Ийт толкова ли е наивен и глупав, че не може да види истината. Толкова много факти му се предоставиха, че Иджлял го лъже и манипулира.
Елмаз се надявам да се очовечи накрая и да започне да уважава братовчедка си Нур.
А братовчедът на Ийт, забравих му името, не знам как може да има такива глупави мъже. Като една жена не те обича, едва ли ще те заобича, каквото и да правиш за нея.
Всеки път, когато и аз си задам този въпрос "Ийт толкова ли е наивен и глупав?", се налага да се подсещам за нещо, което въпреки близостта ни до Турция, у нас не е точно така. А именно - отношението ТАМ към жената-майка.
Поставянето й на пиедестал се възпитава от най-ранна възраст, а респектът към нея гради устойчивостта на семейството.
В случая / а и през целия филм/ - Ийт много добре разбира всичко /почти винаги /, но не може да застане срещу леля си / тя му е и майка, а също за брат му и сестра му, дала им е семейството, което са изгубили /, не може да застане срещу Иджлял / тя е майка на детето му /... после е и бременна... Въобще бременността носи на жената един "рахат" .
И този респект може да се види през целия филм - освен Ийт, Фърат
на Нур към Иджлял
на Хафизе към Иджлял
по късно - на Джахид, Ийт и Емин към Елмаз.
Затова невъзможността на Назан да забременее / което е може би най-голямата лична драма за една жена / допълнително я категоризира от околните като всячески непригодна, което помага тя да губи на моменти човешкия си образ.
Друг е въпросът, че поставени в тази позиция, някои "носителки на живота" съзнателно използват положението си по начин, нямащ нищо общо с ценностите на майчинството...
Темата е голяма и много може да се говори как тези взаимоотношения виреят в съвременния свят, но е факт, че няма турски филм, в който да не е изведена тази линия и на нас ни се налага приемем това, за да разберем понякога героите.