Манталитетът на българина.

  • 91 373
  • 1 479
# 660
Те, ти, манталитет - да изпляска двайсте хиляди и сладкия живот! Wink ГледайтИИИИИИИИ и завиждайтИИИИИИ! Wink (това са намигащи емотикони, ама новите приличат на дупета, сори, не ги харесвам)
Виж целия пост
# 661
Аз нямам нищо против да си купя свобода и сладък живот. Нула скрупули, че вече нямам толеранс към скука и принуда. Бачкатор не съм.

Не ми пука особено ни за поточни линии, ни за индустриален ръст, ни за обществени течения и моди. Само че ще ми трябват повече от 20К. Няколко пъти повече.
Виж целия пост
# 662
Като се замисля, никога не ме е блазнел сладкият живот. Искам да правя нещо смислено, да остане след мен. Да, нарцистично е, но е това, което искам.
Виж целия пост
# 663
Ами то едното не изключва другото. Едно е да имаш принуда да работиш, дори когато работата не те кефи. Друго е да си осигуриш базов доход, а след това да рискуваш и да работиш нещо за мерак и за да ти е интересно и смислено. Андариел, да ти звучи познато?

А сладък живот може да е и с микс от работа, ама не обичайната заетост или обичайните изисквания. Щото едно е да пробваш да пробиеш с авторски разкази, друго е да пишеш пиар текстове и copy по спецификации, защото някой го иска.

А сладък живот може да те вдъхнови за много неща. Зависи вече какво имаш в междуушието и дали ще стигнеш по-далеч от салона и гел маникюра, като си купиш свобода.
Виж целия пост
# 664
В интерес на истината има и хора, които стават само за роби или нещо като крепостни селяни. Не могат да градят култура, едвам гледат себе си, виреят най-добре със строга дисциплина и да не си развяват много коня. Щото ако се опитат да надигнат глава...бе играли сме го това с диктатурата на пролетариата, от всяко дърво свирка не става.

А ти коя си , че ще определяш, какви са хората и как трябва да живеят, какво заслужават и за какво стават?
Виж целия пост
# 665
Добре де, ама я се опитайте да кажете на някой, че става само за изпълнител, а не може да взима дори елементарни решения. Ще ви изядат с парцалите, направо революция става. Това е една друга характерна черта на повечето българи - тотално грешна самооценка.
Нали? А пък чужденците веднага сами разбират кога не стават за друго освен за изпълнители.
А ако на теб ти го каже някой това? Няма да го отразиш, защото ти си доказала, че можеш да вземаш решения и имаш точна самооценка? Wink Ми другите и те виждат себе си така.

Честно казано си давам доста добра сметка за какво ставам и за какво не, даже леко се подценявам.  Колко ограничен трябва да си, за да си мислиш, че знаеш и можеш всичко  newsm78
Виж целия пост
# 666
Звучи ми познато, но казано от трети лица. Не  съм привърженик на идеята да се работи нещо гадно, да се съберат пари, пък после да се работи нещо хубаво или да се рискува с нещо любимо. Така човек направо ще си умре с гадното и като се обърне след години ще установи, че няма връщане назад. Това с принудата, пък после за удоволствие ми е все едно слушам проститутка, която обяснява как само за няколко години ще е проститутка, пък после ще си направи детска градина, защото обожава децата. Ми, по-вероятно е да си остане проститутка, защото гадното засмуква и трудно се откъсва човек от него, то се превръща в начин на мислене. Или търсиш и правиш това, което искаш, или се примиряваш и буташ гадната работа.
Виж целия пост
# 667
В интерес на истината има и хора, които стават само за роби или нещо като крепостни селяни. Не могат да градят култура, едвам гледат себе си, виреят най-добре със строга дисциплина и да не си развяват много коня. Щото ако се опитат да надигнат глава...бе играли сме го това с диктатурата на пролетариата, от всяко дърво свирка не става.

А ти коя си , че ще определяш, какви са хората и как трябва да живеят, какво заслужават и за какво стават?

А коя трябва да съм? То се вижда. И аз се виждам какво съм била и какви претенции съм имала, и какво може да стане, ама иска работа и мислене, не само да те пишат шеф.

Между другото, тоя процес на отсяване си става невидимо, и тия, дето са изостанали, се чудят що играта е нечестна. Някои по едно време загряват, че проблемът е в тях. Никой нищо не ти дължи- ако искаш по-горното ниво, трябва сам да си пробиеш до него, то затова е друго ниво.

Да вземем за пример Дяволът носи Прада- ако не беше тая шефка, нямаше да излиза списанието. А подопечните й нямаше да могат да го издадат без нея, ако и да мислят, че лесно могат да й заемат мястото.

Андариел, не говоря за чак толкова гадна работа. Но примерно 10 години топ адвокат, после дауншифтинг. Ей такива неща. Освен това си има и някакво планиране колко пари ще ти трябват. Винаги може да си купиш година или няколко почивка по средата на кариерата. А и е по-лесно и разнообразно, отколкото да намериш работа с правилния микс и да се натискаш там десетилетия.
Виж целия пост
# 668
Аман вече от това дауншифтване! Програмистка работа - две-трети си мечтаят да дауншифнат. То дори вече не е модерно. Колко трябва да не си харесва работата този адвокат, за да си мечтае да дауншифтне? Ми, мерси, все едно чакаш да ти изтече присъдата!
Виж целия пост
# 669
На мнение съм, че ако човек работи по необходимост - стаж, доходи, трябва да работи за пари. Не да ходи да си губи времето.
Какво значи гадна работа?
За мен само физически непосилна работа би ми била неприемлива.
Иначе се наместват нещата, може и да не е идеална, но ако е добре платена, значи ОК
Имам си критерии и ако ми са покрити, кандидатствам, ако не, хич не се занимавам.
Виж целия пост
# 670
Честно казано си давам доста добра сметка за какво ставам и за какво не, даже леко се подценявам.  Колко ограничен трябва да си, за да си мислиш, че знаеш и можеш всичко  newsm78
Анджък. Всеки мисли по същия начин - потъмненото - за себе си, а единици са тези, ако има такива, които мислят за себе си, че стават само за изпълнители на прости задачи.
И за чужденците важи.
Също така 99 на сто от хората казват "ама разбира се, че не мога и не знам всичко".
Та къде е разликата между теб и "българина"?
Виж целия пост
# 671
Ами съвсем нормално е, има работи, които са до време, ако се сетиш и си умен. Имаш 10-15 години за най-усилената работа, след това дори да продължиш с темпото, пак имаш някаква сигурност и база. Може да не е дауншифтване, а просто fuck you money, за да си избираш какво точно да работиш. Защото то затова е работа, а не почивка- защото колкото и да е гот, пак не е безотговорно реене. Та така, който както го желае.

Иначе и аз в началото на работенето съм давала доста повече, за да може после да ми е лесно. Между 20 и 30 даваш до 90% от себе си, след това- около 30%. Максимум.
Виж целия пост
# 672
Реалността е така далечна за 90% от хората, но пишете. Поне се забавляваме.
Виж целия пост
# 673
И по ненеобходимост да работи човек, пак се работи за пари, защото всеки труд, всяка стока или услуга струват пари.

За дауншифването да допълня - представям си човек как е добър адвокат, кефи се на работата си, получават му се нещата, създава име, може да катери кариерна стълбица или да си има кантора, и тъкмо всичко му се нарисува, и бам, да вземе да зареже всичко, за да даушифтне! Човек не се отказва точно в момента, в който е постигнал успех, освен ако нещо не се чалне, депресира, изгорят му бушоните. Просто това дауншифване не върви с това човек да си харесва професията и да му вървят добре нещата. Все едно тъкмо да ти донесат най-желаното парче торта и вместо да го изядеш да кажеш "мерси, ама дайте ми един морков, че е по-здравословен".
Виж целия пост
# 674
Май след 30 по-скоро може пълното "от себе си", таванът на възможностите, да е спаднал наполовина в сравнение с преди това, отколкото хората да се напъват само до 30%.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия