Задачите по математика са ми били винаги лесни, дори и като дете. Сега, ако ме хванеш по нещо хуманитарно...
Като стана дума за задачи и изобщо като се зачекна тая тема за учене, доста съм раздвоена по повод амбицията и натискането на децата. Съгласна съм и с Андариел, и с The Siren of Titan. На теория мога да се обоснова, ама на практика като гледам, ще е друго. Твърде е вероятно и да ми се наложи да вися над главата на сина си, засега нищо не отбира. А и нямам авторитета, както беше писал някой друг, май Кристина1980 - с нищо не иска да го занимавам. С две думи - все едно гледам едно Маугли вкъщи.
Освен това и двете ми деца са къснопроговарящи, което също оказва известно влияние върху развитието. Ако аз на 4 години вече четях, то синът ми все още артикулира като двегодишно, а пък 18-месечното ми няма никакви, дори и видими в обозримо бъдеще, наченки на говор, все още е на ниво "звуци". Понеже вече имам някакъв поглед над нещата, ми е ясно, че проговарянето и при него със сигурност ще започне след 2-годишна възраст, колкото и да ми подмятат, че изведнъж щяло да се "отпуши".
Така че аз ако ще и да съм най-гениалната майка-богиня, пак може да се наложи по цял ден да им вися на главите.
Рано е още да се каже каквото и да било. Не мога да се зарека как ще е след N години. Изобщо не разчитам на това: "аз съм се справяла сама, и моето дете ще го може." Андариел, канех се и преди да те питам, ама сега ми се е паднало време да пиша, че нямам особено - би ли ми препоръчала някои от книгите на този Пиаже.

. Действително известно ниво и специфични способности могат да ти осигурят някаква свобода и независимост, но само дотам, докъдето тази свобода и независимост са удобни и за ответната страна.