Епизод 30
- Ами ти,а, ти, лельо, ти как се съгласи, как си хванала дъщеря си за ръка и си я довела тук, за да убиеш внука си? Ще ви накарам да съжалявате и двете, че сте се родили, ще ви накарам да съжалявате!
- Ийт, пусни ме, какво правиш?
- Отвличам те!
- Ти май се забавляваш?
- Наистина много се забавлявам! От дни наред за първи път очите ми се усмихват, душата ми е весела!
- До кога, Ийт, до кога?
- Докато ти не проумееш, че няма да се откажа от теб! Докато не разбереш, че няма да се откажа от теб!
- Добре, подигравай се с мен, май си забравил за моя инат!
- И таз добра, в никакъв случай, мога ли да забравя твоя инат! Разбира се, че не мога! Само предлагам да влезем вътре.
- Откакто излязохме от съда за първи път ще хапна нещо топло. Знаеш ли ти ме проклинай и недоволствай колкото си искаш, аз за първи път ще усетя аромата на храната, която ям.
- Остави за Бога, нали като умра ще се отървеш от мен! Спокойно!
- Ти какво говориш и аз ще умра с теб, ще умра! Ако стане нещо с теб аз мога ли да живея. Ийт, моля те отвори очи, любов моя! Отвори очи, умолявам те!
- Единственият ти проблем си ти самият, ти си най-големият егоист, най-безмилостният човек, когото съм срещала! Какво си мислиш, че правиш? ... И цялата мъка, която ми причини ще се заличи с шутовските ти номера, защото ти ...
- Защото аз съм един нещастник, който не знае какво е направил. Доведох те тук и правя глупости, пускам шеги, правя се на шут, да, защото искам поне малко да те разсмея. Не знам! Бог да ме накаже, не знам. Доведох те тук, но не знам какво ще правя по-нататък. Знам само едно, обичам те толкова, че съм изгубил ума си. От мига, в който допуснах онази грешка не знам как да те убедя в това!
- Допуснах две грешки с теб, Нур. Първата в деня, когато се влюбих в теб. Излъгах те, така е и ти и Бог знаете, че застанах с цялото си сърце зад тази грешка. Знам, постъпих егоистично, безразсъдно, но признах грешката си и с цялото си сърце платих цената за нея. Но другата, това е грешка, която самият аз не мога да повярвам, че съм извършил. Не мога да изляза от ситуацията, не мога да се съвзема. Върша всичките тези глупости, дори това, че те доведох тук.
- Виж, само се насилваш. Докара ме тук, но не знаеш как ще продължиш нататък. Всъщност знаеш. Нищо не можеш да направиш! Ти ме предаде! Не мога да ти простя, не мога! Няма връщане назад! Не можеш да ме държиш безкрайно тук! ... Това няма да промени нищо нито измяната ти, нито реалността, че след 9 месеца ще имаш две деца. Пусни ме да си вървя, освободи и двама ни, не измъчвай и двама ни, умолявам те, остави ме! Пусни ме да си вървя!
- Току-що каза, че това е най-разумното!
- Аз се казвам Ийт, толкова съм влюбен в теб, как да проявя разум? Очакваш ли такова нещо?
- Значи няма да ме пуснеш!
- Когато те погледна виждам момичето от първите дни на брака ни, гневът ти е същият инатът ти е същият, любовта ти все още е същата. Докато гледам очите ти и продължавам да виждам в тях нас двамата няма да те оставя. Не мога! Няма да го направя!