Манталитетът на българина.

  • 91 373
  • 1 479
# 1 110
Само дето повечето такива умни възпитаници на АУБ отдавна не се пънат по българските фирми. Не е като да не сме се запознавали с тях, в Америка. Ако не бях спечелила пълна стипения тук, щях най-вероятно да приема тази от АУБ и при първа възможност да направя като тях.
Кажи, децата в швейцарски лицей ли ще ги пращаш като се отчаяш от Пловдив? Хем ти зейне една дупка в програмата, ехеееей.
Виж целия пост
# 1 111
Ами не, всъщност свободата и възможностите за делегиране идват доста по-рано. Няма да е чак в гимназията. Веднъж съм го играла, след 5-6 рязко намаляват изискванията за внимание. Да, пак се внимава, ама вече за неща, изискващи мислене. Няма го това внимание тип "бодигард в режим оранжево", което изпива всякаква фантазия, че дори и забавни неща не ми се правят.
Виж целия пост
# 1 112
Рязко намаляват, ако детето ти е на занималня половин ден, а учителката по пиано идва вкъщи. Но при по-натоварена програма и учене вкъщи, ще има и да решаваш задачи по математика и да обясняваш какво е искал да каже авторът в Една българка. Просто в момента си приела или учителката от занималнята да обяснява на детето, или си го оставила на самотек вкъщи да се оправвя както си знае. Поне от това, което си писала по темите. Но искаш ли нещата да са на високо ниво, сама трябва да го пипнеш, защо иначе си на по-високо ниво от учителката в занималнята?
Виж целия пост
# 1 113
Мисля, че е нормално детето само да се оправя с Една Българка- на мен никой родител не ми е сдъвквал нещата. Но и да обяснявам, пак е по-малко натоварващо, отколкото онова внимание, при което хем нищо не правиш, хем се изтощаваш. С дете на 9 е вече съвсем друго, заниманията са конструктивни. Между другото, едно дете да си напише само домашните не е самотек, а е нормален ход на нещата. Другото е хеликоптерно майчинство. С него, за съжаление, нещата не стават на високо ниво, а може детето яко да се повреди.
Виж целия пост
# 1 114
Ахам, то и тези не си писала по заповед на щуката. Говори ми... Хеликоптерно-нехеликоптерно, или си правиш нещата сам, за да станат така, както искаш, или се примиряваш с това, което предлга учителката в училище или в занималнята, или каквото отбере в клас отрокът. Инакрая се радваш на посредствен резултат при иначе умно дете.
(моите сега, едва на стари години, започнаха да се светват колко много са получили през детството си, защото чак сега влязоха в по-обичайна популация на връстници. Досега, включително в гимназията бяха сред амбизиоцни и с високи постижения деца, което смятаха за нормално, е ссега малко по малко разбират в кой перцентил са и защо са точно там..)
Виж целия пост
# 1 115
Тук аз, като негледано дете, се оправях изцяло сама. Не само това, бях отговорник домашни и т.н. и на по-малкия си брат. От началото на края на образованието си не съм занимавала родителите си с него. Без никакви занимания от тяхна страна бях приета отделно в двете гимназии с най-висок бал след седми клас, които в моята година имаха отделни изпити една от друга. До ден днешен не са наясно как точно спечелих пълна стипендия за висшето си образование, защото си снимах учебниците за САТ с джобните стотинки и единствено им исках подписи за хилядите бумаги. Английски не говорят; но ме бяха записали на Алианс. Баща ми само в събота сутрин ме тормозеше с руски сборници по математика с 4 класа по-нагоре от моя. Тогава много му се сърдех, но то взе, че се оказа смислено това упражнение в дългосрочен план.
Смея за твърдя, че постигнах задоволителни резултати без някой да ми е висял над главата и без курсове и частни уроци. Вече ми изневерява малко паметта, но след 7ми клас май се падна точно Една Българка в моята година и имах 5.92. А можеше 6, ако се бяха занимавали ...
Виж целия пост
# 1 116
това не го брой, всеки от твоето и моето поколение се е оправял сам, ама сега нищо тук не е като тогава. Ножицата е твърде разкрачена и ако искаш детето ти да е в горните проценти, трябва съвсем друга стратегия от "да се оправя само, аз как съм се оправял".
Виж целия пост
# 1 117
Може. Но и тогава на опашките за записване на САТ висяхме аз, двама-трима като мен и родителите на останалите съученици Simple Smile. Това никога няма да го забравя. Нужно ли е да казвам каква беше корелацията с резултатите?
Виж целия пост
# 1 118
Всичко се оправяхме сами през ония години, Елена, но сега, като чета Андариел и други, започвам леко да се притеснявам.
Ами ако има нещо вярно в това? Ако наистина ще се наложи да уча с нея един ден?!
Все още се подигравам на познати-майки, които учат всяка вечер с децата си първокласници. Надявам се, когато му дойде времето да съм от "лошите" майки.
Виж целия пост
# 1 119
Сега се записват онлайн, дори не чакат на опашка. А и нямам предвид редене на опашки с мама, а всичко останало, което се случва далеч преди момента на стигането до явяване на САт. Макар пак да си има дейно участие от страна на родителите, защото едно кандидатстване в чужбина, особено след влизането в ЕС и повечето възможности, се организира поне една година. Вече не е въпросът просто да отидеш в чужбина, за да не си в България, а точно в кой университет си заслужава да отидеш.
Виж целия пост
# 1 120
Достатъчно ми е да погледна темата, в която тук се търси взаимопомощ за "ужасно" трудните задачи по математика от домашните на децата Simple Smile Асос, ако я погледнеш и ти, ще се успокоиш.
В моята елитна гимназия не беше нормата да се оправят хората сами. Съучениците ми ходеха на частни уроци по всичко, от 8ми клас натам. Родителите им яко ги натискаха.
Моето кандидатстване в чужбина си го организирах за доста повече от 1 година, сама, с доста труд и безсъние, само дето на 17 носех на друг тип безсъние. Озовах се, в крайна сметка, на място нарицателно по света за "добър университет." Понеже все още нямаше Интернет както сега, получих писмото на 1 април. Родителите ми поне 4 часа бяха убедени, че е майтап някакъв от моя страна, защото дори не бяха запомнили, че съм кандидатствала там.
Виж целия пост
# 1 121
Асос, просто свиквай с тази мисъл, освен ако не разчиташ на частно училище или някой друг да се занимава с детето, но дали е учителят в частното училище, дали ще е баба му, дали ще си ти е все тая. Никой не си оставя детето на самотек. поне никой, който иска грамотно и с постижения във и извън училище дете. Но дори и в частни училища, пак родителите хвърлят по еддно око през почивните дни какво се учи.

Иначе и на мен ми се подиграваха навремето, че и сега тук във форума ми се подиграват на моменти, но на мен хич не ми дреме, защото едното дете вече завърши по блестящ начин училищното си образование и учи това, което иска, и му  се получават нещатаа, защото има здрава училищна и извънучилищна подготовка, има тренирана психиха за справяне с нова среда, нови изисквания и т.н., На пръв поглед все едно нищо не прави, а само щраква с пръсти и готово, прави нещата с някакво спокойствие, сигурно от увереността, че може да се справи. Дори на мен ми е леко чудно.
Виж целия пост
# 1 122
А, момичета, мисля, че бъркате с момента "аз сама съм се оправяла". Аз установих, че към днешна дата изискванията са съвсем други. Като едно интровертно (на моменти) и само оправящо се дете, твърдя, че към днешна дата децата са коренно различни. Те обичат вниманието, рейтинга, публиката, компанията. Те са достатъчно изолирани и сами със своите смарт устройства, естествено е да търсят интеракция чрез изявата си и не искат да са самостоятелни. Искат внимание, да има давате обратна връзка, да им говорите.

Преди малко с моята дечурлина играхме настолна игра с географска тематика. Вика ми, идвам да стоя при тебе, ще си чатя на телефона, ама да съм с тебе и ще ти покажа снимките от теста по география. Викам, а добре, супер. Зяпаме теста по география и викам, а ма маме, тези и тези грешки ти ги знаеш, проспала си ги. И то се сети, че преди не нам колко години сме му подарили настолна игра "научи географията" или нещо подобно. Викам, върви я намери. Почваме я. Отиде и я намери, разпънахме я и се занимавахме поне половин час. Истински се позабавлявахме. Играта говори с един много смешен женски глас, който не може да казва "Р". Ама това не е важно толкова, важното е, че детето се почувства обгрижено с внимание и доволно изяде един портокал и се оттегли една идея по-информирано. :>

Само да кажа, че аз не съм почитател на частните уроци. Не обичам да давам пари зян.
Виж целия пост
# 1 123
Моите не са от съвсем сегашните, но определено тяхното поколение ми се струват по-твърди, по-жилави, но и те макар да са израснали пред компютри, не са израснали със смартфони и таблети от ранна детска възраст, най-малкото защото имаше един комтюпър на цялото домашно население, естествено който се ползва от възрастните и децата рядко имаха шанс. Бяха вече шести-седми клас, когаго се свобиха с лични компютри А това си прави една разлика от десет години поне,. Наистина сегашните малки деца са повече търсещи внимание и повече потопени в устройствата.
Виж целия пост
# 1 124
Еленна, да, за България става дума. И на мъжете дават същия "бонус". Не знам точната причина. Сигурно не е само една.

А, аз изобщо не се изхвърлям с изказвания - просто споделям реални наблюдения над част от хората от близкото си обкръжение и това, което приблизително знам като цифри, ест. че не е с пълна точност. Нито ще питам някого за точна заплата, нито той ще тръгне да ми казва, освен ако не държи, разбира се. Просто каквото е ставало дума в разговор. Виж, това за бонуса-деца го знам. Защо ми е да хваля познатите си или да се изхвърлям чрез тях? Не виждам смисъл. Laughing
Странна ми е ответната реакция на учудване тук.
Е, вярно че може и да си троля, за да разведря изпържения си от майчинствата мозък. Joy

Мисля, че си е до дете това с ученето с родител - и по наше време беше до дете, както и сега. И тогава имах съученици, чиито родители учеха с тях по всички предмети, както и съученици, които се справяха на 100% сами с всичко.

Цитат
Достатъчно ми е да погледна темата, в която тук се търси взаимопомощ за "ужасно" трудните задачи по математика от домашните на децата Smile Асос, ако я погледнеш и ти, ще се успокоиш.
А, вярно, бях забравила за тая тема. lol Все пак го намирам горе-долу за нормално родители, които нямат математическа насоченост, да не могат да се справят с някои (или дори с повечето) задачи. И едно време не можеха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия