Песен за огън и лед 28 - Those are brave men... lets go kill them

Да, той е с Мелисандра, но имам предвид, че не е похотлив. :Д Всички знаем, че си оправя Мелисандра. Но определено не е от типа хора, които ще оправят Церсей или ще отскачат до Къртичиното.

Мхм... всеки си има слабости.. Церсей и Ренли нямаше да може да съблазни. 

Там вече работата е друга. То сигурно си личи адски много, ама на мен Станис ми е най на сърце. :Д Прилича на някакъв олд скуул даскал по физика или математика, когото псуваш, докато ти преподава, но като завършиш адски много го уважаваш и си спомняш за него и като го видиш по пътя го поздравяваш винаги. За това и актьора може би помогна.

Станис е фригиден. Със Мелисандра спа по политически причини - трябваше да се роди сянката, която да убие Ренли, а също  и лорда на Бурен Край. Надяваше се това да го доведе на престола. Няма да се лъжем че му е било отвратно, още повече че Мел знае как да се направи на интересна за един мъж, но като цяло на Станис жените не са му интересни.  Самата Мел признава, че "дълго е танцувала този танц с него" .  в Духа на инстанбулската конвенция - скрит гей е той, нищо че има жена и дете.

И не, Станис не мрази жените, нито ги презира, те просто го карат да се чувства неудобно и той
ги отбягва. Дори със собствената си жена е така - изпълнил е съпружеският си дълг и край.

Той ми напомня  на една книга която четох а за нянакъв японски даймио, който искал да остави дъщеря си след себе си и всички го смятали за много модерен, а истината била, че една вещица го проклела синът му да го убие, и той живеел в страх да не му се роди син.....
Та и СТанис от нежелание да влиза в полов контакт (включая с жена си) ще остави дъщеря за наследница....парадокс

Това няма нищо общо с Рандил Тарли, той  е по-скоро много патриархален и и прилича повече на Тивин, отколкото на Станис.
Принцип на Тарли е "жената да си знае мястото".
Станис обаче не знае къде това място,  защото той самият не е домошар, и не може да си представи жена-стопанка.

Инак и на Мен Станис ми е най-сърце, след Него - Джон и Давос. Много е откровен и прям, не цепи басма на никому именно затова дворцовата клика се страхува от него.

Не съм си правила такива асоциации.
Никога не съм възлагала големи надежди на Станис, принципно тези, които не правят компромиси трудно оцеляват. Засега успява да ме изненадва.

Джони с фригидна жена може може да правиш секс, с фригиден мъж не можеш. Поне не  конвенционален, от който се забременява.

Като за човек, който не прави компромиси, направи доста. Или по-скоро ги прие като съвети, знам ли. Не изгори нито едно язово дърво, нищо, че искаше. Отиде да почете традициите на планинските кланове, спечелвайки ги. Аз не очаквам да остане жив, разочарован ще съм ако остане. Но искам да умре по як начин.

А аз защи съм с усещанечо, че Станис осъществи полов акт с Мел, за да й покаже надмощието си? Джони, очевидно ровиш около потентността на Станис, я дай цитат на описанието на акта.

П.с. Аз не харесвам олд скуул даскали. Нито един такъв не успя да ме спечели в гимназията. Станис също. Човек трябва да е адаптивен, за да постига целите си.

Бъркаш книгата със сериала.

Кой говори за замбременяване?
Фригидност е сексуална апатия.
Въпреки това има случаи на фригидни хора да са правили секс. Апатията си има степени - понякога е  по-лека, друга път е по-пълна. Едно сексът просто да ти безразличен, друго е да ти е противен. В първия случай можеш да се насилиш по необходимост, във втория - не.
А това дали можеш със фригидна жена, а с фригиден мъж не...това ми се струва сексизъм

Ха-ха. Фригидни могат да бъдат само жените. При мъжете терминът е импотентни.

Ти да не би и филма да си гледала няколко пъти? Как го помниш с такива подробности. Нека прочетем все пак. Може да има хормонални проблеми човека.

Не, не съм. Помня , че даваха акта обаче.
В книгата само е загатнато и намекнато. Да търся ли цитати?

сянката не се ли роди от Станис?

 После клекна и разтвори краката си. По бедрата й потече кръв, черна като мастило. Викът й бе вик на агония, или на екстаз, или на двете наведнъж. И Давос видя короната на детската глава, как се плъзга от утробата й. Две ръце се загърчиха, задраскаха, черни пръсти се впиха в напъващите се бедра на Мелисандра, докато цялата сянка не се изсипа в света и не се извиси, по-висока от Давос, висока колкото тунела, издигна се над лодката. Остана му само миг да я види преди да изчезне, извивайки се между решетките на портикула, но мигът продължи достатъчно дълго.

Той позна тази сянка. И позна мъжа, който я беше хвърлил.

Да от Станис, но не сме били свидетели на... хм..  акта на зачатието..