Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Говори се за "пълна загуба на време", а не за харесване и нехаресване.

Формата на водата беше наистина много нетипичен филм, аз нещо не мога да се наема да определя дали е бил хубав или лош. По-скоро странен.

Да, става въпрос за лично мнение за филм, не виждам някой да те е обидил лично и да те е нарекъл тъп и първосигнален, защото го харесваш 😒

Гледахме снощи Bird Box, след като прочетох тук коментарите, може би заради тях на мен ми хареса. Просто седнах с нагласата за нещо друго, но не беше никак зле, макар че имаше доста моменти, които са типични за подобни филми, а и някои неща се разминаваха, ама карай. Сандра Бълок няма да я коментирам, начален стадий на късния Майкъл Джексън в лице, за съжаление. През цялото време й гледах горната устна и носа и разстоянието м/у тях.
М/у другото, ако искате да изгубите време в гледане на филм - How It Ends, за да видите наистина все пак как свършва.... филмът.

Филмът е абсолютна загуба на време и за мен. Не се чувствам тъпа изобщо. Първосигнална...хм...едва ли. Ако бях, щях да ти напиша първото, което ми дойде на ум, след като ти прочетох коментара.

Ще ми е интересно да разбера какво ви хареса и въздейства. Съвсем добронамерено питам.

How it ends Е наистина загуба на време. Гледах го само заради Форест Уитакър, но останах разочарована

Стига де... тъпи и първосигнални
Аз го номинирах за малинка миналата година... много наивен ми се стори, направо диснилендски
Особено в сравнение с предишни филми на режисьора.
Виж, книгата "Човекът амфибия" на Беляев я уважавам много.

Аз мисля, че четох неприятни отзиви миналата година за "Формата на водата" , но нямам мнение, не съм го гледала.
Нямям търпение да гледам "The Wife", при късмет още днес ще го гледам, много се вълнувам, обожавам Глен Клоуз.

Алфа

влюбих се в тоя филм
направо ме изпълни

The Shape of Water и Bird Box имат скрит смисъл и някой с очаквания за "буууум, прааас" ще го пропусне.

Иначе визията на човекък амфибия са я краднали от една любима моя игра - Mass Effect.

Наивен? Образът на героя на Майкъл Шанън така добре представя западната и по-точно американската култура и общество, но кой да се задълбочава толкова....

визията са си я взели от ЕйбСапиен в Хелбой, които пък са правени по комиксите за Хелбой У дома се шегуваме, че Дел Торо като не можа да направи трети Хелбой, направи филм за Ейб

Да, режисьорът се опитва да представи американската култура и общество, но го прави чрез форсмажор, по един твърде преекспониран начин.

За мен всяка черно-бяла поляризация по сложни теми е наивна и неубедителна. Ако това ме прави тъпа, повърхностна и емоционално закърняла, ок.

Леле, каква експертиза се лее.
Но ако този филм кара някои да се чувстват начетени, задълбочени и емоционално интелигентни - аз съм ок.
Всеки с комплексите си.

За мен филмчето е блудкав ерзац, повърхностен, с нескопосано намятан сюжет. Толкоз

Гледах, хареса ми, препоръчвам - The Wife
Филм показващ различни гледни точки, без да се "инати", без да настоява, че някоя от всичките тези точки е по-правилна от  останалите.
Филм задаващ въпроси, но и даващ отговори. Характерите са чудесно разгънати, а ние симпатизираме на абсолютно всички, аз де.
 "Един писател трябва да пише!" или "Един писател трябва да бъде четен!" Къде е истината? Има ли я вобще?
Доста от хората писали за този филм, казват, че той засяга главно - сексизмът в тези среди, с което се съгласявам, сексизъм има и днес. Но за мен това далеч не е главното и основно в този филм. А и не съм чела кой знае колко мнения.
Филмът поражда въпроси, кара ни да поставяме под въпрос житейските си избори, важните такива. Защо постъпих така както постъпих, доволна ли съм, права ли съм била, как се чувствам сега, след толкова години? Какво не ни е достигнало, някога, преди време, защо сме взели точно това решение, какви компромиси със себе си сме готови да направим, в името на какво? И в същото време, характерите не са егоцентрици, разкъсвани от обвиненията към самите себе си, и почти  стигащи до момент, в който обвиняват изцяло някой друг за собствените си избори, в края на краищата,успяват да разберат, че те не са единствените, които са жертвали нещо в името на нещо друго, че и хората до тях са изтърпяли, заедно с тях, последствията от същите тези избори, че колкото и онеправдани да се чувстваме, някой друг, най-често човеците до нас, също е направил своите избори, заедно и заради нас, също е жертвал нещо, също има своите вътрешни терзания и обвинения, и че всъщност не сме сами. Че точно тази "заедност" е може би най-важното от всички останали въпроси, от всички, погрешно, или не толкова достойни и правилно взети решения и избори в живота. Всеки е правил лоши, недостойни, или да кажем, не до там добри избори по своя житейски път, въпросът е - ще има ли някой до нас, с който заедно да успеем да споделим и понесем тежестта от последствията? Ако го има, вероятността да ги приемем и да живеем в мир с тях е много по-голяма.  И разбира се, че това не е всичко, но нека всеки прецени за себе си.
Дъщерята на Глен Клоуз играе героинята на Глен на млади години, красива е и се справя чудесно, пожелавам й успех по пътя на майка си.
За играта на самата Глен Клоуз няма кой знае какво да се каже, дано и на наградите така да мислят, тези, които ги раздават.
Препоръчвам!