Яли ли сте бой като деца

Не бих казала, че съм яла бой. Помня само два случая на шамари. Била съм 8-9 клас. Родителска среща.
 Майка ми е информирана, че съм пропушила. Шокирана споделя на баща ми. Татко ме пита дали аз съм взела цигарите от едно шкафче (държеше си там резврвни по време на кризата от началото на 90-те). Отговарям "не, не съм аз" (а реално аз ги отмъкнах и ги изпушихме с приятелки... Помня БТ кутия бяха). И тогава татко ми отвъртя един шамар с думите "удрям те не защото пушиш, а защото ме лъжеш". Прав беше човека да ме ошамари.

Вторият път беше майка ми. Имах вечерен час, да кажем 22.00 ч. Пак горе-долу на такава възраст да съм била. С приятелки се разхождаме из квартала. Прибирам се сигурно към 23.00 ч. Тогава нямаше мобилни телефони. Нашите се побъркали от притеснение. На врата майка ми ме посрещна с точилка. Само ведъж успя да ме удари, защото я хванах... И започнах да се смея. Луда работа. Горката жена, умряла е от притеснение, а аз пикла - разхождам се и не се сещам да мина покрай блока и да кажа къде и с кой съм и че ще се забавя.

Аз само ведъж съм удряла дете. Племеникът ми, когато беше на 3-4 г. Събота, работен ден.
 Майка му и татко му на работа. Аз работя от вкъщи. Малкият ми го оставят да го пазя. В хола сме. Аз на лаптопа, той на компютъра гледа детски филмчета. По едно време излиза от стаята. Питам го къде отива. Отговаря "в кухнята, да разгледам". И затвори вратата. За секунда се озадачих какво ще прави сам в кунята, като никога не е имал ограничения да влиза в стаите и да разглежда каквото му е интересно у нас. Две секунди след като излезе, тръгнах след него. Няма го в кухнята. Продължавам по коридора към едната спалня. Няма го. Вече сърцето е в петите ми. Няма го и в банята. Влизам в моята спалня. Няма го, но виждам, че вратата към балкона е отворена. Изтръпвам. Засилвам се към терасата... И виждам нашият с две ръчички се хванал за парапета, а с едното краче е готов да се набере и да се надигне. Ведага го издърпах (малко грубо). С дясната ръка. А с лявата го нашамарих по дупето. Два пъти. Исках да е по-силно, но не ми се получи, тъй като боравя с дясната ръка. А той обиден. Пита ме "защо ме удари". Обясних му: първият път, защото ме излъга, че отиваш в кухнята, а вторият, защото излезе сам на балкона - нещо, което знае, че му е забранено (живея на 8 етаж). После казах на майка му и татко му, че съм го шамарила и защо. И до ден днешен ме е страх да го пускам на балкона, дори и с мен, макар вече да е голям и уж разбира.

Много бой съм яла. Одобрявам го в определени ситуации (най-вече като възпитателно средство без да се засяга честта на детето). Дори и в тази работа си има чалъми.

Как физическото посегателство не засяга честта?

Ако посегателството е към дупето, важи принципът "Дупе чест няма". 

Във ФБ ми попадна скоро един руски разказ, от типа meme и невероятно, точно за прогресивната майка, дето не бие и детенцето, дето го научили да не се катери по перваза, щото го чака бой с колан.

Детето е в такава възраст, че може да свърже колана с болка, но не и да се сети, че прескачането на парапет ще го убие.

Та така, с цел превенция на всякакви опити на детето да се претрепе, може да има пляскане. В някои случаи има ефект и при други видове втелясване, при които друг стимул не пробива до съзнанието на детето.

Не съм яла никога бой. Хем си бях палава и то доста.
Досега и моето златно чедо не е яло бой, но да видим докога ще е. Засега се разминава с обяснения и леко изнудване с по-рязък тон.

За себе си знам, че като крайна мярка, върши работа- спасява живот дори.

Щерката на 3-5 години, реши, че е много забавно да се изтръгне от ръката ми точно когато сме слезли от трамвая и да се втурне пред мотрисата да пресече.
Без да я интересува дали тръгва в момента и дали на спирката отсреща не тръгва също в обратната посока.
Говорене, обяснения, караница, викове, наказания- целия арсенал не доведе до нищо.

На поредния опит я докопах за ръката и с другата я почнах по дупето- като махало на часовник- докато пресечем и двете трамвайни линии, локалното и стъпим на тротоара.
Това беше- запомни.

Същата възраст при сина- обяснения защо не бива сам да пресича улицата.
Дълги, напоителни, заплахи, викове-тц.
При поредното хукване- същото упражнение като при сестра му.
Разбра ме отведнъж.

Ще помогне ли това на децата или ще стресира още повече родителите им. По-скоро да попита имат ли нужда от помощ и къде е проблема.

Не са ме били, брат ми го пошляпваха през дупето защото нали е момче и защото нали е по - голям
Ама като се замисля, не е имало повод, Освен че с брат ми много се дразнехме и се биехме.
Помня само един случай с мен, в соца още, била съм доста малка, след една манифестация , за 1ви Май, отидох у една приятелка на гости и се заблях там цял ден. Никога не съм правила така, аз съм била дете като възрастен човек, с такива навици и самостоятелност.
Нашите обиколили всичко и всички, болници и полиция и къде ли не.
Тръгвам си аз и по улицата срещам майка ми и брат ми, не можах да позная родната си майка. Тя изглеждаше ужасно, с бяло лице и рошава , с примирен от "загубата" вид, все едно 100 най - страшни неща са й се случили. Обезумяла.  А тя по начало е спокоен човек.
Баща ми не ме удари, а ме наказа да прекопая лехите в двора, целия двор Копах, копах, седнах да рева.... брат ми дойде да помага, той копае ... аз седя в лехите и рева .... тази родна картинка помня.

Моята я шляпнах тая година за пръв път, Мисля обаче че е късно. Тя е способна да те извади от равновесие за 1 минута. Не можах явно да я възпитам добре, с либералните си възгледи. Глезена, изискваща, обвиняваща, истерична... ужас... Като беше малка съм плакала в лицето й от безсилие... и от стискане да не я нашляпам.....

Тая година на Рождения й Ден изпадна в истерия. Поканени куп гости у дома на двора , аз съм полудяла с 100 неща ( все за нея), клоун, фотограф, торта, украса, храна.... подредба..... сестра й... звънят всякакви ..
Аз се опитвам да й облека рокля- официална - на Гучи, подарък от Париж ( скъпа хубава рокля) тя се дере, че не я иска, искала някаква дрипа с картинки ( мръсна за пране). И се дере дълго до пълна истерия. Шляпнах я през лицето , не издържах, за да се сепне и стегне, че гостите са на врата, аз как да ги посрещна..............................  но е късно за нея, трябвало е да я стягам по - рано. Малката е леко по - сговорчив характер. Дано ! Иначе съм загубена!

Трябваше да постъпиш като Франк Запа- да отмениш рождения ден и да отпратиш гостите. Той така направил един път, когато Moon Unit (така се казва дъщеричката му) се разтопила в токсична локва баш на рождения си ден.

Мдааа, аз така отмених едно ходене на море на Говендър Мой като беше в 8 клас. Както беше събран багажът, извадих банските и джапанките от сака, вместо тях набутах сборници по математика и подкарах колата не към морето, а на югозапад към баба му, която е пенсионирана учителка по математика. Говендърът, седейки до мен, само промълвяваше от време на време "Ама ти наистина го направи". А, не бе, няма да го направя! 

Преди няколко години бяхме поканени на РД на две годишно, това беше и последния път, когато и си причиних подобно преживяване. Детето се спука да реве, родителите за малко да се сбият - направиха ужасно грозна сцена от нерви и пренавиване, за малко и хлапето да го отнесе. Обаче всички бяха нагласени като за кралски прием - на кого е нужно това?
Този и още един такъв РД ме отказаха от подобни изпълнения.

Започвате ли да разбирате защо не организирам рождени дни на малки деца:) защото не може да се опитваш да направиш перфектно събитие за пред много хора, докато главното действащо лице е напълно лишено от съзнание и предсказуемост.

Също така не ходя на детски рождени дни, бягам като дявол от тамян, че то почне ли се с ходене и връщане на визити, няма край, може и всяка седмица да имаш вечер, ангажирана с шумно събитие, но не от хубавия вид шум.

Усещането е уникално.

Имам едни познати, които живеят в САЩ. Всяко лято си идват в БГ с децата, както казват те "Да им хвърлят един хубав бой, за да им държи топло до следващото лято", защото там нали не можело и шамар да им удариш. А тук както казваше баща ми "Шамара е за заздравяване на дисциплината и поддържане редовна температурата на врата"

От баща ми- не. От майка ми- да, но не бой, а  някой друг шамар, или дране, но до едно време, не знам на колко бях тя посегна да ме удари и аз я ударих толкова лошо че падна върху радиатора и си насини кръста. Това беше последния опит. Тогава започна да крещи за всичко пък, ама и аз крещях, абе никога не съм се давала.
Не бих ударила детето си, за мен това е проява на слабост, и на лошо изиграна родителска роля.
Надявам се искренно да се справя с тази роля, без да използвам сила.