Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Seres queridos / Близки хора (2004)
http://www.imdb.com/title/tt0376177/

Страхотна комедия,голям смях падна

Phantom Thread
Филмът вече повече от година е упорито рекламиран като лебедовата песен на може би най-акламирания жив актьор. Дотолкова, че даже беше леко дразнещо. След като го гледах обаче мога да кажа, че разбирам защо точно това е последната роля на Дей-Луис и защо точно с нея е решил да се сбогува със своята публика. Разбирам и безкрайно много уважавам този му последен избор.  Пол Томас Андерсън е написал за своя приятел роля, която е едновременно най-съкровен подарък и върховно предизвикателство. Роля, която е разголваща и изобличаваща. Всички знаем какъв актьор е Дей-Луис. Колко е вманиачен в гоненето на съвършенството. Колко е труден за работа. Колко е жесток към себе си и околните. Колко са високи стандартите му. Колко е елегантен и дистанциран. Колко е изискващ и несклонен да дава. Като актьор. Като човек. Като символ и легенда. И тук на екран виждаме точно това. Творец. Човек. Мъж. Магнетичен и отблъскващ. Разголен до последния трептящ нерв. Един образ, в който разпознаваме и този, който стои зад него. Решил да ни се поклони с последна, най-искрена роля, след като десетилетия е градил стена, отделяща го от зрителя. Доказващ, че умее това, което е всъщност най-върховното актьорско предизвикателство- да изиграе себе си, без да се оправдава и извинява. Лично за мен тази роля е най-красивото сбогуване и Дей-Луис трябва да е вечно благодарен на Андерсън за нея, а ние, колкото и да искаме това да не е абсолютния финал, трябва да осъзнаем, че едно завръщане след този филм би било обидно за него и за нас. И да го запомним такъв- перфекционист със склонност към егоизъм; прелъстител, способен с една усмивка да покори всеки; капризно и жестоко същество; вече стар човек със страхове и неизпълнени мечти; идеален в своето несъвършенство.

Дотук за актьора, сега нещичко и за филма, който всички ще запомним основно с въпросното сбогуване, а не трябва. Това е филм, който, макар и на пръв поглед твърде нежен и елегантен за конкретния режисьор, е всъщност едно от най-смущаващите му вторения. Филм, в който болни души водят болен живот, и който при цялата си красота е всъщност крайно грозен и оставя усещане за разруха и тленност, на душата, тялото и мечтите.  Филм, в който запленени от красивите рокли, можем много лесно да изпуснем онова, което ни казват очите на героите. Филм, след който повечето от нас ще обясняват каква невзрачна мишка е главната героиня и с какъв акъл я е избрал режисьорът, а никой няма да се замисли колко пъти е виждал на екран жена, способна да се изчерви така, както жените вече не се изчервяват и в живота. И колко по-ценно всъщност е това от перфектната амазонска красота с крака до сливиците и чашка D, която сме свикнали да очакваме в модерен филм. Филм, който ще харесаме или няма да харесаме, но всъщност твърде малко ще разберем. Както вече ни се е случвало и преди с филми на същия режисьор. Гледаме. Но не виждаме.

В заключение- ако искам да запомня Дей-Луис като прелъстител, ще го помня с "Балада за Джак и Роуз"; ако искам да го запомня като джентълмен, ще го помня с "Невинни години"; ако искам да го помня като влюбен мъж, ще го помня с "Боксьорът"; ако искам да го помня като изключителен актьор, ще го помня с "В името на отца". А тази му роля ще остане за мен не като най-изключителната, но като ПОСЛЕДНАТА. Поклон. Завесата пада.

Страхотно ревю.
Даниел Дей-Люис ми е един от най-любимите актьори, жалко че ни напуска, но се знаеше (поне той да знаеше). Такъв перфекционист и отдаден до крайност на образа, който трябва да изиграе не съм виждал.

Наистина страхотно точно ревю. Филмът много ми хареса на мен, а за Даниел Дей Луис думите са излишни. Велик

От този филм "се влюбих" в Емилия Кларк. Много ми хареса.
Троновете ги изгледах след него.

На мен "Phantom Thread" ми докара главоблъсканици (което оценявам като предизвикателство, разбира се); имам поне две версии за обяснение на сюжетното разгръщане, за края му, и пак не съм сигурна дали напипвам адекватната интерпретация (но тук не работят понятията за "правилно" и "неправилно"). Разтърси ме студенината, дистанцията на героя; разтърси ме и ответната реакция на героинята; това, че любовта можеше да се случи само през болестта; много потиснати травми имаше (мъртвата майка; сестрата също беше много травмиран образ, който нарочно не беше разгърнат; много неща не бяха разказани, за да се остави място на досещането). Героите всъщност бяха чудовища, но дори и чудовищността им беше някак рафинирана, естетизирана.

Страхотен Даниел Дей-Луис. Споделя, че ролята го е изтощила, докарала му е тъга, отказала го е едва ли не от киното (ако е вярно това, което съм мяркала из нета). Ако е така, разбирам го, така се почувствах и аз след като гледах филма.

http://www.imdb.com/title/tt6278008/

Ако обичате балетното изкуство и филмите за него, ако ви е любопитно как се става балерина в Большой театр, гледайте го, ще ви хареса. 

Phantom Thread ми бе скучен до немай къде. Не намирам ролята на ДДЛ за нещо изключително.

Phantom Thread е невероятно красив филм.
За мен беше истинска наслада.

извинявай в кой торент сайт е този филм, защото не можах да го намеря

Как Сийке, благодаря, ужасно много ми хареса!

santeria - търсиш го в стандартната търсачка, но с руското име - Большой - има два, един по-голям и един по-малък.

Хареса ми филма "Большой", но аз като цяло харесвам руското кино. В тази връзка се сетих, че наскоро гледах и ми допадна :

http://www.imdb.com/title/tt1925421/

На този режисьор има и други филми, които ми се гледат, ама нямат български субтитри.  

The Glass Castle (2017)  - Историята напомня донякъде на Captain Fantastic, но само донякъде, различни са доста.
"Стъкленият замък" е екранизация по мемоарите на Джанет Уолс, израснала в едно крайно нестандартно семейство. Типичната за повечето деца безусловна любов при нея непрекъснато е подхранвана както от възхищение и уважение, така и от ужасяващи и болезнени преживявания, ескалиращи до гняв и срам през годините.
Филмът определено е тежък, но в крайна сметка ти оставя усещането, че винаги можеш да направиш или да не направиш избор въпреки всичко, и че всеки има своя истина, заради която няма как да хвърлиш камък по "стъклена къща".
Много добре изиграни роли на детските персонажи, а Уди Харелсън е просто удивителен! Той е актьор, на който аз лично не обръщам особено внимание, но сега като се замисля навсякъде, където съм го гледала, винаги оставя един негов много специфичен почерк. Тук е наистина невероятен.


И още един филм, който не е съвсем нов, но сега го качиха и ме впечатли много -

Maudie (2016)  - Екранизация на историята и съдбата на един самобитен творец - невзрачната, съсипана от тежък артрит Мод Луис.
Филмът е един от много редките случаи, в които, гледайки го сърцето ти се изпълва с умиление от силата на духа и същевременно се разкъсва на парчета.
Невероятно е как реалният живот може да срещне две диаметрално различни души, тела и съзнания, да ги пресече и напасне с всички трудности, болки и радости, които биха произлезли от всичко това. Защото в крайна сметка всички се нуждаем от поне мъничко любов.
Нямам думи да опиша удивлението си от изпълнението на Сали Хоукинс (да, и номинацията ѝ за "Формата на водата" е напълно заслужена). Толкова автентична и силна роля, толкова пластично лице и тяло без за миг да се преекспонира рядко се вижда, пълно сливане с образа. Това е едно от тези изпълнения, в които за миг забравяш, че гледаш актьор и ти се струва, че е натуршчик. Итън Хоук достойно ѝ партнира.

Maudie гледах и аз, напълно съм съгласна с всяка твоя дума за Сали Хоукинс.

Bir Nefes Yeter / Един дъх е достатъчен 2017
http://www.imdb.com/title/tt7526426/

Силен,тежък филм !! Филм за любовта,за болката,за мъката,за надеждите и мечтите...,за магията наречена живот в един дъх....