Искам да кажа ... (142) през януари 2018

Не искам да ми пазят децата, но не искам да им застрашават живота. За мен реакцията на треньора в снощната ситуация е откровена небрежност и неглижиране на много опасно състояние при 2 деца. Спортът възпитава на много неща и затова съм щастлива, че децата ми спортуват с желание и хъс.
И да, мога да имам мнение за треньор, както и другите родители. Не водя деца по тренировки от вчера, а вече години наред в един и същи клуб, и в рамките на този клуб са тренирали при различни треньори, така че мога да направя сравнение за методи и постижения. Треньори не се избират. Има си определени треньори за различните възрастови групи, специалисти трудно се намират и си ги къткат много. От доста време се коментират странните методи на точно този хърватин, ами не е адекватен на ситуацията много често, вече прекалено често даже.
Пред детето не коментирам действията на треньора му, смятам за правилно да не поставям на съмнение авторитета на треньора, макар и не винаги да съм съгласна с него. Но синът но не е глупав и си прави изводите и сам.
Родителите от отбора са взели решение на тренировки от сега нататък да присъства винаги по някой родител на доброволен ротативен принцип, това се говореше и предлагаше няколко пъти до сега уж на шега, снощния случай е действал като катализатор за решението.
За сравнение - на треньора на малкия му имам безгранично доверие, грижи се за децата като за собствените си синове, вече години наред неговите отбори  са с най-високите класирания в сезона. При него има стриктна дисциплина, но и взаимно уважение и адекватни решения.