Води ли защитата на жените от насилие, до признаване на гей браковете?

Мария е учителка на 33, живее в малък град с мъж, когото обича още от ученическа възраст. Имат 2 деца. След като загубва работата си, Иван става груб към нея, започва да я обвинява за най-дребни неща, но обикновено не пред децата. Една вечер, когато децата са при майката на Мария, Иван се връща в къщи видимо подпийнал и иска да правят секс веднага, но Мария отказва и Иван й удря силен шамар. Мария се заключва в спалнята, а след час Иван вече е смирен и моли за прошка.

Мария не казва на никого. След няколко месеца, случаят се повтаря. Този път Иван не е пиян, а просто иска секс веднага след като Мария се е върнала от работа. Мария не е настроена, опитва се да избяга към спалнята, но Иван я подгонва и я рита силно в кръста, а вследствие на удара Мария получава бъбречна криза. И този път Мария не казва на никого, но започва да мисли, че някой път Иван може да я убие в пристъп на гняв, ако му откаже секс. Тя знае, че гневът му не е към нея, а по-скоро към системата, която обрича хората като тях на тежък живот. Знае, че при липсата на работа, единственото, което кара Иван да се чувства необходим и ценен е да прави секс с жена си. Мария често се съгласява на секс без особено желание, но има и случаи, в които категорично отказва, но Иван въпреки това започва сексуален акт. Една събота вечер, когато децата отново са при майка й, Иван отново насилва Мария да правят секс. И за неин ужас я удря силно в лицето по време на акта, защото според него Мария не показва, че й харесва. На другия ден една нейна колежка забелязва следата от удара и пита какво става. Мария най-накрая споделя за случаите на насилие. Колежката я съветва да докладва в полицията. Но Мария не иска да докладва. Вярва, че Иван ще се промени след като намери нова работа и ще стане пак мил и грижовен съпруг, какъвто е бил.