Манталитетът на българина.

Пример - ако трябва да родя сега едно дете, ми не искам по никакъв начин да си причиня нови 20 г посвещаване, обгрижване и тн. Щото знам какво би ми коствало - защото вече съм на 45 и нямам тази сила, енергия и ентусиазъм.
Някак всичко е по-ясно, но и по-спокойно.

Добре, че е Андариел да ми обясни как програмистите работят на конвейер.

15 години специализирах в конкретна област, което сега ми позволява да работя много по-спокойно, както и да не се товаря с управлението на хора и бумащини, което би била следващата логична стъпка, ако бях останала посредствена или full stack.
Работата ми е все още увлекателна, творческа, както и сама определям стоковете си, просто защото никой друг не може.

[/spoiler]

Дамата е не работи, пише във форума вече и в извънработно време

Асос, производството си е производство. Има си отдели, продуктови лини или линии за оказване на определен тип услуги - дали ще правите сайтове, дали ще е някакъв продукт, но никой работник не хвърчи днес по един проект, пък утре по друг, който има коренно противоположни изисквания като експертиза. Има си и разделение на труда, и специализация и всичко, както си се полага в една производствена фирма. Ако си била началник, много добре ги знаеш тези работи. Какви срокове си определяш, колко ти е "определям си сама"? Клиентът няма да те чака две години, ако си определиш такъв срок, така че колкото и да ти е творческо и самостоятелно, пак работиш според ограниченията, но този път на клиента, а не на началника. Или според ограниченията на тези, които ти делегират проекта.  Няма такъв филм "както аз си определя", защото дори гениите са работили по поръчка, а не са си рисували или композирали каквото и както им дойде. С две думи, щеш-нещеш се съобразяваш с ограниченията на системата. Аз също се съобразявам по дефиниция с тези ограничения, както и всеки друг, независимо дали работи като наемен работник или като самостоятелен агент. Просто в единия случай е началник плюс клиент, а в другия е основно клиент и със себе си в ролята на началник на самия себе си, образно казано.

Не всичко е производство, има и рисърч.

Дауншифтинг за програмисти е да си работят по open source проекти и да си развиват свои идеи, извън производството.

Да. Да развиват свои идеи. Да имат лукса да изберат по нископлатен проект, само защото им е интересна предметната област или технологията.

Такива неща.

Андариел, не рабирам това, което ми пишеш. Има проект - свършвам си работата в срокове и по начин, който аз намирам за добър.

Добре.

А лекарите, мед. сестрите, занаятчиите, сладкарите, хлебарите, водопроводчици, учителите, касиерките в общините, зъботехниците, пожарникарите, строителите, ресторантьорите, шофьорите, миньорите, пилотите,  фермерите с малки стопанства и прочие да не съществуват ли тогава като все са на работа и на смени и с дълги часове?
 Не може всички да са програмисти.

бе да си знаят мястото и да не пречат чак толкова много на по-висшите хора. както в някои работи има униформи така и в живота си трябва някакво разделяне.

Контеса, не, всички трябва да са или програмисти, или издържани от тях интелектуалци, които евентуално някога ще ощастливят простия канцеларски плазмодий със своите шедьоври. Няма други варианти.

Асос, нищо не мога да направя за това, че не разбираш, защото това са основни положения. И съм сигурна, че не си свободен електрон, колкото и да твърдиш, че си вземаш проекта, определяш си срокове и готово. Този проект някой ти го дава, пазариш се с него за време и пари, за това на какви етапи какви работи трябва да се свършат, а това си е произвоство и работа в ограниченията на системата - нито клиентът ще те чака повече, отколкото е готов да чака, което за теб е ограничение и щеш-нещеш, ще се съобразиш с него, а не със срока, който ти се иска на теб. Също така и трудно и невъзможно е проекта да си го направиш както ти скефне, защото има спесификации и трябва пак да отговориш на определени изисквания, което пак е ограничение на системата. Може да му казваш проект, ама си е произвоство. И едва ли днес вземаш проект за някой сайт, а утре за система за контрол на някое летище, което пак е ограничение на системата. Нямаш пълната свобода и вече изброих поне четири неща, които са основни. Ако се позамисля малко, ще дам още толкова.

Мамасита, не ми обяснявай баш за програмистите какво е рисърч и отворен код. Накрая пак някой трябва да им плаща заплатите, така че слушат и рапортуват каквото им каже началникът или клиентът, дори да са фрилансъри. Може да са измислени всякакви интересни купешки думички, ама си е същото като да правиш банички - трябват ти основните компоненти и организация. Иначе можеш да си рисърчваш, ако има кой да те храни и до Второ пришествие.

Отказвам се. Ти си изпаднала в някакъв логореен цикъл и много държиш да се знае, че всички са зле. Всички освен теб (защото не ти знам попрището), най-вероятно.

Защо се правите, че не разбирате.... Оставям Андариел...
Тръгна от вечно недоволния работник, който обаче, нищо не прави за да Е доволен. Мрънкането, явно е най-силната страна. За всичко му е виновен някой друг, шефа, некадърния колега, държавата и не на последно място илюминатите...
И никога не може да приеме, че доходите му отразяват собствените му качества.
Ето, аз работя на заплата - не е малка, но мога да изкарвам малко повече в друга фирма или доста повече като свободен електрон.
Не искам обаче, защото съм преценила, че сегашното ми положение ме устройва.
Харесвам си колегите, харесвам си шефовете, харесва ми и обстановката.  
На мен това ми е важно. Ако ми беше важна заплатата - щях да съм другаде.
Но не се оплаквам, че "колежката" за почти същите пари, никаква не я върши. Не ме и интересува.
Научете, че нещата зависят единствено и само от вас. Всеки си заслужава мястото, на което е! Колкото и да не им харесва на някои.

Това за програмистите, че са свободни електрони и работата им е много творческа и креативна е голям мит. Да, определено има и такива, но по-големият процент си копаят на нивата кротко и послушно. Първо, за всички проекти си има срокове и методи на работа, които никой не те пита дали ти харесват, второ в повечето случаи какво и как да правиш ти се спуска отгоре, а пък ако дълго работиш по един тип проекти направо почваш да го правиш механично. Дори и тийм лийд да си или пм, пак супер много се съобразяваш с клиента, защото да го захапят тоя проект чакат още не една и две фирми. Само при фрийлансърите наистина е по-различно и някои малки продуктови компании.

Асос, вместо да се правиш на възмутена, ми кажи кое от нещата, което написах не е така, както го написах? От реакцията ти виждам, че няма срещу какво конкретно да възразиш, защото и двете знаем, че написаното от мен е вярно. Ако имаше нещо да не е така, щеше да напишеш. Но понеже не можеш, и го играеш на жалки опити за обиди. Дори не знаеш какво е логорея, иначе нямаше да използваш точно тази дума. На всичко отгоре започваш със свободните съчинения какво аз съм искала да кажа. Каквото искам да кажа - казвам го. И ти много добре разбираш какво казвам. Просто не върви да признаеш, обаче трябва да минеш в отстъпление, ама ако може с фръцкане и обида към мен, та да ти изглежда, че твоя е последната дума и ме отсвирваш. Е, не става, тези номера ги играят 5.годишните, ама те поне са забавни като ги гледа човек, защото са деца.

Андариел не е усетила каква е връзката между успешните, мислещи програмисти (и други професии) и Вечночакащата Пенелопа. Та така за сроковете...

Например в една медиа младшите репортери ги юркат, но има и хора, които на спокойствие си чепкат някаква история и като я натаманят както те си искат, отиват и казват- дай ми страница/линк/ефир, да си представя историята. За която не е имало строг краен срок- когато стане, защото човекът е майстор.

лекарите - има лекари и лекари.

мед. сестрите - също. Ако са добри, ще си намерят по-добра болница.

 занаятчиите- ако са добри и незаменими, няма да ги юркат.
 сладкарите, хлебарите, водопроводчици, учителите, касиерките в общините, зъботехниците, пожарникарите - ако си се хванал на държавна работа, сори.

строителите, ресторантьорите, шофьорите, миньорите, пилотите,  фермерите с малки стопанства и прочие - всеки от тия хора може да стане ексклузивен и да работи по-малко часове за повече пари. Може да си на товарен кораб, може и в екипажа на яхта на шейх.