Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

 Преди малко от зелето го изтеглих Eternitе

Не са го махнали, има 2.20 гб релийз, само че се изписва без ударенията.

учудвам се, че не споменаваш A bigger splash (нтерпретация на "Басейнът" с Ален Делон) http://www.imdb.com/title/tt2056771/?ref_=nm_flmg_act_10 - прави добра роля...Като цяло на мен ми хареса филма и препоръчвам

A bigger splash се сетих за него след като вече публикувах коментара и аз, че съм го пропуснала. Благодаря, че го допълни. Между другото, не знаех, че е интерпретация на филма с Ален Делон и Роми Шнайдер... И двата филма са хубави, препоръчвам ги и аз. Особено ми харесва красивата природа, това ваканционно усещане в тях.

Annihilation - колкото режисьорския дебют на писателя Алекс Гарланд /чиито книги също много харесвам/ да ми хареса, толкова пък не ме впечатли вторият му филм. За мен лично липсваха основните неща, които го правят иначе толкова успешен -
1. интересни герои, които търпят развитие през филма
2. Клаустрофобична атмосфера, допълнена от светлинни и звукови ефекти
3. Изненадващ край, който дълго след това те държи в напрежение.
Е, в този филм и трите липсваха за мен - прилича ми не на типичен Гарланд, а по-скоро на опит да направят нещо средно между Контакт и ... не знам и аз какво точно. Като цяло героите са по-скоро плоски, не ни заинтригуват, не ни вълнува развитието им /то такова няма/, мен лично ефектите не ме впечатлиха и по-скоро ме изваждаха от историята и ми напомняха, че е филм, отколкото да ме потопят в нея, краят беше толкова предвидим, че изобщо нямаше никакъв ефект.
Наистина не знам защо му дадоха такава висока оценка критиците. Да не говорим за разпилян талант - носители на Оскар, номинирани за Оскар, Оскар Исаак просто си плуват на екрана без мисъл и причина. Те не са виновни хората, но и ние не сме виновни, че да ни наказват с такава глупост.

Снощи гледах "Paris can wait" .. Много елегантен филм. Истинска наслада, а Даян Лейн е прекрасна, както винаги! Можете ли да ми препоръчате и други филми с нея...

И на мен много ми хареса този филм.
"Wonder" след като го изгледах, седнахме цялото семейство да го гледаме. Подходящ и поучителен за деца над 7-8 години.

Благодаря за препоръката, на Даян Лейн много й отиват такъв тип филми. Друг подобен с нея, но в Италия, е “Под слънцето на Тоскана”.

Сина ми и приятелите му го гледаха, а са на 13 и много им хареса. На 7-8 години ще им е трудно със субтитрите.

Annihilation
Ще пиша дълго и досадно този път, но след като чаках година този филм, направих опит да прочета литературния първоизточник, сипвах щедро в паничката на "Парамаунт", че ме смята за недостатъчно интелигентна да ходя на кино да гледам шедьоври, сега не виждам никаква причина да си спестя какво точно мисля за него. И за първоизточника. И за режисьора. И за звездата. И за това, което ни продават като научна фантастика в последните години.

Смятам, че като за начало е нужно дебело да подчертая, че не се считам за експерт в научната фантастика. Всъщност даже не мога да твърдя, че съм и фен. Вероятно ако тръгна да броя пръстите на едната ръка ще ми стигнат, за да сумирам тези филми от жанра, които мога да нарека наистина любими. Но (тук още по-дебело подчертавам) режисьорският дебют на Алекс Гарланд е един от тях. Не защото много разбирам от научна фантастика, но защото в продължение на вече доста години и много, ама наистина много проби и грешки, съм се понаучила да разпознавам истински доброто кино. Това, в което историята има глава и опашка, а тялото помежду тях е сочно и апетитно. Това, в което героите са интригуващи и пълнокръвни и са изиграни със страст от добри актьори. Това, в което режисьорът проявява уважение към зрителите си и им поднася както красива визия, така и логика и душа. Това, в което има оригиналност и идея. Но те не са гонени на всяка цена. Всичко това, и още много, ни беше предоставено в щедри дози в Ex-machina. И това, а не супер куул концепцията за изкуствен интелект ме накараха да се влюбя в един малък, независим, но направен с огромен ентусиазъм научнофантастичен филм.

Какво имаме тук? Същия режисьор. Същия сценарист, но този път преработващ чужда история. Обещаващ актьорски състав, в който виждаме един от добрите актьори от предния филм плюс носителка на Оскар. Десеторен (поне) бюджет. Амбиции- умножени по сто. Резултат- нека да проследим.

История- стара като света (този на научната фантастика поне). Нещо странно и плашещо идва на Земята и всичкия потенциал на човечеството (сиреч У Ес А, понеже откак руснаците спряха да правят фантастика, вече всички извънземни кацат нейде помежду Анлантика и Пасифика) е впрегнат да го разгадае. Въпроси- много. Отговори- няма. Че защо да има? Къде по-добре и по-лесно е да наденем удобната нощница на красивите спец-ефекти и мъглявото философстване, вместо да впрегнем разума на зрителя в търсене на отговори. Пускаме мъгляви въпроси, пускаме една-две псевдонаучни реплики и после се бием в гърдите "това е филм за свръхинтелигентни зрители, естествено, че вие, тъпанари средностатистични, нищо няма да разберете". Пък после ще ви и спрем достъпа до картинките на голям екран, понеже сте тъпи и няма да ги разберете. Не е грешката в нас, ние сме направили егати якия филм, но вие просто не го заслужавате.
Герои- на теория супер перспективни. На практика- нула с дупка. Подхвърля ни се, че всички са troubled souls със самоунищожителни тенденции, но няма нужда да ни се даде някакъв бекграунд, та да станем съпричастни с тях и да си направим поне труда да им запомним имената. Няма нужда и от развитие, нито от катарзис, от нищо. Ще ходят там в една гора, един по един ще пукясват по зрелищен начин, и така и няма да им запомним имената, нито ще ни пука за тях. В крайна сметка даже централният протагонист ще има някаква там евтина мелодрама, но тя в крайна сметка ще е толкова куха и недоразвита, че даже и за него няма да ни дреме като му станат очите шарени. За да е картинката съвсем трагична, ще дадем въпросния протагонист на носителка на Оскар, способна да изстиска всяка капка от страст и от Скарлет о'Хара, и от Ханибал Лектър. До степен, в която дори и конфигурация, включваща легло и Оскар Айзък само по татуировки, изглежда стерилна заради нейното присъствие. Принципно Айзък постига добра химия с практически всяка своя екранна партньорка, но тук явно му е било толкова трудно, че въпросната химия я виждаме чак във финалната сцена (която Ростек правилно обозначи като прекрасна при всичката и стереотипност).
Визия- 10 от 10! Красив до побъркване филм, от светлината в короните на дърветата, през еленовите рога-цъфнали клонки, до нежната линия на портмановите рамене и балетната и стойка. Ехх, де едната красота да стигаше, но не би... в крайна сметка Гарланд вече веднъж ни предостави красота до побъркване, от геометрични декори, през зелена трева до нежната линия на викандеровите рамене и огнената коса на Домналче. Само че въпросната красота беше облечена в смисъл, който тук просто го няма.

За филма толкова, сега съвсем неекспертно ще направя обобщение какво съм гледала като фантастика в последните години и защо започвам да си мисля, че в крайна сметка наистина получаваме точно това, което заслужаваме. Започвам с това, че от сума време фантастика се прави само по един начин- красиво до побъркване. От филм на филм всеки режисьор се надпреварва да е по-оригинален и по-естетски от предишния. До степен, че дори и като се прави продължение на култ като Blade Runner единственото, което хрумва на режисьора, е да ни залива с красота като от картинна галерия. Защо да се придържа към традициите, които първоизточникът е изковал? Защо да се стреми към оригиналност? Я да трупа красота връз красотата, все пак на кой му се гледат грозния прашен киберпънк, отдавна вече отмина времето да сме различни. Всичко по калъп и след десетина години да се чудиш този кадър от арайвъл ли беше, от рънър или от онова с Том Круз. Аз, естествено, не съм специалист, сигурно затова ми е такава каша в главата...
Истории в новата фантастика- колкото може по-неясни, но за сметка на това с толкова повече псевдонаука в тях. Все пак са с таргет реднеците, които като чуят черна дупка и в главата им настава вакуум. Логика- нула. Тъпи обяснения- тон.
Темпо на действие- прооооотяжно. Колкото по-протяжно, толкова по-лесно на критиката да обяви филма за наследник на най-добрите традиции на Тарковски. И понеже вече почти няма несенилен зрител, който да помни Тарковски, сравнението продава. Публиката е запленена.

И така се раждат медиен шедьовър след медиен шедьовър, всеки с леко над средната интелигентност се ласкае, че разбира добрата научна фантастика, а тя, добрата научна фантастика, изчезва. Нека почива в мир, поне тя, костите на Тарковски още дълго ще ги влачим след гарландовци и вилньови!

И на мен много ми хареса.Филм,който докосва... !!

Джой, недей така! Все си мисля, че сме поне няколко несенилни останали даже и в този форум.
Иначе ме нахъсахте да го гледам тоя филм (да видя, чак толкоз ли е зле, пък)... ама в момента единствената ми опция е екран с размерите на носна кърпичка, та вероятно няма да е скоро.

  Гледах Annihilation. Ами Джой точно и изчерпателно го е казала. Постарали са се като ефекти, смисъл и логическо развитие - никакви.
   

Затова казах "почти", знам, че тук сте поне няколко, но все пак- малцинство
Яд ме е много за Оскар, престъпно недоизползван е. Даже се чудя дали да пиша и в 30-тарската, толкова малко минути на екран има.

Все забравям да ти благодаря, Мерелинда, много мило ми стана, и добре завърнала се при нас

Дано не повтарям някого   , макар че със сигурност го правя, тъй като филмът не е нов.
Предната вечер попаднах на него и колкото и да си давам сметка за някои невъзможни ситуации, подобен прочит на вечната тема за ВСВ беше едно ново ъгълче, от което да се погледне на нещата.

http://www.imdb.com/title/tt0914798/?ref_=nv_sr_1