Манталитетът на българина.

Хааа. Всъщност току-що Сирен си противоречеше. Касиерката създава стойност именно като кара клиентите да се чувстват комфортно и да идват да пазаруват по-често в този обект. Персоналът винаги има значение. Това е лицето на фирмата, на марката. Ако пеарсоналът е зле платен, зле обучен и стойността на цялата марка пада.
Маркетинг от 1 курс.
Но много пишман бизнесмени в БГ не са го учили даже това.

Ко пък и се палите на Сирената, тя го кара субективно. Вчера е спала накриво, дразнят я касиерките от Билла, утре ще са тези от Метро.
В Билла наистина е мега мизерно и касиерите не знаят какво става, но това е друга тема и е въпрос на подбор. Например, касиерка на Фантастико беше обвинила дете в 4-ти клас, приятел на моето дете, че е откраднало печеливш талон, за да си прибере тя чашата от промоцията. Найс, а. Обаче, майката на детето не си поплюва, отиде и я разсипа. И оная клекна. Объркала се била.
До хора е. Някои са си боклуци, независимо дали са касиерки или мениджъри с 8К заплата, защото и такъв пример мога да дам. Ама там мръсотията е на още по-високо ниво.

Не е за касиерката, а за това, че всеки човек, който работи има стойност. Точно това е правилният манталитет. Ти да цениш другите и те да те ценят.
А не да хвърлят хората като носни кърпички. И те да се чувстват точно като такива.

Така е. Съгласна, Free Agent. По-умният с това се отличава от по-глупавия – че уважава и него.

Извинявай, светиш ли ми, та знаеш какви са ми отношенията у дома? Или си измисляш?

Иначе касиерка сама по себе си не ми е нужна. Ако ще е намусена, по-добре една машина и self-checkout.

Но иначе- понякога се налага "да хвърлиш някого под автобуса". И с мен се е случвало. Нищо лично. Прави се. Иначе понякога не вървят напред нещата. Никой не е задължен да е завързан за някого, винаги може да се придвижиш напред и да, ако даден човек в твоя живот вече няма стойност, може да му е удар по егото, но се хвърля.

Касиерките в Билла и Лидл ги сравнявам от години, не от вчера.

Всъщност, дали е намусена или не касиерката в някакъв супермаркет има малко значение за печалбата, която се реализира в него. Такива големи магазини не толерират подобно обслужване, но и не държат точно на това за увеличаването на оборота си. Ако става дума обаче за кварталния магазин, който разчита на няколко Сирени, обслужването на тези Сирени ще има по-голямо значение от това, в какво настроение е касиерката в някой си супермаркет.
Повтарянето на това, че другите са тъпи и не са разбрали идеята на живота (по-скоро, на опримизирането на седенето на една кълка пред лаптопа) може и да има терапевтичен за някой ефект, но то всъщност показва сериозни липси: дали са част от нашия манталитет или не, само специалисти могат да решат.

Впрочем, съгласна съм, че от нискоквалифицирана работа се научава много. То е като с казармата - дълги години я плюеш, но  оттам излизаш друг човек.

Два сезона съм опъвала браздите в онова ТКЗС - цвекло, домати, грах. Копаеш или береш. В звеното - циганки, разбира се.

Та, от тая си позиция, смятам, че имам право да си мисля, че хората останали  дълги години на нивата/зад касата са достигнали нивото си (не ползвам "крепостни селяни" само заради негативния заряд).

Е, трябва да има и такива хора.

Ако ще се занимавам с нискоквалифицирани задачи, то по-добре да е  онова с босата и бременна до печката. Аз и това правя де. Поне в крайна сметка позитивите са си за мен- изгледани деца. Пука ми за обществото. За какво ми е ТКЗС, ако искам, ще си имам градина.

Между другото, някой някъде доста се е объркал, ако си мисли, че човек има задължение да бачка. Не, има задължение да не тежи на никого. Ако това е изпълнено, след това може никой да не го търси.

Жена определено не може цял живот да е "боса и бременна", че това да й е алтернативата (биологичен и физиологичен часовник някои го наричат), а мъжете съвсем са изключени в тази "теория". Следователно, това не е никакво решение.

Тези деца, които биват отглеждани, нали са част от въпросното общество, за което не ти пука?!

В личната градина можеш да гледаш мимози, но и цвекло е нужно на човешия род.

Последният абзац, предполагам, си го изпълнила на 100 %, бидейки самоосигуряваща се и самодостатъчна човешка единица.

Много пъти съм чела тук как персонала еди къде си намръщен. С мен пък винаги всички са любезни. Аз по принцип бързам и си мисля за мои неща, та честно казано не забелязвам много емоциите на хората около мен, но лошо отношение не съм изпитвала върху себе си отдавна.
Нискоквалифициран труд не съм полага ла може би от 15 г. Та не са ми много ярки спомените, но по-лошо от боса и бременна до печката май не е било. Като си на работа поне имаш почивен ден, докато при другото няма почивка. Иначе със съгласна със Силен -щом не тежи на данъкоплатците -не е нужно да работи.

Фигуративно казано боса и бременна. Но около децата има достатъчно задачи, та немалко жени може да са по-полезни и така.

Децата ми не са част от обществото, първо са част от семейството и рода. Обществото идва доста след това, ако изобщо. За щастие българинът още е запазил усещане за независимост, въпреки оня провален експеримент. Все още сме сбор от хора, не общество. За щастие.

Следователно, твоята алтернатива на нискоквалифициран труд са грижите по децата, но ако не считаш, че нискоквалифицираният труд е за теб, тогава трябва да си поставиш друга алтернатива. Впрочем, изобщо не трябва да мислиш в сферите на това, каква е алтернативата на нискоквалифицирания труд, а тази на труда, който е на твоето ниво.
Kой би търсил алтернатива на не особено квалифицирана работа, ако счита, че е далеч от неговите умения, способности и квалификации?!

Всяко дете е първо част от едно семейство, род и т.н., но това семейство не живее изолирано, а в общество, към което има претенции.
За съжаление, точно придърпването на чергата към себе си и невъзможността да мислим като общество се оказа и проблем за националното ни самосъзнание и самоизрастване (или на манталитет, за който тук говорим): мисли се на парче и в собствения двор/градина или дори само от дивана до готварската печка.

Всъщност да, гледането на деца се смята за нискоквалифициран труд, затова и дори при наемането на детегледачки, ужким се иска най-доброто, а всъщност се наема евтиното и неквалифицираното. Смята се, че всяка ученичка, студентка, безработна, пенсионерка... може да е детегледачка. Ужким детето е най-ценното, а на неговото отглеждане се гледа като на слугинска работа и съответно се наема нещо близко до слугиня, а повече се дава за пиене на кафе през ден. Дори на детските учителки се гледа някак презрително - какво толкова има да учат четири години. То и навремето, като изключим моментите, когато са наемани частни учители, децата дори на аристократите са отглеждани на практика от слугите и повече са се мотаели в кухнята, отколкото в луксозните стаи. И това е защото на децата формално се гледа като на най-важното в живота, не само формално, а иначе какво толкова има да му гледаш на едно дете - да е нахранено, облечено, наспано и да го заведеш на разкодка, да му прочетеш приказка, да го заведеш и отведеш. Не се смятат нещата, които детето всъщност научава от човека, който е по цял ден с него, че копира неговото мислене, речник и интелектуално и културно ниво. Ако сложиш за обгрижващ човек с ниски показатели или да кажем средни, а искаш дете с ниво над средното, ще има да чакаш от умрял писмо. Родителят колкото и да е велик, ако детето не попие от неговата култура и знания, а от тези на бавачката, детето ще прилича на бавачката или на учителките и лелките в градината.

О, стига, Сирен.
Била съм на 14, 15, пралеля ми беше бригадир, заради което ме и пуснаха. Подходих си отговорно и с ентусиазъм към работата тогава, въпреки възрасттта си и че тя беше тъпа, изморителна и монотонна.
Сега пак имам градина с английски рози, та явно земята ме влече. Печката - не толкова.