Гневът на отхвърлената снаха

Тя жената обясни, че от години им търпи мурафетите. Не е 5-6 пъти да се направиш на куку-пипи. Събрало ѝ се е и на нея, сам човек в чужбина, деца, семейство, работа.

О, напълно възможно е да е достоверна- има хора, като авторката, които не могат да надскочат липсата си на самочувствие, което води до тънкообидност и озлобеност към тези, от които са засегнати, но и до невъзможност да ги игнорира, пак по същата причина- не може да се постави по- високо от тях в собствената си ценностна система.

за мен авторката е доста наивна, но това се дължи на младостта й и липсата на опит, най-вероятно млада се е загаджила с този човек и няма много богато на връзки с другия пол минало, да се хвали колко добре познавала мъжа си за 15г. и как той нямало да направи това или онова е просто смехотворно....както и да си мисли, че нещата могат да се променят и да заживеят всички  като голямо задружно семейство в любов и взаимно обожание....
иначе проблемът е ясен - това са отношенията между съпрузите, а не неговата рода и културните различия,  в нейните очи мъжът фаворизира родата и тя не чувства подкрепата му, зверски ревнува от близостта им, на за съжаление сама се е натресла на такъв мъж и той щом досега не го е направил, няма да се промени, няма голям избор - 1. примирява се и игнор и лицемерие, доколкото може, като се прави на разсеяна и отказва визити с децата; 2. ултиматум на мъжа - или аз, или родата, ако искаш да си с мен и децата- по-малко контакти с роднините,  без скъпи подаръци, вместо да говори по 3 часа с майка си - да се занимава с децата си и никакви опити да командва авторката да се опитва да им се хареса, да им прощавала и т.н. глупости

Не съм чела всички мнения по темата, но ще кажа какво мисля. Имах близка семейна двойка, в която мъжът е мюсюлманин, и който, въпреки че не е сириец (и сирийци познавам, сходни са им семейните прояви), винаги поставяше на първо място майка си и сестрите си. До такава степен им ходеше по задниците и им слугуваше, че това докарваше приятелката му до лудост, скандалите бяха ежедневие. За роднините му не беше неудобно или нередно да му звъннат посреднощ и да го накарат да запали колата и да ги закара от дискотеката до вкъщи, например. И още безброй нелепи ситуации - да вози децата им на училище, да им закарва колите на технически прегледи, да пазарува с тях по магазините и т.н. Той поемаше много от фукциите на собствените им мъже и това, естествено, се оказа абсолютно неприемливо за жената до него (християнка). За нея, семейството се състоеше от тях двамата, но за него това бяха майка му, баща му, всичките му сестри, братя, техните съпруги и съпрузи, техните деца...  И когато някой от този кръг хора имаше нужда от нещо (всеки ден), той беше на разположение. Момичето не издържа и се разделиха, особено след реплики, че тя никога няма да бъде по-важна за него от тях. Всички живееха в един град и този мъж беше непрекъснато експлоатиран и тънко манипулиран от роднините си, затова е истински късмет такива хора да живеят надалеч. Колкото по-малко контакти, толкова по-добре. Колкото по-далеч от тях, по-добре. Различията са огромни, най-вече по отношение на това какво си "длъжен" да правиш. Дългът към кръвните роднини е по-силен от ВСИЧКО.

Моето скромно мнение е, че мъжът ти, авторке, те работи доста успешно на този етап с всичките си лафове за красотата на прошката, когато те правят на боклук, с ненамесата си и различните изисквания към теб- най- простичко казано изискването за послушание. Те те тормозят, той иска да скланяш глава, да прощаваш, да отделяш от бюджета ви, който се харчи и за двете ви деца, за да им купуваш циганьорски подаръчета и т.н.
Може би си мислиш, че при него го няма подмолния манталитет и липсата на уважение към съпругата, но за 15 години още не си се усетила, че си си типична мюсюлманска съпруга, но в доста по- цивилизован вариант, който, повярвай, се е наложил единствено поради местоживеенето ви и дистанцията от родния му дом.

И който, за съжаление, ще се изпари на момента, ако тя направи грешката да стъпи там.

особено след реплики, че тя никога няма да бъде по-важна за него от тях

Е, поне е бил по- откровен от съпруга на авторката. И момичето се е усетило навреме.
 И съм съгласна с мнението на The Catcher - 100%.

Хората живеят далеч, всички ти казаха нямаш проблеми. Трябваше да са ти съседи да видиш. Имам чувството, че в мъжа е проблема обаче- нещо не върви там явно.

Според мен единственото възможно е да се приеме ситуацията.Драми от рода как не те уважават,въпреки еди-какво си не вълнуват никого-те са само в твоята глава.Излишно е да се тормозиш сама-би трябвало да си разбрала,че няма как да превъзпиташ мъжа ти,така че да мисли като теб,а за семейството му-абсурд.Просто ги игнорирай-не търси контакт с тях,като ти говори за тях-не му отговаряй,не го карай да избира кой е по-важен за него.Обясни му,че си много огорчена и не желаеш да знаеш кой,какво,кого и т.н. от тяхното племе.

И аз поддържам горните мнения. Съпругът доста успешно успява да я манипулира, но те си го могат. За тяхната култура приоритетите са наредени по различен начин и сблъсъците са неизбежни. Единственото решение за мен в полза на авторката е да си промени отношението към ситуацията и да отсвири родата. Ако тя сама не се погрижи да й е добре, няма кой друг да го направи вместо нея.

Тъкмо дочетох темата.
Авторката се е вкарала в голям филм и то сама.
Доста потребителки казаха, че те на такива отношения биха били доволни. И аз така, още повече ако въпросната рода е много далече- пей сърце.

Няма смисъл да казвам, че за посещение в Сирия е абсурдно да се мисли.
Според мен, авторке, си оправи най-напред отношения с мъжа. От него идва немалко драма, той май не знае какво иска. Семейството го дърпа от една страна, от друга разбира, че тяхното поведение не е нормално. Хем боли, хем сърби.
Изяснете се с него.

А за това чувство за малоценност- не го разбирам. Тези хора не ти дължат нищо. Най-ми е непонятно когато някой изисква отношение. Ми сори, ясно е, че не те приемат и не са и длъжни да те приемат. БолИ те фарът, ти също не си длъжна да ги обожаваш.

Не знам защо си мисля, че повечето връзки, при които мъжът го тегли повече към майка му и сестра му, са обречени на провал и нямат бъдеще. Нямам предвид на пълно откъсване на мъжа от майка му и сестрите му, но поне да знае къде да границите, а при такива мъже такива граници са доста размити.

Няма значение на колко км. е родата. Някаква невидима връзка ги свързва ако ще и на два континента да живеят. Снахата се чуди в какво е попаднала и защо мъжът й не я защитава.

Мъжът ми навремето след един такъв разговор ми каза в отговор на това защо нищо не прави те като се опитват да го действат и командват за това или онова - ами и ти си ми мила, и те (майка му и сестра му)....

Ами, нормално е- при жените също има не невидима, а видима нишка, която ги свързва с родителите им, но обикновено това въобще не вълнува мъжете ни.
Не им пука кой как и какво казал и рекъл, важно им е да не ги закачат с претенции и излишни дейности.
Ние се вкарваме във филми- сега не ни били уважили, утре били казали нещо, което не ни изнася а после- насъскали били мъжете ни срещу нас.

Ми, мъжете не си мерят значимостта в очите ни с майките ни, а която от нас го прави, когато открие, че не може да изтрие отношения и чувства от раждането на мъжа си към родителите му, изпада в ступор.

И се чувства пренебрегната, и рИве по форумите......

И според мен е нормално човек - мъж или жена, да обича родителите си и да има стабилни взаимоотношения с тях - по-скоро ако не съществува връзка ми изглежда патологично (например някои, които се сещат за родителите си един-два пъти годишно и ги оставят в старчески дом, когато станат прекалено възрастни - ето това не е нормално).
Единствено ненормално ми изглежда да пренебрегваш един свой близък, заради друг - има ситуации в които съпругата е по-важна от майката и обратно; всичко е според случая и не може да се избира страна.

Това, че авторката не може да каже едно ''здрасти'' на въпросните особи много добре го разбирам.
Хора всякакви и аз съм същата, така, че няма какво да с еучудвате. Лицемерието най-го мразя и не се ли разбирам с някого ми е особено отвратително да се насилвам дори да му говоря.

Отчитам го като минус, колко ми се иска да мога да лицемернича съвсем спокойно, много дертове ще си спестя.
За сега решението ми е иронията, държа се иронично мило ако ми се налага. Кой разбрал иронията, разбрал. Има такива които не разбират, та ме мислят за мила и заинтересована.

Но наиситна ще е повече от полза ако авторката опита да се държи лицемерно мило. Според мен ще си спести ядовете.