не била първата рязко освободена от задълженията си към кралицата нико пък последната). Взаимоотношенията между краля и кралицата се обтегнали още повече, когато Рела се оказала неспособна да роди на краля още деца. Помятанията от 263 и 264 г от Завоеванието били последвани от мъртвородена дъщеря през 267.  Принц  Дерон, роден през 269 пък, живял само 6 месеца. После имало едно мъртвородено дете през 270 г, последвано от още едно помятане през 271 г- и подранилият с два месеца Егон през 272 г, който починал две години по-късно.
   Отначало Негово Величество утешавал кралицата, ала след време съчувствието се превърнало в подозрение. През 270 г от З. Вече бил сигурен, че кралицата му изневерява. „Боговете не търпят копеле да седне на Железният трон” казал той на Малкия си съвет – нито едно от децата на Рела след Регар не било негово, заявил той. Оттогава насетне забранил на кралицата да излиза от Стегата на Мегор и повели две септи да спят в леглото й всяка нощ, „да се погрижат да спазва обета си”
 Не се знае какво е смятал Тивин Ланистър по този въпрос, но пред  266 г сл. З€ в Скалата на Кастърли, лейди Джоана родила близнаци, момче и момиче. „ЗДрави и красиви, с кони като ковано злато” .  Това сякаш допълнително нагнетило отношенията между ЕРис Втори и Ръката му. „Като че ли съм си взел погрешната съпруга” – казал Негово Величество, когато му съобщили щастливото събитие. Но изпратил на всяко дете, теглото му в злато, като подарък. После заповядал на Тивин да ги доведе в Кралски Чертог, когато пораснат достатъчно за да пътуват. „И майка им също, отдавна не съм вижда хубавото й лице” рекъл кралят.

На големия турнир през 272 по случай десетгодишнината от царуването на Ерис, Джоана Ланистър довела в Кралски Чертог децата си Церсей и Джайм Ланистър, за да ги представи в двора. Кралят (добре подпийнал) я попитал дали кърменето "не е развалило гърдите ти, така вирнати и сочни бяха”. Въпросът разсмял съперниците на лорд Тивин, които винаги се радвали на някоя подигравка с Ръката, но лейди Джоана била оскърбена. Тивин Ланистър, опитал на следната година да връчи на краля  обратно веригата си- символ на поста си – ала получил отказ.
Ерис Втори можел във всеки момент да освободи Тивин Ланистър и да назначи нова Ръка. Само че по някакви причини предпочел да задържи приятел от детинство близо до себе си. При все това  все по-често кралят подривал авторитета му по поводи важни и маловажни. Презрителните подигравки ставали все по-чести – придворните разбрали, че най-бързият начин да се харесат на краля е да се присмиват на лишената от хумор Ръка. Тивин Ланистър търпял безропотно.
......
Бележка под линия  на архимайстер Гилдаин -  Дворът се върнал в Кралски Чертог през 268 от Завоеванието. Всички можели да пренебрегнат зловредните слухове за лейди Джоана Ланистър и краля – как отдала девствеността си на принц ЕРис в нощтта, когато короновали баща му, а после когато той самият седнал на престола, за кратко му била любовница. Както Пицел настоява в писмата си, Тивин Ланистър не би се оженил за братовчедка си, ако това би било вярно „Винаги е бил горделив и не би приел нечии огризки” – пише майстерът
Но имаме надеждни сведения, че крал Ерис си е позволи непристойно поведение с лейди Джоана по време на церемонията на първата брачна нощ, за огромно неудоволствие на лорд Тивин. Не след дълго Кралица Рела, освободила Джоана Ланистър от служба. Не дала причина, но Джоана Ланистър незабавно напуснала Кралски Чертог, а после рядко посещавала града
През следващата 267 година година лорд Титос Ланистър умрял на четиредесет и шест годишна възраст. Сърцето му се пръснало докато се катерел  по стръмното стълбище към покоите на любовницата си. И така Тивин Ланистър станал род на Скалата на Кастърли и Пазител на Запада. Когато се върнал, за да въведе ред в Западните земи, крал ЕРис решил да го придружи . Макар Негово Величестов да оставил кралицата си в Кралски Чертог (Нейно Величество било бременна отново, този път с принцеса Шена), взел осемгодишния си син Регар, принца на драконов камък и повече от половината двор.През по-голямата част от следващата година кралството било управлявано от Ланиспорт и Скалата на Кастърли, където било Кралят и Ръката му. Приятелството между Кралят и Ръката се разпадало. Преди Ерис подкрепял Тивин по повечето важни въпроси, но с времето несъгласието растяло помежду им все повече. По време на една търговска война  между съюза на Мир и Тирош срещу Волантис, лорд Тивин предложил неутралност, а краля видял възможност за печалба  със злато, ако снабдяват с оръжие волантинците. Когато пък лорд Тивин отсъдил в полза на Блекууд, в един от поредните им гранични спорове с Бракен, кралят наредил мелницата да отиде в Бракен.
    Въпреки силните възражения на Ръката, кралят удвоил пристанищните такси за Кралски Чертог и Староград и ги утроил за Ланиспорт и останалите пристанища в кралството. Когато делегация от дребни лордове и богати търговци застанали пред Железния трон с оплакванията си Ерис обвинил Ръката за новите налози с думите  „лорд Тивин сере злато, но отскоро има запек и трябваше да намери друг начин да запълни хазната”. След това Негово Величество върнал таксите постарому и си спечелил признание за сметка на лод Тивин, за когото останали хулите-
        Разривът между Ръката и Краля личал и в назначенията. Допреди 270 г- Негово Величество се вслушвал в препоръките на Ръката си и поздавал почести и наследствени земи, според предложенията на лорд Тивин, но след това започнал да пренебрегва подбраните от него хора. Мнозина западняци били освободени от службата си при краля, не заради друго, а защото може да са „хора на Ръката”. На техните места кралят назначавал собстевните си фаворити...макар че благоволението му ставало все по-капризно, а недоверието все по-лесно се събуждало Дори роднините на Ръката не били предпадени от недоволството на Краля.  Когато лорд Тивин пожелал да назначи брат  си Тигет Ланистър като оръжейник на Червената цитадела, крал Ерис дал поста на сър Вилем Дари
  По това време кралят вече съзнавал общоприетите нагласи, че не е нищо повече от фигурант без власт, а истинският господар на Седемте Кралства е Тивин Ланистър. Разгневен от подобни приказки, Негово величество решил да ги опровергае и да постави на място своя  „прекомерно въздигнал се слуга”.



Из историята на архимайстер Гилдаин - Раждането на Тирион Ланистър и отказът на Ерис II да ожени Регар за Церсей
Скрит текст:

През 273 г лейди Джоана легнала отново на родилното ложе в Скалата, и там умряла раждайки втория син на лорд Тивин. Тирион както било кръстено детето, било несъразмерно джудже с голяма глава, къси крачка, различни очи (според някои имало и опашка, която баща му наредил да отрежат)  Простолюдието нарекло детето „Ориста на лорд Тивин”, както и „проклятието на лорд Тивин”. Когато научил за това Ерис казал „Боговете не търпят тщестлавие. Взели са му красивото цвете и са тикнали в шепите  му чудовище. Дано сега се научи на смирение.”
Скоро думите на краля достигнали до  скърбящия лорд Тивин. Отпосле вече  не съществувал и частичка от старото им приятелство. Навикнал да изпълнява задълженията си без да показва емоции лорд Тивин продължил да изпълнява задълженията си като ръка на краля. Справял се с ежедневните трудности на управлението, докато кралят стават все по-невъздържан, груб и подозрителен. Обградил се със слухари и заплащал на мъже със съмнителна репутация Засипвали го слухове и лъжи за измяна – къде действителни, къде не. Един такъв слух бил за капитана на личната гвардия на Ръката – сър Илин Пейн. Бил чут да се хвали, че лорд Тивин управлява Седемте кралства. – за това Негово Величество изпратил кралската гвардия да го задържи и предаде на мъчители, както и да изтръгнат езика му с клещи.
Развитието на лудостта му се забавило за кратко през 274 г когато Кралица Рела му родила син Джерис. Радостта на Негово величество била толкова силна, че сякаш го излекувала. Но детето умряло по-късно същата година, а Ерис се потопил в ярост и отчаяние. В гнева си решил, че дойката е виновна и наредил да я обезглавят. Не след дълго се отменал и решил, че е виновна собствената му любовница, хубавата дъщеря на един от придворните му рицари. Тя и всичките й родственици били предадени на мъчения. Накрая преди да умрат те се признали за виновни, въпреки че показанията им се разминавали драстино.
Ерис се отдал на двуседмичен пост и направил поход на поканяието из целия град, до Великата септа, където се моли с Великият септон. След това Негово величество обявил, че вече ще спи само със собствената си съпруга. АКо сведенията които имаме са верно от 275 г крал Ерис останал верен на обета си.
Новоизлюпената му съпружеска вярност възрадвала Майката, защото още на следващата година кралица Рела го дарила със син – Визерис. Принц Визерис бил дребен, ала здрав, и въпреки, че на седемнадесет години принц Регар бил всичко което може да се иска от един наследник цял Вестерос се радвал.  Раждането на Визерис укрепило Таргариенския завет.
Ала и сякаш направило Ерис още по-плашлив и обсебен. При все че малкият бил напълно здрав кралят се ужасявал да не го сполети съдбата на братята му. Край момчето денонощно бдели рицари от Кралската гвардия, не давали на никой да го пипне без позволение дори на майка му. Дори на кралицата не давали да стои сама с бебето. Когато кърмата й спряла, ЕРис наредил на кралския дегустатор да смуче зърната на дойката, да не би да отрови детето. Отвред от седемте кралства пристигали дарове за малкия принц, а кралят ги събирали в двора си, и ги изгарял, да не би да са прокълнати.
По –късно същата година Тивин Ланистър, може би неразумно, организирал голям турнир в чест на раждането на  принц Визерис. Може би целял помирение с краля. Богатството и влиянието на дома Ланистър били изложение на показ пред всички. Отначало крал ЕРис не искал да присъства. След това отстъпил но оставил кралицата и новородения си син под ключ  в Кралски чертог
На трона си сред стотиците  височайши особи, в сянката на Скалата, кралят ревял с пълно гърло в подкрепа на сина си Регар. Той – отскоро рицар – съборил и Тигет и Герион Ланистър и дори неустрашимия Баристан Селми, преди накрая да загуби от сър Артър Дейн – Меча на утрото.
Навярно в опит да се възползва от доброто настроение на Негово величество лорд Тивин още същата вечер подхвърлил, че е  вече е време Принца на Драконов камък да се задоми и предложил собствената си дъщеря – Церсей. Ерис втори грубо отказала и казал на Тивин, че е ценен слуга -  ала си остава само прост  слуга. Негово величество не се съгласил и да вземе сина на лорд Тивин, Джайм за скуайър на принц Регар. Вместо това удостоил с тази чест лордове, които не били близки нито на Ланистър нито на Ръката.
Дотогава било ясно, че Ерис Втори пропада в безната на лудостта. Но необратимото се случило перз 277 г около Бунта на Дъскъндейл

Бунтът на Дъскъндейл и последствията от него
Скрит текст:
Някога в дните на стоте кралства, древният пристанищен град бил престол на крале. Той бил най-важното пристанище в залива Черна вода, но сега бързо губел позиции в полза на Кралски Чертог. Младият лорд на Дъскъдейл, Лорд Денис Дарклин искал да спре тази тенденция. Много хора са спорили защо той сторил това което сторил, но повечето са съгласни че пръст в това имала мирската му съпругата, Лейди Серила. Клеветнициет я наричат Дантелената змия и твърдят, че отровила ума на лорд Денис със сладки приказки, а защитниците й – че за всичко бил виновен лорд Дарклин, а лейди Серила спечелила незасулжена омраза защото е чужденка и се кланя на чужди богове.
 Бедата започнала, когато лорд Денис поискал да получи Харта за автономия подобон на Дорн-. Нещо му се струвало голяма претенция - Подобни документи били нещо обичайно в свободните градове, така го уверила лейди Серила.  Разбираело лорд Тивин отказал, за да не се получи опасен прецедент Разгневен лорд Дарклин измислил друг план
Бунта на Дъскъндейл започнал наглед невинно. Лорд Денис не пропуснал факта, че хаотичното поведение на краля обтяга отношенията м с Ръката. Дарклин отказал да плати данъците си и поканил Ерис да дойде в града, където лично да му изложи исканията си. Навярно Ерис никога не сторил нещо подобно....докато лорд Тивин не се въпротивил особено настойчиво. Напук на лорд Тивин, кралят приел поканата и обявил на майстер Пицел и Малкият съвет, че лично ще се справи с непокорният лорд Потеглил на малка свита, начело на Гуейн Мършавия, от Кралската гвардия. Това обаче се оказало капан, в който кралят се напъхал сляпо. Заловили го и някои от хората му – като Гуейн Мършавия – загинали в опит да го защитят.
Първият отклик от вестта бил шок, вторият – възмущение.. Някои увещавали за ответен удар,  за да освободят краля и да накажат бунтовниците за това оскърбление. Ала Дъскъндейл бил обграден от дебели стени, а Сив Форг, древният престол на дома Дарклин бил още по-непристъпен.. Нелека била задачата да го превземат
Затова лорд Тивин изпратил вестители и гарвани, за да събере войнства и същевременно наредил на лорд Дарклин да освободи краля. Лорд Денис отвърнал, че ако направят опит да преодолеят стените ще убие Ерис. Някои в малкия съвет се усъмнили. Не можели да повярват, че някой весторец би сторил подобно нещо, ала лорд Тивин не искал да рискува. Вместо това обградил Дсъкъндел с голяма армия, блокирайки го по суша и море.
При тези обстоятелства лорд Дарклин се разколебала, опитал няколок пъти да прговаря,, но лорд Тивин отказал да го изслуша, повтаряйки искането за пълна безусловна капитулация на града и замъка и освобождаване на краля
Непокорството на Дарклин продължило половин година. Настроението в Дъскъндейл бързо се променила, когато припасите намелели. Ала скрит в древния Сив форт, Дарклин вярвал, че е въпрос на време  лорд Тивин да предложи по-добри условия.
Онези които добре познали неотстъпчивостта на лорд Тивин, знаели какво ще последва. Той подканил за последно лорд Дарклин да се предаде. Ако отново откаже обещал лорд Тивин кралската армия щял да щурмува Дъскъндейл и да посече всеки мъж, жена и дете (често се разказав, че Тивин пратил личният си бард да предаде съобщението и да изпее „Дъждовете на Кастамир” на Лорд Дарклин и Дантенелената змия, но това е само слух, който не е потвърден от летописите).
По-голямата част  от Малкия съвет били заедно с Ръката в този момент под стените на града и неколцина оспорили плана. Смятали, че лорд Тивин може да предизвика, лорд Дарклин да убие краля- „Може би да, може би не – отвърнал Тивин – но ако го направи имаме по-добър крал тук” и посочил принц Регар.
Книжовниците още оттогава спорят какви били намеренията на лорд Тивин. Вярвал ли е, че Дарклин ще откаже? Или е бил сколнен, дори нетърпелив, за да седне принц Регар на Железния трон..
Никой няма да узнае благодарение на неустрашимия Баристан Селми. От Кралската гвардия. Сър Баристан Селми предложил да влезе тайно в града, да стиген до Сив форт и да измъкне краля. ОТ млад рицарят бил известен като Храбрия, но тази храброст в очит на лорд Тивин граничела с лудостта. Ала такова било уважението към силата и изобретателноста на Баристан, че му дал ден, за да изпълни плана си., преди войските да нахлуят в Дъскъндейл. Песните зе героичната постъпка на сър Баристан са много и за разнообразие в тях няма почти нищо измислено. Сър Баристан наистина изкачил стените с голи ръце, незабелязан посред нощ, после се предрешил като просяк и стигнал до Сив форт. Вярно е, и че успял да се изкатери и по тези стени и да убие един от часовоите преди да вдигне тревога. След това умело намерил пътя до тъмницата., където държали краля. Ала докато успее да се измъкне оттам забелязали, че нещо не е наред и вдигнали тревога . И тогава героизмът на сър Баристан заблестял с пълан сила – останал да се сражава вместо да предаде себе си или краля.
И не само това, но и нанесъл първия удар, хванал неподготвен шурея и оръжейник на лорд Дарклин, сир Саймън Холард, както и двама от пазачите и ги сразил. Така отмъстил за смъртта на заклетия си брат Гуейн Мършавия от Кралската гвардия., който загинал именно от ръката на сир Холард. После поел към конюшните заедно с краля, сражавайки се с всички, които искали да му попречат. Двамата успели да излязат от Сив Форт, преди да хлопнат портите му. Последвала дива езда, през улиците на Дъскъндейл, докато навсякъде около тях виели рогове и тръби, а след това изкатерили  стените на Дъскъндейл, докато стрелците на лорд Тивин се опитвали да ги разчистят от защитници
Когато кралят избягал на лорд Дарклин не му оставало нищо друго освен да се предаде,ала едва ли подозирал какво отмъщение му готви Ерис. Когато Дарклин и сродниците му застанали в Ерис пред вериги, той поискал смъртта им – и не само тяхната, но и на целият им род, даже на най-далечните им сродници в Дъскъндейл . Дори дом Холард, родственици на Дарклин по брак не били пощадени. Единственият пощаден бил младият племенник на сър  Саймън, Донтос Холард – и то само защото сър Баристан поискал тази милост за отплата и кралят нямало как да му откаже. Лейди Серила пък срещнала по-жестока участ.
Ерис наредил да отрежат езика  и женските частти на Дантелената змия, преди да я изгорят жива (макар враговете й да настоявали, че е трябвало да страда по-дълго задето е причинила такива злочестини на града).
Пленничеството в Дъскъндейл пресушило и последната капка разум в Ерис Втори. Оттогав лудостта му вилнеела безспир и с задълбочавала с всяка изминала година. Дарклин посмели да сложат ръце върху него, блъскали го, отнели му кралските одежди, дори го удряли. След освобождението си крал Ерис не позволявал на никой да го докосва, дори и прислужниците му. Неподстригана и немита косата му растяла и се заплитала, а ноктите му станали като на хищна птица, гротескни и пожълтели. Забранил на всички да носят оръжия в негово присъствие, освен на заклелите се да го пазят рицари от Кралската гвардия. Присъдите му ставали все по-жестоки и по-жестоки.
След като се върнал в Кралски чертог, Негово Величество отказал да излиза от Червената Цитадела и така сам се превърнал в затворник на собствения си замък през следващите четири години. През това време станал още по-мнителен към тези около себе си, особено към Тивин Ланистър и дори към сина си  . Принц Регар, бил убеден Кралят, заговорничел с Ръката му при Дъскъндейл, за да седне на трона. Планирали нападението за предизвикат лорд Дарклин да убие Краля. Тогава Регар щял да се възкачи на трона  и да вземе за своя кралица дъщеря на лорд Тивин.
Решен да предодврати това, той се обърнал към друг свой приятел от детството. Призовал Стефон Баратеон от Бурен Край и го сложил в Малкия съвет. През 278 кралят изпратил лорд Баратеон отвъд Тясното море на мисия в Стар Волантис да потърси невяста на принц Регар „благородна девица от старо валирианско потелкво”. Красноречиво било, че кралят възложили тази задача на лорд Стефон, а не на Ръката, или дори на сина си. Разнесли се многобройни слухове, че кралят иска да направи лорд Стефон своя нова Ръка, след като той се справи с мисията си, а после да съди Тивин Ланистър. Мнозина предквусвали това с наслаждение.
Боговете обаче имали друго наум. Мисията на лорд Стефон се провалила, а на връщане корабът му се продънил на един хвърлей от Бурен край. Лорд Стефон и съпругата му се удавили пред погледите на двамата им големи синове, Робърт и Станис, чакащи ги на стените. Когато вестта достигнала до него, ЕРис се разярил и казал на Великия майстер Пицел, че Тивин някак е догадил намеренията му и е организирал убийството на лорд Стефон Баратеон. „Ако го освободя от поста ще убие и мен” – казал той на Великия майстер


Виж целия пост
# 729
Долината на Арин
https://awoiaf.westeros.org/index.php/File:The_Eyrie-TN.jpg -Еъри

 
Скрит текст:
Долината–дълга, обширна и плодородна, изцяло обградена от огромните сиво-зелени върхове на могъщите Лунни планини – е колкото красива, толкова и богата. Може би затова първите андалски завоеватели са решили да акостират точно там, когато прекосили Тясното море под знамената на своите богове. Доказателството за това твърдение почива в камъните, издълбани по Пръстите, които носят изображения на звезди, мечове и брадви (или чукове както някои настояват някои). Свещената книга на Вярата „Седемлъчата звезда” говори за „златна земя сред извисяващи се планини”, когато Хугор Хълма, получава видението си, за изобилието, което един ден ще падне в ръцете на андалите.
Изолирана от останалата част на Вестерос заради високите си планини, Долината се оказала идеалното място за андалите – да създадат кралства по тази нова земя. Първите хора, които били там преди андалите, се борили упорито срещу завоевателите, но тогава Долината била слабо заселена и скоро се оказало, че отстъпват по численост във всички сражения- Веднага щом някой кораб бивал опожарен или отблъскван  обратно в моретоо, казват певците, десет се появявали на негово място, още с изгрева. Първите хора не можели да се мерят с устрема на нашествениците, а бронзовите им брадви и брони отстъпвали на стоманените мечове и железните ризници на андалите.
Освен това  Долината и заобикалящите я върхове били разделени на множества дребни кралства, когато първите андали започнали да слизат по бреговете й със седемлъчата звезда, изрисувана (или понякога изрязана) върху гърдите им. Разединени от древни вражди кралете на Първите хора не се съюзили срещу нашествениците отначало, а започнали да сключват договори и съюзи с тях едни срещу други (познато безрасъдство,  което било повторено още много пъто, докато андалите се разпространили във Вестерос)
Давен Шел и Джон Брайстоун, всеки от които тръгнал да претендира за титлата крал на Пръстите, стигнали дотав, че да плащат на андалски вождове да прекосят моето, надявайки се да ги използват във водите си. Вместо това вождовете се обърнали срещу домакините си. След година Брайстоун бил пленен, измъчван и обезглавен, а Шел  - опечен жив в дървения си замък. Един андалски рицар на име Коруин Корбрей се оженил за дъщерята на първия, а съпругата на втория му станала любовница, и взел Пръстите за себе си (макар че Корбрей, за разлика от свои много другари, никога не се нарекъл крал, предпочитайки по-скромната титла Владетел на Петте пръста)
По на Юг богатитя пристанищен Град на гларуса, бил управляван от Озгууд Шет, Третия с това име, посивял стар воин, които си приписвал древната, суетна титла Крал на истинските мъже. Тя уж била на десет хиляди години, още от от Епохата на зората. Макар че самият Град на Гларуса изглеждал в безопасност зад дебелите си каменни стени, крал Озгуунд и неговите предци от дълги години воювали срещу Бронзовите крале от Руунстоун, по-силен съсед от също толкова стар и проут дом като техния, Йоруик Ройс, Шестият с това име, получил Руническата корона при смъртта на баща си, три години по-рано. Оказал се страховит врат, победил Шет в няколко битки и го принудил да се оттегли с войнството си зад градските стени.
Крал Озгууд неразумно се обърнал към Андалос за помощ, за да си възвърне изгубеното. Надявайки се да  избегне съдбата на Шел и Брайтстоун, той се опитал да обвърже съюзниците си кръв вместо със злато:  дал дъщеря си за жена на андалския рицар Джеролд Графтън, взел най-голямата дъщеря на сър Джеролд  за своя съпруга и оженил своя син и наследник за негова по-малка дъщеря. Всички бракове били сключени от септони, според ритуалите на Седемте. Шет дори стигнал дотам, че и той приел Вярата, заклевайки се да построи голяма септа в Града на гларуса, ако Седемте го дарят с победа. След това излязъл с андалските съюзници, за да срещне Брронзовия крал.
Крал Озгууд получил победата си, но не оцелял в Битката и впоследствие сред жителите на Града на гларуса и другите първи хора се шепнело, че самият сър Джеролд го бил покосил. При завръщането си в града андалският военачалник взел короната на тъста си за себе си. Лишил от наследтво младия Шет и го затворил в спалнята му, докато направи дете на дъщеря му. След това злощастният баща изчезва от страниците на историята.
Когато Градът на гларуса се вдигнал срещу него, крал Джеролд потушил бунта жестоко и скоро канавките почервенели от кръвта на първите мъже..като и жените и децата. Мъртвите били хвърлени в залива за храна на раците. В следващите години домът Графтън царувал необезпокояван, защото (изненадващо) сър Джеролд се оказал мъдър и умен владетел. Градът процъфгявал под неговата власт и тази на наследниците му, превръщайки се в единствения истински град в Долината.
Не всички лордове и крале на Първите били толкова глупави, че да поканят завоевателите си в своите замъци и доморе. Вместо това мнозина избрали да се бият. Пръв сред тях бил гореспоменатият бронзов крал Йорууик Шести от Руунстоун, който спечелил на рода Ройс важни победи срещу андалите. Веднъж разбил седем кораба, посмели да спрат на неговите брегове и украсил стените на Руунстон с главите на техните капитани и екипажи. Наследниците му продължили борбата след него, понеже войните между Първите хора и андалите не спре с поколения.

Робар II последният Бронзов крал

Скрит текст:
Последният от Бронзовите крале бил внукът на Йоруик, Робар II, който наследил Руунстоун от баща си по -малко от две седмици преди шестнадесетия си рожден ден. Оказал се воин  - така свиреп, лукав и обаятелен, че почти успял да спре прилива на андалите.
Към този момента андалите вече контролирали три четвърти от Долината и започнали да се препират помежду си, както Първите хора преди тях. В неразбирателството им Робар Ройс видял възможност. Неколцина от Първите хора в Долината все още удържали андалите: родът Редфорт от Redfort,, Хънтър от замъка Дълъг Лък, Белмор от Strongsong и Леденоструйците от Леденоструй били  най-важните сред тях. Робар сключил съюзи с всеки последователно и с множество по-малки кланове и домове, привличайки ги за своята кауза с бракове, земи, злато и (в един прочут случай)  като победил лорд Хънтър в съзтезание по стрелба (според легендата крал Робар спечелил с измама) Толкова меден бил езикът му, че успял да спемели верността дори на Урсула Ъпклиф, смятана за Чародейка, която наричала себе си, Невяста на морския крал.
Много от лордовете, които се събрали под знамената му били дребни крале, но сег оставили короните и подгънали коляно пред Робар Ройс и го обявили за Върховен крал на Долината, Пръстите и Лунните планини.
Най-накрая обединени, един народ с един владетел, Първите хора спечелили редица съкрушителини победи срещу своите разединени, свадливи завоеватели. Крал Роба постъпил мъдро като не се опитал да нападен всички андали навсякъде и отведнъж да ги прогони от бреговете си.. Вместо това воювал с тях един по един, често съюзявайки се с един андалски вожд, за да свали друг.
    Владетелят на Пръстите паднал пръв. Според легендите крал Робар лично убил Кайл Корбрей, след като избири от ръката му прочутия меч Скръбната дама. Градът на гларуса бил превзет с щурм Робърт пратил вътре собствената си сестра, за да убеди  Шет, за де вдигнат срещу Графтън и да отворят портите на града. Чука на Хълмовете, андалският крал, който владеел източната половина на Долината, бил следващият който се изправил срещу надигналите се отново Първи хора. И Той паднал пред армияна на Робар в Железни дъбове. За един кратък блестящ момент Първите хора сякашш имали шанс да върнат земите си си под водачеството на смелия си млад крал.
   Но това не се случило. Робар бил спечелил последната си победа, защото останалите андалски владетели и дребни крале най-накрая осъзнали пред каквъ са изправени....
- ще има продължение


Кавгата между Ерис и Регар. Варис идва в Двореца
Скрит текст:

В следващите няколко години лудостта обзела краля безвъзвратно. Макар Тивин да бил все още Ръка, кралят вече не се срещал с него, освен в присъствието на всички кралски гвардейци. Убеден бил, че простолюдието и лордовете заговорничат срещу него. Плашел се, че дори кралица Рела и принц Регар са част от това. Кралят обърнал взор към свободните градове и довел някакъв евнух на име Варис, когото назначил за надзорник на слухарите. единствено на човек без приятели, семейство или връзки във Вестерос можел да разчита. Паяка, както станал известен сред обикновените хора, използвал златото на Короната, за да създаде огромна мрежа от информатори. През остатъка от царуването на Ерис той клечал краля краля и нашепвал постоянно в ухото му.
След Дъскъндейл кралят започнал да се интересува от драконовия огън, подобно на неколцина от предшествениците си. Той твърдял, че лорд Дарклин никога не би посмял да му се опълчи, ако кралят разполага със дракони. Ала неуспешни се оказали опитите му да измъти дракони от яйцата, открити в недрата на Драконов камък (някои – толкова стари , че не били нищо повече от парче скала)
Обезсърчен Ерис се обърнал към мъдреците от древната Гилдия на алхимиците, които познавали тайните на нефритенозелената субстанция известна като адски огън, според някои – близък родственик на драконовия. Пиромантите станали редовни посетители в двора му, а увлечението по адския огън растяло. До 280 г. Ерис вече изгарял предателите, убийците и заговорниците вместо да ги беси или обезглавява. Кралят изпитвал голяма наслада от тази екзекуция, а а ги извършвал мъдрец Росарст, върховният алхимик в гилдията... Така се наслаждавал кралят, че възнаградил Росарк с титлата лорд и му дал място в Малкия съвет.
Вече никой не можел да се усъмни в помътения разсъдък на Негово Величество. От Дорн до Вала му викали Лудия крал. В Кралски чертог пък му викали „Крал Белег” , задето не спирал да се порязва на Железния трон (това предрича скорошна смърт на владетеля – б.моя). АЛа слухарите на Паяка дебнели и почти никой не смеел да изрече нищо от това на глас
Междувременно крал Ерис II се отчуждавал все повече и повече от своя син и наследник. Рано през 279 Регар Таргариен, принц на Драконов Камък официално се сгодил за принцеса Елия Мартел, крехката по-малка сестра на Доран Мартел, принц на Дорн. Оженили се на следващата година с пищна церемония във Великата септа на Белор. Ерис не присъствал. Казал на Малкият съвет, че се бои да не посегнат на живота му, ако пристъпи извън Червената цитадела, дори със седмината Кралски гвардейци. Не разрешил и на малкия си син Визерис да отиде.
Когато принц Регар и малдата му съпруга избрали да живеят в Драконов камък вместо в Червената цитадела из Седемте кралства се развилнели слухове. Някои твърдели, че принц Регар иска да свали баща си  и силом да спечели Железния Трон, а други – че Ерис иска да обезнаследи Регар, и да обяви Визерис за наследник. Насаждането на първото внуче на краля, през 280 г – момиче на име Ренис, с нищо не стоплило отоношенията между баща и син. Когато принц Регар се върнал в Червената цитадела, за да представи дъщеря си, кралица Рела гушнала бебето, но крал Ерис отказал да го докосне, защото „миришело на дорнка”
След всичко това  лорд Тивин продължавал да служи като Ръка. „Лорд Тивин се извиясава като Скалата на Кастърли – пише Великият майстер Пицел – в никой крал не е притежавал такава Ръка” Наглед спокоен в позицията си, след смъртта на Стефон Баратеон, лорд Тивин довел дори прелестната си дъщеря Церсей в двора.
През 281 обаче възрастният рицар от Кралската гвардия Харлан Грандисън се споминал в съня си. Неспокойното примирие между Ерис Втори и Ръката му най-сетне било разрушено, когато Негово Величество избрал да предложи белия плащ на големия син на лорд Тивив. На петнайсет, сър Джайм Ланистър  вече бил рицар – чест която получил от ръцете на сър Артър Дейн, Меча на УТрото, когото мнозина  смятали за най-достойния меч в кралството. Джайм си извоювал званието по време на водените от сър Артър сражения срещу бандата, именували се Братството, на Кралския лес. Уменията на юношата били безспорни
Сир Джайм обаче бил  също така и наследник на лорд Тивин.. На него били възложени всички надежди за продължението на рода Ланистър, тъй като другият син на лорд Тивин бил джуджето Тирион. Нещо повече – Ръката бил насред преговори за изгоден брак за сина си, когато кралят го осведомил за решението си. С един удар крал Ерис го лишил от избрания наследник и го накарал да изглежда глупав и безсилен.
Ала Великият майстер Пицел пише, че когато ЕРис Втори обявил назначението на сир Джайм, Негово лордско височество паднал на коляно и благодарил на краля за честта оказана на дома му. След това поискал позволението да се оттегли като Ръка, по причина болест.
Крал Ерис с радост се съгласил. Лорд Тивин предал веригата си и се оттеглил от Кралския двор, върнал се в  Скалата на Кастърли с дъщеря си.  Кралят го заменил с лорд Оуен Мериуедър , възрастен, весел блюдолизец, прочут единствено с това, че се смеел  най-силно на всяка шега на краля, независимо колко е глупава.  „Оттук насетне – рекъл кралят на Пицел – всички ще знаят със сигурност, че човекът с короната управлява Седемте кралства”
Ерис Таргариен и Тивин Ланистър се запознали като момчета, били се и кървяли заедно във войната на  Кралете на деветте петака, и почти двайсет години управлявали  Седемте кралства, но през 281 г. след З. Дългата им задруга, оказала се толкова плодотворна за кралството стигнала горчивият си край
Скоро след това Уолтър Уент обявил, че планира голям турнир в престолния си град Харънхъл, за да отпразнува рождения ден на дъщеря си. Крал Едирс избрал това събитие за официалното посвещавате на сир Джайм в Кралската гвардия…и задвжили събитията, сложили край на Лудия крал и на дома Таргариен над Седемте кралства. Предстояла Годината на Фалшивата пролет
Виж целия пост
# 730
Благодаря за труда, но не знам дали не е по-добре направо да го пращаш в Читанка. Няма как да се сложат линкове към всички постове на първа страница. Thinking
Виж целия пост
# 731
Джони, браво. Много труд си хвърлил. Аз също мисля, че е по-добре да го качиш в Читанка.
Виж целия пост
# 732
Благодаря за труда, но не знам дали не е по-добре направо да го пращаш в Читанка. Няма как да се сложат линкове към всички постове на първа страница. Thinking
Джони, браво. Много труд си хвърлил. Аз също мисля, че е по-добре да го качиш в Читанка.
"Светът..." (както и по-нови книги на Мартин ; )
готово сканирано&обработено във формат SFB*
- но ще е публично 5+ години след издаването:
Виж целия пост
# 733
О, това от Светът на Огън и лед ли са. Отдавна я имам, но не проявявам особен интерес...просто искам края на сагата и толкоз. Не ми се дълбае за долината или други неща....
Виж целия пост
# 734
Нямам представа как да го кача в Читанка, много сложни ми се виждат правилата за набиране и сканиране там?  Ако някой може да прати труда вместо мен в Читнака ще съм благодарен.
Пък и чакането не е ли твъред дълго дам, непрестанно има хора, на които трябва да се обяснява? Няма ли начин накрая когато пусна всички сполери, да се действа по подобие на "Зелените и черните, Принцесата и кралицата", а именно да се обединят отделните спойлери   във фенски превод или нещо такова  и да се сложат най-отпред? засега отпред имаме само английска версия.
 Дотогава имам още малко набран текст - за царуването на Ерис II и Бунта на Робърт. Иска ми се да свърша и с Долината набирането, просто за да знам, че не съм по средата на нещо.
П.С.По-късните неща може би се се нуждаят от допълнителни коректури
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия