Новата Година се задава - две чертички ще раздава! - Бебеправене Тема 333

  • 42 844
  • 736
# 180
И сз си хващам синичко. Ама и розовичко...абе ако може две наведнъж Simple Smile
Виж целия пост
# 181
Аа,щом е за прахоляк веднага се включвам и аз направо с прахосмукачката Stuck Out Tongue Winking Eye
Лив,палци и от мен. Винаги има надежда!
Ние пък днес сме на вечеря в моите родители и ще им казваме. ММ вика да му напомня да си вземе тапите за уши,както и кутия с кърпи. Очакваме, наистина,много сълзи и сополи. Ама нали им е мечтана и дълго чакана новина,ще ги изтърпим Joy
Аз вчера не издържах на паник атаките и отидох без уговорка при доки. Имаме си сакче,почти 7 мм . За по- сигурно ме вика чак на 16ти,за да чуем и тонове евентуално.
Докато чакам някой да направи септемвийска отчетна,ще ви чета,може и да пиша от време на време,но не искам да бъда дразнеща. Много ви прегръщам момичета!
Виж целия пост
# 182
Плади, мен хич не ме дразниш, радвам ти се от сърце Heart Успех ти желая и весело изкарване довечера, радвай се,че се вълнуват, има такива, които не трепват Wink
Виж целия пост
# 183
Плади, колко мило ми стана да прочета за срещата с родителите... представих си нашите родители, които също много се надяват и чакат да чуят такава новина... Heart надявам се всяка от нас да може скоро да зарадва бъдещите баби, дядовци, лели, вуйчовци и т.н. по този начин Simple Smile

Моя Ц днес приключи и след няколко дни ще започвам тестовете и 'работата' по въпроса. Пия и антибиотици в момента, та не знам да се надявам ли, да пропусна ли... След новогодишно нямам много настроение (може би защото съм в офиса и вече не чакам отпуски и празници, ами... чакам лятото). Но ще се оправя...
Виж целия пост
# 184
Плади, как не са те разконспирирали досега. Моята майка всичко надушва в радиус от над 100 км (живеем в различни градове). Нищо не мога да скрия от нея. Ужасно е Blush
Виж целия пост
# 185
Уфф и на мен много мило ми стана за радостта на родата на Плади.
При мен нещата стоят малко по различно. Майка ми, уж много подскачаше и искаше внуче, само мрънкаше кога ще ходим на лекар и т.н. Когато почнах да ходя и имах (имам )най-голяма нужда от подкрепа нея  никаква я няма... Знаеше какво ми предстои, всичко и бях казала, а тя дори не се обади да пита какъв е резултата, и така вече почти 3 месеца (дори за Коледа или НГ не се обади).
 Може би трябваше аз да й се обадя, но съм й толкова ядосана, че не мога да го преглътна... Не искам някой да ме съжалява или да се суети около мен, но тя ми е майка и се надявах да има с кой да си споделя и да ме разбере. Много ми е обидно... дори не знам дали е точната дума, но ми е много кофти.
Извинявайте за спама Simple Smile но не се сдържах, трябваше да го кажа на някой, защото вече толкова време го държа в себе си, че ще избухна Grinning
Виж целия пост
# 186
Съжалявам, Аксения. Ужасно е човек да остане без подкрепа от предполага се най-близкия му човек. Но пък знаеш, че имаш нашата подкрепа Hug Sparkling Heart
Виж целия пост
# 187
Axenia,  съжалявам, че  трябва да преживяваш това. И аз не съм в много добри отношения с моята майка.
Гадно е, защото се предполага, че трябва да е най-близкият човек... Кураж Simple Smile
Виж целия пост
# 188
Аксения, да не би да не иска да ти досажда с въпроси? Знам ли, някак си ми е трудно да си го представя. Може да си мисли, че не ти се говори. Ти си познаваш майката, но по- добре не го дръж в себе си.
Плади- чакаме да разкажеш как са реагирали на новината.
Ние казахме на баби и дядовци в новогодишната нощ, въпреки че не ми се искаше. Майка ми се просълзи, въпреки че това ще й е второ внуче живот и здраве. И вече си прави планове как ще вземе сина ми при нея, за да ми е по- лесно на мен Simple Smile.
Виж целия пост
# 189
Аксения, надявам се майка ти да разбере грешката си и да бъде страхотна баба.
Аз на никого не съм казала, че се опитваме от година, мъжът ми също си мълчи. Ние сме в другата крайност, кажа ли ще се почне едно звънене постоянно. Нищо чудно баба ми да ми звънне да ме пита кой ден от цикъла ми е и дали вчера сме правили опити... Сестра ми подхвърля, че ми е време, понякога ме дразни чак, но каквото такова.
Важното е да имаш подкрепата на мъжа ти. Да е до теб и да минавате заедно през проблемите.
Виж целия пост
# 190
Axenia, разбирам те напълно какво имаш предвид... не съм минала през напълно същото, но изпитах това разочарование от майка си.. като и казах че съм бременна - първото нещо от нейна страна беше да ми каже: да изчакам, че всичко се случвало и било още много рано (като цяло и М ми каза същото Sad ) и след две седмици като приключи моето чудо, имах чувството, че чувам: "Нали ти казах". Ако трябва да съм честна и до сега не съм преглътнала първата реакция нито на майка ми, нито на М.. ама какво да се прави.. понякога хората не мислят, нито пък действат напълно трезвено.

Момичета, аз мисля да продължа да ви се радвам и да ви чета, но да спра с тестове за О и за Б.. и изчислявания на О-ции и подобни.. включае и хапчетата. Ако нещо ще става ще стане, ако ли не.. еми ще сме си двамката и след време ще мислим за някакви процедури. Просто цялото напрежение от изчисленията + това че живота ми се превърна само в мисли бременна ли съм?, този месец ще забременея ли?, това леко придърпване имплантация ли беше?.. ме съсипва и забравих да живея останалата част от живота си.
Виж целия пост
# 191
Хера, най-добре, да... Просто не знам, винаги съм смятала, че прекаленото вглъбяване и едва ли не насила, някак си пречи на нещата. Няма лошо да имаш някаква идея кога ти О, но може би до там. То ако е писано да бъде, ще бъде дори и в единия месец да не ги следиш нещата. Поне аз така разсъждавам над нещата. На нас ни е реално първи месец опити, но след за О от мои лични съображения, за да знам дали "всичко" за момента е окей в тялото ми. Но до там. Винаги съм вярвала, че създаването на нов живот трябва да бъде в следствие на любовта между двама души (изключвам вариантите, в които това чисто физическо самостоятелно е невъзможно поради здравословен проблем). Наслаждавай се на живота Kissing Smiling Eyes
Виж целия пост
# 192
Хера, ако мислите за бременност вредят на останалата част от живота ти, то това е правилното нещо, което трябва да направиш Hug
Виж целия пост
# 193
Hera, разбирам те напълно с желанието ти да спреш с тестовете и непрекъснатото следене. И аз започвам да си мисля, че колкото и правилно да ги правиш нещата, то ще стане когато е речено да стане. Проблемът е, че имаме очаквания Кога да стане и с времето желанието става по-силно, моментитена отчаяние и надежда се редуват и започваме да се изгубваме в тях. Понякога се питам - какво щях да направя ако не ме беше страх и бях убедена, че всичко ще бъде наред? Може би такава увереност ни трябва...
Виж целия пост
# 194
Плади, и аз много се вълнувам за реакцията на родителите ти. Помня нашите колко рев изреваха след дългото чакане първия път. Разкажи ни после. А и не спирай да пишеш, аз не смятам, че е дразнещо, а стимулиращо за нас, които чакаме чудото Simple Smile
Аксения, много неприятно е това с майка ти, съжалявам. Колко е годишна, възможно ли е да остарява и за това така егоистично да подхожда? Или да влиза в критическата?
И мен майка ми много ме нарани, защото дори не ме попита как съм след хистерото, а ми звънна за глупост докато бях в болницата.Но аз го отдавам на това, че наближава 70 години и виждам как с възрастта забравят и стават егоисти, колкото и да ми е мъчно да го призная. Иначе е много всеотдайна майка и баба, но напоследък започна разни изпълнения и тя.

Хера, добро решение! Поздравления! Така е най-добре, особено ако успяваш истински да не мислиш. Желая ти успех и в най-скоро време да се похвалиш с голямата новина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия