Манталитетът на българина.

То и в България е имало. Но всичко е унищожено.

Тук има опити да се намесват модели на някакви едва ли не космически съвременни подходи към работник, служител. А това си е допълнителна загуба на време, пари – е, как пък да не, ако съм шеф, ще позволя девойката да ми закъснява всеки път с 20 минути и после ще дам още пари  (за ток за презентация и заплата на ейч арката) да ѝ се обяснява защо не е права. Ето ти липса на ефективно управленско решение. И после защо се разпада всичко. Раздути административни структури, с безсмислени длъжности и дейности, че кой ще ги издържа, глупавия работник ли?

Управленско ниво се предполага, че е по-умно от служителя, работника си и от него се очаква да задава правилата и да води хорото. Не да се разчита на решенията на отделните служители, работници.

Някои хора още не са разбрали, че е изключително недалновидно, неадекватно и ограничено да се прилагат чужди модели. Всяка среда е изключително специфична и различна и изисква най-малкото добър анализ и адаптиране на комплекс от системи, за да има успешност.

Ще си губя аз времето и парите да разяснявам на някаква взела се на сериозно пикла, че не трябва да закъснява, защото... Предупреждение, ако не умее да спазва правилата на даденото място – чао. Не значи, че е лош специалист, но явно е за друга работа или място. Търсиш си нов специалист, подходящ за профила на Твоята фирма и длъжност.

бе ти не видя ли колко загуби ти носи търсенето на новата. не четеш нещо.

Похватът "Прекалено си елементарен, за да се аргументирам, ама не си прав" явно и в бг-мамата е често срещан. Аргументирай се, бе, представи си, че множеството хора не са толкова високоинтелектуални, че да вярват на голи изказвания. Страшно несериозно е да пускаш кьор-фишеци под претекст, че събеседникът е прекалено малоумен да те разбере.

Разбира се, че ако има текучество над обичайното за сектора, проблемът не е в бай Пешо портиера или в отделния работник Иван. Работниците и служителите не напускат масово, защото малките зелени човечета им пращат факсове, обаче иначе в работата всичко е наред. Затова баш шефът в чужбина, като види доклада с необичайното текучество и други числени показатели, разбира, че има проблем и без да е дошъл на място. И не търси отговорност и обяснения от портиера или отделния работник, а от мениджъра.

И на мен ми стана интересна тази организация на работата, при която процесите ще са силно застрашени от липсата на ЕДИН служител. Лоша организация на работа е това.

Да, имали сме традиции, Трещерица, но всичко е било затрито и сега се учим отново.

Аз и за моята длъжност обяснявах на шефовете, че примерно ако ме блъсне кола и съм в болницата напотрошена, винаги трябва да има човек, който веднага да може да изпълнява моите функции. Или няколко човека, които могат да поемат една част от моите функции.

Иначе за закъснения и такива неща - официално предупреждение за уволнение. И ако се повтори пак - заповед за прекратяване на трудовия договор. На предходната ми работа около 10% бяха с първо официално предупреждение, но не само заради закъснения и други гафове е имало. Сещам се, че съм уволнявала за самоотлъчка - една мадама просто забрави да дойде на работа и я уволнихме - нямаше уважителна причина.

тука стана "ех ако знаехте какво им е на богатите. а не само да завиждате". по-лабилните вече започват да чувстват съпричастност с тегобите на работодателя.

Сега, въпросът е, че за някои хора критериите какво значи да е "наред" в работата са съвсем различни. Ако критерият ти е да има на практика нула работа и нула стрес, то всяка работа може да ти се види ад, да се чувстваш прецакан и да напуснеш. Или ако изискванията са малко по-високи.

Не става въпрос за отделния индивид, а за цялата група от хора или представителната извадка. Има си хора, които ще напуснат по индивидуални причини като нежелание за ставане рано, че работата им е с 5% повече стрес, отколкото им харесва, че столовете в офиса им причиняват болка на хемороидите... но те всички влизат в статистически и емпирично допустимото за сектора число. Ако средно за сектора текучеството е 15%, има голям проблем, ако в конкретната фирма текучеството е 25%.

Трещерица, а ти като многознаеш защо не кажеш как е? Айде, да те видим, ама ти само си ръмжиш насреща ми, а си на геврека дупкаата. Като комплимент само ще ти кажа че въпросният геврек държи рекорд по диаметър на дупката.

лоана, това откъде ще намерят работници по-добри от тази спяща красТавица е проблем пак на управлението, включително на собственика и СЕО-то. нали затова са началници - да си намерят качествени работници! То не може хем да искаш да  ти върви производсвото, хем да наемаш калпазани, дори да приемем, че всички останали условия са ок. Да си хванат формулите и да си изчислят дали могат да си позволят да наемат закъсняващи работници и как това ще се орази на цялостния климат и производителност на останалите работници. Защото аз примерно, ако съм колежка на тази, спящата, и спящата не я уволнят, ще си дам разрешение и аз да си поспивам като нея или да си тръгвам 20 минути по-рано, защото ми е много важно да си пия кафето с торта точно тогава. Трябва да съм пълен идиот, за да не се възползвам - щом може за кучета и котки, значи може и за прасета. На началниците това им е работата, да осигурят производството да върви, най-малкото за да не им дърпат и на тях ушите по-големите началници.

Има достатъчно много произвоства и непроизводства, в които не може да се оставят хората да си идват и да си отиват когато им се иска. Как си представяте детската градина примерно, да пише, че отваря в 7.30, да отидете с детето в този час и да установитте, че лелката е решила да си поспи двайсет минути, пък после автобусът закъснял и тя редовно идва в 8 часа? Или както се случва да се оплакват хора в държавните граадини, че ги принуждават да си прибират децата до 18.30, а градината е с работно време до 19, защото лелката иска да си ходи по-рано? ето, това е съвсем реален, житейски пример до какви проблеми може да доведе системното закъснение на персонала.
 

мамасита, аз съм описала какво най-често не е наред - заплата, задължения, овъртайми, а често е и характерът на началника и стилът му на управление, също и условията на труд. Все тривиални неща.

Ами в първата ми работа доста месеци наред неща като заплата и овъртайм хич не бяха оптимални и доста хора биха избягали. Ама като не избягаш и дадеш повечко от себе си, после се отплащат нещата.

Има си работи, особено по-хубавите, където трябва да си минеш един гаден период на "казарма", за да се види дали ставаш или се отказваш.

А може и никога да не се отплатят и да стане като със строежа на зелено - дадеш авансово, те изкопаят дупката, налеят бетон два етажа и се започва - парите свършиха, дайте още. И даваш, те вдигнат с триста мъки още един етаж. После пак започват - дайте още, още... И вие давате с надеждата и след уверенията, че ще достроят кооперацията. И в един момент си гледате груб строеж до четвъртия етаж и всичко замира.  Чакаш от умрял писмо и контрата е в теб - дали да продължиш да даваш или да си готов да прекратиш загубите. Така и на работа нямаш никаква гаранция, че ще стане по-добре, след като си вложил повече. По-вероятно е да продължиш да даваш повече и да не става по-добре и дори по-лошо - започват да ти набиват канчето, когато откажеш да го даваш това повече постоянно.

Може, затова се нарича "поемане на риск". При поемане на риск има понякога непропорционални загуби, но и непропорционални печалби.

Андариел, ти поне върху образователната система имаш поглед.
Дали в последните години не се смъкват още и още надолу изискванията?
Чисто учебните (неща от рода на начина на оценяване на матурите) или
поведенческите. Министерството се нагажда според масата и предишни-
те високи изисквания просто няма кой да покрие. А има делегирани бюд-
жети и няма достатъчно деца. Кръгът се затваря.
Това "как би трябвало да е" и аз мога да го напиша. Опитвам се да обясня
как е. А то далеч не е по учебник.

Мамасита, сигурно няма и 1% от работещите да са чували за agile, ти за
джаз и крейтив скилс говориш .

Е, какъв риск, нали говориш за това, че се било отплащало!  Гледали те  били дали ставаш и изкарваш казарма... ТИя жабЕта вече сме ги ручАлЕ.